Коста Рика - маймуни, денге и дрога

любимите ми обитатели на костариканските реки :)

Пристигнахме в Коста Рика с очакванията да ни стане любимата страна в Централна Америка, защото бяхме чували, че има много животни и е спокойна, с ниско ниво на престъпност. В действителност се оказа, че има много животни, но страната хич не ни се стори чак толкова спокойна, пък и преживяхме някои доста неприятни моменти... Природата обаче е прекрасна, или поне това, което е останало от нея. Доста от земите са за продан и се купуват от американци или европейци пред пенсия, които искат да живеят тук, основно заради топлия климат.

На границата ни пуснаха да минаваме бързо, беше доста оживено и пълно с бекпекъри. От панамската страна имаше молове и магазини, успях да направя почерпка за рождения ден на баща ми, който беше точно този ден. Другарчето беше разстроено, защото телефона, на който ползваме Интернет и който си беше купило в Перу втора ръка, се развали предния ден и сега нямахме Интернет. Даже мислеше да си купува нов от мола, но не му се харчеха пари за подобна макар и необходима глупост, и се чудеше как ще изкараме до края на пътуването без Интернет на телефона. Интернет кафетата са много скъпи, а този мобилният ни излизаше адски евтино и беше удобен.  

ПРИБРАХМЕ СЕ!!!

След 2 години и 36 дни, на 06.12 вечерта, след 6 дневен маратон, който единодушно нарекохме "Голямото прибиране", с другарчето се прибрахме по къщите :)))) Оставих го на петолъчката до Сливен в гъстата мъгла, откъдето родителите му го прибраха и продължих с камион за Хасково. В момента съм в нещо като тотален културен, емоционален, психически и какъв ли още не шок, не знам къде се намирам, нито защо съм тук, а като се събудих днес сутринта в стаята си, не се съмнявах, че сънувам. Не мога изобщо да се ориентирам в обстановката и имам чувство, че са ме взели от Марс и са ме сложили на Земята. Нямам идея колко време ще ми отнеме поне да осмисля, че вече сме в къщи, че пътуването приключи. Много ще ми е трудно. Поне се радвам, че свалих раницата от гърба, защото вече беше стигнала 28 кг със 7 кг книги само :) На пук на всичката човешка тъпотия, на която се нагледах по света, реших да продължа мисията си да направя мозъка си склад за база данни като ще използвам тази информация за нови открития относно справянето с човешкия идиотизъм. :) След толкова пътешествия по света май най-сетне открих едно единствено нещо, от което ме е страх - да не затъпея!!! Няма нищо по страшно от това да си тъп! Gracias a Dios, че го разбрах навреме! Благодаря ти, Латинска Америка! Дори само заради това заслужаваш да те обичам! Мили хора - четете, интересувайте се! Спасете се от бичовете на 21 век - идиотизма, простотията и апатията!

Панама - куни, небостъргачи и молове

едно от децата на куните в село Армила

Това ще е последната публикация, която ще сложа на блога преди да се приберем вкъщи (следващо включване ще е за Коста Рика, което вече ще пиша от удобния диван у дома, с чаша мляко с какао в ръка :)))
В момента сме доста напрегнати, защото остават по-малко от две седмици до прибирането ни. Ако случайно самолетът не падне, ще успея да доразкажа пътуването, имам да пиша за още 7 държави :) И ако не измръзнем по европейските пътища, разбира се. Използвам възможността да призова ако някой се прибира с кола от Западна Европа и му се вземат на стоп двама ни живи, ни умрели от студ, добре препечени с цигански тен пътешественици, да пише, защото както сме свикнали последните месеци на изпепеляваща тропическа жега и както ще ни изтърси самолета в зимна Европа, разболяването ще ни е най-малкия кахър. Нямаме почти никакви сносни дрехи, за обувки да не говорим :)) Също ако има хора по маршрута от Бон към България, които да четат писанията ми и случайно да искат да ни подслонят за една нощ, ще е от голяма помощ, но гарантирано ще дойдем и ще си тръгнем болни :) Поне ще се наслушате на истории от пътя, сега в Мексико си прекарваме много интересно! Бяхме на гости на българи, сега сме при майка мексиканка, чийто син съвсем наскоро е стопирал в България и е минал на 3 км от Хасково. Колко е малък вече света!!!
Приятно четене за Панама :)

Колумбия - карибското крайбрежие и дим да ни няма!

в красивия пристанищен град Картагена

Предупреждавам - тази публикация не е за хора със слаби стомаси и нерви, както и за фенове на Колумбия. Ако сте такива, най-добре прескочете първите 6 абзаца или отидете направо на снимките :)

Реално само ние си знаем какво беше ежедневието ни в тази "очарователна" латиноамериканска перла, към която за жалост положително чувство не храня, и колкото и детайлно да описвам, не мога да достигна такива лингвистични висоти, че да обясня дивотията, в която попаднахме на някои места. Второто ми посещение само затвърди и дори надмина отвращението ми към страната. Предишния път се мотаехме в общо взето доста по-читави райони и единственият ни проблем бяха лошите хора, докато сега се натресохме принудително на най-лошото - крайбрежието. Всички латиноамерикански страни без изключение, които имат крайбрежие с горещ климат, страдат от нашествието на негрите, които не жалят усилия в това да направят цялата си околна среда гнусна, мръсна, осрана и миризлива. Естествено и много опасна.

Венецуела - живот на опашка

в Каракас

https://www.youtube.com/watch?v=xhzCKEp7q2Y

Предишното ни посещение на Венецуела беше преди повече от година. Беше ни първата страна на континента, първият сблъсък с една не толкова щастлива реалност. След Карибите дойдохме разглезени, отпуснати и неподготвени за този континент. Не говорехме нито дума испански, което направи оцеляването ни доста трудно. Страната тогава ми се видя интересна, уникална, но пълна с негативи, най-големият от които бяха хората й. Повечето ни гледаха лошо и се държаха грубо. Отдадохме това на кризата и им простихме.

Сега, след като сме видeли останалите страни на континента, Венецуела ни се стори... доста приятна и гостоприемна държава :) Аз леко си промених мнението за нея в някои аспекти. Е, шофирането отново е най-лошото на континента и шансът за катастрофа - огромен (да припомня, че предния път тук катастрофирахме), но след като вече сме били в страни като Аржентина и Боливия, тази започна да ми се струва доста по-приятелска. Има си своите проблеми и би била доста зорна за начинаещи пътешественици, на каквито изобщо не я препоръчвам.

Две години на пътя и адиос, Америка! Пътуването е към своя край

"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!" - Моканина
Това изречение винаги изплува в съзнанието ми, когато трябва да обобщя видяното за последните две години по широките пътища.

Тази публикация е просто една тъжна лична словестна равносметка по предстоящия край на пътуването, който наближава. Реших да я напиша, за да не останат мислите ми незаписани. Като се прибера, ще пиша надълго и нашироко относно практическите неща и това, което би било полезно за следващи по маршрута пътешественици.

Бразилия 3 - Плаване по река Амазонка

по река Амазонка

 
Доколкото зная плаването по река Амазонка е мечта на много хора по света. Моята мечта е да се пусна с малка лодка или кану по течението от край до край. За това начинание обаче трябват определени финанси и много време за проучвания, така че трябваше да се задоволя с това, което ми се предлагаше по време на нашето пребиваване в Бразилия. И което също никак не бе лошо, макар да беше лишено от тръпката на приключението да минеш огромната река сам и с малка лодка. Технически погледнато обаче бяхме принудени да я минем с карго корабче, понеже няма автомобилен път, който да свързва Манаус с останалата част на страната. А ние трябваше да стигнем Манаус, за да продължим към Венецуела.

Бразилия 2 - към мечтаната Амазония

След поредната измъчена нощ на автогарата, хванахме автобуса за Петрополис рано сутринта и сложихме край на желанието на Рио да не ни пуска да си ходим :) Пътят след града тръгна да се вие през планините и фавелите отстъпиха на чудно зелени гледки. В Петрополис видяхме само автогарата, която бе до пътя, така че направо излязохме да стопираме. Взе ни кола за няколко километра нататък и човекът ни остави на чудесна за стоп бензиностанция. Сложихме табелата "Бело Хоризонте" и зачакахме срещата със следващия готин човек. Засега и двамата много харесвахме Бразилия, така че вече не бяхме нито толкова притеснени, нито пък имахме лоши очаквания. Гледахме обаче да си държим тактиката от бензиностанция до бензиностанция и да не влизаме в никакви градове, защото градовете ни излизаха изключително скъпи и сложни. Предстояха ни огромни мегаполиси като Бело Хоризонте и столицата Бразилия.

