Първата си нощ в Буркина прекарвам някъде по пътя. Вървя до тъмно, няма нито една гъста гора, растителността се разрежда и пейзажът добива вид на нещо между савана и пустиня. Редуват се селца с глинени къщички и махали от по две-три заоблени сламени постройки. Доста е населено покрай пътя, но се намират и празни пространства. През целия ден ме забавляват малките вихрушки във форма на торнадо, заформящи се ниско над земята и раздухващи листа и прахоляк. Като започва много да мръква отбивам от пътя и се настанявам в една горичка с рядка растителност, но поне хората от пътя не могат да ме видят.
