 |
| Един от многото прекрасни изгреви на кораба |
07.12.2023
Корабен ден, нищо интересно не се случи днес. Сутринта станах както винаги по тъмно да чакам изгрева на горната палуба. Необятна морска красота, снимах и походих с бързо темпо по дека преди да плъзне народа. После закусих добре, седнах на лаптопа да подреждам снимки и така до 9:30, когато уж трябваше да сляза долу за събиране на паспортите, получих такава бележка, пъхната под вратата. Оказа се обаче, че не дават паспортите, а ги вземат от хората, а моят е вече взет и няма нужда да го давам, така че просто ме отпратиха учтиво. После ходих на презентация с тема построяването на кораба, но беше доста куца - сложили един възрастен човек с много слаб английски да показва диапозитиви с информация. Беше лаишко изпълнение, чак ми дожаля. Нямаше и никакви хора в залата, защото беше на английски. Сигурно ще има същата и на другите пасажерски езици, особено португалски. По обяд се разходих, но за кратко. Горе беше пълно с народ. Корабът гъмжеше основно от пътници бразилци, които постоянно бяха горе по басейните, джакузитата и разните там аниматори ги забавляваха с игри. Доста е посредствено всичко и за хора като мен занимавки почти няма, освен редене на пъзели. Няма нищо интелектуално тук, само игри и забавления. Няма дори библиотека, което наистина ме потресе.
След като обядвах вкусотии, седнах пак на лаптопа и така почти цял следобед. После ходих да ям парче пица и да пия чай. Разходих се по палубата, гледах за делфини и след залеза отидох да вечерям. След лека вечеря посетих театъра за шоуто тази вечер. Две момчета и две момичета пяха, но като цяло слабо представяне, не са кой знае какви професионалисти. Определено нивото не е високо. Преди шоуто представиха на сцената персонала на кораба и капитана, а тази вечер беше с изискване да си официално облечен, но имаше и други като мен без официални дрехи, които се открояваха на фона на натъкмените дами и господа. Изкъпах се и си легнах, очаквайки с нетърпение да се чуя с мама утре, при пристигане в Тенерифе.
 |
| Преди изгрева |
 |
| Залезът |
08.12.2023
Денят започна пак около 6:00 за мен. Разходих се горе по палубата като преди изгрева още закусих. После гледах плахото слънце, което опитваше да се подаде зад облаците и след доста мъки направи красиво зрелище със златни лъчи. Дълго време изкарах на горната палуба тази сутрин, гледах как бавно приближаваме Тенерифе. За съжаление не пристигнахме нито в 10:00, както беше обявено по програма, нито в 10:30, както после го смениха, а чак в 11:00 ни пуснаха на брега. Самото пристигане беше красиво, но цялата маса народ се изсипа горе на палубата и даже навън носех маска, за да не хвана някой вирус при тая гъчканица. Като наближихме сушата се появи обхват и успях да се чуя с мама.
Стана голямо меле при излизането, имаше огромни опашки, защото всички се юрнаха на куп. Пеш до центъра се стига за десетина минути, изпреварих с бърз ход цялата маса народ. С това безумно кратко време от 11:00 до 17:30 нищо не можеше да се прави, освен да отида до Ла Лагуна, каквото направихме и преди десет години с другарчето. Реших с това да започна, а после като се върна да разгледам Санта Круз. Така е с круизите - няма никакво време за качествено разглеждане на който и да е град или остров. Всичко е тотално претупване и отбиване на номера. Има места, където такъв кратък престой е достатъчен, но не са много. От повечето си тръгваш с горчиво усещане, че нищо не си видял.
