По вода и суша през пет континента - част 2

 

Един от многото прекрасни изгреви на кораба

 

 07.12.2023 

Корабен ден, нищо интересно не се случи днес. Сутринта станах както винаги по тъмно да чакам изгрева на горната палуба. Необятна морска красота, снимах и походих с бързо темпо по дека преди да плъзне народа. После закусих добре, седнах на лаптопа да подреждам снимки и така до 9:30, когато уж трябваше да сляза долу за събиране на паспортите, получих такава бележка, пъхната под вратата. Оказа се обаче, че не дават паспортите, а ги вземат от хората, а моят е вече взет и няма нужда да го давам, така че просто ме отпратиха учтиво. После ходих на презентация с тема построяването на кораба, но беше доста куца - сложили един възрастен човек с много слаб английски да показва диапозитиви с информация. Беше лаишко изпълнение, чак ми дожаля. Нямаше и никакви хора в залата, защото беше на английски. Сигурно ще има същата и на другите пасажерски езици, особено португалски. По обяд се разходих, но за кратко. Горе беше пълно с народ. Корабът гъмжеше основно от пътници бразилци, които постоянно бяха горе по басейните, джакузитата и разните там аниматори ги забавляваха с игри. Доста е посредствено всичко и за хора като мен занимавки почти няма, освен редене на пъзели. Няма нищо интелектуално тук, само игри и забавления. Няма дори библиотека, което наистина ме потресе. 

След като обядвах вкусотии, седнах пак на лаптопа и така почти цял следобед. После ходих да ям парче пица и да пия чай. Разходих се по палубата, гледах за делфини и след залеза отидох да вечерям. След лека вечеря посетих театъра за шоуто тази вечер. Две момчета и две момичета пяха, но като цяло слабо представяне, не са кой знае какви професионалисти. Определено нивото не е високо. Преди шоуто представиха на сцената персонала на кораба и капитана, а тази вечер беше с изискване да си официално облечен, но имаше и други като мен без официални дрехи, които се открояваха на фона на натъкмените дами и господа. Изкъпах се и си легнах, очаквайки с нетърпение да се чуя с мама утре, при пристигане в Тенерифе. 

По вода и суша през пет континента - част 1

 

Витражи в Саграда фамилия, Барселона

 

Това пътуване е следващото в хронологичен ред (2023-24 г.) и по принцип не възнамерявах да го пиша на блога. Всъщност истината е, че последното описано с буса се надявах да е и последното като цяло. Не планирах изобщо да се връщам от тазгодишното пътуване под друга форма, освен като новина, че най-сетне умрях и ме няма в лайняната каца, наречена живот. Но за съжаление не успях да изпълня оригиналния замисъл на пътуването и се върнах уж да помагам на майка ми да се оправяме с битови тъпотии. Така или иначе писането е страшна краста и освен четенето на книги, не мога да седя вкъщи и да не пиша. Затова реших да го започна, пък докъдето стигна преди да сложа окончателен край на окаяното си съществуване. Взех предвид факта, че блогът се чете от доста малък кръг хора (надявам се) и ще апелирам отново да не се разпространява никъде, защото ако скочи  трафикът в статистиките, ще се наложи да спра да пиша. Не искам никой да ме знае, да ме занимава с глупости и да ме тормози. Така че малкото хора тук ако сте качествени, не споделяйте блога ми по социални мрежи и подобни. Не забравяйте, че съм зверски асоциален човек, мизантроп и ми е много гадно някой да се занимава с мен. Реших да пиша за това пътуване, защото именно в него открих двете места на планетата, които ми станаха абсолютно най-любимите и нямаше нищичко там, което да не ми хареса. Двете места, които винаги са ме привличали, винаги са ми били огромна мечта, но нямах възможност да я осъществя. Защото като не си учен и нямаш връзки и пари, няма как да се докопаш до антарктическите експедиции на Пимпирев например. А и като човек, изчел почти всички книги за Антарктида, пуснати на книжния пазар, мога да твърдя, че някой като мен никога не би бил одобрен за българската експедиция, където основни занимавки са социализация и здраво пийване. Понеже моите интереси са насочени само към природата и пингвините, а вкусът на алкохола ми е непознат, не знам какво биха правили с мен там :) 

