Тайван - част 3 - езерото Слънце Луна и съкровищата на Тароко


слънчеви лъчи в гората


03.11.2018
Изгрева посрещнах на пътеката, появиха се бягащи за здраве. Походих около 5 км до входа на аборигенското културно селище, което бе известна атракция в района и исках да го посетя. Уви, беше още затворено толкова рано сутринта, а и ме попариха с информация на входа, че посещението струва 870 тайвански долара. Нямаше как, отказах се. Явно беше нещо като увеселителен парк за туристи и местни, и струваше скъпо. Предположих, че вътре ще има всякакви танцови и музикални изпълнения на племето тао, което преобладава в тази част на Тайван и което има интересна култура. Тръгнах си с подвита опашка. Отправих се към храм Wenwu, който много ме очарова. Имаше чудна гледка от високите му етажи към езерото, вътре доста хора се молеха, а имаше и масички с пейки да седнеш. Напълних си студена вода от машинка, разгледах всички части на храма, който беше огромен и много пищно украсен. Отвън пък се намираше и друга готина атракция - 366 стълби, водещи право надолу към езерото. Продължих нататък по пътека тип велоалея, обикаляща цялото езеро. Множество колоездачи караха по нея, най-популярното занимание на това езеро е да наемеш колело и да го обиколиш с него. Дължината на пълния кръг е 30 км и понеже за някои хора е непостижим, те просто минават по-къси дистанции и разглеждат част от него. Излиза около 500 тайвански долара за 1 ден колело под наем. Около езерото наистина има за всеки по нещо. Храмове, трейлове в планините, гледки, колелета, лодки, занимателни инфо центрове... просто не виждам на кого би му било скучно на това място. Уцелих и слънчево време, та обикалянето ми беше още по-приятно.

Тайван - част 2 - чай, гора и безброй усмивки в царството на Алишан


Традиционни танци и музика на племето ами, изпълнявани в аборигенското село до езерото Слънце Луна - https://www.youtube.com/watch?v=ZBU9QmnKQaE

Предупреждение - това е една дълга публикация с ужасно много снимки :) Зная, че се олях с броя им, но просто не мога да избера. 7 дни в планините Алишан, безброй хубави мигове и хиляди снимки, та едва отсях тези, но пак са страшно много :)

26.10.2018
Първи ден в Алишан и толкова много пътеки и селца за обикаляне! Веднага щом хапнах нудълите, накиснати в студена вода, които катерицата не пожела да удостои с внимание и "капанът" ми не пожъна никакъв успех, се отправих обратно към пътя и тръгнах към село Fenqihu. Малко преди селото смених пътя с пътека, наречена Cedar bord walk и предлагаща разходка из кедрова гора. Тя ме изведе до жп линия насред гората, където имаше малък и симпатичен храм. Отидох да видя старото кедрово дърво, което е символ на селото и до което имаше друга кратка пътека. Разходих се по главната на самото село, където имаше редици магазини и ресторанти като за туристите, предполагам всичко беше на втрещяващи цени. Имаше обаче и един магазин 7eleven като за простосмъртни, откъдето си купих дреболии за хапване.
Хванах стоп с мъж и жена, които много се притесниха, че не знаят английски и не могат да разберат къде точно отивам. Много трудно се разбрахме, че на мен ми е все едно докъде ще ме откарат, понеже просто обикалям района. Оказа се, че и те правят същото, та ме взеха да обикаляме заедно. Това беше голям късмет, понеже хванаха разни забутани странични пътчета и се озовах на места, които иначе нямаше да видя. Отидохме до малка гара високо в планината, където се разходихме по самата жп линия. Имаше табели, че е забранено, но понеже днес нямало влак, решихме да нарушим забраната. Стигнахме до тунелче, в което все пак не влязохме, че ако случайно информацията им беше грешна и минеше влак, щеше да ни направи на чорба вътре. После посетихме село, което преди 10 години било унищожено от тайфун и правителството финансирало построяването на нови къщи за хората. Сега местенцето е много приятно и привлича туристи. Стигнахме и до село Laiji, което е известно с многото скални скулптури и рисунки на диви прасета. Минахме по люлеещ се мост и хапнахме банани, купени от прескъпо заведение до паркинга.

Тайван - сред красотите на остров Формоза

Пагодите "Дракон и тигър" в езерото Лотус в Kaohsiung


Сърдечен поздрав за всички, които си търсят щастието в парите, вещите, кариерата...и въобще в системата на безкрайната безсмисленост - https://www.youtube.com/watch?v=e9dZQelULDk

След прекъсване заради африканското пътуване, продължавам с разказите за Азия в хронологичен ред.
Веднага след като напуснах прекрасната Япония, се озовах в приказния Тайван. Наричан още остров Формоза (в превод - красив), Тайван се оказа една спокойна и изключително приятна за мен част от света, в която беше истинска наслада да се пътува! Много ми е приятно след всичката натрупана ярост и омраза от последното пътуване в Африка, да се върна към писане за места, където всеки миг беше изпълнен с покой и удовлетворение. Гори, планини, храмове, животинки, тишина и спокойствие, мили хора.... това беше за мен Тайван. Едва намерих сили да го напусна след 28 прекрасни дни там. Това време ми се стори твърде недостатъчно да се опознае страната добре. И понеже едва ли някога ще се върна там, тъй като единственият ферибот е от Китай, а там никога не желая да припарвам, чувствам доста сериозно прецакване с тези 28 кратки дни престой, някак си ми се иска да бяха поне 3 месеца. Имаше толкова места за гледане и неща за правене, че не успях да видя всичко за този кратък отрязък от време.
Не знам доколко българите са запознати с историята на Тайван, но тя е интересна и обяснява защо хората там са толкова различни от китайците. Някои биха казали, че Тайван е част от Китай, но за мен изобщо не е така и никога не трябва да бъде! Хората са тотално различни, макар да имат същия произход. Начинът на живот, обстановката, природата... всичко е различно, понеже едните китайци са расли и живели под тежката ръка на комунистическата партия, а китайците в Тайван са били свободни и са имали възможност да се развиват и мислят - нещо, което отсъства в Китай.
През 17 век Тайван е бил наричан остров Формоза, а сега - Република Китай, която се води за частично призната държава пред света. Да не се бърка с Китайска Народна Република, която в днешно време е известна с името Китай за по-кратко. Тоест в момента има две страни Китай :) И едната вече няма много общо с другата. Китай всъщност и понастоящем се опитва да завземе тотално Тайван и хората там масово се страхуват от икономическа и политическа близост с Китай, както и от война. Тайванците изобщо не харесват китайците и не ги искат, боят се от тях. А какво всъщност се е случило в недалечното минало...

Гана - два крайбрежни замъка и кошмарното "коронно" прибиране

гледка от замъка на Кейп Коуст

Keep The Streets Empty For Me - https://www.youtube.com/watch?v=OViRiAUuKxM

Гана беше най-очакваната в това пътуване страна, но за съжаление поради новосъздадените обстоятелства прекарах само един пълен ден в нея. За някои от предните страни ми беше достатъчно и толкова, но в Гана имаше какво да се види и си заслужаваше да се прекарат 4-5 дни, както първоначално възнамерявах. Тя е първата страна в колониална Африка, която получава независимост, а преди това е била британска колония. Хората говорят английски, мнозинството са християни, населението е 31 милиона. Страната се води за най-развита в този край на Африка и е много богата на ресурси. Има злато, диаманти, боксит. Земята се използва за отглеждане на какао, гората се изсича за дървесина, или по-скоро май вече всичко възможно са изсекли. И тук, както в останалите държави, има бели петна останала природа, обявени за национални паркове, най-важният от които е Моле. Именно това е парка, който възнамерявах да посетя и за който си пазех пари и време, та не отидох в други паркове в предните страни. Е, накрая и тук не можах да отида. Твърди се, че е най-евтиният за посещение парк в тази част на Африка и има немалко останали животни.
Друго място, което исках да посетя, беше езерото Волта - най-голямото изкуствено езеро в света. Имах планове да обикалям из региона Волта, където се намират някои красиви водопади като например най-високите - Wli, паркове с маймуни и разбира се - езерото. Единствените места, които успях да посетя в рамките на един ден, бяха два от крайбрежните замъци по пътя към Акра, и двата включени в ЮНЕСКО и много впечатляващи. Все пак добих някаква скромна представа за Гана и от един ден там мога да кажа, че не ми се видя твърде различна от околните страни. Да, по-чистичко изглежда, главният път е добър, но страната отново е пренаселена до пръсване, има боклуци край пътя и по плажа, а хората сякаш ми се сториха малко по-хладни от тези в предните държави, но това го отдавам на истерията с коронавируса. Наричат Гана "Африка за начинаещи" и може би има защо. Страната се радва на туристи от години и се води най-безопасна и стабилна в района. И все пак е добре човек да си има едно на ум и да внимава къде ходи и какво прави, защото за африканците ако си бял, винаги и навсякъде имаш лепнат долар на челото и всички мислят, че си богат. И в Гана има много бедни хора, много просяци и предполагам прилична доза престъпност, макар да е най-развитата и стабилна страна. Столицата според мен да се избягва ако може, не знам да има нещо за гледане там, а следващата виза - тази за Того, може да се вземе на границата срещу 10000 CFA и важи за 7 дни. Така че ако човек пътува в тази посока, няма нужда изобщо да влиза в Акра.

Кот д`Ивоар - през Ман до Абиджан и пълна промяна на плана


някъде по пътя...


Кот д`Ивоар, в буквален превод на български - Бряг на слоновата кост, е бивша френска колония, спечелила независимостта си през 1960 г. Интересен факт е, че 26 години по-късно правителството взема решение, с което се забранява да се превежда името на страната на чужди езици. За столица се води град Ямусукро, но все повече важни сгради, посолства, търговия и бизнес се намират в Абиджан. Страната е първа в света по производство на какао, а населението й е 25 милиона като последните 5 милиона са се пръкнали в рамките на миналите 10 години и също толкова е населението на Абиджан. В представите ми този град щеше да е точно толкова ужасен, колкото Дакар, чието население се въртеше около същата цифра. Доколко поносим е един африкански град за мен, силно зависи от броя хора, живеещи в него.
Интересните за посещение места в страната не са особено много, на първо място би бил национален парк Тай, който обаче е трудно достъпен и предполагам изисква пари за посещение. Друго интересно място е Ман, но не самият град, а районът му. Има водопад на име Cascades, който по време на дъждовния сезон е живописно място за посещение, но по време на сухия, когато аз отидох, има една-две тънки струйки вода по голите скали. Също близо до Ман има няколко планини, които може евентуално да се посетят ако знаете къде да търсите пътеките за нагоре или пък си вземете местен гид - скалата Зъбът на Ман и връх Тонкуи (1223 м) - втори най-висок в страната. Аз не се пробвах, бързах за каучсърфинг домакина в Абиджан и да взема визата за Гана, понеже наближаваше понеделник - идеалния ден за кандидатстване за визи. На север от Ман пък има някакво селище Силакоро, известно с танцуващи на кокили хора. Предполагам е много интересно да се види, но като знам как са нещата в Африка, ще се е превърнало в машинка за пари и за всяка снимка ще се искат кинти, може би както беше в долината Омо в Етиопия - сумата се определя от размера на фотоапарата :) Съвсем умишлено реших да пропусна. За мен автентичността на културите на черния континент си е отишла и такива демонстрации са по-скоро за туристите и да се правят пари. Да, има някои все още живеещи според старите традиции племена, но са много малко и повечето от тях залитат към цивилизацията по един или друг начин. Кока-кола например е навсякъде, "умните" телефони също. Ток в селата често няма, но телефони имат.
Още едно интересно да се види място е голямата базилика в столицата Ямусукро, както и град Гранд Басам със старата си архитектура и хубави плажове. За плажове се препоръчва също Асини, местните все го хвалят.
В миналото страната е била покрита с гъсти тропически гори. Понастоящем всичко е изсечено и превърнато в плантации и обработваеми площи. Съдбата на гората тук е като във всички други околни страни - поголовна сеч, избиване на животните и заселване на хора навсякъде.

Либерия - нощувка в бърлогата на наркодилър и среща с добри ганайци

типична африканска картинка :)

Една любима песен и видео... Mad World - https://www.youtube.com/watch?v=5DU1B_XkyIk
....
And I find it kinda funny, I find it kinda sad
The dreams in which I'm dying are the best I've ever had
.....
Либерия дължи името си на факта, че е основана като колония на освободени роби от САЩ. Никога не е била колонизирана от европейци, но дошлите от САЩ бивши роби не уважавали местното население, живеещо там преди те да дойдат и го третирали като второ качество хора, които нямали много права. На по-късен етап избухва опустошителната 14 годишна гражданска война (1989-2003), която съсипва инфраструктура, икономика и изобщо живота на местните. По време на войната загиват над 250 000 човека, а близо милион бягат в други страни. Твърди се, че в този тъмен период канибализмът е бил разпространен. Либерия и досега е една от най-бедните страни в света, а е пълна с ресурси, които се ползват от чужди компании. Основната религия е християнството като изповядването на религията е много важно и се отслужват няколко часови църковни служби, които хората посещават, облечени с най-хубавите си дрехи. Либерия също така става първата страна в Африка с избрана жена за президент. Населението на страната нараства постоянно и много бързо, Либерия има един от най-високите естествен прираст в света. Огромно количество хора живее в бедност, човешкият труд е много ниско заплатен. За валута се ползват едновременно щатския долар (за по-значителни плащания) и либерийския долар (за дребни суми, например кило банани).
Интересните за посещение места не са много, на първо място е национален парк Сапо, където все още има запазена природа и който е трудно достъпен по черни пътища. Има популации от горски слонове, шимпанзета, антилопи и други, макар че по време на войната, а и след това, броят на животните е силно намалял поради избиването им. Друго място, което може би си заслужава да се види, но само ако влезете в Либерия откъм южната граница с Кот д`Ивоар, е град Харпър, който се пада точно след границата и от там може лесно да се посети, а откъм Монровия е трудно достъпен по ужасно изровени черни пътища и стигането до там е няколкодневна одисея. Интересното в града е историята и архитектурата му, казват че и плажовете са приятни. Недалеч от Монровия се намира Робертспорт, който е известен с плажовете и подходящите за сърф условия. А в най-източната част на страна, до границата с Гвинея, се намира връх Нимба (1362 м), който може да се посети лесно, понеже има път, водещ до него, но поради минната индустрия в района е тъжно място за гледане.

Сиера Леоне - плажове и шимпанзета

плаж River № 2


Сиера Леоне се оказа неочаквано приятна изненада за мен. Представях си, че ще е просто следващата държава, през която ще претичам без нищо да видя, но всъщност престоят ми не беше лош, успях да се порадвам на шимпанзетата в Такугама и да посетя два красиви плажа. През цялото време бях в компанията на приятни местни, всичките членове на Каучсърфинг и домакинята ми Фелиша беше много мила и гостоприемна. Страната ми даде така необходимата глътка свеж въздух след всичките предни откачени държави. Сиера Леоне ми се видя най-спокойна, нямаше прояви на лудост от страна на местните, населените места не бяха никак лоши. Даже столицата имаше приличен вид и не беше дори близо до кошмарния Дакар или други подобни африкански градове. Фрийтаун (в превод - Свободния град) беше доста поносимо място. Пак имаше доза африканска бъркотия - огромно количество трафик и хора на едно място, но в много щадящ вид в сравнение с околните държави.
Сиера Леоне освен, че е сравнително приятна, има и какво да предложи на посетителя за разглеждане. Няма обекти в ЮНЕСКО, но пък има най-хубавите плажове, които видях в Западна Африка и които се намират съвсем близо до Фрийтаун. Също така двата острова Бънс и Банана са привлекателни, първият заради историческата му значимост по време на робството, а вторият, който всъщност представлява съвкупност от три малки острова - заради плажовете. Аз не посетих никой от островите поради факта, че трябва да се наеме лодка, но плажовете край самия Фрийтаун са толкова хубави (River №2, Toke и Lumley), че дори само заради тях си струва да се отиде в столицата. Други интересни места в страната са планинския район на връх Бинтумани, който е най-високият връх в Западна Африка преди Камерун (1945 м), в южната част на страната остров Tiwai, където се ходи основно за наблюдение на примати, а в национален парк Outamba-Kilimi май все още може да се видят слонове, както и други животни.

Гвинея (Конакри) - пиянски циркове и втора порция политически вълнения


гвинейско утро


Имам две теории за политическите драми в Гвинеите. Първата е, че двете държави са се наговорили точно когато аз отида там, да ме посрещнат и изпратят с лудостите си, а втората е, че там просто постоянно си е така :) Понеже минимизирам своята собствена важност на тоя свят колкото тази на една прашинка във въздуха, вярвам много повече на втората теория. По време на посещението ми във втората по ред Гвинея, отново се сблъсках макар и от разстояние с нестихващи политически вълнения, които сякаш никой не знаеше кога са започнали и кога ще свършат. За най-лош късмет се озовах в страната точно когато щеше да се провежда референдум, който беше съпътстван с насилие по улиците на столицата Конакри. Президентът Конде изкарал вече два мандата и се стягал за трети като решил да промени конституцията, която не разрешава трети. Явно възнамерява да е следващият диктатор, който просто не желае да си ходи, докато е жив и няма намерение да пусне някой друг да се насвини доволно за сметка на народа вместо него.
Гвинея е една от най-бедните страни в света, при все това, че държи най-голямото находище на боксит, освен това има немалко диаманти и злато. Повечето хора живеят под прага на бедността, инфраструктурата е направо липсваща, пътищата са в трагично състояние. Нищо в страната не функционира нормално и всеки ден изглежда като да е борба за оцеляване в целия този невъобразим хаос с растяща популация от бедни, необразовани и безработни хора. Свобода на словото липсва, корупцията е навсякъде, а затворите сякаш са пълни с политически затворници, които са били неугодни за Конде и неговите планове вечно да остане на върха на пирамидата. Протестите срещу често отлагания референдум относно промените в конституцията, били съпътствани с изблици на насилие и в резултат над 30 човека били убити в рамките на няколко месеца. Очакваше се въпросното събитие най-сетне да се проведе ден след моето пристигане. А аз нищо не знаех по въпроса и се канех да отида в Конакри, където да кандидатствам за няколко визи за следващите държави, тъй като проучих, че там най-евтино и лесно се вземат. Но плановете ми трябваше да се променят и дори не припарих в столицата. Нямах никакво желание да си причинявам политически драми и циркове, а и посолствата като нищо да бяха затворени при тези обстоятелства. Нямах и домакин от каучсърфинг, понеже за последен път имах достъп до интернет в Сенегал много дни назад и не успях да си потърся. В крайна сметка престоят ми в тази объркана страна се сведе просто до необходимия минимум.