Сан Кристобал Ла Лагуна е стар град и има доста за гледане. До там се стига с трамвай директно от центъра на Санта Круз и билетът струва 2.70 лв, купува се от машинки на спирките. Пътува се около 30-40 минути обаче, много е бавно. По трамваите е пълно с народ, а влизат и просяци, каквито има доста тук - изпадняци и негри се виждат нерядко, както и бездомници, спящи по пейки и по земята. Но като цяло не е опасно, просто трябва да се внимава. Направих многочасова разходка из Ла Лагуна. Много повече се забавих, отколкото очаквах. Чак в 15:00 тръгнах обратно. Имаше религиозен празник в градчето, процесия със статуя на някаква светица обикаляше центъра, имаше оркестър. Посетих няколко църкви, за жалост в катедралата уцелих службата, а по-късно като се върнах да я посетя, беше затворена. Уличките бяха пълни с народ. Всичко живо беше навън. Носех маска из целия център, просто имаше огромно количество хора и тълпи. Седнах на пейка в парк да хапна една ябълка и два мъфина, отмъкнати от бюфета сутринта. Посетих два безплатни музея, но единия, който се помещаваше в църква, го затвориха докато разглеждах - пуста испанска сиеста! Другият, който беше главният музей на града, също беше безплатен и ми хареса, макар и малък. Обходих всички основни улички, после се насочих към трамвая с надежда да остане поне малко време за Санта Круз. А като си помисля, че имах идея да посетя и Оротава, както и Пуерто Ла Круз - пълен абсурд за толкова малко часове време. Много са ограничаващи круизите. Трамваят наобратно беше превзет от трима-четирима просяци.
Впуснах се в обиколка на столицата преди да стане време за качване на кораба. Отидох първо до "австралийската опера", после по улиците из центъра. Купих си магнит за 3 лева, взех карта от туристическия инфоцентър. Не остана никакво време нито за музеи, нито за по-сериозни разходки. Минах по главните улици и посетих главната църква, която за късмет беше отворена. В центъра кипеше живот, но сякаш в Ла Лагуна беше по-пренаселено. И в двата града има какво да се види. За 15-тина минути стигнах от центъра до кораба. Имаше бая народ, който се качваше, така че никак не бях от последните, а уреченото време за "всички обратно на борда" беше настъпило. Пак проверки на багаж, опашки, чакане... Горе на палубата веднага се настаних да гледам залеза и отплаването, както и да говоря с мама по телефона. Премръзнах навън, бях по тениска цял ден и беше топло, но вечерта стана хладно като тръгна кораба. Следващите пет дни предстоеше да съм в океана и да не мога да се обадя вкъщи, а после в Бразилия не се знаеше дали ще имам изобщо обхват, а и е твърде скъпо обаждането от там. Слънцето се скри, стъмни се и аз още бях на палубата и на телефона с мама. После слязох да вечерям, хапнах добре и отидох в театъра да гледам тазвечерното представление. Една певица беше на сцената, не беше лоша, хубаво пееше. Върнах се на бюфета да пия вода, доста се дехидратирах днес, а на тоя кораб няма машинки за вода за пълнене на бутилки и човек трябва всеки път да си налива в чаша.
Последният ден в Европа приключи. Потрисах се от мисълта, че след пет дни ще съм в "любимата" ми Южна Америка... отново. Ако някой ми беше казал, нямаше да повярвам. Не мислех, че някога изобщо ще се озова пак там. Не е моето този континент и то само заради човешкия фактор, иначе природата е феноменална. Латино манталитета предизвиква гадене у мен и като си помислех за Бразилия и Аржентина, които ми предстояха отново и то с лимит във времето този път, хич не ми ставаше приятно. Бразилейросите на борда допълваха картината, която вече имах изградена от предното си посещение в страната им - шумни, прости хорица, обичащи купона, плюскането и тотално незаинтересовани от някакви тежки мисловни дейности.
 |
| Отново изгрев |
 |
| Санта Круз де Тенерифе |
 |
| Аудиториума - тази емблематична сграда си я наричам "операта в Сидни" |
 |
| Марината... тогава изобщо не предполагах, че пак ще се озова тук през 2026-та |
 |
| Църквата Nuestra Señora de la Concepción |
 |
| Много внушителен аудиториум |
 |
| Отплаваме |
09.12.2023
Изгревът тази сутрин не беше като другите, защото нямаше никакви облаци. Не беше така пищен и цветен, но пак беше много красив. Когато има облаци става голямото цветно шоу. Закусих след дълга разходка по горната палуба преди да налазят хората. През деня е невъзможно да се ходи, пълно е с народ и просто няма място от шезлонги и разплути телеса. Моето царство е преди изгрев. Прибрах се в кабината, след като хапнах добре. Подбирах снимки от Исландия за блога, свалях нови снимки от сегашното пътуване, пописах малко. Камериерът стигна до моята кабина и ме пита дали имам нужда от почистване и смяна на нещо. Отпратих го, леле как мразя някой да ми чисти!
