Белиз - една наистина зелена страна

край Дангрига

Останах с впечатление, че много хора по света дори не са чували за Белиз. А някои директно я пращат в Африка, защото явно името им звучи африканско. На мен географията винаги ми е била много силна, а по математика например едва връзвах тройката с връзки и рушвети, така че не мога да обвинявам незнаещите, понеже Белиз наистина е една малка, с нищо неизвестна по света страна и само хора, които са много на "ти" с географията, биха се сетили къде е.

Белиз са мен лично е уникална държава! Това, което би трябвало да бъде един средно голям град, е разпиляно в цяла една страна с население 300 000 души и територия 1/5 от България... И ако Ел Салвадор и Гватемала ме очароваха с шарки и колорит, то Белиз ме върна година и нещо назад във времето, когато почти безгрижно се наслаждавахме на карибското слънце и карибския английски на островитяните, и дори в най-лошите си кошмари не си представяхме какво ни чака на така бленувания по онова време - Контитента.

Гватемала - импресия от цветове и хаос

на пазара в Чичикастенанго

Поздрав с най-любимата ми музика - келтската! Enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=jWObTfiovD8


Има нещо очарователно в целия бъркоч, в който съществува тази пренаселена и странна латино държава. В никакъв случай не ми е любимата и няма как да стане, при положение че хората имат по 17 деца, секат масово горите, за да си правят огън и да си приготвят тортияс, пълно е с всякакви гангстери и крадци. Но дали защото посещавахме все красиви места, или защото срещнахме един куп добри хора, или пък защото се забихме на шарения пазар в Чичикастенанго, страната ми се видя доста колоритна и интересна...

Ел Салвадор 2 - по "пътя на цветята" и на сърф

в Апанека

Поздрав за всички четящи с тази прекрасна песен - https://www.youtube.com/watch?v=xo1VInw-SKc

Вълшебството на Ел Салвадор не се изчерпи само с красивите градчета с колониална архитектура. Предстоеше да опознаем и най-известния по красота и автентичност "Пътят на цветята" (Ruta de las flores). Това е обособен туристически маршрут, минаващ през няколко на брой малки, китни и приятни планински градчета, заобиколени от цветя, кафени плантации и вулкани. Интересното в тази страна е, че туристи няма, освен местни такива през уикендите, обаче има много добре развита мрежа от информационни центрове, където дават безплатни карти и брошури - нещо, напълно липсващо във всички предни страни от Централна Америка. 

Първото градче, в което се спряхме, след като до там ни закара пикап, бе Хуауа. Много приятно и красиво, тъкмо беше се извалял проливен дъжд, когато се настанихме в парка да хапнем, след което се разходих из градчето. Наблизо имало някакъв водопад, но предположихме, че ще се плаща посещението и не ни се занимаваше да се промъкваме, а и ставаше късно. Стопирахме след града и веднага ни взе един човек, който сподели, че по пътя, където отиваме, имало въоръжено нападение преди два дни. Остави ни на близкия разклон към другите градчета по маршрута и веднага ни взе друг човек за Апанека.

Ел Салвадор - там, където хората са прекрасни, а стопът хвърчи!

на палатка в кафето

Харесвам много Ел Салвадор :) Знам, че звучи странно на фона на множеството ми негативни публикации за Латинска Америка, но на хубавото не мога да кажа лошо, нито пък обратното. Страната си има страшно сериозни проблеми, а престоят ни там теоретично можеше да свърши много зле, само че хората са златни и така се грижеха да не ни се случи нищо, че излязохме невредими, очаровани и щастливи като дори сравних страната с Еквадор по колорит, атмосфера и хора.

Ако погледнете географската карта, ще видите, че между Никарагуа и Ел Салвадор има още една държава, наречена Хондурас. По стечение на обстоятелствата ние прекарахме едва няколко часа в нея, минавайки с един ТИР от границата на Никарагуа до тази на Салвадор, така че сметнах за ненужно да пиша отделна публикация за Хондурас и тук ще ви разкажа за преживяванията ни там през тези няколко часа.

Никарагуа - страната на нелогичното спокойствие

езерото Апойо

Престоят ни в Никарагуа предразположи към задаването на нови въпроси относно човешкото поведение и различността (или еднаквостта) на държавите и народите, които посетихме в Латинска Америка. Генерално погледнато хората в цивилизования свят се различават минимално само според това каква телевизия гледат и малцинството, което не гледа никаква, често пъти ярко се откроява с нестандартните си възгледи или постъпки. Интересното в Никарагуа беше, че хората в страната очевидно се отличаваха и по други критерии от цялостния латино стил на живот. Телевизията може би доставяше същата дезинформация и стрес на хората като в околните страни, но реакциите явно се различаваха и обуславяха наличието на една по-нетипична латино атмосфера.

Коста Рика - маймуни, денге и дрога

любимите ми обитатели на костариканските реки :)

Пристигнахме в Коста Рика с очакванията да ни стане любимата страна в Централна Америка, защото бяхме чували, че има много животни и е спокойна, с ниско ниво на престъпност. В действителност се оказа, че има много животни, но страната хич не ни се стори чак толкова спокойна, пък и преживяхме някои доста неприятни моменти... Природата обаче е прекрасна, или поне това, което е останало от нея. Доста от земите са за продан и се купуват от американци или европейци пред пенсия, които искат да живеят тук, основно заради топлия климат.

На границата ни пуснаха да минаваме бързо, беше доста оживено и пълно с бекпекъри. От панамската страна имаше молове и магазини, успях да направя почерпка за рождения ден на баща ми, който беше точно този ден. Другарчето беше разстроено, защото телефона, на който ползваме Интернет и който си беше купило в Перу втора ръка, се развали предния ден и сега нямахме Интернет. Даже мислеше да си купува нов от мола, но не му се харчеха пари за подобна макар и необходима глупост, и се чудеше как ще изкараме до края на пътуването без Интернет на телефона. Интернет кафетата са много скъпи, а този мобилният ни излизаше адски евтино и беше удобен.  

Панама - куни, небостъргачи и молове

едно от децата на куните в село Армила

Това ще е последната публикация, която ще сложа на блога преди да се приберем вкъщи (следващо включване ще е за Коста Рика, което вече ще пиша от удобния диван у дома, с чаша мляко с какао в ръка :)))
В момента сме доста напрегнати, защото остават по-малко от две седмици до прибирането ни. Ако случайно самолетът не падне, ще успея да доразкажа пътуването, имам да пиша за още 7 държави :) И ако не измръзнем по европейските пътища, разбира се. Използвам възможността да призова ако някой се прибира с кола от Западна Европа и му се вземат на стоп двама ни живи, ни умрели от студ, добре препечени с цигански тен пътешественици, да пише, защото както сме свикнали последните месеци на изпепеляваща тропическа жега и както ще ни изтърси самолета в зимна Европа, разболяването ще ни е най-малкия кахър. Нямаме почти никакви сносни дрехи, за обувки да не говорим :)) Също ако има хора по маршрута от Бон към България, които да четат писанията ми и случайно да искат да ни подслонят за една нощ, ще е от голяма помощ, но гарантирано ще дойдем и ще си тръгнем болни :) Поне ще се наслушате на истории от пътя, сега в Мексико си прекарваме много интересно! Бяхме на гости на българи, сега сме при майка мексиканка, чийто син съвсем наскоро е стопирал в България и е минал на 3 км от Хасково. Колко е малък вече света!!!
Приятно четене за Панама :)