Бразилия - до Рио де Жанейро

плажът на Ипанема

След като получихме входни печати от федералната полиция, която трябва да издирваш в граничния град, защото въобще не е на самата граница, продължихме с камиона още 400 км до Порто Алегре. Изсипа се голям дъжд и продължаваше да вали като пристигнахме посред нощ в големия град. Шофьорът спря на една бензиностанция, която бе затворена и той самият каза, че е много опасно да се седи там, така че се преместихме на друга, където имаше нощна охрана. Цялото преживяване бе зловещо, защото първо слязохме на затворената с намерение да опънем палатка, но на входа на бензиностанцията под дъжда стоеше жена с колело. Шофьорът много се притесни, жената вероятно бе съгледвач на нападатели, които ще дойдат по-късно. Каза че не бива да оставаме там и пак се качихме в камиона, за да ни закара от другата страна на друга бензиностанция. Разстоянието бе 100-200 метра, но той каза, че ако тръгнем пеш, ще ни нападнат. Бяхме на магистралата преди града и нещата хич не изглеждаха розови. Порто Алегре е почти двумилионен град и се води доста опасен.

Уругвай - една малка Европа

в Колония дел Сакраменто

Тръгнахме пеш към границата, имаше 16 км до моста и съответно миграционните. Стопирахме всяка минаваща кола, но никой не спря. Стигнахме разклона за Конкордия и оставих другарчето на една бензиностанция, след което тръгнах към града да търся супермаркет. Имахме останали около 20 долара в аржентински песос и трябваше да ги изхарча за хранителни запаси, обменянето обратно е голяма загуба. След километър и нещо имаше супермаркет и накупих много храни с парите. Върнах се при другарчето, натъпкахме раниците до пръсване и така запасени поехме към границата. Този път имахме късмет - взе ни пикап. Хората бяха уругвайци. На границата слязохме да оправим документите. Оказа се, че тук не се давал изходен печат от Аржентина, а само входен от Уругвай. Нямало изобщо аржентински миграционни, само уругвайски и те ни казаха, че не ни е нужен изходен печат. Удариха ни входен и казаха, че имаме 90 дни, след което ни информираха, че е забранено да се минава пеш моста и трябва да си хванем превоз до другия му край.

Аржентина - за последен път

водопадите Игуасу

Понастоящем сме в Централна Америка, по-точно Коста Рика, вече започнахме да търсим лодка или кораб за евакуация към дома, което надявам се да стане след като обиколим всички страни до Мексико включително. За САЩ се отказах категорично да пробваме за визи поради няколко много основателни причини, които ще споделя по-натам. А и честно казано САЩ и на снимка не ща да ги гледам :) Канада може би си струваше, но здраве да е, така или иначе до гуша ми е дошло от америките, латино манталитета и кривите хора. Умирам от мерак да ходя по други държави с къде по-читави хора, а не надрусани незнаещи на кой свят се намират, каквото е повече от половината население на Коста Рика например. Блогът изостана доста, но да се върнем 6 държави назад, по време на последния ни отчаян напън да се отскубнем от суровата аржентинска действителност... този път завинаги!

Парагвай - страната на кравите

изгрев в Асунсион

Вчера успешно завърши прехвърлянето ни на нов континент с три моторни лодки и безброй ядове - вече сме в Панама!!! Нови хоризонти, нови страни, нови мечти :) Южна Америка остана назад, там преживяхме прекрасни и ужасни моменти, занапред се надяваме само на първите :) Нямам търпение да опознаем красотите на Централна и Северна Америка! Сега обаче се връщам далеч назад, преди няколко месеца в Парагвай - страната на кравите :)))


Бяхме приятно изненадани от промяната в Парагвай - военните на пункта бяха високи, бели и най-важното - интелигентни. Можеше да се говори нормално с тях - нещо, което бе почти невъзможно в Боливия. Те искаха да ни помогнат и питаха всеки минаващ камион дали ще ни вземе нататък, но всичките бяха цистерни с газ и нямаше как да ни качат, защото им бе забранено, а след 90 км имало полицейски пост с много заядливи полицаи. Като стана късно и трафикът съвсем изчезна, военните ни предложиха да разпънем палатка на поляната при тях.

