На стоп около света: Тайван - част 5

Тайван - част 5 - последни дни в Рая

В Yehlio геопарк

I love the sound of Silence - https://www.youtube.com/watch?v=KV-vwjrHZ4Y

15.11.2018

Сутринта времето обещаваше да е лошо, духаше силен вятър и едва закусих на беседката с гледка, докато гледах изгрева, смръзнах се. Върнах се до инфоцентъра и седнах пред тоалетните да чакам да ми се зареди батерията на фотоапарата, вътре имаше контакти. Една жена, която се готвеше да изкачва връх Qixingshan, ми подари банани и яйце преди да тръгне. В 9:00 инфоцентърът отвори. Взех карта и разпитах персонала какви места за обикаляне има из националния парк, разгледах и страхотната образователна зала с всякакво инфо за мястото, животинските и растителни видове. После поех по пътеката за изкачване на връх Qixingshan, която беше буквално претъпкана с хора. Сякаш всичко живо, пребиваващо в Тайпе, днес се беше юрнало да катери планината. Въобще не очаквах, понеже на другите хайкове предните седмици почти нямаше хора, а тук изпреварвах големи групи възрастни, ученици и въобще всякакви. Всички се изумяваха от раницата ми, те се качваха без багаж и едва ли бяха виждали толкова натоварен човек. Някои хора ме заговаряха и като им казвах, че този хайк е супер лесен и че раницата изобщо не ми пречи, се чудеха и пуфтяха. Според тях хайкът бил много труден. Един завалия с толкова усилия се изкачваше, едва дишаше и сякаш му беше първо ходене в планината, та стигна върха чак когато аз си тръгвах надолу. Пътеката беше преобладаващо стълби нагоре през джунглата, а горе на по-височкото стана голо и се откриха гледки, които обаче постоянно се скриваха от мъгли, носещи се из въздуха.

На върха имаше безкрайни опашки за селфита с дървения стълб за обозначение. Цели класове ученици се нареждаха за снимки. Аз нямах подобни интереси, затова се отделих в по-лишен от човешко присъствие край и поседях доста време в очакване на прозорец в мъглата, даващ гледка на която и да е страна. По някое време мъж и жена ме заговориха и веднага ги разпознах - онзи ден ме бяха возили на стоп до Toucheng. Явно бяха учители и водеха един клас ученици.

Тръгнах надолу, а по пътеката настигнах възрастен чех, с когото се заприказвахме. Слязохме по друг маршрут, стигнахме до готино паркче с беседки, а после и до мъгливо езеро, от което не се видя много. Пътищата ни се разделиха в Lengshuikeng, където имаше горещи минерални извори и баня, той остана да чака да я отворят. Пред входа й пък имаше безплатен басейн за крака с гореща минерална вода - идеално местенце за уморени хайкъри да отдъхнат. Аз обаче не бях от уморените и този преход беше просто началото на ходенето за деня. Обиколих района около селцето, имаше няколко пътеки. Времето беше лошо и мъглите скриваха всичко. Върнах се на главния път и поех към района с вулканична активност Xiaoyoukeng. Все едно попаднах обратно в Доминика :))) Вряща вода, пушеци и миризма на сяра, и всичко това обвито в плътна мъгла... за миг буквално се върнах на любимия си остров. Кътчето беше прекрасно, но заради мъглата едва се виждаше и колкото и да чаках да се вдигне и да се открие някаква гледка в по-широк диапазон, това не се случи. Но пък се порадвах много на близките обекти и клокоченето на врящата вода. Имаше и малък инфоцентър, разказващ за произхода на мястото.

