40 дни до Италия с мама и Биби - част 12 - прибиране през три държави

 

 

13.09.2023

Станахме и тръгнахме рано, още по тъмно. След около 400 метра минахме границата Италия - Словения, а дори и толкова рано на явно бившия граничен пункт имаше опашки от бежанци. Вероятно там им уреждаха някакви документи, защото реален граничен контрол нямаше. А бежанците си щъкаха и от двете страни на границата като някои от тях още спяха по тревата в зелените площи. Шофирането в Словения беше истинско удоволствие, навсякъде изникнаха планини и приятни, спокойни откъм трафик селски пътища. Цялата обстановка рязко се промени, появи се природа, селцата станаха кипри и спретнати. Изведнъж по ливадите съзряхме свободно пасящи животни, каквито никъде не бяхме видяли в Италия. Там такова нещо сякаш не съществуваше. Изникнаха и отбивки край пътя, където може да спреш колата си - нещо също немислимо особено за северна Италия. През целия ни път днес се любувахме на гори и планини, за пореден път харесах Словения. 

Първата ни спирка беше един невероятен замък, който посетих отдавна, още през 2008 г. Тогава не влязох вътре и го видях само отвън, защото нямах пари за билет. Сега искахме да влезем, обаче беше рано сутринта и не беше още отворен, а да чакаме време нямахме, защото вече бяхме на ръба да закъснеем с обещаното прибиране вкъщи. Замъкът Predjama смайва с разположението си и своята внушителност, респектира още от пръв поглед. Същински замък-мечта за обсебените от онези времена, сред които съм и аз. За жалост обаче е превърнат в машина за пари, както и близката най-известна словенска пещера Postojnska jama. И тук платен паркинг, сергии и капанчета, скъп входен билет... За Postojnska jama например билетът е два пъти по-скъп, отколкото беше през 2008 г. Сега е 30 евро, нищо учудващо де. Там масовката е още по-голяма от тази на замъка. Само минахме край пещерата и си продължихме, а дори и по това време сутринта паркингите вече се пълнеха с мераклии и се беше оформила опашка. Мама нямаше никакво желание да чакаме да отворят, за да посети пещерата, а аз я посетих предния път като идвах, тогава едва прежалих 16 евро за билета и нямаше как да си позволя и замъка. Интересно беше вътре, безспорно, но щеше да ми бъде много по-интересно ако бях само аз с челника си, без гид и други туристи, без туристическо влакче и какви ли не глупости. Уникалното тук е, че може да се види едно невероятно животно - пещерния протей. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 7 - последен миг в Хърватия, миг в Словения и право в Италия

Единствената и неповторима Венеция

 

 Италия е една от малкото страни, които винаги са провокирали много смесени чувства у мен. От една страна безкрайно много харесвам всичките й археоложки, архитектурни и исторически дадености, супер вкусната храна и невероятните гледки, но от друга ми е непоносима по отношение на неизброимите видове полицаи, пренаселените градове и пътища, отвратителните магистрали, които връщат ужасни спомени в главата ми... Изобщо не мога да реша дали повече ми харесва или повече не. Всъщност ако сложа всичко на везната, ще стои равна. Самото пътуване през Италия го мразя и ми е неприятно, а местата, които посещавам и разглеждам, са ми безкрайно интересни и красиви. Всичките ми пътувания през Италия досега, които никак не са малко, са били само на автостоп и благодарение на това имах възможността да се сблъскам с отвратителната й страна. Гадните карабинери, които те гонят от бензиностанции по магистралите, пращайки те в полето през вратичка отзад без да ги интересува какво ще стане с теб. Грубияните италианци, които не просто не спират на автостоп (за това не им се сърдя), но и те гледат сякаш си пълен боклук и жестикулират с толкова негативизъм, все едно извършваш тежко криминално престъпление, стоейки на пътя. Ужасно пренаселените градове и пътища, където трафикът просто не секва, както и безбройните мигранти, основно негри, които сякаш дебнат да ти дръпнат нещо на всеки ъгъл в големите градове... От другата страна на везната са страшно вкусните вегетариански храни, които нямат равни. Например пицата, аранчините, сладоледа... Уникалните села, градчета с пребогата история и стари сгради, както и нереален брой археологически обекти, за каквито аз си умирам... За природата също съм със смесени чувства, защото има все още останали оазиси сред урбанизацията, но никак не са много. Италия, особено в северната си част, е сериозно индустриализирана страна и това ужасно много не ми харесва. 

Този път имах рядката и единствена възможност да видя как се пътува в Италия не на стоп, а с лична кола. Дали щеше да е по-различно... тепърва предстоеше да разбера.  

