Боливия 3 - "Гран Подер" или карнавал по боливийски





Гран Подер, в превод  - Фестивал на голямата сила, е ежегоден религиозен карнавал, който изпълва улиците на Ла Пас с повече от 30 000 танцьори, облечени в най-различни шарени костюми. Карнавалът представя както католически, така и местни аймара традиции. Всяка година датите на карнавала се променят, тази година беше 30-31.05. Всеки от костюмите в шествието е уникален и струва между 500 и 1000 боливианос (50-100 долара). Аз имах огромен късмет да попадна в Ла Пас точно на време за карнавала, без изобщо да подозирам за неговото съществуване...

На сутринта станах много рано, защото доколкото разбрах карнавалът започва рано. Предния ден разпитах в инфоцентъра къде е най-добре да се стои и гледа, там ми начертаха маршрута, по който минава шествието и така си избрах на коя улица ще се установя. Оказа се, че изборът ми е бил правилен дори само по картата, защото точно там бяха разположени шатрите на важните клечки и камерите на телевизиите. Събитието бе голямо, хората се очакваше да са много, едно нещо обаче не очаквах - че няма откъде да гледаш шествието ако не платиш стотина боливианос за едно пластмасово столче. Още от ранни зори целите тротоари бяха напълно заети от столове, наредени плътно един до друг и един зад друг. Предприемчиви печалбари бяха завзели всичкото пространство и даваха под наем столовете си по 100 боливианос за заден ред и 180 за първи ред. Тази потресающа наглост ме втрещи, на карнавала в Тринидад нямаше подобни безумия и хората си гледаха свободно прави като дори и зрителите празнуваха. Лошото е, че не само главната улица бе покрита със столове, но и всички околни, дори и нашата, която уж се падаше встрани от маршрута на шествието, но се оказа, че то си минава и през нея в някакъв момент. Докато се разхождах по улиците в търсене на подходящо за гледане място, минаха няколко часа, а шествие нямаше. Чак към обяд нещата се раздвижиха и всичко започна, а аз застанах до камерите на журналистите и до цяла група полицаи. Полицейското присъствие на карнавала бе толкова избождащо очите, сякаш цялата боливийска полиция бе тук да въдворява ред. Определено имаше нужда. Всякакви кукувци обикаляха наоколо, а е всеизвестен факт, че тълпата е идеална за джебчии и подобни. Цялостната атмосфера на карнавала бе много напрегната, нямаше нищо общо с жизнеността на тринидатския и радостта и емоциите на хората там. Тук хората бяха доста по-сдържани, дръпнати, а разправиите и скандалите не спираха, обикновено между полицаите и граждани, желаещи като мен да гледат шествието без да плащат.

Аз още в началото се настаних до журналистите и закривах малко гледката на седящите на столовете от едната страна като жената, продаваща местата си, започна яростно да ми се кара. Направих се, че не разбирам испански, а тя врещеше, че като седя отпред, няма да може да продаде местата на евентуални желаещи. Само на журналистите бе разрешено да стоят където аз стоях и всички от тях имаха висящи на врата журналистически карти, а аз съответно не. Намирах се точно до голяма група полицаи, които спираха всеки желаещ да преминава нататък по улицата, тъй като шествието минаваше от там. Един от полицаите дойде да ме заговори и изгони ако нямам право да седя там, но като се заговорихме сякаш омекна и се отказа. После пак се върна и почна да ме разпитва за България, за икономиката, природата. Колегите му като видяха, че не ме гони и говори с мен, изобщо през ум не им минаваше да дойдат да ме изгонят, а той явно направи компромис, въпреки че нямах журналистическа карта и ме остави да стоя там, за нещастие на жената със столовете, която през час ми се караше и още повече разваляше и без това обтегнатата атмосфера. Идваха възрастни хора, които не можеха да си платят за стол и веднага щом седнеха, жената идваше да ги изгони. Една баба се спречка с полицаите и те взеха да я бутат и блъскат, за да я изгонят. Полицаите през цялото време бяха напрегнати и груби, изобщо обстановката не бе особено положителна. Самото шествие се състоеше от множество групи хора с различни костюми, които вървяха в комплект с оркестър. Беше шарено, красиво, но някак сковано в сравнение с Тринидад, където хората бяха изцяло под властта на фиестата. Тук повечето танцуващи бяха боливийски баби и лели, но пак беше много готино да ги гледаш в шарените им премени. Общо взето карнавалът беше много готин, много ми хареса, само да не беше тази лилипутска алчност и грубост, развалящи цялостните ми впечатления от Боливия буквално всеки ден.

Шествието продължи много часове и късния следобед, след като страшно измалях да правостоя на едно място, реших да се откажа от мястото си и да се раздвижа из града. Тръгнах към богаташкия квартал Сорокачи, където попаднах на пълно спокойствие и една тотално различна Боливия. Нямаше никакви сергии, тълпи и шум, уличките бяха спокойни и приятни. Качих се на един мирадор (гледка) и се насладих на Ла Пас от високо, след което по тъмно тръгнах да се прибирам при другарчето. Наложи се да мина през целия панаир покрай карнавала - милиони новопоявили се сергии с храни и напитки, скари, разхвърляни по земята стоки за продан... Най-лошото обаче бе, че всички улици бяха брутално, повтарям - брутално опикани!!! Смрадта на урина бе непоносима, а локвите огромни. Пияндурниците по улиците бяха повече от тези във Валпараизо в Чили на Нова година. Беше доста зловещо, а за мен бе тревожно как ще стигна до квартирата с фотоапарата. Закопчах чантата с апарата под якето и стиснах с две ръце. Общо взето навсякъде и по всяко време ходех така в Ла Пас, понеже шансът някой да понечи да дръпне чантата, е бая голям. А сега беше по-голям отвсякога.     
Стигнах безпроблемно. Нашият хотел се бе превърнал в обществена тоалетна. Очевидно в стремеж за лесна печалба, собствениците бяха дали едната тоалетна за публично ползване срещу съответната сума. Това беше точно тоалетната, които ние ползвахме, защото само нашата стая на етажа бе без самостоятелна тоалетна. Десетки хора влизаха и излизаха като вдигаха невъобразим шум цяла нощ. Шествието мина по нашата улица, слязох да погледам малко, но бързо се уморих от толкова много боливийски карнавал и се прибрах в стаята. Спането през нощта не бе възможно заради шума, а на сутринта трябваше да пътувам за Титикака, така че трябваше да се наспя. Цяла нощ ползващите нашата тоалетна боливийски граждани крещяха по коридора и на сутринта настроенито ми хич не беше добро.

Снимките говорят по-добре от думите относно визията и костюмите на карнавала:

сутринта на път за карнавала

вкусна закуска


подготовката





афиши за карнавала


началото е за полицията

любимата ми снимка:)






























































































































от този получих подарък - ръкавиците му



шествието отвисоко







боливийски шоколад










Няма коментари: