 |
| Феноменалните мозайки на Равена |
02.09.2023
Преместихме се на паркинг, близък до центъра на Имола, който беше безплатен до осем сутринта и се възползвахме да разгледаме града. Заехме се с обикаляне по уличките из централната част като първо видяхме прекрасния замък Rocca Sforzesca. Беше затворен толкова рано, но отвън беше внушителен и много ми хареса. Хората по улиците тъкмо се бяха раздвижили и щъкаха с пазарски кошници и колелета, явно оживено пазаруваха. Пазарите тъкмо отваряха и сергиите биваха обграждани от купувачи. Кафенетата вече бяха отворени, както винаги. В Италия сутрините все бяха приятни за мама, защото вместо да прави смотано разтворимо кафе на котлона, си купуваше капучино от кафенетата и много го харесваше. Покрай това и аз намазвах - за мен имаше горещ шоколад и всеки път хапвахме кроасани с крем от шам фъстък - любимата ни италианска закуска. След час разглеждане на стария град на Имола, времето за паркинга ни изтече и трябваше да си ходим. Успяхме добре да обиколим все пак.
Поехме към Faenza - поредния красив италиански град. Открих безплатен паркинг между блокове, недалеч от центъра. Намери се едно място за нас, въпреки че беше малък. Насочихме се към катедралата, която беше смайваща и навсякъде около нея имаше голям пазар на открито за ръчно изработена италианска керамика. Уцелихме правилния момент да посетим града. То си беше като изложение, видяхме много красиви неща. Цените естествено бяха високи, но поне разгледахме. Обходихме централните улички и се върнахме към буса. Следващата спирка беше град Форли, който беше по-големичък. Паркирах на Лидл и мама реши да остане да си почива, беше се уморила от ходене из предните градове. Оставих я да чете "Разходката на баба Гейтуд" и тръгнах на бърза обиколка из центъра. Прехласнах се по замъка, катедралата и площада, както и по уличното изкуство по стените. Попаднах в един подземен паркинг, където всички стени бяха ошарени с графити. По някое време мама почна да звъни, както обикновено като я оставя сама. Тръгнах обратно, явно й беше скучно вече. Купихме си веган сладолед от Лидл и продължихме към Равена
Равена е изключително интересен град и неслучайно е известен като град на мозайките. Притежава едни от най-добре запазените византийски мозайки в Европа. Учудващо лесно намерих безплатен паркинг близо до старата част на града и веднага се впуснахме в изследване на красотите на Равена. Купихме си по билет за пет обекта на стойност 12,50 евро като всичките места бяха богати на мозайки и много интересни. Първо посетихме Battistero Neoniano, чийто вход се пазеше от грамаден негър, който не даваше дори да се припари близо до портата, за да не видиш нещо ако нямаш билет. Беше откровено зъл и толкова си беше повярвал, че е важен, та провокира смях у нас. Мозайките тук бяха смайващи и очите ни останаха в тях. После се насочихме към архиепископския дворец, който беше супер интересен музей и тук също мозайките бяха прелестни. Катедралата беше до него и я посетихме, беше безплатна. След това побързахме към други два обекта от билета - Mausoleo di Galla Placidia и Basilica of San Vitale. И тези две места тотално ни разбиха, оставиха ни без думи. Безкрайни мозайки по таваните, мраморни подове и гигантски колони, зашеметяващи стенописи, саркофази... Не подозирах, че в Равена ще видим чак такива красоти. Абсолютно си заслужаваха парите за билетите. Като си помисля каква богата история и вълнуващо минало има тази страна... И какво отвратително настояще и бъдеще.
Последният обект в билета беше базилика Sant'Apollinare Nuovo. По пътя натам се отбихме до Battistero degli Ariani, но беше вече затворено и не успяхме да го посетим, входът е 3 евро и има още красиви мозайки. Продължихме да обикаляме улици и църкви до тъмно. Дори намерихме улична тоалетна за 0,50 евро, което ни изненада. Рядкост бяха тоалетните в Италия. Хубавото бе, че тоалетната беше със стотинки и като не затвориш вратата, може и втори човек да влезе. И добре, че влязох след мама, защото тя си беше забравила чантата вътре. Щеше да стане голям филм... Не се беше случвало такова нещо досега, тя никога нищо не забравя.
