Судан - моята Африка

По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :)))  Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник.  Така  жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)