Сенегал - Сен Луи, Розовото езеро и остров Горе

в Сен Луи

Една от любимите ми песни, която казва всичко, което имам да кажа:
Deep within the shadows, I'm the hungry wolf you fear
But I can see that you're the only evil creature here
Before you came we lived in peace but you brought us death
I sing my pain up to the moon but it's a waste of breath.
Because I don't speak human
You can't understand a word I'm saying
I don't speak human
You can't understand a word I'm saying
Upon a wing, a flying thing, to you I seem so small
But I look down on what you've done, my raven's eye sees all
You people like a cancer grow, destroying all you see
And 7 billion mutant monkeys, won't listen to me
......
Противно на негативните ми очаквания към Мавритания, които бяха опровергани, за Сенегал си мислех все хубави неща, макар да беше първото ми посещение в страната. Нямах предварителна настройка и след прочетеното в книги и нета по отношение на интересните места из страната, предположих, че ще ми хареса и ще остана с приятни впечатления. Изобщо не очаквах, че страната ще бъде първият ми сблъсък с една грозна африканска действителност, която бавно и сигурно започна да ме превръща в огнено кълбо, готово да изгори всеки, който с поведението си покаже, че го заслужава. С няколко думи - хората в Сенегал никак не ми харесаха. Успях да посетя три интересни места, с което търпението ми се изчерпа и реших да се махам от страната. Престоят в Дакар ми дойде много в повече, а пътуването навсякъде беше жива мъка, така че побързах да го прекратя.

Мавритания - камили, оазиси и един уникален влак

камили край Тержит


Нямах никакви положителни очаквания влизайки в Мавритания. Спомените ми от предишното посещение бяха все свързани с чудовищен тормоз от полицаите по чек-пойнтовете, дори един арест и среднощно бягство от полицията още първия ден като пристигнах. Поради това се отказах от всичките си намерения да разглеждам нещо из страната предния път и цепих право към границата с Мароко. Сега бях на път да й дам втори шанс, отново имах намерения да посетя някои интересни места и отново бях в готовност да се откажа ако се наложи, и да поема право към Сенегал. За щастие Мавритания ме изненада изключително приятно и въобще не беше страната, която видях преди 8 години. Сега имах възможността да разгледам интересни места и да срещна приятни и гостоприемни местни, което направи престоя ми далеч по-положителен. Мавритания - реабилитирана! :)

Мароко - за трети път в земите на Риф, Атлас и Сахара

синият град Шевшауен



Мароко е една от страните в света, които не само повторих, но и потретих. И всеки път се затвърждава мнението ми, че абсолютно си заслужава да се опознае! Първо ме омагьоса през 2010-та, после през 2012-та, а сега - през 2020-та, за пореден път ме убеди, че си е заслужавало да започна Африка именно от тук и да я завърша именно тук. Не знам поради каква причина, но всичките ми посещения досега бяха изпъстрени с приключения и предимно положителни емоции, хората бяха много мили с мен (е, както винаги имаше и изключения, но пренебрежимо малко). От други пътешественици и туристи чувам разностранни отзиви за Мароко - някои твърдят, че е ужасна страна пълна с измамници, че хората навсякъде се опитват да ги лъжат и да им продават килими и дрога. Други твърдят, че страната е приказно интересна и пълна с гостоприемни хора... аз също мога да се присъединя към тези твърдения, макар че продаването на дрога беше много разпространено през 2010-та по улиците на Шевшауен (синия град), а сега забелязах, че се извършва вече по-скрито. Явно в последните години властите са се постарали да спрат откритото предлагане на "чоколате" по улиците и подобни оферти са намалели значително. А синия град... не мога да опиша колко ми е любим! Много ми въздействат подобен тип места, които са като излезли от цветна приказка, а синият цвят ми е най-любим от всички. Просто нямаше как да устоя и да не се отбия за втори път тук, 10 години след първия. Новите ми "находки" в това пътуване бяха Тетуан (белия град), Уазан, Тизнит и Волубилис (древни римски руини). Тъй като в това пътуване обикалянето на Мароко не беше приоритет и бързах да се спусна на юг - в черна Африка, видях само тези места и си оставих много други за следващото посещение. А иначе при предишните обиколки се насладих на още куп вълшебни за разглеждане места, които много ме впечатлиха. Но за тях - в други разкази, ако някой ден намеря време да ги напиша...

От Хасково до Мароко с отбивка в Гибралтар

гледка от скалата към  центъра на Гибралтар

Африка - точно такава, каквато аз я видях и почувствах с всяка частица от себе си и престоя си там:
(Agbogbloshie е едно от най-големите бунища за електроника. Намира се в Акра, Гана - на километри от центъра и летището, а в района на бунището живеят над 40 000 човека. Изхвърлените електроники на белите хора е много вероятно да се озоват на това или подобни места и да допринесат за Ада, в който съществуват тези хора и животни... Тонове боклуци от Европа пътуват към Африка постоянно. Бунищата са навсякъде... )
Започвам разказите за африканското пътуване с прекосяването на Европа...