Време беше да си ходим от Равена, колкото и да не ни се искаше. Намерих безплатен паркинг за спане до морето в курорта Lido di Savio и стана съвсем тъмно, докато стигнахме там. Имаше няколко кемпера, които също нощуваха тук. Недалеч се чуваха някакви ужасни джангъри - първо нещо като детски партита, после нещо като дискотека. Добре, че като се затворихме в буса, почти нищо не се чуваше. Курортен град, какво друго да се очаква. Представям си лятото по нашето море какъв ужас е. Ами и тук явно не е по-различно. Не очаквам италианците да са достигнали развитието на скандинавците по отношение на уважение на личното пространство и тишината. Манталитетът на всички южни народи е един и същ и ми е страшно противен. Една от причините да не ми хареса толкова много пътуването в Южна Америка например е точно тоя южняшки "топъл" манталитет. Шумов тероризъм, инвазия в личното пространство, празни приказки с празни хора... Защо не са ме родили в Норвегия поне...
 |
| Замъка Rocca Sforzesca в Имола |
 |
| Най-интересният експонат на изложбата |
 |
| По сергиите за керамика |
 |
| Църквата San Rocco в Равена |
 |
| Това е подземие на църквата, което беше пълно с рибки |
 |
| В Battistero Neoniano - всичко е мозайки |
 |
| Катедралата е цял музей |
 |
| Базилика San Vitale |
 |
| Шотландец уличен артист |
 |
| Базилика Santa Maria in Porto |
03.09.2023
Скочих преди изгрева и хукнах към плажа да посрещна Слънцето. Бяхме съвсем близо до морето и само трябваше да пресека улицата. Покрай плажа всичко беше в грозни хотели и заведения. Самият плаж е доста широк, дълъг и пясъчен. Затрупан е с чадъри и шезлонги. Достъпът до плажа става през някакви вратички на заведенията, които обаче май се затварят нощем и аз като отидох сутринта, имаше една отворена, а другите околни бяха затворени. Това беше точно типа плаж и курорт, където дори някой да ми плаща, няма да отида на "почивка". Застроено, пренаселено - пълен ужас. Гледах изгрева и се върнах при мама да закусим и да отидем все пак на плаж, защото за нея беше удобно да се изкъпе тук, а и ревеше за баня. Аз не мислех изобщо да влизам във водата тук, защото видях, че е плитко и нямаше някакви атрактивни скали. Седнах на плажа да си пиша записките, докато мама се кисне. Обаче риба на сухо стои ли... Прекипя ми, не мога да устоя на изкушението на морето, то винаги ме дърпа. Оставих записките щом мама излезе и влязох все пак да се гмурна към едни изкуствено насипани скали, нещо като вълнолом. Морето беше като тепсия, плитко и на всичко отгоре водата беше тотална мътилка. До скалите поне беше по-дълбоко. Отвратително гмуркане, едва видях две-три рибки и без малко да си прасна главата в скалите заради почти липсващата видимост. Ужасно мътно и мръсно море, същинска чорба. Нищо общо с гмуркането в прозрачната вода на Хърватия. Много бързо ми писна и си тръгнахме. Сигурно лайната от всичките безкрайни хотели, нижещи се по брега като огромни циреи, се изсипват право в морето. За първи път и на мен ми се прииска душ. Къпане след къпането... А винаги щом се къпя в морето, това къпане ми е напълно достатъчно и нямам никаква потребност да се поливам със сладка вода. Нищо не ме сърби от солената, за разлика от мама, която никак не харесва да не се къпе след плажуване.
Първата ни спирка за днес беше Чезена. Паркирах до гробището, където беше позволено да се стои до 120 минути, но беше неделя и надали някой щеше да проверява колко време сме останали, така че спокойно тръгнахме към центъра. Старият град беше прекрасен, обходихме го добре. Аз се качих до замъка Rocca Nuova, който се извисяваше на хълм над града. На Piazza del Popolo - главния площад, чухме българска реч за първи път. Някакви жени се караха на децата си. Хич не ни се прииска да им се обадим. Най-впечатляващото място в Чезена беше библиотеката. Посетихме я срещу 10 евро за два билета и едно момиче от персонала ни разведе вътре. Не беше разрешено да ходиш без гид. Някои от книгите тук са над 500 годишни. Въведоха ни в една уникална зала, която не е била с нищо променена стотици години и атмосферата на това място беше неповторима. В друга зала имаше голяма изложба на така наречените pop-up books - книжки с изскачащи прозорци, които като се отворят, стават триизмерни. Бяха все детски книжки и много стари, очите ми останаха в тях. Разглеждах ги много време, взирах се във всеки детайл и като едно обсебено от детските книжки дете, се размечтах да си ги взема всичките.
