 |
Красивата стара част на Салвадор Де Баия |
14.12.2023
Станах в 4:10 с доста усилие. Много ми се спеше, през нощта се събуждах многократно. Супер шумни са тия бразилци, викат по коридорите, изобщо не се уважава лично пространство и пазене на тишина. Посрещнах изгрева, както обикновено беше красив и един дъждовен облак дойде да се изтръска за малко. Заех се със сутрешното си ходене по дека с бързо темпо, после пих чай на обичайното място и отидох да закуся. Хапнах прилично и загледах пристигането в Ресифе горе на палубата. Огромните зловещи жилищни блокове изплуваха като бетонна стена на хоризонта и сърцето ми прескачаше от мъка при тази ужасяваща гледка. Да, нямаше връщане назад - Южна Америка с всичките ѝ кошмари, пренаселените пъклени градове, шум, мръсотия, трафик, престъпност... И като за начало - Бразилия - по-по-най от всички латино перли на картата. За капак не беше 2013, когато огромното необратимо зло, наречено "смартфон" все още не беше превзело всяко човешко мозъче, а 2023, когато всяко едно от тези и без това деградирали двуноги същества е напълно, тотално обсебено от модерното цъкало. Както навсякъде по света и тук си представях, че ще видя мажещи с пръсти по екрани на всеки ъгъл. Даже най-големият прошляк вероятно е оборудван с тази играчка и блее нонстоп по нея. Като се върнах в Африка през 2020 г., направо не можех да повярвам колко по-зле е от 2011 г. Та и тук очаквах същото. И каквото очаквах, това и получих. Нямаше как да е другояче, Бразилия не беше извън планетата Земя, нито блестеше с интелигентни, свободомислещи и алтернативни хора. Вече като цяло такива няма никъде по света, а в латино държавите пък съвсем не може да съществуват.
Приближавайки брега ни посрещна хеликоптер, който явно снимаше кораба от въздуха. Доколкото разбрах на следващия ден, това е било заради загиналия пътник, който имаше щастието да скочи в океана и да се отърве. Щом корабът акостира успешно, слязох само за малко до кабината, взех си раницата за деня и зачаках с нетърпение да отворят портите. Макар че в същото време хич не ми се искаше да слизам в бетонната джунгла, която зяпах от водата. Ресифе е огромен град, отвратителни многоетажни сгради са го превзели отвсякъде и цялата брегова ивица десетки километри е покрита с бетон. А и не само брега, навътре има още много. Наблизо се вижда Олинда - стар град, който е в ЮНЕСКО и много исках да посетя. Обаче не се получиха нещата.
От пристанището до изхода му имаше безплатен автобус и аз се уредих в първия, понеже най-напред се наредих на опашка. На изхода имаше дузина предлагащи турове таксиджии, един от които ми предложи за 15 долара да ме закара до Олинда и на обиколка из Ресифе. Обаче не успя да намери още хора за споделяне на колата, това е цената на човек ако си с повече хора. Предложи ми за 30 долара самостоятелен тур, но отказах. Тръгнах пеш към Ресифе с идеята да намеря друг по-евтин транспорт. Нищо такова обаче не се случи, само някакви алчни таксиджии ми предлагаха за 50 долара да ме закарат, а като напредна времето, реших да се откажа от идеята за Олинда, остана си само мерака да го посетя. Нямаше как да стане по алтернативен начин, когато гониш час и бързаш. Най-големият недостатък на круизите... Реално имахме около 4 часа на тази спирка. Само щях да претупам тотално и двете места. Заех се с разходка из Ресифе. Бързо потънах в кошмарния трафик, никой никога никъде не спира на пешеходна пътека и пресичането е жив ад. Светофари за пешеходците почти липсват. Борба за оцеляване. На всичко отгоре Бразилия си е Бразилия точно каквато я помня - навред престъпници, наркомани, бездомници в несвяст... Ужасно е, всеки е опасен и те оглежда с надежда да дръпне нещо ако се разсеяш за миг. Раницата отпред, апаратът вътре и крадях снимки в напрежение. Никакъв елемент на удоволствие не е такава разходка. Много напрегнато през цялото време, кой кога ще опита да ти завлече апарата... Едни огромни пазари, едни опикани улици... пълна дивотия. Църквите обаче бяха много красиви, посетих повечето от старите и силно се впечатлих от орнаменти, тавани и дърворезби. Но пропуснах една от най-красивите, за което много съжалявам. Най-вече обаче съжалявам за Олинда. Там мисля, че щеше доста да ми хареса.
