Виетнам - част 2 - столицата Ханой и остров Кат Ба

Гледка от върха на Маймунския остров

https://www.youtube.com/watch?v=q8ir8rVl2Z4

Many places I have been

Many sorrows I have seen

But I don't regret

Nor will I forget

All who took the road with me

04.12.2018

Станах и излязох много рано сутринта. Като за начало се отправих към езерото, този път да го огледам по светло. Лелки и баби правеха гимнастика на големи групи по алеите около водната площ. Отбих се до катедралата St Joseph, която беше все още затворена и я видях само отвън. Точно навреме се появих пред вратите на едно от най-интересните места в Ханой, според мен задължително за посещение - бившия затвор Хоа Ло. В момента функционира като музей и е вълнуващо място. Успях да си издействам отстъпка на билета чрез фалшивата студентска карта и платих 15 вместо 30 хиляди донг. Мястото притежава мрачна история. Иронично наречено "Ханойският Хилтън", затворът е бил използван първо от френските колонизатори за политически затворници, а по-късно от Северен Виетнам за пленени американци по време на Виетнамската война. Точно по време на втория период е станал известен като "Хилтън." Построен от французите в края на 19 век, затворът е бил предназначен за измъчване и екзекуции на политически затворници, особено революционери. Мъченията са били изключително жестоки, а вътре в нечовешки условия са пребивавали стотици хора като бройката е достигнала дори 2000. В момента посетителите могат да видят оригиналните килии, но само една част от затвора е запазена. Останалото е било разрушено през 1996 г, за да се освободи място за поредния небостъргач. Много жалко, че не са го запазили целия. Мястото е супер мрачно и въздействащо, беше ми изключително интересно да го разгледам. Злокобните коридори и килии те навеждат на мисълта, че страшни зверства са се случвали между тези стени и дори да не знаеш историята, може да усетиш хилядите призраци на убити, носещи се в пространството и търсещи отмъщение. В една стаичка има оставена гилотина за най-тежко проявилите се революционери. Затворниците са били мъже и жени, повечето са умирали след най-много 1-2 години при тези кошмарни условия. Хранили са ги само със супа и хляб.

Виетнам - из красотите на Бан Гиок, Ба Бе и Са Па

Водопадите Бан Гиок

Alone - https://www.youtube.com/watch?v=HhjHYkPQ8F0

Прекрачвайки границата на Виетнам знаех, че всяка страна би ми харесала след престоя в  Китай. През 2009 г. посетих Виетнам за първи път, но никак не се очаровах, понеже реално нищо не видях от нея. Прекарах 3 дни в Сайгон, ужасих се от трафика и пренаселването, и си тръгнах. Бях в края на тогавашното си 10 месечно пътуване и бързах да се прибирам у дома. Нищо хубаво не можех да кажа за Виетнам след това първо посещение. Впечатли ме само военния музей в Сайгон. В онова пътуване прекарах доста повече време в Лаос и Камбоджа за сметка на Виетнам. Този път обаче щях да направя точно обратното. И красотите на Виетнам се оказаха много впечатляващи. Има десетки прекрасни за гледане места из тази немалка и доста зелена страна.

Виетнам колкото позитиви има, толкова и негативи. Ще започна с кофти нещата. И тук както в Китай се яде всичко. Жестокостта към животните е епична. Социализмът е на почит, хората се стремят да догонят китайците и страната е доста тясно свързана с Китай. Икономиката се развива, природата се унищожава, популацията от близо 100 милиона продължава да расте. Градовете са пренаселени и замърсени. Хората понякога са мили и добронамерени, друг път - груби и измамни. Виетнам е бивша френска колония, на по-късен етап жестоко съсипана от Виетнамската война, водена между САЩ и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам с комунистическата партия от друга. Тази война се е характеризирала с прояви на изключителна жестокост към виетнамския народ от страна на САЩ. Завършила е с победа на Севера и обединение под управлението на комунистическата партия.

Интересните за посещение места, до които аз успях да се добера, много ме впечатлиха. Ето ги поименно: водопадите Ban Giok до границата с Китай, езерото Ba Be, планините Sa Pa, столицата Hanoi, остров Cat Ba и залива Lan Ha (също и известния Ha Long bay се намира наблизо), Tam Coc и Trang An, градовете Hue, Hoi An, Danang, руините My Son, Marble Mountains до град Danang, военния музей в Сайгон, тунелите Cu Chi.

