Чили 9 - Каретера Аустрал - дъждовна и изумително красива :)

фиорд Пуюуапи

 В тази публикация, както и в предната, всички снимки са от сапунерката Кодак, след като апаратът ми се развали, така че качеството не е идеално.

Влизайки отново в Чили, не мога да си намеря място от щастие! Първата ни работа като прекрачихме границата бе да се снимаме с табелата "Добре дошли в Чили". И тъкмо тогава ни настигна колоездач, който другарчето познаваше. Беше един израелтянин, който идвал в нашия хостел, докато аз бях в Торес дел пайне и който създавал много проблеми там. Та същият този Асаф след Наталес отишъл до Ел Чалтен с автобуса, там си купил колелото от някакъв, който бил минал по Каретера Аустрал с него, натоварил колетото на автобуса за Перито Морено, минал цялата пампа с рейса и сега за първи път тръгнал да кара с идеята да прекоси Каретера Аустрал на север. Помоли ме да му заснема видео как пее и свири своя песен, която измислил за пътуването си.

Чили 8 - Трекинг из джунглите на Кочамо и първа пешеходна граница

лаго Инфериор вдясно и лаго Пуело вляво

Престоят ни в Чили все ни се струваше недостатъчен да се насладим на всички красоти, които страната има да предложи. Още не бяха изминали последните 15-тина дни от третия ни месец престой, но осъзнавахме, че скоро ще трябва да излизаме от страната, пък дори и за малко, колкото да започнат да текат нови 3 месеца. Въпросът бе кое да видим по-напред. На всичко отгоре краят на лятото наближаваше и ни притискаше да бързаме, защото още дори не бяхме влезли в Патагония, а надолу щеше да е зверски студено ако се забавим още. В Чили ни оставаше да разгледаме няколко неща, които обаче бяха и най-важните - дъждовната и студена Каретера Аустрал, Торрес дел Пайне и зоната на Кочамо, недалеч от Пуерто Монт и съответно нещо като "портата" към Патагония. Друга опция бе да влезем веднага в Аржентина, за да стопираме директно до Ушуая и да минем най-студените части сега, а като пътуваме нагоре, да разглеждаме всичко, придвижвайки се към по-топло всеки ден.

Торрес Дел Пайне - борба за оцеляване или дом за сърцето ми

Торрес дел Пайне

лаго Пеое

Много ми е трудно да ви разкажа за Торрес дел Пайне...
Много ми е трудно да си събера мислите, след като все пак събрах сили да си тръгна от това магическо място.
Още по-трудно ми е да спра да мисля за евентуално връщане и оставане там... завинаги.

Eдин наистина кошмарен ден...

Не се сещам за по-ужасен ден в пътуването ни от днес. Не се сещам и какво по-лошо може да ни се случи от това, което днес се случи, освен да се разболеем или умрем. Даже като ни обраха в Еквадор, не страдах толкова, колкото днес. Това бе един от онези дни, в които е най-добре да не ставаш от леглото. Но аз станах. И сега горчиво съжалявам.
Та тази сутрин станах в 6:00, закусих набързо две филийки и едно яйце, взех си чао с другарчето и хванах пътя към националния парк Торес дел Пайне. Трябваше да ходя предния ден, но рейнджърът, който ще ме вкара безплатно в парка, щеше да е на работа днес, утре и вдругиден, затова с ден се отложи ходенето ми. Времето сутринта бе кошмарно, вятърът цяла нощ се опитваше да счупи палатката в градината на хостела, не спахме изобщо добре, а на сутринта продължи да духа, разнасяйки ситни капки дъжд.

Снимките от Чилое към предната публикация

Снимките от останалото Чилое позакъсняха, но по-добре късно, отколкото никога, а някой може и да го радва да гледа църкви и дървени къщички (мен лично много :))

катедралата в Кастро

Чили 6 - на юг към Чилое и края на Панамерикана

вулкан Осорно

Валдивия ме изненада - не беше изобщо това, което очаквах. Последния месец все говорехме за Валдивия, Пуерто Монт и Пуерто Варас като нещо далечно, недостижимо и различно от останалото Чили. Валдивия - градът, пострадал жестоко при най-силното земетресение в света, се оказа доста западнал, поочукан, много голям и доста пълен с клошари и съмнителни хора. Има красива стара архитектура, но честно казано си го представях по-различно. Градът е наистина голям и от центъра до нашия изход вървяхме около 2 часа всеки път. Казвам всеки път, защото останахме два дни във Валдивия като за спане излизахме извън града. Като пристигнахме оставих другарчето в парка на площада и отидох да питам в инфо центъра къде е библиотеката, за да може то да се премести там, докато разглеждам. Библиотеката се оказа доста далеч от центъра, но в посока нашия изход.