Камино де Сантяго - част 7 (финал) - от Монте до Гозо до Финистере

залез на Финистере

Ден 24 - Monte Do Gozo - Negreira - 26 км

Доста късно стартирах сутринта, опитах се да дремна след като хъркащият руснак си тръгна, но не ми се получи. Минах 5-те километра до Сантяго неусетно бързо и най-после се озовах в големия град. Времето беше облачно, мрачно и потискащо, а когато пристигнах, по улиците все още нямаше хора, магазините бяха затворени. По-късно центърът се оживи, заприиждаха пилигрими отвсякъде. Взех карта от туристическата информация и тръгнах да разглеждам най-притегателния религиозен център на Испания. Хора от цял свят вървяха Каминото само за да стигнат до тук и да посетят катедралата, а за мен Сантяго де Компостела бе просто една спирка по пътя ми към Финистере. Сякаш дори не му отдадох нужното внимание, в катедралата прекарах по-малко от две минути, защото бе забранено да се влиза в нея с раница и охраната веднага ме спря на входа. Можеше да се остави срещу заплащане в някакъв офис наблизо, където точно с това се занимаваха - гардероб за пилигримски раници, но за подобна глупост не исках да плащам, затова се примолих на сериозно изглеждащи мъж и жена пилигрими, които бяха седнали пред катедралата, да наглеждат раницата ми за момент.

Камино де Сантяго - част 6 - от Амбасместас до Монте до Гозо

река Миньо край Портомарин

Ден 19 - Ambasmestas - Balsa - 39 км

До сутринта се тресох от студ в чувала, не успях да спя повече от час сумарно за цялата нощ, защото малко след като задремех, се събуждах от студ. През нощта някой дойде в парка, но бързо се махна, така и не разбрах какъв беше и какво търсеше. Излежавах се до 8:00, събрах лагера и тръгнах нетърпеливо по пътя. Очертаваше се поредният прекрасен ден с едни от най-красивите места и гледки. Предстоеше прекосяването на планина, нямаше да има равно за днес, а това ме мотивираше изключително силно да вървя, все пак няма нещо, което да обичам повече от планините. Полето го слагам на другия полюс - въобще не ми се върви през него, освен това изцяло подкрепям поговорката "Планината ражда хора, а полето - тикви" :)

Камино де Сантяго - част 5 - от Рабанал дел Камино до Амбасместас

планините преди Понферада

Ден 17 - Rabanal del Camino - Ponferrada - 34 км

Безспорно един от най-красивите участъци от Каминото! През целия ден се наслаждавах на прекрасни планински гледки и уникални стари къщи, които в комплект с идеалното време, ми оставиха впечатление на едно приказно място, от което не исках да си тръгвам...
Сутринта тръгнах към първото село Foncebadon, което се оказа доста мистично и интересно местенце, особено с кръглата каменна къщичка в градината на един хостел. Като стигнах до едно от най-важните места по Каминото - La Cruz de Ferro, се засякох отново с Пепе, който очевидно бе тръгнал от Рабанал преди мен. До въпросния кръст имаше купчина камъни, по които минаващите пилигрими се бяха разписали, както и множество оставени от тях артикули, накачени навсякъде по кръста и около него. От едната страна висеше дори българското знаме, явно оставено от някой българин неотдавна. Аз нищо не оставих, но поснимах, позяпах, похапнах и продължих нататък по пътя :)

Камино де Сантяго - част 4 - от Вияказар де Сирга до Рабанал дел Камино

паметник на пилигрим в Леон

Съвсем наскоро открих това и вече е сред любимите ми - https://www.youtube.com/watch?v=ytMqO-WQpQ4



Ден 12 - Villacazar de Sirga - San Nicolas del Real Camino - 38 км

Сутринта французойката домакиня ми приготви мляко с какао, след като разбра, че не пия кафе и не искам чай в тази жега. Изкуши ме с млякото, защото само на това не мога да откажа колкото и да е жежко. Отново тръгнах, след като всички останали вече бяха напуснали хостела. Алфонсо отдавна бе заминал, нали амбицията му беше над 50 км, а знаеше, че много ще му се подигравам ако пак го засека някъде напред, защото аз повече от 40-42 на ден не исках да вървя. Беше твърде болезнено за пришките ми и при цялото ми безсъние и постоянните спирания за интернет, разглеждане на забележителности и лежане по пейки, въобще не исках да вдигам норматива. Знаех, че ако реша мога и 60 да извървя, но после на човек няма да приличам и кожата на ходилата ми ще опада. Не вярвах на приказките на напористия италианец, че днес ще извърви над 50 км и не се съмнявах, че ще го видя някъде напред :)

Камино де Сантяго - част 3 - от Сан Хуан де Ортега до Вияказар де Сирга

сред всичките тълпи от пилигрими, се чувствах като това дърво - винаги само :)