На връщане към кораба влязох в туристически инфоцентър да попитам къде мога да си купя магнит и да обменя пари. За магнита ми каза момичето, но обменянето на пари се оказа сложна работа. И тя не беше сигурна. За щастие във втория магазин, в който влязох казаха, че приемат долари. Взех магнит за 12 реала, което е около 3 долара - скъпо за Бразилия, надута цена. На другия пазар в центъра бяха по 5-6. Но там отказаха да ми продадат срещу долар или евро. Дадох банкнота от 20 долара на чичето, а то ми върна 70 реала. Усъмних се веднага, нали всички подозирам в измама. Пресметнах и се оказа, че е опитал да ме метне с 9,50. Върна си ми ги. После минах край синагогата, която беше като музей с платен вход. Не влязох и отидох до някакъв културен център, в който имаше изложба картини. След него посетих отново централния площад Марко Зеро и сградата до него, в която имаше множество ръчно изработени сувенири за продан. Разгледах ги, поснимах и тръгнах лека полека към пристанището, което никак не беше далеч. Обратно на кораба беше страшна лудница от новодошли пътници. Прииждаха на талази бразилци и чужденци. А аз мислех, че с напускащите в Ресифе корабът ще се поопразни - нищо такова, сякаш дори се напълни още повече. Явно тези круизи ги ползваха като ферибот от град до град бразилците... интересна работа.
Беше едва обяд и времето в Ресифе свърши, трябваше да се отплава. Чаках максимално за храната, защото исках да намалеят хората в бюфета. Уви, не намаляха и накрая отидох все пак да си взема нещо. Изнесох се да ям на стълбищата към игрището, защото нямаше празни маси. Толкова исках спокойствие, а навсякъде беше пълно с хора. Вятърът яко ми пречеше да ям и ми духаше храната в лицето. Дъвчех косата си, която се омотаваше във всяка хапка. И все пак беше по-добре от маса в претъпкания бюфет. После се прибрах в каютата и до залез не излязох. Исках вдън земя да потъна. Толкова мразя хора, шум и тълпи, че вече буквално едва издържах. Чудех се как можеше да си причинявам такова нещо и как щях да изтрая другия три месечен круиз с мама, след като дори тези две седмици направо се побърках...
Гледах красивото залязване на слънцето, поседях на палубата още малко след него и пак се прибрах да прекарам някой час на спокойствие. Тази вечер пропуснах вечерята, секна ми апетита от всички тия тълпи бразилци в бюфета... В театъра имаше рок музика, изпълнителите пак бяха дежурните певци, певици и танцьори. Много хубаво им се получи този път, направиха страхотен концерт. Веднага след като свърши си легнах. Беше 20:30, по коридорите вдигаха шум и много трудно заспах.
 |
| Отново прекрасен изгрев |
 |
| Интериорът е зашеметяващ... |
 |
| Църква "Nossa Senhora do Rosário dos Homens Pretos do Recife" (последният да затвори вратата) |
15.12.2023
Отново станах рано, на палубата за щастие нямаше никого в 4:00 сутринта и беше облачно. Слънцето отначало не се показа особено, даже никак, но после реши все пак да се появи. Самият изгрев обаче остана скрит зад облаците. След като се пораздвижих час и нещо, седнах да пия чай на обичайното място в задната част на кораба. После тръгнах към каютата да се къпя преди да отида на закуска. По пътя срещнах Анди - англичанина с жена си, които живеят в Австралия. Отишли на тур с такси вчера и видели Олинда. Спомена също за липсващия пътник, когото издирваха няколко дни и така научих, че снимащият хеликоптер вчера е бил от телевизията. Имало записи на корабните камери, че е скочил в океана, та поне бяха спрели да го търсят. Както и предположих аз още първоначално. Щастливец! Единственото хубаво нещо в този живот е напускането му.
Изкъпах се и отидох в бюфета да изям една чиния с плодове. Очакваше се в 13:00 да сме на сушата. нямах търпение да сляза да се разхождам, задушавах се вече на тоя кораб. Доста преди да пристигнем на следващата спирка град Салвадор де Баия, застанах на палубата да гледам бреговете на Бразилия. Виждаха се страхотни бели пясъци, нещо като пясъчни дюни в далечината. Крайбрежието тук изглеждаше интересно, но бяхме твърде далеч за по-детайлен обзор. Като наближихме брега изтичах долу до бюфета да обядвам, за да не слизам на гладно на сушата. После проследих цялото акостиране, виждаше се центъра на града, както и двата по-отдалечени известни фара, единият от които е музей. До тях не отидох, защото нямаше време за друго, освен за центъра.
Не стига, че пристигнахме по-късно от обещаното по програма (както обикновено), но и ни държаха сума време на една дълга опашка да чакаме да отворят изхода. После народът се втурна навън. Тук акостирането беше до самия център и нямаше нужда от автобус или дълго ходене. На излизане от порта чакаха куп таксиджии, предлагащи турове. Видимо в този град беше пълно и с отрепки - бездомници и наркомани, лежащи в несвяст. Бяха сериозна цифра. Както и в Ресифе, на всеки ъгъл имаше тежковъоръжена полиция. И добре, че я имаше. Носех си цял ден раницата отпред, чантата на апарата вътре и го вадех за малко да снимам, после пак го прибирах. Отвън е абсурд да се носи. Всички те оглеждат и точат лиги, постоянно те следят и чакат сгоден случай. Жалкото е, че Салвадор има красива и интересна архитектура в старата си част, но не можеш спокойно да я разгледаш. Трети по големина град в Бразилия е и е наистина гигантски. Представлява пъстра смесица от бразилко, африканско и европейско културно наследство.
Първо видях големия площад с пазара Модело, който си оставих за на връщане - грешка, защото после беше затворен, а е туристически за сувенири и щеше да има интересни неща за снимане. После се качих на известния асансьор Lacerda - първият градски асансьор в света, построен през 1873 г. Той свързва Долния и Горния град на Салвадор, обособени заради релефа на района. Старият град Pelourinho е разположен на високото. Асансьорът си го бива и струва само 0,15 сентавос като се плаща само нагоре, а надолу е безплатно. Веднага се впуснах в опознаване на стария град, който е обект на ЮНЕСКО. Първо посетих катедралата, основана през 1551 г. Плащаше се 10 реала билет, превърната е в музей е и е много красива. Имаше наистина какво да се види и въобще не съжалявам. Почти всички църкви в града са обърнати на музеи и се плащат. Наистина са смайващо красиви вътре. Целият народ от кораба се беше изсипал в центъра и беше доста пренаселено. В църквите, по улиците, навсякъде виждах големи групи с гидове от нашия кораб.
Посетих музея на карнавала, беше много добре направен и интересен. Входът беше 20 реала, но беше уникално да се види. Салвадор е много известен именно с карнавала си. Не отстъпва на този в Рио по нищо. На покрива на музея имаше и страхотна гледка. Гледките в стария Салвадор са невероятни. Из центъра имаше страшно много коледни украси, улични музиканти, артисти - доста жив град. Лошото е, че е пълно с всякакви изпадняци и човек не може за една секунда да се отпусне и наслади на нещо, трябва нонстоп да се внимава. Освен това не трябва изобщо да се върви извън главните улици.
