 |
| Вардзия - едно уникално кътче под небето |
27.11.2019
Сутринта от лагера ми се откриваше чудесна гледка. Беше тихо, спокойно и много красиво. Слязох по стръмния склон обратно до пътя, по светло беше лесно. Нямаше трафик по шосето и поех пеша към скалната прелест Вардзия. По някое време мина маршрутка за там, не я стопирах и махнах на шофьора, който намали, да продължава. Малко по-късно се возех в кола с двама грузинци, отиващи до село преди Вардзия, но решиха да ме откарат до там като по пътя дори спряха на място с хубава гледка да снимам. Виждаше се недостъпна, доста разрушена крепост от другата страна на реката. Като слязох на паркинга до Вардзия, беше 9:00 и кисел чичко пазач отказа да ме пусне да посетя преди 10:00 - тогава отварят и може да се купи билет, струва 7 лари. Разходих се наоколо през този един час и в уреченото време влязох. Вардзия е слабо казано изключително място. Величествен, очарователен и омагьосващо красив пещерен град с манастирски комплекс от 12-13 век. Изсечен е планината Ерушети (Мечата планина) и се извисява над река Кура. Историята на Вардзия ни отвежда към Златната епоха на Грузия, по времето на онази най-тачена и специална царица Тамара, за която писах в предни разкази за страната. Създаването на манастирския комплекс започва при управлението на нейния баща цар Георги III с издълбаването на първите няколко пещери. След смъртта му Тамара продължава делото като по нейно време е издигната църквата "Успение Богородично", изрисувана с красиви стенописи, на един от които е самата Тамара с баща си. Нови и нови килии за монаси се изсичат в меката скала, а за период от време дори самата Тамара с децата си идва да живее тук. Твърди се също, че тук е погребана, но за това няма доказателства, тъй като още седем места в страната претендират гробът й да е там. За съжаление в края на 13 век Вардзия е сериозно осакатена от силно земетресение, огромна скала се отделя и пада в река Кура, а голяма част от изградените помещения са унищожени вследствие труса. По-късно пък нападения от нашественици и кръвопролития над останалите монаси довели до опустяването на манастира. Сега само мога да гадая за пълния вид на това изключително място преди да бъде подложено на човешки и природни стихии. Обхождах пещерите една по една, влизах на всяко достъпно място. За съжаление на някои места имаше сложени прегради и забрани да се минава, така че не целия скален град е достъпен за туристи. Това доста ме подразни, тъй като винаги искам всичко да видя, да надникна във всяка пещера. Не пропуснах нито една от отворените, а ако всички бяха достъпни, щях да прекарам там не 3, а сигурно 5 часа. Имаше страхотни тунели от църквата към горни жилища. Забранената част се обитава от монаси, които живеят там и сега, та вероятно това е причината туристи да не се допускат. Интересни факти за комплекса:
"Вардзия представлява град, издълбан в скалите на средно 13 нива, разположени едно над друго и свързани помежду си с дупки, тесни тунели и стръмни стълбища. Изсечени са улици, крепост, манастир, тронна зала, бани, библиотеки, аптека, жилища, складове, трапезарии, съкровищница и други. Това са над 600 помещения, съединени с ходове, които се простират на 800 м дължина, от запад на изток. Навлизат навътре в планината на дълбочина около 50 м и имат височина на съвременна 8-етажна сграда. Тук се намират едностайни, дву-, три- и четириетажни жилища, свързани с вертикални тунели. В случай на нападение в комплекса могат да намерят убежище до 20 000 души. Изграден е и водопровод, който в наши дни е полуразрушен."
