Виетнам - част 3 - дъждовни дни в Транг Ан и Хюе

Лодкари чакат туристи в Транг Ан

A Beautiful Lie - https://www.youtube.com/watch?v=4Kvd-uquuhI

08.12.2018

Денят започна с дъжд. Събрах палатката от паркинга на хотела точно преди да завали и поех пеш към края на градчето. Предстоеше ми да стопирам до северния край на острова, където ходих с мотора предния ден. От там тръгва фериботът за Ха Лонг, който исках да взема. Имах късмет със стопа, по тотално лишения от коли път все пак мина една кола и ме взе преди да стана вир-вода от дъжда. Хората отиваха до последното село преди ферито като дори ме откараха до самото пристанище, за да не вървя, докато вали. Трябваше да почакам до отплаването, така че се заех с разфасоване на огромния грейпфрут, който намерих миналия ден и който не исках да ми тежи в раницата. Местни с любопитство зяпаха как го "коля" с джобното ножче, беше наистина голям и с дебела кора.

Билетът за ферибота беше 80 000 донг и някъде около час пътува от остров Кат Ба до град Ха Лонг. През цялото време минавахме покрай приказни стръмни острови, същия тип като тези от залива Лан Ха. Целият район бе изпъстрен с такива феноменално красиви и впечатляващи скали, извисяващи се право нагоре от морската повърхност. Акостирахме на пристанището и поех пеш през града с цел да изляза от него. Отбих се до хубав плаж, на който нямаше никого, освен двойка младоженци на фотосесия. След доза ходене успях да хвана стоп с човек, който ме откара до главния път, а от там ме взе камион с двама до разклона за Хай Фонг. Там успях да се кача на магистралата с надеждата за бърз стоп по-нататък. Взеха ме мъж и жена с две деца за Thai Binh. Мислех си, че отиват наистина в Thai Binh, което е близо до Ninh Binh, но се оказа, че домът им е поне 40 км по-назад и се подведох да сляза от магистралата с тях. Беше много трудно да се разберем кой къде отива, не говореха английски. Бяха обаче много мили хора и спряха на едно заведение да ме черпят обяд. Нямаше нищо вегетарианско и накрая ми донесоха чиния със сварени без нищо нудъли, към които добавих соев сос. Дойде време да ме оставят в тяхното населено място, което бе далеч от магистралата. Явно щеше да се наложи да пътувам до Нин Бин по национала. Хич не ги обичам виетнамските национални пътища, претъпкани са с трафик и моторчетата страшно пречат да се стопират коли, шофьорите дори не могат да те видят заради гората от хора на мотори, които те закриват. Имах обаче голям късмет - спря ми камион право за Нин Бин. И най-хубавото бе, че не влезе в града, а продължи по околовръстното и ме остави само на два километра от следващата ми дестинация Там Кок. Тръгнах пеш като стопирах, докато вървях, понеже валеше. Взеха ме двама с лека кола и ме стовариха на паркинга до главното място, от което се вземат лодки и се плащат билети.

