До Исландия и назад - част 3 - Полша


15.07.2022

Zalipie - Nowy Korczyn - Rogow - Koszyce - Nowe Brzesko - Chobot - Niepolomice - Podleze - Wieliczka - Krakow - Cholorzyn - Mnikow

Село Zalipie трудно се разглежда без нещо на колела. Изрисуваните къщи са много разпръснати и само за някои има указателни табели. Доста по-неорганизирано е, отколкото мислех, но в това му е чарът. За съжаление поради ранния час не успях да надникна в нито една къща, нито в общината или музея. Обиколихме селото с колата, другарчето спеше дълбоко на задната седалка, а аз спирах и снимах красиво изрисуваните къщи. Докато се усетя, сутринта напредна и трябваше да си тръгваме. Ревеше ми се с глас вече от това постоянно бързане. Дъждът беше отминал и последствията от тежката нощ бяха само мокра екипировка и постоянно натежаване на клепачите, докато шофирах. Хубаво, че спирах навсякъде по пътя, рядко карах 10 км без да спра до някоя крайпътна църква, интересна сграда или каквото и да е, приковало вниманието ми, така че нямаше опасност да заспя на волана заради дълго и монотонно каране при цялата липса на сън.

Следващата сериозна спирка беше солната мина Wieliczka. Тук имаше цяла организирана мафия за паркингите, но пак успяхме да намерим къде да се скатаем безплатно. Другарчето остана в колата, а аз отидох до входа на мината и се ужасих от огромните тълпи туристи, прескъпия билет и целия този организиран туризъм. Въобще не ми пасват подобни неща, а същевременно толкова ми се искаше да посетя мината. Мислех доста и накрая се навих да вляза, колкото и да не ми се искаше да се бутам с всичките овце, водени от овчар. Мината не може да се посети самостоятелно, лепнат си за група с гид през цялото време. Тълпите са огромни, обектът има сериозна посещаемост и билетът е скъп - 87 злоти (близо 19 евро). Тази цена е ако влезеш вътре с полскоговорящ гид, ако обаче искаш да ти говорят на английски или друг от предлаганите езици, цената веднага скача. За да икономисам някой лев се присламчих към полски гид, та се паднах в група поляци с приятна жена за водач, която като всички останали гидове си декламираше заученото, а аз нищичко не разбирах. Трябвало е явно да науча полски език. Май след години ще е водещ език в Европа, тъй като поляците са китайците на Стария континент. Следващата група зад нас беше с английски гид и крадешком се опитвах да дочуя нещо от това, което жената им разказваше. Групите вървят една след друга и често се засичат, но когато влезе следващата, предната излиза от тунела или залата, така че не успях да чуя почти нищо. И въпреки това научих доста за солната мина Величка...

До Исландия и назад - част 2 - Унгария и Словакия

 

Величественият замък Спиш

Унгария никога не ми е била в списъка с любими страни, не би влязла дори в първата 50-тица, но както и почти всяка друга страна в света, има много какво да се види из нея. А защо не ми е особено любима - ами защото няма планини. Освен това ми се струва като доста полицейска държава, подобна на Хърватия и Италия. Само в Унгария от целия свят ми написаха глоба за стопиране на магистралата до Сегед - уникално! Макар да е идеално равна, което я прави перфектна вело държава, я определих като доста негостоприемна за вело пътешественици по време на преминаването ми през нея на път за Норвегия с колелото. Местните никак не изглеждат като запалени колоездачи въпреки благоприятните особености на релефа, всъщност в една планинска Норвегия имаше къде повече вело любители. Този път щях да видя малка част от Унгария с кола, нямаше как да й отделя повече време и определено предпочитах да посетя повече места в Словакия, така че трябваше да се задоволя само с няколко замъка.

Словакия пък винаги ми е била много интересна и привлекателна. Татрите са само една от причините за това, другият важен магнит са замъците. Страната има стотици замъци, крепости, руини, дворци. Като добавим и дървените стари църкви, картинката става все по-пълна и красива. Още преди да влезем в Словакия, вече ми беше тъжно, че нямаше да има време да се обиколят всички замъци, да се обходят сериозно Татрите... Вместо това щях да бързам и да видя съвсем малко от тази вълнуваща страна.

 

До Исландия и назад - част 1 - Румъния

Карпатска мецана

 

Преди да започна с първия разказ от поредицата за последното пътуване, искам да спомена отново, че все още търся нов дом и семейство за най-прекрасния котарак Елзьо. Подробно инфо и снимки  - най-долу в тази публикация - http://tery-robin.blogspot.com/2022/01/blog-post.html 

Ако някой има идеи и предложения, познава подходящи хора и място, моля да пише. Положението ми е много тежко, защото безкрайно много го обичам и всеки ден е някакъв кошмарен стрес да не се разболее, да не му се случи нещо... Не мога да отглеждам животни, дори муха или мравка. Вече не го пускам изобщо да обикаля из квартала и го разхождам само на каишка, понеже хората навсякъде са изроди и може някой да го отрови или утрепе. Търся отчаяно подходящ дом и семейство за него!

 

Ето го и първия разказ от лятното пътуване до Дания и обратно с кола и до Исландия с ферибот и на стоп. След две години скитническа пауза не вярвах, че пътуванията ще са отново достъпни за хора като мен, които не участват в новата глобална манипулация, та се чувствах направо странно отново да съм на път, още повече по необичаен за мен начин - с кола в първата и последната част на пътуването. Малко общи статистики и факти:

  • Изминати километри - 3864 (на отиване) + 5109 (на връщане) = 8973 км общо с колата. Двата месеца в Исландия на стоп не влизат в тази сметка.
  • Времетраене - 121 дни или 4 месеца
  • Спукани гуми - 1 
  • Любима страна - Исландия