Цял следобед циркулирах между компютъра и горната палуба да гледам за делфини. Обядът беше вкусен, както винаги. Усети се колко е претъпкан кораба, беше пълно с народ навсякъде. Голи телеса по шезлонги, шумни огромни семейства... тотална масовка. Цял живот неволно наблюдавам хората отстрани като попадна на обществено място и не спирам да се чудя на дивотиите им. За всичко се уча от техните грешки, така няма нужда да правя свои. Да си тъп и прост например е повод за гордост в днешно време. Да си правиш стотици "селфита" е задължително, да нагъваш мръвки в свят с изобилие на друга храна, или да се напиваш и да вдигаш шум... всичко това са неща на почит сред масовия обитател на тази нещастна планета. Да се размножиш също е една от задължителните грешки, а в последно време да вземеш кредит за някоя "килия" - също. В свят без морални ценности, с тежки емоционални дефицити и нулев стремеж към отскубване от суетата, егото и материалните придобивки, няма как да има друго освен развитие на технологии, унищожение на Земята, брутално затъпяване и обезличаване на индивида, тотален отказ от лична свобода, доброволно вкарване във всякакви зависимости... Всеки път като видя някакви човешки същества си мисля как е възможно това дълбоко зло и жестоко същество изобщо да се е появило. Това егоистично и безчувствено извращение - грешка на природата, или изгнанник от друга планета...
Вечерта се задържах доста навън заради залеза и гледането за делфини. Тая кабина с прозорец е нож с две остриета - хем ми се седи в нея, за да не виждам никакви хора, а мога да гледам морето, хем е кофти, защото не излизам на чист въздух и не се движа. Походих доста по палубата след залеза и отидох да вечерям в 19:00. Дните се нижеха бавно и тежко. Ужасно ми липсваше котарака и моя малък затворен свят, където зад оградите нямаше никакви хора, никакви дразнители. Имаше само дървета, цветя, зеленчуци и всякакви животинки. Често идваше един таралеж и една шипобедрена костенурка, а преди години един страхотен тлъст смок също бе дошъл за известно време. Липсваше ми много и сушата, земята. Тук уж бях в морето, но реално бях на 9-ти етаж в панелен апартамент. Е, поне разбрах колко контакт с природата имат хората, живеещи постоянно в апартаменти - николко. Тук на кораба уж си в морето, но нямаш никакво усещане за това. Нито те пръскат вълните, нито виждаш делфини на метър от теб и може да скочиш да плуваш с тях... Много силно си пожелах да сменя кораба с малка лодка и да минавам с нея океана. Има една приказка - "внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне"... Ами доста вярна е.
За вечеря имаше пак нови неща и пак се хванах да опитвам, та с опитване напълних чинията. Страшни вкусотии предлагат в тоя бюфет. Днес имаше пържена маниока за обяд, а за вечеря изникнаха страхотни веган бургери от киноа и зелентии. И нови сладкиши. Храната е много вкусна. Може да не е никак полезна, но на вкус е супер. После отидох в театъра, имаше представление на вентролог с готина кукла. Беше много забавно и симпатично, голяма публика събра. Цялата зала бразилци, то целият кораб май е само с бразилци. Много рядко се чува друга реч и тук-там има по някой заблуден германец, франсе и подобни. След театъра се качих на горната палуба и се заех с ходене още близо час, защото имах голяма нужда да походя. Чак се изпотих. После душ и в леглото.
 |
| Денят отново започна красиво |
 |
| Вентролог в театъра |
10.12.2023
Сутринта пак се събудих много преди алармата и станах да походя по палубата. Гледането за делфини продължаваше с пълна сила, но пак нищо не видях и днес. Имаше обаче много летящи риби на цели пасажи и като наближихме Кабо Верде се появиха множество морски птици - два различни вида буревестник. Ловуваха покрай кораба много дълго време, на практика цял ден. За съжаление не видяхме дори от разстояние Кабо Верде, минахме покрай тях на около 50 км и нямаше как да се видят островите. Много ми се искаше да ги зърна поне, страшно ме беше яд, че корабът нямаше спирка там. За тази островна държава знаех само немалко обща информация, а ми се искаше да видя на живо какво представлява. Лелеее, тогава ако предполагах две години по-късно как няма да искам и на снимка да го гледам това Кабо Верде... каква ирония на съдбата.