Западна Африка - обща информация и бюджет


шимпанзе в Сиера Леоне

Няма нищо по-хубаво от това да се завърнеш у дома - HOME - https://www.youtube.com/watch?v=pihJVwap7iI

Кратко разяснение за който не е разбрал от коментарите към предната публикация - пътуването завърши непредвидено и спонтанно заради коронавируса, прибрах се с първия самолет от Акра, Гана, за да пазя близките си от чумата. По план щях да се прибера след като стигна до Того - последната ми дестинация, от там щях да тръгна обратно на север към Европа, но всичко се промени и не стигнах Того, а приключих пътуването в Гана.

Понеже занапред дните ще са дълги, а нощите - безкрайни (покрай цялостната изолация заради коронавируса), ще имам достатъчно време да пиша ли пиша... :) Опитвам се да изкопча нещо положително от новата чума, а както знаете изостанах много сериозно с блога - още е едва до Тайван. Две пътувания назад вече, азиатското остана трето. Сега обаче ще променя малко стратегията и хронологията, и ще напиша първо всички разкази за последното пътуване - африканското, понеже то е доста по-кратко и сравнително бързо ще успея да го разкажа. След което ще се върна към Азия, за която имам още мноооого да пиша и безчет снимки да преглеждам и избирам.

В тази публикация споделям малко обща информация, лични статистики и бюджета за пътуването.

Отново е време за... АФРИКА :)


грубо съчинен маршрутът ми ще е нещо подобно на това


Ето, че дойде време за ново приключение - северната част на Западна Африка! Негово величество Пътят започна доста силно да ме вика през последните 2-3 седмици и не мога да не го послушам, иначе почва да ми крещи и става доста кисел. :) Идеята за там ми се въртеше още миналата година есента, но все още не знаех дали наистина Пътят ще ме призове така скоро или ще зимувам в България тази година. С нищо не се подготвих досега, понеже нямах ясно решение дали ще тръгна или не, а и нямах много време да се занимавам (под подготовка разбирам най-вече четене за визите, коя откъде да взема и колко пари е, също така и кои граници са отворени и кои - не). Та сега си сядам на д-то и следващите няколко дни трябва да "си напиша домашното" по отношение на тези две неща. За визите прочетох малко последните дни и новините никак не са добри - повечето излизат около 100 лв или нагоре.
Ако първоначалната ми идея се осъществи и успея да посетя и разгледам всички държави по крайбрежието от север на юг, а после да се върна през Буркина и Мали, то ще мина през общо 13 държави в Африка като ще повторя Мавритания и Мароко на връщане. Започвам с безвизовите: Мароко, Сенегал и Гамбия. За съжаление само толкова :( Мавритания е с виза на границата, цена 55 евро. От там нататък става пълен ужас... Визите за останалите държави варират като цени, но все гравитират около стотачка! За Либерия четох някъде, че е 150 долара :( Честно казано това доста ме притеснява, защото става въпрос за много пари, хвърлени само за визи. Сигурно ще излязат над 1000 лв общо :( Направо ми се реве... А така ми се иска да посетя тази част на Африка, още от 2012-та ми е цел. Тогава посещението ми в Западна Африка се ограничи само с Камерун, Нигерия, Бенин, Буркина, Мали, Мавритания и Мароко като се наложи да пропусна всичките малки държави по крайбрежието, заради липса на страници за визи в паспорта. Преди две седмици се сдобих с нов паспорт като ме глобиха 100 лв за невърнат стар (напълни се целия в азиатското пътешествие, само за 1 година време и трябваше да го сменям). А тъй като пазя всичките си паспорти, за всеки от тях имам по глоба. И нашата държава подобно на африканските знае как да дои лесни пари!

Япония - част 4 - Киото и Нара - в царството на елените

утро с жителите на град Нара :)
Вместо с музика, започвам този разказ с кратко филмче на BBC за Нара, в което можете да добиете представа за елените и техните нрави. Обърнете внимание как са се научили да се покланят :) - https://www.youtube.com/watch?v=GcLg0qSsdDE  (на английски)
Ето и едно клипче как елените в Нара пресичат улиците - https://www.youtube.com/watch?v=3TRGngk4h2M