Ден 9 - San Juan de Ortega - Burgos - 26 км

На сутринта леко ръмеше. Събрах палатката и отново поех по Каминото. Имаше и мъгла, която придаваше тайнствен вид на пезажите и селцата по пътя. Първото село Ages ме очарова! Къщи в стар стил, много китно и красиво. За съжаление обаче гората свърши тук и отново лъснаха безкрайните житни нивя. Малко по-нататък имаше още една ниска и гориста планинка, но след нея вече всичко ставаше голо, жълто и нагорещено. Бургос се виждаше в далечината и вече си правех тънки сметки как ще разгледам всичките забележителности на града, ще изляза от него и ще намеря място за палатка преди тъмно. Мечти... По пътя преди Бургос имаше няколко малки приятни селца, след което започна огромната, сякаш безкрайна индустриална зона на града. Споменът ми от ходенето през нея си остава най-неприятният от цялото Камино. Мръсен въздух, силен трафик, шум, жега, нагорещен асфалт, по който ходенето е мъка и ходилата ти стават на нищо... Пришките боляха нечовешки, единият ми крак продължаваше да се надува и лилавее, а главата ме болеше и ушите ми свиреха от шумния трафик...

Камино де Сантяго - част 2 - от Лос Аркос до Сан Хуан де Ортега

някъде по Каминото :)

Ден 5 - Los Arcos - Vianna - 24 км

Сутринта за пореден път се успах, явно нямаше да започна да ставам по-рано от 8:00. Алармата беше безполезна, събуждах се само, за да я изключа и пак заспивах. Този път бях навътре в нивата и далеч от пътя, така че глъчката и тропането на щеките на минаващите пилигрими не можеха да стигнат до мен. Още в Лос Аркос налетях на кът за отдих с безплатен wifi, че и ток, и веднага се инсталирах там. По-късно, докато се наслаждавах на жегата по пътя до Sansol, загледах изоставени до един стълб с маркировка маратонки. По Каминото имаше десетки оставени сандали и обувки - скъсани, пробити, направо разпарчосани. Но тези бяха различни - на пръв поглед изглеждаха напълно здрави. Вдигнах ги и ги разгледах една по една, нямаше им нищо! Само връзките им бяха свалени, явно човекът е решил, че ще му трябват, предполагам за въженце за простиране на прани гащи :) Бяха марка Merrell и изглеждаха като носени не повече от ден-два. Не ги премерих, защото не са прани все пак, а кой знае кой ги е обувал. Прецених обаче, че са един или два номера по-големи от моя номер 40. Тоест можех спокойно да ги нося зимата с дебел чорап :) И така, без много да му мисля, маратонките се озоваха в моята раница. На това му се вика да мине български клошар по Каминото - почиства всичко ненужно :)

Камино де Сантяго - част 1 - от Сен Жан до Лос Аркос

в Пиринеите

Ден 1 - Saint Jean Pied De Port - Lintzcain - 42 км

След като си взех пилигримски паспорт в офиса в Сен Жан, тръгнах по Каминото да си търся място за палатката. Ставаше късно, но предположих, че няма да е трудно да намеря добро място за спане. Всъщност се оказа леко трудно - в следващите километри преобладаваха частните ферми, включващи къщи и оградени ниви. След доста ходене и след като видях четири тлъсти лисици, бягащи през една нива, се установих до самия път, в малка горичка. Беше криво и обрасло, но ставаше за една нощ. На сутринта още по тъмно се събудих под звуците на тропащите с щеки по асфалта пилигрими... Така и не проумях защо им е да тръгват толкова рано, да вървят на челници и да не виждат нищо от околните красоти.
Излежавах се докато тракащите щеки станаха толкова непоносими, че ми писна да ги слушам. Събрах всичко и излязох от храсталаците като очевидно стреснах две поклоннички, минаващи по пътя в същия момент. Надали очакваха някой да се крие в горичката.

Камино де Сантяго - обща информация

табела в Росенвайес

Реших да започна поредицата от публикации за Каминото с най-важната - тази с полезната информация. :) Надявам се да свърши работа на някой, решил да мине по маршрута занапред. Предлагам кратка и систематизирана информация относно най-важните аспекти от Каминото.

Маршрут:

различните Каминос (пътища), които водят до Сантяго, този който минах, е с жълтия цвят

Европа - всички пътища водят към дома... или те отвеждат далеч от него

морето е добра утеха за тъжни пътешественици...

Да стопираш в Европа, особено в Испания, след 8 месеца стоп в Африка, е наистина уникално мрачно и гадно изживяване! Няма вътрешна настройка и толкова силна положителна енергия, която да притъпи усещането, че вече нищо не е както трябва. Като човек, който никога няма определени очаквания за стопа в дадена държава и най-много се наслаждава именно на чакането преди да хване стоп, определям това чакане в Испания като изключително ненасладително (знам, че няма такава дума в родния език, но не намирам толкова подходяща сред съществуващите).