Закусих обилно, седях на лаптопа целия предиобед, пак подреждах снимки и успях да гледам филм за първи път. Днес изобщо не люлееше кораба и беше много приятно возенето. Излязох следобед да се разходя на няколко пъти по палубата, но беше такава адска лудница, че бързо ми се отщя. Отидох обаче да хапна една чиния с плодове и сладкиши, която ми дойде в повече. После вечерята брутално я орязах, хапнах малко колкото да пробвам новите неща в бюфета. Следобед в 16:00 слязох на шести дек да видя какво мяза лекцията на онзи дядо италианец, дето е сложен единствено той нещо да презентира. Беше отново много куца работа, показа и прочете няколко диапозитива на тема митология и планети, това беше. Имаше всичко на всичко 5-6 човека. Много тъжна работа... А на басейна са орди. Там цял ден ги забавляват маймунките и кънти отвратителна музика.
Привечер поседях най-отзад на кораба, нямаше никого. След залез винаги намаляваха хората. В 19:45 отидох в театъра, представлението беше хубаво и тематично с танци и песни от Испания, Италия и Франция. Освен вече познатите певици и певци, както и танцьори, имаше и няколко нови лица. След представлението се качих на горната палуба и походих сериозно, нямаше почти никакви хора и беше приятно. Лошото е, че стана много задушно. Климатът се смени тотално, топло и тропическо е, но и задух. Започнах много да се потя. Вътре климатиците вече охлаждат вместо да затоплят. Ужасно мразя климатици и много ми пречат на аклиматизацията.
 |
| Ден пореден от прекосяването на Атлантика |
 |
| Летящи риби |
 |
| Вечерното представление |
11.12.2023
Смениха часовниците с още един час назад, така изгревът вече беше в малко след 5:00 и отпаднаха най-сетне сутрешните хора по палубата. Всички излизат навън вече по-късно, никой не става толкова рано. Ужасно ме напрягаше всичкото това човешко присъствие. Изморих се страшно от хора. Имах огромна нужда да сляза от кораба и да си отида в моята градина. Как щях да издържа още 3 месеца на кораб... След час и половина ходене отидох да си взема чаша чай и седнах отзад на палубата, докато нямаше никой да си го пия. После се насочих към бюфета да закуся и като започнаха да изпълзяват хората, се прибрах в кабината. Къпах се, прах дрехи, избирах снимки, гледах филм. По някое време реших да взема лаптопа вън на палубата най-отзад и да пиша като хвърлям по око към океана за делфини. Имаше свободен стол, но имаше и доста хора, макар и далеч не толкова много, колкото в средата на кораба. Около басейна е някаква пълна лудница.
На обяд направих огромна грешка да отида в 12:30 вместо в 12:00 и вътре беше гъчкано с народ. Имаше опашка за бюфета. Хапнах готвени зеленчуци, пица и десерт. Прекарах следобеда в кабината, основно в рев и писане. Навън вече ставаше сериозна жега през деня, усещаше се, че наближаваме Бразилия. Започнах да обмислям как ще се придвижа от Сао Пауло до Ушуая само за 12 дни, за да стигна навреме за круиза с мамая. Исках и да разгледам доста неща по пътя. Имах план да посетя отново водопадите Игуасу, този път откъм бразилската страна. Смятах да видя този път и известния с престъпността си Буенос Айрес, за когото миналия път всички шофьори в Аржентина ни обясняваха колко е опасен. Най-много от всичко обаче исках да посетя Пуерто Мадрин и по-точно животните около него. Имах твърде малко време, но трябваше да измисля как ще процедирам. Източното крайбрежие на Аржентина беше ново за мен и поне имаше какво да се разглежда. А в Бразилия освен водопадите нищо не исках да гледам.