Продължих по една пътека с бамбуци, излязох на главния път и хванах кратък стоп с местен. Слязох до един магазин 7eleven надолу по пътя към Тайпе, взех си храна, че на гладен стомах не е работа да се скита из тия красиви места, след което поех пеш към парк Yangming. Група маймуни се мотаеха безгрижно по тротоара, докато няколко подивели кучета ги подгониха и стана голям цирк. Не хванаха нито една, но се вдигна такава врява, че маймуните сигурно са бягали без спиране чак до върха на планината. Явно маймуните и кучетата тук не се разбират много. Стигнах в парка на смрачаване, установих се в една беседка да попиша и вечерям, подготвих и пощенски пакет за изпращане вкъщи. По-късно се преместих в друга беседка за спане, понеже тази беше осветена, а другата - тъмна. През нощта чух гласове на хора, но никой не ме обезпокои.

Изгрев в национален парк Yangmingshan

азалия във вид на дърво, а не саксийно стайно растение в гората, където спах

Паркчето с азалиеви дървета

Някой си направил сърце от окапали азалии в инфоцентъра

по пътеката към най-високия връх Qixingshan

на върха, постоянно пълно с народ опашка за селфита мъглите скриваха Тайпе успях най-сетне да снимам знака за върха без тълпи

надолу приятно паркче в подножието на върха езеро, което бе потънало в мъгли басейн за крака с минерална топла вода до изворите Lengshuikeng сватбени фотосесии вулканична активност в местността Xiaoyoukeng

Вряща вода

за съжаление мъглата пречеше да се види добре залез в парка беснеещи маймуни чудно местенце за спане

16.11.2018

Още по тъмно сутринта събирах палатката, а в парка вече бяха плъзнали баби и дядовци, правещи гимнастика. Изкъпах се в инвалидната тоалетна, след което поех към спирката на градския транспорт, за да хвана автобуса обратно към Тайпе. Планът ми бе да сляза възможно най-близо до храмовете Confucius и Baoan, но рейсът отиваше в друга посока и слязох до метростанция Jiantan, откъдето стигнах пеш до храмовете. Метрото въобще не беше евтино и гледах да го избягвам, през целия град си ходех пеша. Посетих храмовете и продължих пеш към центъра като вървях в посока гарата и разглеждах каквото интересно имаше по пътя. Целта ми бе да изпратя пакета за вкъщи от пощенския офис на гарата. Олекнах няколко килограма, раницата беше доста натежала от миди, камъни, карти и информационни книжки, та нямах търпение да ги пратя, особено мидите, които се повреждат като се носят. За съжаление и джобът ми бая олекна, пакетът никак не беше евтин.

Следващата ми спирка беше библиотеката, където прекарах около два часа в отговаряне на мейли, писане вкъщи, проучване за предстоящото прекосяване на южен Китай до границата с Виетнам. Следобед поех пеш към посолството, за да си взема виетнамската виза. За тази вечер и утре имах също така каучсърфинг домакин в Тайпе, така че нямаше нужда да излизам от града днес. С него се бяхме разбрали да се срещнем в 20:00 на една метростанция, дотогава имах много време да обикалям. По пътя към посолството забелязах голям търговски център, в който се продаваше само електроника. Обнадеждих се, че вътре може да намеря евтин хард диск, на който да прехвърля всички снимки от пътуването досега, проблемът с бързото запълване на SD картите беше доста наболял. След като си взех визата, се върнах в този търговски център и затърсих по етажите. Търсех хард диск 500 GB, но най-малките, които се продаваха, бяха 1 TB. След питане в десетки магазинчета и тотална липса на това, което търся, се принудих да взема по-голям, отколкото ми трябва. Купих 1 TB за най-ниската цена, която само в едно магазинче ми предложиха и така дискът ми излезе 46 долара, което никак не ми се видя евтино, но нямах голям избор.