Транзит през Южен Китай и няколко дни в Хонг Конг

Гледка към тоновете лъскав бетон на Хонг Конг от връх Виктория

I am standing on the rooftop, READY TO FALL - https://www.youtube.com/watch?v=XN2FrUUq-zI

Поздрав за хората, които се чувстват дълбоко смазани и отвратени от себеподобните си. Съвсем малко са, но знам, че ги има някъде там.

Когато някой ме попита защо толкова много ненавиждам човеците и прекарвам огромна част от живота си в плач, гняв и омраза, ми се иска да му отговоря с горното видео. Всеки ден имам чувството, че ще се пръсна на хиляди парчета от гняв пред безчинствата на уродливото човешко същество, което руши всичко и всички около себе си. Искам само да натисна червения бутон... онзи, който ще заличи всички човешки същества от лицето на Земята, включително и мен! Онзи Ад, за който говорят религиозните безумци, всъщност е тук и сега. Хората превърнаха успешно света в пъкъл и всеки миг, прекаран тук, е наказание за тези, които чувстват и мислят. А единственото хубаво нещо на живота тук е мигът, в който си отиваш от него и никога повече не се събуждаш, за да видиш БОЛКАТА на природата и всички живи същества!

През сълзи, пропити с омраза, започвам този разказ за Ада (Китай) - един от най-големите унищожители на природата понастоящем. Не че останалата част от света не е! Но жълтурите с дръпнати очички и кухи умове и сърчица сякаш най-често ми се набиват на нервите в последните години. Азия, Африка - вече в пълна власт на китайската зверска експлоатация на природа. Гадничко е да ходиш отново в държава, която знаеш, че мразиш. За трети път... Е, този път евакуацията я осъществих по най-бързия начин, но все пак дори и за кратко Китай успя да ме влуди. Вече дори само мисълта за тая страна ме влудява. Но пък къде се е чуло и видяло луд да полудее...

Тайван - част 5 - последни дни в Рая

В Yehlio геопарк

I love the sound of Silence - https://www.youtube.com/watch?v=KV-vwjrHZ4Y

15.11.2018

Сутринта времето обещаваше да е лошо, духаше силен вятър и едва закусих на беседката с гледка, докато гледах изгрева, смръзнах се. Върнах се до инфоцентъра и седнах пред тоалетните да чакам да ми се зареди батерията на фотоапарата, вътре имаше контакти. Една жена, която се готвеше да изкачва връх Qixingshan, ми подари банани и яйце преди да тръгне. В 9:00 инфоцентърът отвори. Взех карта и разпитах персонала какви места за обикаляне има из националния парк, разгледах и страхотната образователна зала с всякакво инфо за мястото, животинските и растителни видове. После поех по пътеката за изкачване на връх Qixingshan, която беше буквално претъпкана с хора. Сякаш всичко живо, пребиваващо в Тайпе, днес се беше юрнало да катери планината. Въобще не очаквах, понеже на другите хайкове предните седмици почти нямаше хора, а тук изпреварвах големи групи възрастни, ученици и въобще всякакви. Всички се изумяваха от раницата ми, те се качваха без багаж и едва ли бяха виждали толкова натоварен човек. Някои хора ме заговаряха и като им казвах, че този хайк е супер лесен и че раницата изобщо не ми пречи, се чудеха и пуфтяха. Според тях хайкът бил много труден. Един завалия с толкова усилия се изкачваше, едва дишаше и сякаш му беше първо ходене в планината, та стигна върха чак когато аз си тръгвах надолу. Пътеката беше преобладаващо стълби нагоре през джунглата, а горе на по-височкото стана голо и се откриха гледки, които обаче постоянно се скриваха от мъгли, носещи се из въздуха.

На върха имаше безкрайни опашки за селфита с дървения стълб за обозначение. Цели класове ученици се нареждаха за снимки. Аз нямах подобни интереси, затова се отделих в по-лишен от човешко присъствие край и поседях доста време в очакване на прозорец в мъглата, даващ гледка на която и да е страна. По някое време мъж и жена ме заговориха и веднага ги разпознах - онзи ден ме бяха возили на стоп до Toucheng. Явно бяха учители и водеха един клас ученици.