Боливия 5 - пеш по "Пътя на смъртта" и сбогом, Боливия!

открий камиона :)

Наскоро, благодарение на венецуелския комунизъм, имах възможността да гледам един от любимите си филми (при това два пъти в един ден :)), така че поздравявам с песен от него:
https://www.youtube.com/watch?v=B8bBziwkrSA

Ако някой е гледал филма и познава мен и другарчето, лесно ще ни оприличи на Мигел (аз) и Тулио (другарчето). Аз от своя страна ще кажа, че това са нашите анимирани двойници, просто прекалено си приличаме с тях :) И още една любима:
https://www.youtube.com/watch?v=qFlh0KAnkFg
С другарчето вече пътуваме рамо до рамо две години, минахме през милиони приключения и трудности, но то все още продължава да скита с мен. Още нищо не е успяло да ни раздели, макар другарчето да е все същото мрънкало, а аз все така да копнея за още приключения. Вярвам, че в нашето пътуване ще стане както в края на филма и приключението ще продължи :)

Но да се върнем назад във времето, преди няколко месеца в Боливия......

Боливия 4 - до Титикака и Островът на слънцето

на острова на слънцето

Познавах вече малко езерото Титикака от перуанската страна с посещението на островите на уросите, но ми се искаше да видя и Острова на слънцето откъм боливийската страна, който блести с особена легендарна и енергийна стойност според много информационни източници. Естествено трябваше да хвана автобуса, защото бе най-бързия начин да се стигне там (а алтернативата бе стопиране в "китното" гето Ел Алто) и имах идея да прекарам повече време на острова и да направя няколко часовата разходка от единия до другия му край. Хващането на автобуса от Ла Пас се осъществява до гробището - един от най-известните с грабежи райони на столицата, където една жена ми каза, че обрали някаква германка преди дни. На друг гринго пък му свалили за секунди малката раница от гърба, докато се качвал в автобуса и офейкали. В инфоцентъра също ме предупредиха да не стъпвам там по тъмно и да не вземам такси за нищо на света. През деня също изглеждаше коварно, а и ходенето до там по стръмните улици нагоре не беше малко. Направих обаче голям гаф с автобуса.

Боливия 3 - "Гран Подер" или карнавал по боливийски

Гран Подер, в превод  - Фестивал на голямата сила, е ежегоден религиозен карнавал, който изпълва улиците на Ла Пас с повече от 30 000 танцьори, облечени в най-различни шарени костюми. Карнавалът представя както католически, така и местни аймара традиции. Всяка година датите на карнавала се променят, тази година беше 30-31.05. Всеки от костюмите в шествието е уникален и струва между 500 и 1000 боливианос (50-100 долара). Аз имах огромен късмет да попадна в Ла Пас точно на време за карнавала, без изобщо да подозирам за неговото съществуване...

На сутринта станах много рано, защото доколкото разбрах карнавалът започва рано. Предния ден разпитах в инфоцентъра къде е най-добре да се стои и гледа, там ми начертаха маршрута, по който минава шествието и така си избрах на коя улица ще се установя. Оказа се, че изборът ми е бил правилен дори само по картата, защото точно там бяха разположени шатрите на важните клечки и камерите на телевизиите.

Боливия 2 - до Ла Пас и първи мигове в столицата

Потоси ни изпраща с фиеста на площада

Държа да уточня, че официалната столица на Боливия е Сукре, но аз ще наричам Ла Пас столицата, защото това е административната такава. А и в учебниците по география в България се учи, че Ла Пас е столицата и аз цял живот си живея с тази мисъл. В Сукре понастоящем се намира съдебната система, всичко останало е изнесено в Ла Пас, който обаче дори не е най-големия град. Санта Круз е първи по големина. Тоест обобщено - столицата е Сукре, административната столица Ла Пас, а най-големият град Санта Круз.