Беше тъмно и продължих пеш направо към метростанцията за уговорената среща. Не беше близо и ускорих темпото на ходене. Минах през нощен пазар, разходих се покрай Dadaocheng warf, където имаше гледки към реката, но по тъмно не се виждаше много. На метростанцията хостът ми Dou Dou дойде с малко закъснение. Каза, че това не му е истинското име, а прякор. Заведе ме в дома си, където живее с баща си и кучето им. Настани ме в една от стаите и до късно си говорехме, той е запален любител фотограф, също и много добър готвач. Майка му починала от рак и след това се запалил по готвенето, понеже тя приживе готвела много вкусно и така искал да е по-близо до нея. Показваше ми снимки, които е правил и с които се гордееше, интересни и идейни, харесаха ми. Легнах си късно, трудно ми беше да си държа очите отворени почти до полунощ при положение, че всеки ден си лягам в около 7 вечерта, когато се стъмни. Много се радвах обаче да съм на гости на приятни хора в последните ми два дни в тази прекрасна страна. Всичко тук щеше да ми липсва като си замина.

Известна в парка забележителност - цветният часовник

обратно в Тайпе

Конфуциански храм

Из центъра на Тайпе

в пощенския пакет за вкъщи - мочи и водорасли, любимите ми лакомства централна гара кулата Тайпе 101 в далечината Пикачуууу :)))нощен пазар занимателни игри стаята ми в дома на Доу Доу

17.11.2018

Сутринта пробвахме набързо да копираме една от SD картите ми на новия хард диск чрез компютъра на Доу Доу, но изобщо не стана, не разчете картата. Той имаше важна среща и трябваше да излиза, тръгнах с него и по пътя ми показа близка библиотека, в която ме посъветва да пробвам. Там ми направиха читателска карта и седнах пред един компютър като на всеки 40 минути трябваше да стартирам сесията наново, понеже автоматично се разкачаше. Добре, че все пак успях да копирам 3 от 6 карти, но пък загубих половината ден, а имаше още толкова неща, които исках да видя в града. Нямаше как и да изпратя хард диска по пощата от Тайван, както ми се искаше да сторя. Останалите снимки не бяха записани, а пощата нямаше да работи утре - неделя. Аз вече нямаше да съм в страната в понеделник, така че планът ми пропадна с гръм и трясък. Тайван бе единствената страна, от която можех да изпратя харда, всичките следващи бяха абсолютно ненадеждни и въобще нямаше да посмея нито от Виетнам, нито Лаос, Камбоджа и т.н. Лошо! Сега щях да си ги нося кой знае докога, без възможност да изтрия старите и да освободя място за нови на картите.

Нямаше какво повече да направя по въпроса със снимките днес, така че се отправих към метрото и го взех до Longshan temple. Храмът е уникален, много стар и интересен, беше пълно с молещи се хора, а на входа му имаше голям изкуствен пищен водопад. В парка срещу храма обаче се натъкнах на нещо нетипично за Тайван - клошари, пияници и други изпадняци, двама от които дори се биха и караха, събра се тълпа. Такова нещо виждам за първи път в страната. Обиколих и други интересни места в района около храма - Червената къща, исторически квартал Bopiliao, японски храм Nishi Honganji. Забих се и по пешеходните улици на шопинг района Ximending, където изобилстваше от графити и имаше улица на киното, улица Америка, улица на татуировките.... Продължих пеш към Beimen да видя останките от крепостна стена, а когато стигнах до националния музей, който много исках да посетя, пак закъснях както при предния опит и вече беше затворен. Не ми провървя, а си заслужаваше да се види, билетът беше само 1 долар.

Минах пак през нощен пазар, докато търсех един малък и приятен храм на име Xiahai. Стана време за среща до метрото с Доу Доу, прибрахме се в дома му и той сготви няколко различни веге ястия. Имахме обилна и вкусна вечеря, пихме и чай с баща му. По-късно се заехме с копиране на още снимки, този път картата проработи на лаптопа му, след като сутринта бе отказала на компютъра. Не можех да повярвам, че това е последната ми вечер в Тайван - страна, към която наистина се привързах. Особено планините ми бяха толкова на сърце, че ми се искаше да ги обикалям поне още няколко месеца.