Гвинея Бисау - кашу и политически вълнения

една от многото реки в страната


Гвинея Бисау е държава, за която не се знае и не се говори много по света. Предполагам по-необразованите в сферата на географията българи дори не са чували за такава държава. Други пък я бъркат с Гвинея (Конакри). Двете Гвинеи са разположени една до друга и създават още повече основание за объркване. Бисау е малка като площ, винаги влиза в списъците на 20-те най-бедни държави на света, няма нещо конкретно, с което да е световно известна и запомняща се, а туристи доста рядко я посещават. Няма нито една забележителност, която да е включена в ЮНЕСКО, а на мен доколкото ми е известно, най-интересното и красиво място в страната са островите Bijagos, които обаче са достъпни само със скъп воден транспорт и едно такова посещение би отнело доста време и пари. Там може да се види редкия вид соленоводен хипопотам, архипелагът е със статут на резерват.
Крайбрежието на страната е блатисто, покрито с мангрова растителност, силно разчленено и с множество острови. Териториите във вътрешността са превърнати от гориста савана в плантации с кашу и други култури. В резултат цялата страната изглежда много зелена, но зеленината идва не от естествена гора, която е почти напълно унищожена, а от насаждения. Гвинея Бисау е един от най-големите износители на кашу в света. Страната няма планини, най-високата точка е хълмче с височина 300 метра.

Гамбия - сред маймуни, крокодили и "смъкнати панталони"

жител на резерват Абуко


Гамбия, наричана от местни и туристи още "Усмихнатия бряг", е най-малката страна в Африка и е заобиколена от Сенегал. Представлява тясна ивица земя, разделена на две от река Гамбия. Една от най-пренаселените страни е, особено района около Атлантическия океан, който е изключително гъсто населен. Хората имат слава на винаги усмихнати и от там идва названието "Усмихнатия бряг". Гамбия, както и Сенегал, е една от малкото страни в Западна Африка със сравнително развит туризъм. Бивша английска колония, предпочитана от англичани и други европейци, които я посещават предимно през зимата. Идеална страна за наблюдение на птици, плажовете също са магнит, става и за сърф. Създава усещане за доста по-безопасна и приятна от Сенегал. Хората действително са много по-усмихнати и приветливи, ако имаш нужда от помощ веднага ще се притекат. За съжаление обаче туризмът е деформирал някои от тях в кошмарни дразнители. За разлика от обикновените туристически места тук дразнителите не идват да ти продават нещо, а да продават себе си. Преди да посетя Гамбия нямах представа, че тя е най-популярната дестинация за европейки, обикновено възрастни, търсещи си негри за забавления или дори за брак. А май и местните жени тук се пробват с чужденците. Във всеки бял човек виждат билет и виза за Европа, всичките са еднакво отчаяни да се доберат до континента и еднакво готови на всичко, за да омаят някоя бяла глупачка или глупак. Щом има търсене, има и предлагане.
Моето мнение за Гамбия е, че щеше да е супер ако населението беше с 90% по-малко и със 100% по-качествено. Е, това важи и за всяка друга африканска страна. Но като цяло хората се отнасяха добре с мен, поне тези, които ме вземаха на стоп, а иначе дразнители - колкото искаш и добре, че останах кратко време и не стъпих в Сенегамбия - най-известното и туристическо курортно място в страната, където туристите ходят за наркотици, разврат и кой знае още какви простотии.