До Исландия и назад - част 6 - Фарьорските острови

Красота около Saksun

23.07.2022

Сутринта като отворих ципа на палатката, въобще не ми хареса това, което видях. Всичко беше потънало в гъста мъгла, нямаше никаква гледка в никоя посока. Бях съвсем близо до най-високата част на планината, малко след като събрах лагера вече бях на върха. За жалост обаче нищо не видях от там. Тръгнах да слизам от другата страна на планината в посока село Hellurnar. Мъглата беше толкова гъста, че за малко да объркам пътеката. Към селото беше все надолнище и като слязох по-ниско, мъглата се разкара и се отвориха гледки. Времето беше лошо само по високото. За пореден ден се радвах на чудесно като за островите време. Студено беше, но нямаше нито дъжд, нито силен вятър. В селото се поразходих, беше съвсем малко и продължих по пътеката към село Oyndarfjørður, която минаваше по крайбрежието и ме отведе както на скалисти брегове, така и на малък, симпатичен плаж. 

Край селото видях групичка местни, които бродеха по околните склонове и се опитваха да събират овцете, явно за да ги стрижат. Продължих нагоре по пътеката към Elduvík. Толкова много ми харесваше да вървя през Фарьорите, от пътека на пътека и от село на село, та въобще не ми се излизаше на шосетата да се придвижвам бързо и да пропускам такива невероятни гледки. Почти цял ден се наслаждавах на панорами към остров Kalsoy. Пътеката за Elduvík беше прекрасна, хареса ми много, че е по-тесничка и забавна на места, а гледките бяха все така зашеметяващи. Реално всичките села от Fuglafjørður до Elduvík са свързани с пътека през планините и спокойно може да се мине цялата наведнъж. В последната част до Elduvík имаше и други туристи, тръгнали да се разхождат. Къмпингът в селото беше популярен и самото село имаше много приятна и спокойна атмосфера. Кратка пътека водеше от него до закътано заливче между отвесни скали с уникален цвят на водата. Именно там срещнах холандската двойка от ферибота, които преди акостирането му ми пазеха раницата, докато снимах. Разприказвахме се и им препоръчах някои места, които обходих предните дни. Те я караха доста по-лежерно и не бяха обикаляли много.

До Исландия и назад - част 5 - Фарьорските острови

 

Село Kunoy

Фарьорските острови сякаш не са особено известни и познати на средностатистическия българин. Имам усещането, че повечето хора дори не знаят къде се намират, та камо ли какво представляват и към коя страна принадлежат. Географското й положение определя наличието на дни с четири сезона, сменящи се в рамките на 24 часа, поради което всеки посетител трябва да е отлично подготвен по отношение на облеклото си. Вятърът на Фарьорите е див, луд, бесен и безпощаден. Студът идва с него и връхлита внезапно дори и през лятото. Всъщност по тези места "лято" е дума, която не носи значението, което ние й придаваме в България. Дори в разгара на най-топлия сезон температурите може да са ниски, а вятърът най-редовно пердаши и вледенява. Ако човек е решил да пътува пеша, на стоп и да спи на палатка по време на целия си престой там, трябва да е добре подготвен откъм дрехи, силно находчив и изобретателен, както и много мотивиран да продължи да разглежда приказните острови, докато е брутално подгизнал от глава до пети и трака със зъби, крачейки по напоената земя. На островите няма гори, няма естествени укрития и да се намери безплатен и легален подслон при лошо време, е много сериозна мисия. 

Фарьорите се състоят от 18 вулканични острова, от които 17 са обитаеми. Главните и най-населени острови са Streymoy и Eysturoy. Архипелагът е автономна област, но принадлежи на кралство Дания. На мен ми се струва по-обосновано географски да са част от Норвегия или Исландия, ама историята решила друго и станали най-красивото бижу в датската корона. Островите отлично си отговарят на името, което в превод означава "овчи". Количеството овце там е зашеметяващо и понеже площта не е голяма, както в Исландия например, ги виждаш навсякъде и по всяко време. Толкова свикнах на всяка крачка да срещам овце, че после в Исландия почнаха да ми липсват, а и там уж са много.