Виетнам - част 2 - столицата Ханой и остров Кат Ба

Гледка от върха на Маймунския остров

https://www.youtube.com/watch?v=q8ir8rVl2Z4

Many places I have been

Many sorrows I have seen

But I don't regret

Nor will I forget

All who took the road with me

04.12.2018

Станах и излязох много рано сутринта. Като за начало се отправих към езерото, този път да го огледам по светло. Лелки и баби правеха гимнастика на големи групи по алеите около водната площ. Отбих се до катедралата St Joseph, която беше все още затворена и я видях само отвън. Точно навреме се появих пред вратите на едно от най-интересните места в Ханой, според мен задължително за посещение - бившия затвор Хоа Ло. В момента функционира като музей и е вълнуващо място. Успях да си издействам отстъпка на билета чрез фалшивата студентска карта и платих 15 вместо 30 хиляди донг. Мястото притежава мрачна история. Иронично наречено "Ханойският Хилтън", затворът е бил използван първо от френските колонизатори за политически затворници, а по-късно от Северен Виетнам за пленени американци по време на Виетнамската война. Точно по време на втория период е станал известен като "Хилтън." Построен от французите в края на 19 век, затворът е бил предназначен за измъчване и екзекуции на политически затворници, особено революционери. Мъченията са били изключително жестоки, а вътре в нечовешки условия са пребивавали стотици хора като бройката е достигнала дори 2000. В момента посетителите могат да видят оригиналните килии, но само една част от затвора е запазена. Останалото е било разрушено през 1996 г, за да се освободи място за поредния небостъргач. Много жалко, че не са го запазили целия. Мястото е супер мрачно и въздействащо, беше ми изключително интересно да го разгледам. Злокобните коридори и килии те навеждат на мисълта, че страшни зверства са се случвали между тези стени и дори да не знаеш историята, може да усетиш хилядите призраци на убити, носещи се в пространството и търсещи отмъщение. В една стаичка има оставена гилотина за най-тежко проявилите се революционери. Затворниците са били мъже и жени, повечето са умирали след най-много 1-2 години при тези кошмарни условия. Хранили са ги само със супа и хляб.

Виетнам - из красотите на Бан Гиок, Ба Бе и Са Па

Водопадите Бан Гиок

Alone - https://www.youtube.com/watch?v=HhjHYkPQ8F0

Прекрачвайки границата на Виетнам знаех, че всяка страна би ми харесала след престоя в  Китай. През 2009 г. посетих Виетнам за първи път, но никак не се очаровах, понеже реално нищо не видях от нея. Прекарах 3 дни в Сайгон, ужасих се от трафика и пренаселването, и си тръгнах. Бях в края на тогавашното си 10 месечно пътуване и бързах да се прибирам у дома. Нищо хубаво не можех да кажа за Виетнам след това първо посещение. Впечатли ме само военния музей в Сайгон. В онова пътуване прекарах доста повече време в Лаос и Камбоджа за сметка на Виетнам. Този път обаче щях да направя точно обратното. И красотите на Виетнам се оказаха много впечатляващи. Има десетки прекрасни за гледане места из тази немалка и доста зелена страна.

Виетнам колкото позитиви има, толкова и негативи. Ще започна с кофти нещата. И тук както в Китай се яде всичко. Жестокостта към животните е епична. Социализмът е на почит, хората се стремят да догонят китайците и страната е доста тясно свързана с Китай. Икономиката се развива, природата се унищожава, популацията от близо 100 милиона продължава да расте. Градовете са пренаселени и замърсени. Хората понякога са мили и добронамерени, друг път - груби и измамни. Виетнам е бивша френска колония, на по-късен етап жестоко съсипана от Виетнамската война, водена между САЩ и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам с комунистическата партия от друга. Тази война се е характеризирала с прояви на изключителна жестокост към виетнамския народ от страна на САЩ. Завършила е с победа на Севера и обединение под управлението на комунистическата партия.

Интересните за посещение места, до които аз успях да се добера, много ме впечатлиха. Ето ги поименно: водопадите Ban Giok до границата с Китай, езерото Ba Be, планините Sa Pa, столицата Hanoi, остров Cat Ba и залива Lan Ha (също и известния Ha Long bay се намира наблизо), Tam Coc и Trang An, градовете Hue, Hoi An, Danang, руините My Son, Marble Mountains до град Danang, военния музей в Сайгон, тунелите Cu Chi.

Транзит през Южен Китай и няколко дни в Хонг Конг

Гледка към тоновете лъскав бетон на Хонг Конг от връх Виктория

I am standing on the rooftop, READY TO FALL - https://www.youtube.com/watch?v=XN2FrUUq-zI

Поздрав за хората, които се чувстват дълбоко смазани и отвратени от себеподобните си. Съвсем малко са, но знам, че ги има някъде там.