Продължихме разходката по тихите и спокойни улички на Чезена. После се насочихме към Римини, но по пътя спонтанно спрях в едно градче на име Santarcangelo di Romagna. Видях старата му част от шосето и реших, че не може да се пропусне. Най-редовно правех такива непланирани спирки и мама се нервираше, че с това темпо до никъде няма да стигнем. Днес сутринта мислех, че ще посетим Сан Марино до края на деня, но не стана така. Все пак стигнахме до него по тъмно, но затова по-нататък... Разгледах добре старата част на Santarcangelo di Romagna, докато мама ме чакаше в буса, защото вече се беше уморила от ходене, а ни очакваше Римини, където пак щеше да има много ходене. Моето темпо на постоянно обикаляне беше трудно поносимо за нея, защото тогава все още я боляха краката. В следващи пътувания нещата се промениха и започна навсякъде да идва и да ходи като вол, но в това първо излизане на запад, беше все още "куцо магаре". В Santarcangelo di Romagna имаше чаровна стара част и уж беше малка, а отлетя близо час в обикаляне. Замъкът можеше да се посети срещу 7 евро, но май беше затворен и отвътре се чуваше музика. Порадвах се на симпатична часовникова кула и притихнали улички.
Върнах се в буса, където мама от доста време беше неволен наблюдател на италиански скандал. Някакъв чичак с мотор бил ударен от руса мадама с кола и двамата се разправяха по италиански маниер. Полиция нямаше. Чичето крещеше брутално, а мама каза, че от много време вече така си крещял и не е ясно защо още не е прегракнал. Русата не отговаряше на гневния монолог. Оставихме ги на тяхната тъжна, скандална съдба и си продължихме към Римини, че денят си заминаваше. Паркингът, който намерих, беше близо до стария град и се впуснахме в разглеждане. Римини се оказа доста голям и с немалко интересни забележителности. Първата ни спирка беше замъка Sismondo от 15-ти век, в който посетихме само безплатната част. Имаше фотографска изложба, а в платената част се помещаваше музей на Фелини. Продължихме към много интересната Domus del Chirurgo (къщата на хирурга). Уникални разкопки, предлагащи 2000 години история - мозайки, човешки скелети... изключително въздействащо място. Като си купиш билет за този обект, в билета влиза и посещение на градския музей Luigi Tonini, който е в съседство. Много богата експозиция, супер интересно всичко, обаче не успяхме да го видим целия за час и нещо. В 19:00 затваряше и персоналът ни изгони 7 минути преди края на работното време. Страшно се ядосах, защото не бяхме видели малка част от изложеното и понеже гонещите бяха тотални грубияни, още повече се изнервих. Забелязах, че в Италия персоналът по тези обекти е много груб, незаинтересован изобщо от работата си и само гледа да си тръгне по-рано. На тези места видимо работят хора, които мразят работата си и бързат да си отиват вкъщи. Това ми впечатление се затвърди от доста обекти, които посетихме, не само от този.
Продължихме да се мотаем из центъра и попаднахме на веган gelateria. За първи път имах възможност да ям веган сладолед, направен на такова място, а не от супермаркета. Макар в Италия да не спазвах веганството по изключение, се радвах много на този сладолед, защото беше супер вкусен и по нищо не отстъпваше на обикновения. Изобщо Италия е тотален сладоледен рай! Като човек, който обожава да се тъпче със сладолед и шоколад, тази страна ми е любима за кулинарен туризъм. Преди да стана веган постоянно злоупотребявах с шоколад, сладолед, сладкиши и мляко с какао, а последните години шоколадът например пак ми е в промишлени количества благодарение на една италианска марка веган течен шоколад, който се продава на много места в България (Nocciolata). Предната зима цялата я изкарах на тиква, грах и много от този течен шоколад. На италианците и французите според мен принадлежи единствената вкусна и читава храна в цяла Западна Европа.
Привечер тръгнахме най-сетне към Сан Марино и стигнахме по тъмно до хостел "Сан Марино", където бяхме запазили нощувка заради мама, да се изкъпе и изпере дрехите. След първата нощувка в Босна на хотел, втората в Хърватия на квартира, третата в Хърватия на къмпинг, сега беше време за четвъртата нощувка, която да е в хостел. Исках всеки път да вадя мама от зоната й на комфорт. Цял живот едно и също - на работа и вкъщи, та сега всичко беше различно и ново за нея. В хостела ни настаниха в стая с пет легла, обаче за огромен късмет на мама, бяхме само ние. Ех, не можа да пробва какво е да спиш в една стая с някой свиреп хъркач поляк или англичанин, жалко! Вечерта прахме, къпахме се и чак след полунощ си легнахме. Стаята беше чиста и нямаше мизерии. Самият хостел беше голям и имаше прекрасни общи помещения с кухня, всекидневна, разни занимателни игри и чудесна гледка. А най-важното беше, че имаше голям паркинг, на който Биби да пренощува.
 |
| Изгрев на плажа в Lido di Savio |
 |
| Катедралата San Giovanni Battista |
 |
| Piazza del Popolo |
 |
| В библиотеката |
 |
| Поглед отгоре |
 |
| Театър Amintore Galli |
 |
| Sismondo в целия му блясък |
 |
| Мостът Tiberio |
 |
| Невероятната Arco di Augusto |
Няма коментари:
Публикуване на коментар