Изпратих слънцето най-отзад на кораба, там сякаш винаги има най-малко хора. След залеза постоях още доста да се взирам в тъмното и да си представям ужасни неща. После ходих да вечерям, хапнах умерено, стараех се да не преяждам. След това в театъра слушах певец тенор и пианист, бяха изключително добри. Веднага като свърши концерта отидох горе на палубата като само минах през кабината да си сменя тениската с вече изпотената блуза и направих час и половина бързо ходене. Имах много енергия, която нямаше къде да бъде изразходена. Чак в 21:30 слязох обратно в каютата, изкъпах се и си легнах, но докато заспя стана 22:30, а на другия ден пак станах преди 5:00. Май не ми беше достатъчен съня.
 |
| Саргасови водорасли сред безкрайния океан |
12.12.2023
Сутринта пак станах в 5:00 и се качих горе да походя на бърза скорост час и половина. Изгревът беше много красив, защото имаше леки облачета. Докато напече походих, после си взех един чай и си го изпих най-отзад. За втори път правя така, приятно е. След това слязох на бюфета да закуся. Всеки ден горе-долу едни и същи неща, много по-еднообразно е на кораба, отколкото вкъщи. Седнах на лаптопа да пиша и така до към 10:00, когато излязох с него на горната палуба да гледам филм най-отзад, както вчера. Освен към водата за делфини, постоянно гледам и нагоре за птици. Така че филмите ги попретупвам от толкова следене на околния свят. Появи се страхотна птица фрегата днес. Беше първата от много предстоящи на следващия ден. Докато гледах птицата, по високоговорителя започна да се повтаря многократно едно и също съобщение. Издирваха някакъв пътник мистър Джеймс и повториха безброй пъти съобщението. Забелязах, че и служители на кораба обикаляха палубите да го търсят, след като не се е появил на повикванията да отиде на рецепцията. Пълна мистерия, но според мен човекът си е скочил в морето и това е (по-късно разбрах, че предположението ми е било абсолютно вярно). Няма да го намерят ако така е решил. И мен постоянно ме изкушава да направя точно същото нещо, но сега като разбрах как се действа на круиз с изчезнал човек, се потресох. Не искам да ме споменават стотици пъти по говорителя и да ме издирват, егати кошмара - да се прочуя посмъртно!
По обед се прибрах в каютата, а по-късно като излязох отново за малко на дека, забелязах, че по палубата все още обикалят хора от персонала. Този път носеха принтирани снимки на изчезналия и явно изобщо не го бяха намерили. Търсенето продължаваше. По-късно пак излязох преди залеза. Супер много се уморих психически от филми и снимки, главата ми стана чорба. Толкова време, прекарано през компютъра, не ми понасяше изобщо. Залезът беше невероятен, много облаци и цветове. Имаше силен вятър, но за жалост не спираше хората и пак изпълзяха доста на палубата. Изгледах целия залез, после отидох да си напълня шишето с вода. Машинката едва течеше и беше много тягостно, но успях. Тази нощ към полунощ се падаше да пресичаме Екватора. Вече сме на един ден път от Ресифе и започва ужасът Бразилия. Като зная какво е там, хич не ми е драго.
Отидох в театъра за шоуто като пропуснах вечерята. Певицата Ана Винчи забавляваше народа тази вечер. Обаче лошото бе, че театърът беше пълен с болни и зверски кашлящи хора. Даже за лош късмет едни мъж и жена от тоя вид седяха точно пред мен. Въпреки че бях с маска, не ми беше хич приятно. Последното, което исках, беше да хвана някакъв човешки вирус точно по време на пътуването и после да го занеса и на мама. По време на втората половина на концерта се изнесох. За първи път си тръгнах преждевременно от театъра. Но и песните не бяха мой тип, а и певачката не беше някаква голяма работа. Качих се горе на палубата и веднага се заех с бързото ходене. Повече от час препусках. Не се появиха хора. Тази вечер облеклото беше официално и дамите и господата бяха по долните етажи явно, най-вече по ресторантите и баровете. Панаир на суета, его и кой знае още какво. Някакви нещастници, които се делят на мъжко и женско, нагласят се с разни лъскави гротескни парцали, за да забравят за малко колко са грозни под парцалите и как всичките серат и пикаят. Пак си легнах късно, чак към 22:00. Вече просто нямах търпение да пристигнем и да се махна от този кораб. Даже гетото Бразилия ми изглеждаше по-атрактивно от висшето плаващо общество.
 |
| Изгревче |
 |
| Фрегата |
13.12.2023
Сутринта пак станах в 5:00. Посрещнах изгрева с бързо ходене. Появи се още един бързоходен и ме заприказва. Оказа се англичанин и беше тук с жена си, веднага се разговорихме на английски. Името му беше Анди и разказа, че много пътувал и продължава да пътува с жена си. Живели в Австралия последните години, сега се местят в северен Кипър. След разговора с него пих един чай отзад на кораба, после слязох до бюфета да закуся. След като хапнах добре, седнах с лаптопа пак отзад и гледах филм. Доста се задържах там, останах и след филма. Гледах много за делфини и днес, но пак нищо. За сметка на това беше пълно с птици.