В следващите часове посетих няколко църкви и още един музей. Добре, че всичко е близо и не се губи време в ходене. След музея на карнавала отидох до църквата Сан Франциско, която също беше с билет и вътре беше отново грандиозна. Тя е един от най-зрелищните примери за португалски барок в света. Интериорът е покрит с десетки килограми фино златно фолио и впечатляващи керамични пана. Много ме очарова това място. По коридор се стигаше до друга църква, която беше с отделна входна такса, но и тя си заслужаваше. Беше като музей отново, имаше и експонати, и гледка от прозорчетата. После се заразхождах по разни симпатични улички, пълни със сергии и хора. Снимах, но като цяло всички ме оглеждаха, сякаш с трудно за прикриване желание да ми дръпнат апарата.
Стигнах до най-емблематичното място в Pelourinho, което е навсякъде по брошури и клипчета за Салвадор - сърцето на стария град. Имаше няколко стари църкви една срещу друга, множество цветни къщи и безброй хора. Имаше пак и музиканти с барабани, които примамват туристите да се пробват, след което да им дадат парички, разбира се. Влязох в църквата Our lady of the Rosary of the black people - интересна църква с негри за светци. Не е така пищна като другите, но пак си струва да се види срещу 5 реала вход. Другите бяха по 10. Продължих нагоре по улицата към други църкви, една от тях пак беше музей, но тъкмо я затваряха. До нея имаше друга, по-скромна, която беше отворена и безплатна. Нататък по същата улица къщите бяха все така шарени и интересни, кварталът даже стана още по-приветлив и лъскав, ако може изобщо да се нарече така. Беше някак си по-висока класа. Върнах се обратно като свърши центъра.
Посетих къща-музей Хорхе Амадо, входът беше 10 реала и вътре има какво да се види. Това не е родната къща на писателя, тя се намира в друг квартал - така ми каза едно момиче от персонала вътре. Има страхотни гледки от тази къща и дори само заради тях си струва да се посети. Най-горният етаж е само панорамен. Взе да става късно, така че се ориентирах обратно по главната и към кораба. На площада до катедралата кипеше много живот. Имаше полицейски барикади, ченгетата проверяваха всеки човек, който искаше да отиде на площада, без туристите. Мен не ме провериха. Яко опипваха местните, отваряха чанти... Явно има произшествия, за да въведат такива драконови мерки. Целият площад беше облян в светлина от безброй мигащи шарени лампички. Нататък по улицата имаше не само мигащи, но и пеещи лапми. Пускаха на високоговорители по цялата улица популярни песни и лампите светваха и угасваха в ритъм с тях. Беше красиво и въздействащо. Центърът беше страшно оживен, местните очевидно бяха наизлезли привечер и съвсем стана лудница.
Като се стъмни тотално, взех асансьора за надолу. Минах край пазара, но тъкмо го затваряха. На площада вече нямаше патрулка с куки и беше станало доста по-пусто. Веднага щом извадих апарата да снимам площада, един изпадняк се засили към мен, но като го погледнах злобно отстъпи. Продължих към кораба и направо си се прибрах. Вече не беше за обикаляне. Стане ли тъмно трябва човек да се изнесе моментално. В Южна Америка е така - след тъмно нямаш работа по улиците в градовете. Всичките тия нещастници, които цял ден дремят в несвяст по кашони, на земята и по пейките, вечер тръгват да правят зулуми.На кораба се насочих към бюфета за вечеря. Хапнах и после отидох на шоуто в театъра. Днес беше смесена музика от музикантите, които работят явно постоянно на кораба. Беше приятно за слушане, имаше песни от Италия, Испания и накрая бразилски. Качих се на палубата да видя отдалечаването от Салвадор. Огромните бетонни грозотии светеха в далечината. Легнах си веднага след това, но дълго не можех да заспя, защото пак се вдигаше невъобразима врява по коридорите.
 |
| Поредното утро преди изгрев, само чистачите са на дека |
 |
| Поредната бетонна джунгла |
 |
| Пристанището е в ниското, центърът - на баира |
 |
| И нашият "блок" се вижда най-отзад |
 |
| В катедралата |
 |
| Архитектурата из центъра е невероятна |
 |
| Обратно из центъра |
 |
| Светлините вече са налице |
Няма коментари:
Публикуване на коментар