Занзибар - парченце от Рая

Ето и последния от поредицата липсващи в хронологията на блога разкази - този за Занзибар :)

Когато един средностатистически българин чуе думата "Занзибар", той си представя нещо може би екзотично, нещо накрай света, нещо, което дори не знае какво е точно, но вероятно няма да доживее да види. Много хора наистина нямат представа нито къде е Занзибар, нито пък дали е град, страна, море, остров... Също както немалко хора все така използват изрази като "чак до Тимбукту", а хич не са запознати, че Тимбукту е град в Мали. Патагония също е култово нарицателно - "ше идиш ти, до Патагония чак ше идиш." Та идеята за Занзибар в главата на един не особено запознат с африканската география човек, не е много по-различна от тези за Тимбукту и Патагония. И докато Патагония вярно е на майната си гледано от България, то Занзибар и Тимбукту са в съседна Африка. Е, не върви да си викаме "комшу" както с братята турци, но пък не сме и толкоз отдалечени, че да не се знаем въобще. :)

На Юг - в РАЯ

 Продължавам си мисълта от предния текст за Бурунди....
Американецът Кен, които ме взе от границата до Кигома, живее от двадесет години в Буджумбура с жена си и десетте си осиновени деца (всичките сирачета от Бурунди). Той е фанатизиран на тема християнство и след като започна да "проповядва" се сетих, че имах една каучсърфърка от Америка преди време, която ми бе казала, че ще срещна много хрисияни фанатици ако стопирам из Щатите... Кен бе меко казано изкукал относно Бог и гледах много да не отговарям защото всякакъв спор с луди християни е тотално безсмислен, това ми е показал горчивия опит в Англия, където имах срещи с подобни хора и се впуснах в безкрайни глупави спорове, а те са точно като радиостанция и нонстоп си повтарят каквото си знаят :)

Коледа по занзибaрски :)

Нямам възможност да пиша в момента, но успях да сложа няколко снимки за настроение :) Лято ееееееее