Когато някой ме попита защо толкова много ненавиждам човеците и прекарвам огромна част от живота си в плач, гняв и омраза, ми се иска да му отговоря с горното видео. Всеки ден имам чувството, че ще се пръсна на хиляди парчета от гняв пред безчинствата на уродливото човешко същество, което руши всичко и всички около себе си. Искам само да натисна червения бутон... онзи, който ще заличи всички човешки същества от лицето на Земята, включително и мен! Онзи Ад, за който говорят религиозните безумци, всъщност е тук и сега. Хората превърнаха успешно света в пъкъл и всеки миг, прекаран тук, е наказание за тези, които чувстват и мислят. А единственото хубаво нещо на живота тук е мигът, в който си отиваш от него и никога повече не се събуждаш, за да видиш БОЛКАТА на природата и всички живи същества!

През сълзи, пропити с омраза, започвам този разказ за Ада (Китай) - един от най-големите унищожители на природата понастоящем. Не че останалата част от света не е! Но жълтурите с дръпнати очички и кухи умове и сърчица сякаш най-често ми се набиват на нервите в последните години. Азия, Африка - вече в пълна власт на китайската зверска експлоатация на природа. Гадничко е да ходиш отново в държава, която знаеш, че мразиш. За трети път... Е, този път евакуацията я осъществих по най-бързия начин, но все пак дори и за кратко Китай успя да ме влуди. Вече дори само мисълта за тая страна ме влудява. Но пък къде се е чуло и видяло луд да полудее...

Тайван - част 5 - последни дни в Рая

В Yehlio геопарк

I love the sound of Silence - https://www.youtube.com/watch?v=KV-vwjrHZ4Y

15.11.2018

Сутринта времето обещаваше да е лошо, духаше силен вятър и едва закусих на беседката с гледка, докато гледах изгрева, смръзнах се. Върнах се до инфоцентъра и седнах пред тоалетните да чакам да ми се зареди батерията на фотоапарата, вътре имаше контакти. Една жена, която се готвеше да изкачва връх Qixingshan, ми подари банани и яйце преди да тръгне. В 9:00 инфоцентърът отвори. Взех карта и разпитах персонала какви места за обикаляне има из националния парк, разгледах и страхотната образователна зала с всякакво инфо за мястото, животинските и растителни видове. После поех по пътеката за изкачване на връх Qixingshan, която беше буквално претъпкана с хора. Сякаш всичко живо, пребиваващо в Тайпе, днес се беше юрнало да катери планината. Въобще не очаквах, понеже на другите хайкове предните седмици почти нямаше хора, а тук изпреварвах големи групи възрастни, ученици и въобще всякакви. Всички се изумяваха от раницата ми, те се качваха без багаж и едва ли бяха виждали толкова натоварен човек. Някои хора ме заговаряха и като им казвах, че този хайк е супер лесен и че раницата изобщо не ми пречи, се чудеха и пуфтяха. Според тях хайкът бил много труден. Един завалия с толкова усилия се изкачваше, едва дишаше и сякаш му беше първо ходене в планината, та стигна върха чак когато аз си тръгвах надолу. Пътеката беше преобладаващо стълби нагоре през джунглата, а горе на по-височкото стана голо и се откриха гледки, които обаче постоянно се скриваха от мъгли, носещи се из въздуха.

На върха имаше безкрайни опашки за селфита с дървения стълб за обозначение. Цели класове ученици се нареждаха за снимки. Аз нямах подобни интереси, затова се отделих в по-лишен от човешко присъствие край и поседях доста време в очакване на прозорец в мъглата, даващ гледка на която и да е страна. По някое време мъж и жена ме заговориха и веднага ги разпознах - онзи ден ме бяха возили на стоп до Toucheng. Явно бяха учители и водеха един клас ученици.

Тайван - част 4 - по източното крайбрежие

скалите Qingshui по бреговете на национален парк Тароко

Като се смесят стиловете се получават гениални концерти :) - https://www.youtube.com/watch?v=uT3SBzmDxGk

08.11.2018

Докато събирах палатката, един накуцващ възрастен представител на племето ами мина наблизо и ме поздрави. Нямаше никакви други хора навън толкова рано сутринта. Седнах на плажа в очакване на изгрева, който беше смайващо красив. Тръгнах пеш по пътя, порадвах се на група беснеещи край шосето маймуни, а по някое време на стоп ме качи същият чичка от вчера, който ме остави до пещерите Baxian. Отиваше на доктор в клиника в по-голямо градче нататък по пътя. Слязох в центъра на градчето, купих си чепка банани от сергия и попаднах на по-евтин супермаркет от популярния 7eleven, та се запасих с храна.

Качиха ме мъж и жена до разклон нататък по пътя, встрани имаше чудесно кътче за отдих до плажа и там седнах да закуся. После хванах стоп с човек, който ме откара до следващата ми дестинация - полуостров Sanxiantai. Едно много готино местенце, което преди е било остров, но сега до него има изграден шантав мост. Оставих си раницата в информационния център и се отправих на разузнаване.

Гледките бяха приказни и към залива, и към полуострова, а растителността бе необичайна и гъста. Имаше готина пещера, в която се засякох с единствените други туристи - четирима французи и няколко азиатци от Тайпе и Хонг Конг. По-късно пак се засякохме на фара и се заговорихме. Един от французите, който се представи като Джон (не твърде френско име :), говореше отлично английски и беше много разговорлив. Разказа, че трима от тях доброволстват за няколко месеца в католическата църква в град Yuli, а четвъртият е кмет на малко градче във Франция и е дошъл на посещение. Останалите от групата бяха азиатци християни също участващи в някакви проекти с църквата, а днес всички решили да пообиколят района за един ден и да разведат кмета. Като разбра, че пътувам на стоп, Джон предложи да ме закарат нататък в моята посока, докато пътищата ни се разделят. Те имаха голям бус и със сигурност поне едно свободно място.

Тайван - част 3 - езерото Слънце Луна и съкровищата на Тароко

слънчеви лъчи в гората

Praan - https://www.youtube.com/watch?v=iGuDO7FfDWQ

03.11.2018

Изгрева посрещнах на пътеката, появиха се бягащи за здраве. Походих около 5 км до входа на аборигенското културно селище, което бе известна атракция в района и исках да го посетя. Уви, беше още затворено толкова рано сутринта, а и ме попариха с информация на входа, че посещението струва 870 тайвански долара. Нямаше как, отказах се. Явно беше нещо като увеселителен парк за туристи и местни, и струваше скъпо. Предположих, че вътре ще има всякакви танцови и музикални изпълнения на племето тао, което преобладава в тази част на Тайван и което има интересна култура. Тръгнах си с подвита опашка. Отправих се към храм Wenwu, който много ме очарова. Имаше чудна гледка от високите му етажи към езерото, вътре доста хора се молеха, а имаше и масички с пейки да седнеш. Напълних си студена вода от машинка, разгледах всички части на храма, който беше огромен и много пищно украсен. Отвън пък се намираше и друга готина атракция - 366 стълби, водещи право надолу към езерото. Продължих нататък по пътека тип велоалея, обикаляща цялото езеро. Множество колоездачи караха по нея, най-популярното занимание на това езеро е да наемеш колело и да го обиколиш с него. Дължината на пълния кръг е 30 км и понеже за някои хора е непостижим, те просто минават по-къси дистанции и разглеждат част от него. Излиза около 500 тайвански долара за 1 ден колело под наем. Около езерото наистина има за всеки по нещо. Храмове, трейлове в планините, гледки, колелета, лодки, занимателни инфо центрове... просто не виждам на кого би му било скучно на това място. Уцелих и слънчево време, та обикалянето ми беше още по-приятно.