Чили 5 - езера и вулкани, докъдето ти стига погледа и отвъд

водопадите Лаха

Стопът към пътя за Сан Антонио (отново натам, това е единственият възможен път да се избегне столицата Сантяго) ни съсипа емоционално и направо ни обезвери. Толкова зле стоп не бяхме имали никога в Чили. Предполагахме, че на изхода на Валпараизо има пълчища стопаджии, които са се събудили по същото време и леко отрезнели са тръгнали да стопират към домовете си. Това хич не бе в наша полза, ние бяхме далеч от изхода на града и който шофьор би взел стопаджия, вече минаваше покрай нас с пълна кола. Най-страшно обаче стана, когато всякакви стопаджии почнаха да бъдат стоварвани на нашия разклон и не след дълго стана опашка. Първо се появиха момче и полуголо момиче с карнавална шапка, те махаха бая време, но се отказаха и отидоха на бензиностанцията явно да питат директно колите. После се появи само момиче, което изглеждаше толкова навъсено, фиркано или и аз не знам какво, че излизаше на средата на магистралата и махаше на колите, сериозно застрашавайки живота си и този на хората в колите. Тази мома отвися също много време, беше ужасно, защото тя стопираше след нас и хората дори да спрат за нас, щяха да спрат точно пред нея и тя да се качи. Точно така и стана, една кола я взе. Кошмарът продължи с появата на нова двойка стопаджии - момче и момиче, отново второто разголено.

Чили 4 - по крайбрежието и една безмилостна Нова година

Новогодишната заря във Валпараизо

След мисията "плажна Коледа" и безсънната коледна нощ, прекарана в писане на блога, недоспали се отправихме на юг по крайбежието - към Конституцион.
Пауло ни бе препоръчал да разгледаме градчето, пострадало жестоко при земетресението от февруари 2010-та. Бърз стоп с камион ни откара до крайбрежния черен път недалеч от центъра, оставих другарчето да дреме в едни храсти и тръгнах да разглеждам крайбрежната част на града. Стори ми се доста западнал и сякаш не бях вече в Чили, атмосферата не бе като в лъскавите градчета досега. Не беше и като Валпараизо, явно бе нещо ново и различно за мен. Покрай брега имаше множество красиви скали с пещери в подножията им, влязох в доста от тях, но бяха толкова мръсни, пълни с боклуци, осрани и гнусни, че ми се доповръща. Имаше следи от клошария до шия, вероятно вечер клошарите се настаняваха на мръсните дюшеци, напъхани в дъното на няколко пещери. А през деня се ползваха за безплатна тоалетна от минаващите туристи.

Чили 3 - планини, водопади, лагуни, сняг и една плажна Коледа

поздрав за всички - снегът до високопланинската лагуна де Лас Анимас :)

След като си взехме довиждане с Пауло и Талка, а аз оставих старите си продупчени обувки в един градски парк с надежда някой беден човек да ги намери и осинови, хванахме стопа за Молина - последното голямо градче преди парка. На изхода на града ни взе пикап с две кучета заедно с нас в багажника, закараха ни до черния път за Ел Радал. Походихме малко и пак ни взе пикап почти до Ел Радал, след което още един за след входа на парка. Покрай целия път нагоре имаше къмпинг след къмпинг, кабани след кабани и навсякъде огради, така че нямаше къде да се спи. В Чили платените къмпинзи са много популярни и в някой от тях дори можеш да отидеш за няколко часа на пикник, което е с отделна тарифа. Тоест пикника също се плаща :) Самият национален парк разбира се има входна такса и ние не знаехме точно как ще минем, но на главния вход явно нямаше никого и си влязохме без проблем. Вървяхме доста, докато си харесахме една гора за спане и се установихме.

Чили 2 - плажове, графити и готини чилийски градове

вижте ме к`ъв съм готин :)))

Недовършеният разказ към предната публикация вече е сложен там.

Пристигнахме в Ла Серена към обяд, оставих другарчето в един мол да седи на компютъра (имаше дори ток и не го изгониха, че го ползва) и тръгнах да обикалям града. Първо отидох до битака (пазара през уикенда, подобен на димитровградския битак), там имаше всякакви джунджурии втора употреба, както и нови стоки. До него се намираше страхотен парк на име Педро де Валдивия, който приличаше на мини-зоопарк с животни от типа на козички, овце, гуанако (вид лама), кокошки, папагали, зайчета, морски свинчета, а имаше дори и два кондора в огромна волиера. Предполагам повечето, ако не и всички животни са спасени от нещо или някого, може би са били ранени и излекувани. Овцете, козите и гуанакото се разхождат свободно между хората. Гуанако са едри лами и много закачливи, ама да не казвам как плюят :)

Чили - приключения в пустинята Атакама

долината на мъртвите, Сан Педро де Атакама

Този път поздравът ще е по-различен :) Предколедно с любов към Африка. Тези клипчета направих и споделих отдавна, но последните няколко часа не спирам да слушам песните докато писах блога и сега ги изгледах няколко пъти да си припомня невероятните хора, които ме накараха толкова да копнея за Африка отново.

https://www.youtube.com/watch?v=WtkDsvxUzWA
https://www.youtube.com/watch?v=QwYnFkiDmKw


Направо не зная откъде да започна тази публикация, в момента се намирам в приятно чилийско градче на име Талка, за което никой нормален турист вероятно не е и чувал, часът е 1 през нощта и не мога да си събера мислите от емоции и вълнения през изминалите две седмици :)