Боливия 1 - солници и мини

солникът Уюни

Поздрав с едно свежо видео за прелестите на Боливия - https://www.youtube.com/watch?v=Er-NoEkcex4

Какво знаех за Боливия преди да я посетим:

Държавата с невъзможен стоп, ужасни пътища, много автомобилни инциденти, най-бедната и евтина държава на континента, с най-голям процент - около 80% население с индиански корен, сериозно нарастваща престъпност, изключително красива природа...

Някои неща са оказаха верни, други почти, но във всяко имаше поне по малко истина. И имах личната възможност да се убедя в тази доза истина.

Повече от година и половина на пътя... с елементи на разсъждение

както се вижда от картата - упорито се придържаме към Андите

Днес е поредният слънчев ден в Ла Пас - столицата на Боливия. В момента е почти 2 през нощта, седя си в квартирата, която си намерихме тук и гледам клипчетата от африканското ми пътуване (на тази страница - http://tery-robin.blogspot.com/p/blog-page_6317.html ). Сълзите текат безспирно, спомените ме отвеждат на приказни места, пълни с хора-ангели, които ме накараха да се влюбя в континента въпреки трудностите там. Спомням си как хората непрекъснато се грижеха за мен, колко прекрасни мъже, жени, деца и семейства срещнах, колко пъти спях по къщите и дворовете на мили, добросърдечни хора... колко пъти ходех на потенциално опасни места и срещах ангели по пътя си, които ме канеха на обяд, обясняваха ми как Сомалиленд не е опасна, а прекрасна държава и това трябва да се знае от света... Как се разхождах из гетата на африканските градове, стопирах нощем, спях на пътя и никога никой не се опита да ме нарани. Днес, докато се разхождах в центъра на Ла Пас посред бял ден- огромната и пълна с хора и туристи боливийска столица, се опитаха безуспешно да ме отвлекат чрез така наречения скам за туристи (фалшив полицай, уж проверка на документи и натиск да се качиш във фалшиво такси, за да те откарат в "полицията", вместо това те карат в Ел Алто - гетото на Ла Пас, и те ограбват под заплаха с пистолет... изключително популярно тук и много наболял проблем) и тъй като отвлякоха една перуанска туристка, преди няколко часа бях в полицията да разкажа за случилото се.

Аржентина 5 - красотите на Кафаяте, Салта и Хухуй

каньоните край Кафаяте

Поздрав с нещо подходящо за текста :)

https://www.youtube.com/watch?v=lnlFwMxAAC0



Пристигайки в Амайча дел Вале, никой от нас не подозираше, че в това селце за първи път откакто сме в Аржентина, ще се почувстваме спокойни и дори щастливи. Останахме няколко дни в селото поради наличието на ток на площада, където можеше да се работи на компютъра. 
Беше много спокойно и никой не ни тормозеше цял ден, а вечерта тръгнахме да търсим по-отдалечено място за спане. Вървяхме по пътя и без да стопираме до нас спря един голям пикап. Възрастни мъж и жена ни попитаха дали имаме нужда от превоз и къде отиваме, аз им отвърнах, че отиваме наблизо и просто си търсим място да къмпингуваме. Те веднага ни поканиха в тяхната къща и ние приехме без да се замисляме, макар да бяхме много изненадани.

Аржентина 4 - по пътя на отчаянието и отвъд него

вода! Дифунта Кореа

Кой знае защо, цял живот си представях латиноамериканците така:
https://www.youtube.com/watch?v=ApeC2AGENgo

А истината се оказа мааалко по-различна :) Точно ето такава:
https://www.youtube.com/watch?v=6Ktc-8zagd0

Поздрав за всеки - кой която си хареса (аз гласувам за първата :)))

И за разтуха, след горния психологически шок, нещо много любимо (пуснете звука на макс!):
https://www.youtube.com/watch?v=8TTUBMTInVE

С напускането на района на Сан Мартин, за нас започна скитането из истинската Аржентина - бедна, прашна, грозновата, тъжна, пуста и мъчителна за такива като нас, свикнали на бутиковите патагонски градчета...

Аржентина 3 - очаквай неочакваното

край Вия Ла Ангостура

Поздрави:
https://www.youtube.com/watch?v=-nbq6Ur103Q
https://www.youtube.com/watch?v=fz4MzJTeL0
https://www.youtube.com/watch?v=gA9nZrhFo4U

Следващите публикации ще бъдат повече весели, за да не са тъжни.