Тайван - част 2 - чай, гора и безброй усмивки в царството на Алишан

Традиционни танци и музика на племето ами, изпълнявани в аборигенското село до езерото Слънце Луна - https://www.youtube.com/watch?v=ZBU9QmnKQaE

Предупреждение - това е една дълга публикация с ужасно много снимки :) Зная, че се олях с броя им, но просто не мога да избера. 7 дни в планините Алишан, безброй хубави мигове и хиляди снимки, та едва отсях тези, но пак са страшно много :)

26.10.2018

Първи ден в Алишан и толкова много пътеки и селца за обикаляне! Веднага щом хапнах нудълите, накиснати в студена вода, които катерицата не пожела да удостои с внимание и "капанът" ми не пожъна никакъв успех, се отправих обратно към пътя и тръгнах към село Fenqihu. Малко преди селото смених пътя с пътека, наречена Cedar bord walk и предлагаща разходка из кедрова гора. Тя ме изведе до жп линия насред гората, където имаше малък и симпатичен храм. Отидох да видя старото кедрово дърво, което е символ на селото и до което имаше друга кратка пътека. Разходих се по главната на самото село, където имаше редици магазини и ресторанти като за туристите, предполагам всичко беше на втрещяващи цени. Имаше обаче и един магазин 7eleven като за простосмъртни, откъдето си купих дреболии за хапване.

Хванах стоп с мъж и жена, които много се притесниха, че не знаят английски и не могат да разберат къде точно отивам. Много трудно се разбрахме, че на мен ми е все едно докъде ще ме откарат, понеже просто обикалям района. Оказа се, че и те правят същото, та ме взеха да обикаляме заедно. Това беше голям късмет, понеже хванаха разни забутани странични пътчета и се озовах на места, които иначе нямаше да видя. Отидохме до малка гара високо в планината, където се разходихме по самата жп линия. Имаше табели, че е забранено, но понеже днес нямало влак, решихме да нарушим забраната. Стигнахме до тунелче, в което все пак не влязохме, че ако случайно информацията им беше грешна и минеше влак, щеше да ни направи на чорба вътре. После посетихме село, което преди 10 години било унищожено от тайфун и правителството финансирало построяването на нови къщи за хората. Сега местенцето е много приятно и привлича туристи. Стигнахме и до село Laiji, което е известно с многото скални скулптури и рисунки на диви прасета. Минахме по люлеещ се мост и хапнахме банани, купени от прескъпо заведение до паркинга.

Тайван - сред красотите на остров Формоза

Пагодите "Дракон и тигър" в езерото Лотус в Kaohsiung

Сърдечен поздрав за всички, които си търсят щастието в парите, вещите, кариерата...и въобще в системата на безкрайната безсмисленост - https://www.youtube.com/watch?v=e9dZQelULDk

След прекъсване заради африканското пътуване, продължавам с разказите за Азия в хронологичен ред.

Веднага след като напуснах прекрасната Япония, се озовах в приказния Тайван. Наричан още остров Формоза (в превод - красив), Тайван се оказа една спокойна и изключително приятна за мен част от света, в която беше истинска наслада да се пътува! Много ми е приятно след всичката натрупана ярост и омраза от последното пътуване в Африка, да се върна към писане за места, където всеки миг беше изпълнен с покой и удовлетворение. Гори, планини, храмове, животинки, тишина и спокойствие, мили хора.... това беше за мен Тайван. Едва намерих сили да го напусна след 28 прекрасни дни там. Това време ми се стори твърде недостатъчно да се опознае страната добре. И понеже едва ли някога ще се върна там, тъй като единственият ферибот е от Китай, а там никога не желая да припарвам, чувствам доста сериозно прецакване с тези 28 кратки дни престой, някак си ми се иска да бяха поне 3 месеца. Имаше толкова места за гледане и неща за правене, че не успях да видя всичко за този кратък отрязък от време.