дъждовно утро изкуствен водопад до храма Longshan

Храм Longshan

Bopiliao - район със стари сгради от 18 век из града...

някъде в пешеходния район Ximending американската улица

кино център предизборна пропаганда чужденец предлага "безплатни прегръдки", но и проси същевременно

Северната порта

луксозен магазин за чаени комплекти сушени гъби вкусотии от Доу Доу и баща му

Те двамата и кученцето им

18.11.2018

Излизането от Тайпе направих с възможно най-икономисващия време и пари вариант - с метрото до гарата и от там автобус до Yeliou геопарк. Това беше последната ми дестинация и исках да прекарам колкото може повече време там, преди да стане 4 следобед и да трябва да се кача на ферибота. Автобусът струваше 3 долара и ме откара на 500 метра от входа на парка. Платих входен билет за там малко над 1 долар, ползвайки отстъпка с фалшивата студенстка карта (иначе е 2 долара) и се впуснах в обикаляне на уникалните форми, създадени от земята и океана. Единственият недостатък на мястото бе, че беше страшно популярно и много посещавано, тълпите бяха навсякъде. Скалните форми бяха смайващи и толкова различни... известната "Глава на кралицата" е само една от тях, имаше толкова много "гъби", "свещи", "същества".... Туристите се надпреварваха да снимат себе си на фона на всичко и беше трудно да откраднеш кадър без човешки телеса в него. За тази цел след като обиколих отворената за посещение част, прескочих една оградка и се озовах в забранената :) Там вече стана наистина хубаво. Нямаше нито един човек и скитах на воля без да се дразня.

Така се улисах в обикаляне, че времето ужасно напредна и започнах да закъснявам за ферибота. С мръсна газ се отправих към главния път, на едно място видях някакво готино представление на сцена край улицата, но нямах време да спра да гледам и ме доядя много. Хванах рейса до пристанището на близкия град Keelung и успях да стигна 15 минути преди уречения час. Човека, с когото говорих по телефона няколко дни по-рано, се появи и ми уреди билета, платих 100 долара и зачаках да стане време за качване. Първо минах през имиграционните, после скенерите за багаж, а накрая извозиха пътниците с автобус до самото фери. За огромен късмет ме настаниха в стая, в която нямаше никой друг. Беше от онези с много легла, но се случи най-хубавото - бях само аз вътре. Стори ми се, че пътниците на това фери бяха само китайци и Адът се започна още от сега... навсякъде плюене, храчене, шумно прокашляне, викане... Някакъв дебил цяла нощ надвикваше другарчетата си, пияни ли бяха не разбрах, но беше нетърпимо шумно по коридорите. Водата в тоалетните никога не беше пусната, всичко беше опикано и осрано, та още на ферито казах "сбогом" на Тайван и прекрасните ми дни тук.

Баните бяха общи, нямаха никаква преграда между душовете, така че бе невъзможно да се изкъпя там и се отказах. Никога не знаеш дали някой няма да влезе по което и да е време на денонощие, дори през нощта. Не знам на кого му хрумват такива "гениални" идеи за баня - да няма стени. Седях си в стаята и четях книга, опитвайки се всячески да се настроя положително и да събера психо сили за прекосяването на последната част от Китай преди достигането до Виетнам и избавлението от Мордор. Въобще не успях да се наспя заради стреса от утрешното пристигане в най-омразната ми страна, а и заради крясъците и хилежа на китайските адови изчадия, които не спираха да вилнеят по коридорите дори след полунощ. Някой много умен човек се бе сетил да ме сложи в отделна стая на това фери, иначе не знам дали щяха да ми изтраят нервите и да устискам желанието си да намаля броя на китайците на планетата.

на централна гара имаше големи групи забулени, предполагам индонезийки рибарски лодки близо до Yehliu геопарк на входа на геопарк Yehliu