Филипини - острови, плажове и терминални несгоди

Незабравим залез на остров Боракай

 

Филипинската версия на песента от саундтрака на новия филм "Рая и последния дракон", който веднага ми стана много любим :) - https://youtu.be/gUxGqtVZmVY

След опознаването на толкова много азиатски държави, все си мислех, че няма какво да ме изненада дотолкова, че да ми докара лека форма на културен шок. Но ето, че имало - Филипините. Няма друга като нея в Азия. Страна на 7107 острова, безкрайни и изумително красиви плажове, 2000 годишни оризови тераси с обща дължина на терасираните зидове по-голяма от Великата китайска стена, уникален за света градски транспорт в лицето на джипнита и триколки, натрапчива латино жилка, пренаселеност до краен предел, бездомници, престъпност, проституция, бързи храни, затлъстели люде, невъобразим брой фериботни връзки, повсеместни насаждения от кокосови палми... Не е лесно да се обхване колорита на Филипините в думи и снимки. Плажовете, например, са такава красота и толкова примамливи, че не се сещам за по-подходяща дестинация за любителите на синьото море и белия пясък, гарнирани с полюшиващи се на слабия бриз идеално накривени кокосови палми. Във Филипинете определено се идва за плажове! Има толкова много и аз видях може би 0,00001 процент от най-красивите. Дали въобще има такива, които да не са красиви... За съжаление не успях да надникна под водата, за което ми е много мъчно, но това е единственият минус в пътуването сам - няма при кого да си оставиш нещата, за да прекараш време в океана. Истината е, че е голям пропуск и нищо не може да го компенсира. 

Зимно из България и една година домо(око)шарване

Зимна Крушуна

Прекъсвам за малко поредицата от разкази за азиатското пътуване, които ще продължат с Филипините в следващия пост. Искам първо да сложа този, докато е още прясно, че лятото замръзналите водопади няма да са толкова "актуални" :) А и точно днес става една година, откакто корона-циркът ме окошари у дома. Ако не знаех колко глупост има по този свят, щеше да ми е трудно да повярвам, че това нещо върви успешно вече толкова време без всенародна съпротива и възражения. Но както и да е, на всеки поне малко мислещ човек му е ясно отдавна какво се случва и предстоящите ужасяващи тенденции. Спящите дълбоко презадоволени люде на 21 век се отказаха с лека ръка от права и свободи, за които поколения назад са проливали кръвта си. Но нищо вече не може да ме изненада, нищо лошо, идващо от човечеството. Мен лично всичко това пряко не ме бърка, тъй като имам твърде рехав и краткотраен контакт с обкръжаващия свят на хората. Никакви приятели, работа, зависимости, нужди, желания, телефон, банкова карта, медицинско досие и т.н. Както се казва - пълен маргинал. Лошото е, че все пак имам близки, които обичам и това още ме държи близо до града, което е голям проблем. В един аспект обаче китайската чума успя да ме удари - пътуванията извън страната. Те реално приключиха. Още миналото лято ми беше пределно ясно, че от България повече няма да изляза легално. Което ме устройва, не е проблем стига да мога да прекаравам цялото си време далеч и високо в планината. Само това искам. Човек без пътувания няма проблем да живее, но без принципи и достойнство поне за мен е изключено да се диша и една секунда. Никога няма да участвам в "новия ред" и съвсем съзнателно жертвам призванието си на глобален скитник, за да запазя принципите си. Така че с доза мъка анонсирам, че повече пътешествия май няма да има.

Малайзия - Борнео - част 2: орангутани, пещери и дългоноси маймуни в Саравак

 

Дългоноси маймуни в национален парк Бако

The Fight Will Be Your Own -  https://youtu.be/IHCMFovgshM 

 

26.03.2019

След краткия, но добре оползотворен престой в султаната Бруней, отново се насочих към Саравак в Малайзия, само че към частта му на запад от Бруней. От границата ме взе семейство за Мири. Слязох на един от разклоните, водещи към големия град, в който определено не исках да ходя, а те продължиха към него. Наблизо имаше огромен супермаркет, от който си накупих много изгодно толкова плодове, колкото нормален човек просто не би могъл да изяде наведнъж, даже и на два пъти. Не само ги изядох (над 2 кг папая, диня, мандарини), но исках и още. До злоупотреби с плодове стигах още по-лесно, когато цените бяха ниски. Не че в България цените на черешите могат да ме спрат да ям по 2-3 кг на ден. Вярно - само това, но пък в количества. 

След като се натъпках до пръсване, ударих джакпот и със стопа. Взе ме чичка с пикап, пътуващ до село, намиращо се до "задния вход" на Национален парк пещерите Ния - следващата ми цел. За късмет той пътуваше до селото и живееше в една от останалите дълги къщи. Беше от етноса ибан и сподели, че е засадил земите си с палми. Не му пукаше за нищо друго, освен че има работници в плантацията и изкарва добри пари, въобще не му мигна окото като му казах, че убива природата. Насочи ме къде е входа на парка, а преди това поразгледах и самата дълга къща. Затвърди се мнението ми, че повече наподобява на гигантски, безкрайно дълъг апартамент, отколкото на къща. Може би защото в моите представи къщата е самостоятелна постройка, а не комунално жилище за цялото село. Благодарение на този човек спестих 20 рингита за входа на парка, от другата му страна се минава само с лодка и щеше да бъде по-трудно да се "хакне". А от тази страна край селото имаше обособена будка за билети, но липсваше човешко присъствие, дали заради дъжда, или по принцип.