Не знам доколко българите са запознати с историята на Тайван, но тя е интересна и обяснява защо хората там са толкова различни от китайците. Някои биха казали, че Тайван е част от Китай, но за мен изобщо не е така и никога не трябва да бъде! Хората са тотално различни, макар да имат същия произход. Начинът на живот, обстановката, природата... всичко е различно, понеже едните китайци са расли и живели под тежката ръка на комунистическата партия, а китайците в Тайван са били свободни и са имали възможност да се развиват и мислят - нещо, което отсъства в Китай.

През 17 век Тайван е бил наричан остров Формоза, а сега - Република Китай, която се води за частично призната държава пред света. Да не се бърка с Китайска Народна Република, която в днешно време е известна с името Китай за по-кратко. Тоест в момента има две страни Китай :) И едната вече няма много общо с другата. Китай всъщност и понастоящем се опитва да завземе тотално Тайван и хората там масово се страхуват от икономическа и политическа близост с Китай, както и от война. Тайванците изобщо не харесват китайците и не ги искат, боят се от тях. А какво всъщност се е случило в недалечното минало...

Гана - два крайбрежни замъка и кошмарното "коронно" прибиране

гледка от замъка на Кейп Коуст

Keep The Streets Empty For Me - https://www.youtube.com/watch?v=OViRiAUuKxM

Гана беше най-очакваната в това пътуване страна, но за съжаление поради новосъздадените обстоятелства прекарах само един пълен ден в нея. За някои от предните страни ми беше достатъчно и толкова, но в Гана имаше какво да се види и си заслужаваше да се прекарат 4-5 дни, както първоначално възнамерявах. Тя е първата страна в колониална Африка, която получава независимост, а преди това е била британска колония. Хората говорят английски, мнозинството са християни, населението е 31 милиона. Страната се води за най-развита в този край на Африка и е много богата на ресурси. Има злато, диаманти, боксит. Земята се използва за отглеждане на какао, гората се изсича за дървесина, или по-скоро май вече всичко възможно са изсекли. И тук, както в останалите държави, има бели петна останала природа, обявени за национални паркове, най-важният от които е Моле. Именно това е парка, който възнамерявах да посетя и за който си пазех пари и време, та не отидох в други паркове в предните страни. Е, накрая и тук не можах да отида. Твърди се, че е най-евтиният за посещение парк в тази част на Африка и има немалко останали животни.

Друго място, което исках да посетя, беше езерото Волта - най-голямото изкуствено езеро в света. Имах планове да обикалям из региона Волта, където се намират някои красиви водопади като например най-високите - Wli, паркове с маймуни и разбира се - езерото. Единствените места, които успях да посетя в рамките на един ден, бяха два от крайбрежните замъци по пътя към Акра, и двата включени в ЮНЕСКО и много впечатляващи. Все пак добих някаква скромна представа за Гана и от един ден там мога да кажа, че не ми се видя твърде различна от околните страни. Да, по-чистичко изглежда, главният път е добър, но страната отново е пренаселена до пръсване, има боклуци край пътя и по плажа, а хората сякаш ми се сториха малко по-хладни от тези в предните държави, но това го отдавам на истерията с коронавируса. Наричат Гана "Африка за начинаещи" и може би има защо. Страната се радва на туристи от години и се води най-безопасна и стабилна в района. И все пак е добре човек да си има едно на ум и да внимава къде ходи и какво прави, защото за африканците ако си бял, винаги и навсякъде имаш лепнат долар на челото и всички мислят, че си богат. И в Гана има много бедни хора, много просяци и предполагам прилична доза престъпност, макар да е най-развитата и стабилна страна. Столицата според мен да се избягва ако може, не знам да има нещо за гледане там, а следващата виза - тази за Того, може да се вземе на границата срещу 10000 CFA и важи за 7 дни. Така че ако човек пътува в тази посока, няма нужда изобщо да влиза в Акра.