По вода и суша през пет континента - част 2

 

Един от многото прекрасни изгреви на кораба

 

 07.12.2023 

Корабен ден, нищо интересно не се случи днес. Сутринта станах както винаги по тъмно да чакам изгрева на горната палуба. Необятна морска красота, снимах и походих с бързо темпо по дека преди да плъзне народа. После закусих добре, седнах на лаптопа да подреждам снимки и така до 9:30, когато уж трябваше да сляза долу за събиране на паспортите, получих такава бележка, пъхната под вратата. Оказа се обаче, че не дават паспортите, а ги вземат от хората, а моят е вече взет и няма нужда да го давам, така че просто ме отпратиха учтиво. После ходих на презентация с тема построяването на кораба, но беше доста куца - сложили един възрастен човек с много слаб английски да показва диапозитиви с информация. Беше лаишко изпълнение, чак ми дожаля. Нямаше и никакви хора в залата, защото беше на английски. Сигурно ще има същата и на другите пасажерски езици, особено португалски. По обяд се разходих, но за кратко. Горе беше пълно с народ. Корабът гъмжеше основно от пътници бразилци, които постоянно бяха горе по басейните, джакузитата и разните там аниматори ги забавляваха с игри. Доста е посредствено всичко и за хора като мен занимавки почти няма, освен редене на пъзели. Няма нищо интелектуално тук, само игри и забавления. Няма дори библиотека, което наистина ме потресе. 

След като обядвах вкусотии, седнах пак на лаптопа и така почти цял следобед. После ходих да ям парче пица и да пия чай. Разходих се по палубата, гледах за делфини и след залеза отидох да вечерям. След лека вечеря посетих театъра за шоуто тази вечер. Две момчета и две момичета пяха, но като цяло слабо представяне, не са кой знае какви професионалисти. Определено нивото не е високо. Преди шоуто представиха на сцената персонала на кораба и капитана, а тази вечер беше с изискване да си официално облечен, но имаше и други като мен без официални дрехи, които се открояваха на фона на натъкмените дами и господа. Изкъпах се и си легнах, очаквайки с нетърпение да се чуя с мама утре, при пристигане в Тенерифе. 

По вода и суша през пет континента - част 1

 

Витражи в Саграда фамилия, Барселона

 

Това пътуване е следващото в хронологичен ред (2023-24 г.) и по принцип не възнамерявах да го пиша на блога. Всъщност истината е, че последното описано с буса се надявах да е и последното като цяло. Не планирах изобщо да се връщам от тазгодишното пътуване под друга форма, освен като новина, че най-сетне умрях и ме няма в лайняната каца, наречена живот. Но за съжаление не успях да изпълня оригиналния замисъл на пътуването и се върнах уж да помагам на майка ми да се оправяме с битови тъпотии. Така или иначе писането е страшна краста и освен четенето на книги, не мога да седя вкъщи и да не пиша. Затова реших да го започна, пък докъдето стигна преди да сложа окончателен край на окаяното си съществуване. Взех предвид факта, че блогът се чете от доста малък кръг хора (надявам се) и ще апелирам отново да не се разпространява никъде, защото ако скочи  трафикът в статистиките, ще се наложи да спра да пиша. Не искам никой да ме знае, да ме занимава с глупости и да ме тормози. Така че малкото хора тук ако сте качествени, не споделяйте блога ми по социални мрежи и подобни. Не забравяйте, че съм зверски асоциален човек, мизантроп и ми е много гадно някой да се занимава с мен. Реших да пиша за това пътуване, защото именно в него открих двете места на планетата, които ми станаха абсолютно най-любимите и нямаше нищичко там, което да не ми хареса. Двете места, които винаги са ме привличали, винаги са ми били огромна мечта, но нямах възможност да я осъществя. Защото като не си учен и нямаш връзки и пари, няма как да се докопаш до антарктическите експедиции на Пимпирев например. А и като човек, изчел почти всички книги за Антарктида, пуснати на книжния пазар, мога да твърдя, че някой като мен никога не би бил одобрен за българската експедиция, където основни занимавки са социализация и здраво пийване. Понеже моите интереси са насочени само към природата и пингвините, а вкусът на алкохола ми е непознат, не знам какво биха правили с мен там :)