 |
| гвинейско утро |
Kalevala - https://www.youtube.com/watch?v=bG-bK8e0agQ
Имам две теории за политическите драми в Гвинеите. Първата е, че двете държави са се наговорили точно когато аз отида там, да ме посрещнат и изпратят с лудостите си, а втората е, че там просто постоянно си е така :) Понеже минимизирам своята собствена важност на тоя свят колкото тази на една прашинка във въздуха, вярвам много повече на втората теория. По време на посещението ми във втората по ред Гвинея, отново се сблъсках макар и от разстояние с нестихващи политически вълнения, които сякаш никой не знаеше кога са започнали и кога ще свършат. За най-лош късмет се озовах в страната точно когато щеше да се провежда референдум, който беше съпътстван с насилие по улиците на столицата Конакри. Президентът Конде изкарал вече два мандата и се стягал за трети като решил да промени конституцията, която не разрешава трети. Явно възнамерява да е следващият диктатор, който просто не желае да си ходи, докато е жив и няма намерение да пусне някой друг да се насвини доволно за сметка на народа вместо него.
Гвинея е една от най-бедните страни в света, при все това, че държи най-голямото находище на боксит, освен това има немалко диаманти и злато. Повечето хора живеят под прага на бедността, инфраструктурата е направо липсваща, пътищата са в трагично състояние. Нищо в страната не функционира нормално и всеки ден изглежда като да е борба за оцеляване в целия този невъобразим хаос с растяща популация от бедни, необразовани и безработни хора. Свобода на словото липсва, корупцията е навсякъде, а затворите сякаш са пълни с политически затворници, които са били неугодни за Конде и неговите планове вечно да остане на върха на пирамидата. Протестите срещу често отлагания референдум относно промените в конституцията, били съпътствани с изблици на насилие и в резултат над 30 човека били убити в рамките на няколко месеца. Очакваше се въпросното събитие най-сетне да се проведе ден след моето пристигане. А аз нищо не знаех по въпроса и се канех да отида в Конакри, където да кандидатствам за няколко визи за следващите държави, тъй като проучих, че там най-евтино и лесно се вземат. Но плановете ми трябваше да се променят и дори не припарих в столицата. Нямах никакво желание да си причинявам политически драми и циркове, а и посолствата като нищо да бяха затворени при тези обстоятелства. Нямах и домакин от каучсърфинг, понеже за последен път имах достъп до интернет в Сенегал много дни назад и не успях да си потърся. В крайна сметка престоят ми в тази объркана страна се сведе просто до необходимия минимум.