40 дни до Италия с мама и Биби - част 6 - Хърватия: красотите на полуостров Истрия

 

Амфитеатър Арена в Pula

 

 26.08.2023

 Утрото предложи прекрасни панорами по време на закуска. На гледката имаше инсталирана масичка, от която се възползвахме за целта. Тръгнахме доста късно, тъй като трябваше да наваксам със записките. Този път аз забавих нещата, но като се съберат няколко дни без писане, започвам да забравям и трябва бързо да си напиша, иначе все по-трудно ми става да се сещам кое след кое е било. При това интензивно обикаляне на моменти се получава чорба в главата. Първата ни спирка за днес беше град Senj. Паркирах до крепостта, която видяхме само отвън, не платихме билети за влизане вътре. Доколкото разбрах най-впечатляващото е гледката отгоре, но до самата крепост имаше същата гледка и нямаше смисъл да даваме 10 евро за вход. Крепостта е от 16-ти век, в момента вътре се помещава малко музейче. Висока е 18 метра и изглежда супер непревземаема. Стените са 2-3 метра дебели, внушителна е. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 5 - Хърватия: между море, планини и Плитвице

Национален парк "Плитвице"

22.08.2023

До 10 сутринта бяхме на плаж на полуостров Острица, където аз се гмурках, а мама се кисна на едно място като биволица. Изхабих две батерии на GoPro, докато снимах красотите под водата, не можех да им се наситя. Местенцето беше чудесно за гмуркане, а като започнаха да идват хора, се изнизахме и тръгнахме на път. Бяхме оставили Биби отново на вчерашното място, в края на селото. Чудехме се как хората си трошат колите по този лош, каменист път, вместо да походят пеш, но вече нищо не може да ме изненада от безкрайността на човешките простотия, мързел и лошотия. 

Следващата ни спирка за днес беше град Sibenik. Паркирането беше някакъв ужас, така че оставихме колата на паркинга на Кауфланд, на 2 км от центъра. Купихме си студени сокчета да се охладим в жегата и поехме пеш към центъра. Така успяхме да се "полюбуваме" и на новата част на града, не само на стария град. "Модерният" беше покъртителна грозотия, с блокове навред и ужасно ми заприлича на нашенските грозни градове с безчет етажирани кокошарници. Многоетажното строителство винаги е било нещо ужасяващо и направо страшно в моите очи. Да съществуваш противоестествено високо над земята, да нямаш контакт с пръстта, листата, мравките... кошмар. Все си мисля колко милиони нещастници изгниват бавно, но сигурно зад панелите или тухлените стени на депресиращите стари блокове или нови безлични кооперации. Всеки ден и нощ в един кокошарник, спиш и сереш на едно и също място - главата до кенефа, както може най-точно да се опише. Денем и нощем облъчване от "шумната кутия", във всяка стаичка бръмчат някакви електроуреди за "улесняване" на живота. Не знаеш кога вали, кога духа вятър, кога земята диша... нищо не знаеш. Седиш си в кокошарника, отпред тъпчеш, отзад излиза и така, докато те метнат под земята за бюфет на червеите. И най-лошото от всичко - навсякъде около теб ги има същите. Много, много от тях. Един под краката ти, друг над главата ти... Един крещи, друг бие барабани, трети пърже риба и ти вдъхва душата, четвърти прави купон, пети реве, шести е надул телевизора, седми се бие с осми за паркоместата пред блока. Които никога не са достатъчни. Защото колите са вместо крака, не се излиза от блока без да се влезе в колата. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 4 - Хърватия: Дубровник, Сплит и всичко наоколо

Стария град на Дубровник

 Хърватия, или Хърватска, както по-често я наричам, ми е позната от други пътувания на стоп, но сравнително слабо позната на фона на това, което успяхме да обиколим с мама в настоящето пътуване. Зная наизуст бензиностанциите по магистралата например, но всички прекрасни места от тази обиколка на страната, която направихме, бяха нови за мен. На теория ми бяха познати от книги и Интернет, но нямах шанса да видя което и да е от тях, ако не броим Дубровник, който съвсем за кратко посетих преди години, след обикаляне из Черна гора. Хърватия за мен винаги е била тегава за прекосяване на стоп, силно полицейска държава, където куките са ми създавали проблеми за стопиране, заяждали са се на дребно и са ме заплашвали да не взема случайно да посмея да разпъна палатка. Така че пътуването тук винаги е било стресиращо и напрягащо за мен. И този път нямаше да е по-различно, защото вместо да крия една палатка само, трябваше да крием и цял бус. Нелегално е да се спи извън къмпинги, така че очаквах проблеми. Е, не ни хванаха и глобиха, но си беше напрегнато. Радвам се, че доста добре обиколихме страната и никак не ми се връща пак там, въпреки че е много красива и има безброй места за гледане. Не е моето, определено. Орди от туристи, супер завишени цени, трафик в изобилие, пренаселеност, стрес да не те хванат, че спиш на палатка или в колата... Просто винаги ще предпочета да отида в Норвегия например, отколкото в Хърватска. За късмет успяхме да видим голяма част от интересните места в страната и си тръгнахме предоволни, така че да не е нужно да повтаряме.