 |
| в Сен Луи |
Една от любимите ми песни, която казва всичко, което имам да кажа:
I Don't Speak Human - https://www.youtube.com/watch?v=bLZ_Zy1VhMI
Deep within the shadows, I'm the hungry wolf you fear
But I can see that you're the only evil creature here
Before you came we lived in peace but you brought us death
I sing my pain up to the moon but it's a waste of breath.
But I can see that you're the only evil creature here
Before you came we lived in peace but you brought us death
I sing my pain up to the moon but it's a waste of breath.
Because I don't speak human
You can't understand a word I'm saying
I don't speak human
You can't understand a word I'm saying
You can't understand a word I'm saying
I don't speak human
You can't understand a word I'm saying
Upon a wing, a flying thing, to you I seem so small
But I look down on what you've done, my raven's eye sees all
You people like a cancer grow, destroying all you see
And 7 billion mutant monkeys, won't listen to me
But I look down on what you've done, my raven's eye sees all
You people like a cancer grow, destroying all you see
And 7 billion mutant monkeys, won't listen to me
......
Противно на негативните ми очаквания към Мавритания, които бяха опровергани, за Сенегал си мислех все хубави неща, макар да беше първото ми посещение в страната. Нямах предварителна настройка и след прочетеното в книги и нета по отношение на интересните места из страната, предположих, че ще ми хареса и ще остана с приятни впечатления. Изобщо не очаквах, че страната ще бъде първият ми сблъсък с една грозна африканска действителност, която бавно и сигурно започна да ме превръща в огнено кълбо, готово да изгори всеки, който с поведението си покаже, че го заслужава. С няколко думи - хората в Сенегал никак не ми харесаха. Успях да посетя три интересни места, с което търпението ми се изчерпа и реших да се махам от страната. Престоят в Дакар ми дойде много в повече, а пътуването навсякъде беше жива мъка, така че побързах да го прекратя.