Ще носят повече усмивки, за да не носят сълзи.
Изобщо ще наблегна на хубавите неща, за да не наблягам на лошите :)

Чили 9 - Каретера Аустрал - дъждовна и изумително красива :)

фиорд Пуюуапи

 В тази публикация, както и в предната, всички снимки са от сапунерката Кодак, след като апаратът ми се развали, така че качеството не е идеално.

Влизайки отново в Чили, не мога да си намеря място от щастие! Първата ни работа като прекрачихме границата бе да се снимаме с табелата "Добре дошли в Чили". И тъкмо тогава ни настигна колоездач, който другарчето познаваше. Беше един израелтянин, който идвал в нашия хостел, докато аз бях в Торес дел пайне и който създавал много проблеми там. Та същият този Асаф след Наталес отишъл до Ел Чалтен с автобуса, там си купил колелото от някакъв, който бил минал по Каретера Аустрал с него, натоварил колетото на автобуса за Перито Морено, минал цялата пампа с рейса и сега за първи път тръгнал да кара с идеята да прекоси Каретера Аустрал на север. Помоли ме да му заснема видео как пее и свири своя песен, която измислил за пътуването си.

Аржентина 2 - неразделната шесторка на рута 40

ледник Перито Морено

Фиц Рой

Тази публикация в хронологичен ред е след доброволстването ни в Наталес и след Торрес дел Пайне. По-нататък остана да пиша за доброволчеството ни, засега го отлагам.
В тази публикация всички снимки са от сапунерката Кодак, след като апаратът ми се развали, така че качеството не е идеално. 

Аржентина 1 - до Ушуая и назад

броненосец :)

Аржентина има десетки входни гранични пунктове, но нали си падам малко от шантавите пътешественици, избрах да пресечем пешеходната граница недалеч от Ел Болсон и така се озовахме в национален парк Лаго Пуело, започвайки страната с природните й богатства. Паркът бе много красив и имаше доста пътеки за ходене. Като стигнахме изхода/входа на парка, оставих другарчето под една сянка и отидох до инфо центъра да взема карта на парка. Направих още няколко кратки трейла преди да се отправим към Ел Болсон и да пробваме за първи път стопа в новата за нас държава.

Чили 8 - Трекинг из джунглите на Кочамо и първа пешеходна граница

лаго Инфериор вдясно и лаго Пуело вляво

Престоят ни в Чили все ни се струваше недостатъчен да се насладим на всички красоти, които страната има да предложи. Още не бяха изминали последните 15-тина дни от третия ни месец престой, но осъзнавахме, че скоро ще трябва да излизаме от страната, пък дори и за малко, колкото да започнат да текат нови 3 месеца. Въпросът бе кое да видим по-напред. На всичко отгоре краят на лятото наближаваше и ни притискаше да бързаме, защото още дори не бяхме влезли в Патагония, а надолу щеше да е зверски студено ако се забавим още. В Чили ни оставаше да разгледаме няколко неща, които обаче бяха и най-важните - дъждовната и студена Каретера Аустрал, Торрес дел Пайне и зоната на Кочамо, недалеч от Пуерто Монт и съответно нещо като "портата" към Патагония. Друга опция бе да влезем веднага в Аржентина, за да стопираме директно до Ушуая и да минем най-студените части сега, а като пътуваме нагоре, да разглеждаме всичко, придвижвайки се към по-топло всеки ден.

Торрес Дел Пайне - борба за оцеляване или дом за сърцето ми

Торрес дел Пайне

лаго Пеое

Много ми е трудно да ви разкажа за Торрес дел Пайне...
Много ми е трудно да си събера мислите, след като все пак събрах сили да си тръгна от това магическо място.
Още по-трудно ми е да спра да мисля за евентуално връщане и оставане там... завинаги.

Eдин наистина кошмарен ден...