Прибрах се в кабината, където намерих сертификат за пресичане на Екватора, бяха ми го оставили на леглото. Очевидно се раздаваше на всички пътници на кораба. За обяд отново излязох. Имаше забавления край басейна, които този път се изразяваха в заливане на хората с всякакви хранителни продукти, особено подправки и сосове. Беше пълен панаир, направих няколко снимки и си продължих към бюфета, където вместо да разхищавам храна, я изядох. Е, то изяждането също е разхищение, защото после отива в тоалетната... Успях да си взема храна преди цялата лудница от народ да се премести от панаира в басейна към бюфета. Трябва винаги да отивам точно в 12:00, защото двадесет минути след това например не се търпи. Хапнах доста, прекалих със сладкишите, но всеки път има нови за пробване.
Следобеда прекарах основно в каютата на лаптопа, но по едно време реших да изляза и добре, че го направих. Горе на палубата що да видя - в далечината - суша. Оказа се, че наближаваме Фернандо ди Нороня - острови на Бразилия, които са впечатляващи с богатото си биоразнообразие и се плаща прескъпо да дойдеш тук. Гледките бяха фантастични, около кораба летяха стотици птици. Само делфините липсваха. Островът беше главозамайващо красив, с една открояваща се отвесна скала. Хиляди снимки му направих. Целият народ се струпа на палубата, съобщиха и по говорителя, та съвсем всичко живо дойде. Архипелагът се състои от 21 острова и в голямата си част е защитена територия. Има немалко ендемични видове на територията му и да се посети не е никак евтино, има ограничения в броя на посетители и като цяло достъпа, както и прескъпи екотакси. В миналото архипелагът е бил затвор, а сега е атракция за туристи - интересна съдба. Успях да видя от кораба съвсем малка част от това приказно кътче сред океана. Изобщо не ми беше достатъчно, но за повече нямаше как да стане.
Доста време наблюдавах острова и изпивах жадно всяка капка гледка, всяко откритие на сушата като например някоя скала, къщичка или дърво. Когато островът остана далеч назад, се засякох на палубата с моя нов познат Анди и жена му, тя се разприказва и отлетя над половин час в разговори. В крайна сметка това бяха единствените хора, с които размених някоя приказка за престоя си на този кораб, ако не броим камериера. След това слязох долу да хапна едно парче пица, отидох си в кабината и пак излязох за залеза. Отново беше много красив, изгледах го до край и като се стъмни слязох пак долу. Напълних си бутилката с вода, този път машинката течеше по-бързо. Днес никой нищо не е казвал за изчезналия пътник, според мен се опитват да прикрият случая да не знаят другите пътници какво е станало. Вече никой не го търси. Явно са го писали удавен. Завидях до мозъка на костите си. Няма жив човек, на когото да завиждам, но на умрелите им се пукам от завист.
Последен ден в открито море, утре сутрин акостираме в Бразилия. И почва нова глава от пътуването. Или по-скоро нов кошмар. Латино кошмар. Представях си "любимите" латино гета, натръшканите по улиците наркомани с кървави очи, мизерията, мръсотията, шума, простотията... Десет години по-късно отново на същия континент... трудно ми беше да си го представя. Когато напусках Южна Америка, не ми минаваше през ум да се върна един ден. Макар че имаше още много какво да видя в Чили и Еквадор например, но в другите латино "перли" хич не горях от желание да се връщам. Много ми идваше простотията...
Прекарах вечерта в поредната доза интензивно ходене по палубата. Беше доста спокойно, но за жалост много хлъзгаво и паднах няколко пъти. Голям дъжд се беше изсипал. Тазвечерното шоу беше пак изпълнение на венгролога. Хубаво беше, добър е и чух, че бил сърбин.
 |
| Още един изгрев в океана |
Няма коментари:
Публикуване на коментар