Не се сещам за по-ужасен ден в пътуването ни от днес. Не се сещам и какво по-лошо може да ни се случи от това, което днес се случи, освен да се разболеем или умрем. Даже като ни обраха в Еквадор, не страдах толкова, колкото днес. Това бе един от онези дни, в които е най-добре да не ставаш от леглото. Но аз станах. И сега горчиво съжалявам.
Та тази сутрин станах в 6:00, закусих набързо две филийки и едно яйце, взех си чао с другарчето и хванах пътя към националния парк Торес дел Пайне. Трябваше да ходя предния ден, но рейнджърът, който ще ме вкара безплатно в парка, щеше да е на работа днес, утре и вдругиден, затова с ден се отложи ходенето ми. Времето сутринта бе кошмарно, вятърът цяла нощ се опитваше да счупи палатката в градината на хостела, не спахме изобщо добре, а на сутринта продължи да духа, разнасяйки ситни капки дъжд.

Снимките от Чилое към предната публикация

Снимките от останалото Чилое позакъсняха, но по-добре късно, отколкото никога, а някой може и да го радва да гледа църкви и дървени къщички (мен лично много :))

катедралата в Кастро

Чили 6 - на юг към Чилое и края на Панамерикана

вулкан Осорно

Валдивия ме изненада - не беше изобщо това, което очаквах. Последния месец все говорехме за Валдивия, Пуерто Монт и Пуерто Варас като нещо далечно, недостижимо и различно от останалото Чили. Валдивия - градът, пострадал жестоко при най-силното земетресение в света, се оказа доста западнал, поочукан, много голям и доста пълен с клошари и съмнителни хора. Има красива стара архитектура, но честно казано си го представях по-различно. Градът е наистина голям и от центъра до нашия изход вървяхме около 2 часа всеки път. Казвам всеки път, защото останахме два дни във Валдивия като за спане излизахме извън града. Като пристигнахме оставих другарчето в парка на площада и отидох да питам в инфо центъра къде е библиотеката, за да може то да се премести там, докато разглеждам. Библиотеката се оказа доста далеч от центъра, но в посока нашия изход.

Чили 5 - езера и вулкани, докъдето ти стига погледа и отвъд

водопадите Лаха

Стопът към пътя за Сан Антонио (отново натам, това е единственият възможен път да се избегне столицата Сантяго) ни съсипа емоционално и направо ни обезвери. Толкова зле стоп не бяхме имали никога в Чили. Предполагахме, че на изхода на Валпараизо има пълчища стопаджии, които са се събудили по същото време и леко отрезнели са тръгнали да стопират към домовете си. Това хич не бе в наша полза, ние бяхме далеч от изхода на града и който шофьор би взел стопаджия, вече минаваше покрай нас с пълна кола. Най-страшно обаче стана, когато всякакви стопаджии почнаха да бъдат стоварвани на нашия разклон и не след дълго стана опашка. Първо се появиха момче и полуголо момиче с карнавална шапка, те махаха бая време, но се отказаха и отидоха на бензиностанцията явно да питат директно колите. После се появи само момиче, което изглеждаше толкова навъсено, фиркано или и аз не знам какво, че излизаше на средата на магистралата и махаше на колите, сериозно застрашавайки живота си и този на хората в колите. Тази мома отвися също много време, беше ужасно, защото тя стопираше след нас и хората дори да спрат за нас, щяха да спрат точно пред нея и тя да се качи. Точно така и стана, една кола я взе. Кошмарът продължи с появата на нова двойка стопаджии - момче и момиче, отново второто разголено.

Чили 4 - по крайбрежието и една безмилостна Нова година

Новогодишната заря във Валпараизо

След мисията "плажна Коледа" и безсънната коледна нощ, прекарана в писане на блога, недоспали се отправихме на юг по крайбежието - към Конституцион.
Пауло ни бе препоръчал да разгледаме градчето, пострадало жестоко при земетресението от февруари 2010-та. Бърз стоп с камион ни откара до крайбрежния черен път недалеч от центъра, оставих другарчето да дреме в едни храсти и тръгнах да разглеждам крайбрежната част на града. Стори ми се доста западнал и сякаш не бях вече в Чили, атмосферата не бе като в лъскавите градчета досега. Не беше и като Валпараизо, явно бе нещо ново и различно за мен. Покрай брега имаше множество красиви скали с пещери в подножията им, влязох в доста от тях, но бяха толкова мръсни, пълни с боклуци, осрани и гнусни, че ми се доповръща. Имаше следи от клошария до шия, вероятно вечер клошарите се настаняваха на мръсните дюшеци, напъхани в дъното на няколко пещери. А през деня се ползваха за безплатна тоалетна от минаващите туристи.