18.10.2018
Цял ден се борих геройски да надвия поне половината забележителности на Киото, но се оказа невъзможно, особено изцяло пеш. Е, поне опитах. Рано сутринта събрах всичко и хукнах нагоре по стълбите с цел да се кача до мавзолея на върха. За нула време се изкачих и седнах горе да закуся набързо. Нямаше гледка към града заради дърветата, много ме зарадва, че японците не са ги отсекли, за да стане мястото площадка с гледка за туристите. На слизане видях японец, който се изкачваше по стълбите свирейки на флейта, много приятно ми стана и дори забавих ход, за да го слушам. Беше единственият човек на това място по това време, помислих си, че може би всеки ден започва деня свирейки и качвайки се към върха.
Първо се отбих до храма Sanjusangen, който обаче се плащаше и не влязох, а и още беше затворен. Следващият храм Chishakuin беше свободен за посещение и тъкмо хванах монасите в сутрешна молитва и ритуали. Тичаха от статуя на статуя в двора и се покланяха. Продължих към известния и включен в ЮНЕСКО храм Kiyomizu-dera като за да стигна до него, минах през голямо гробище, изкачвайки се по хълма. До храма вече имаше тълпи от ученици, прииждащи на групи. Голяма част от комплекса беше безплатна за посещение, а вътре в главните му сгради искаха билет. Заобиколих по външния път, за да стигна до по-закътани зали и храмчета. В басейнчето имаше много риби - шарани кои или още наречени брокатени шарани, които са навсякъде в Япония по басейните из градини, замъци и подобни места, отглеждат се само с декоративна цел и живеят по 30-35 години. Сиви чапли също крачеха важно около водата.

Япония - част 3 - Ширакава-го, Каназава, Маруока, Хиконе и първи ден в Киото

на фестивал в Ширакава-го

 Нов безкрайно любим филм и песен:
https://www.youtube.com/watch?v=TD5xDiFeXRQ

13.10.2018
Утрото започна с вкусна закуска, Орие ми приготви филийки със сирене и индийска масала плюс хапки мочи, увити във водорасли и топени в соев сос :) Отлично начало на деня! На изпроводяк Орие ми връчи писмо, което ми каза да отворя по-късно следобед, не сега. Благодарих от сърце и душа на гостоприемното японско семейство, получих от тях и още един подарък - малък сгъваем чадър, който до ден днешен ползвам и който се оказа супер здрав и полезен в пътуването. Те в Япония ползвали все големи чадъри и този не им се вписвал в представата за чадър, с който да останеш сух, а за мен беше идеален, понеже беше малък и лек. Също ми връчиха и една торба сладки лакомства и чайове за из път.
Поех пеш по шосето, за да се отдалеча колкото може повече от къщата и да не ги тревожа като ме гледат, че чакам и никой не спира на стоп. За голям късмет доста скоро ме качи момиче, пътуващо за Нагоя. Остави ме на добро за стоп място - голям паркинг с много коли до входа на магистралата, както и до разклона за националния път. На раздяла ми даде огромна ябълка, неин близък бил производител, беше много вкусна.
С широка усмивка и в чудесно настроение застанах на стоп... и така си останах цели 4 часа. Една баба от близка къща дойде да ми помогне със съвет къде да се преместя и ме прати към входа на магистралата, а не на стария път, където аз стопирах. Поседях си и там доста време, към 13:00 вече реших, че няма да сработи стопът и ще тръгвам пеш, пък каквото ще да става. Поех по стария път и след около половин час ходене и стопиране на рядко минаващите коли, две жени спряха и ме закараха до друг разклон по живописния път. Навсякъде наоколо беше гора и планина, всеки ден се изумявах колко е красива Япония. На този разклон седнах да хапна набързо обяд, след което ме взеха мъж и жена, докато вървях и стопирах. Явно това беше правилната стратегия в Япония - ходене и стопиране, вместо чакане на едно място. По магистралите нямаше как, но поне по националните пътища можеше. Те отиваха право в следващата ми дестинация - Ширакава-го. Уникално красивото селце със стари къщи високо в планината беше задължителна спирка в обиколката ми и отдавна ми се беше забило в главата като изключително важно за посещение.

Япония - част 2 - приказна есен в Японските Алпи

цветовете на есента в Камикочи

Като за начало - едно любимо кънтри. Да живее стопа! :) -
https://www.youtube.com/watch?v=hvKyBcCDOB4

06.10.2018
Утрото започна с много дъжд, събрах всичко рано и изтичах до сградата на тоалетните, където метнах палатката да съхне под навеса и зачаках водата по нея да намалее, за да мога да я сгъна без да протече вода в раницата. Чаках до 10:00 като в това време четох и писах, и размишлявах върху нравите японски :) Много ми беше трудно да разгадая как функционира тази страна. До момента ми стана ясно, че японците са като роботчета, които са програмирани да работят за държавата и общото благо, а сякаш не за себе си. Много са дисциплинирани и сериозни, това им се вгражда във възпитанието още от деца. Никъде не можеш да видиш шумни деца например - да крещят по паркове и улици, да се бият, да играят... Някак си много е тиха и скована тази страна. Супер трудно е и да стигнеш до същината на един японец, всичките не свалят маските от лицата си и е направо невъзможно да "пробиеш" тази защита и да разбереш нещо повече за тях като хора, какви са всъщност, за какво мечтаят, какво обичат да правят... Предполагам ако някой европеец се премести да живее в страната, би му било трудно да си намери приятели, с които да е толкова близък, колкото би бил с тези у дома си. Тук сякаш целият живот минава в работа и японците едва ли имат много време за семействата и приятелите си. Интересно ми е дали като другите нации имат нужда да "разпускат" и какво разбират под това разпускане. Никъде не видях пияндурници, наркомани и подобни отрепки, а все трябва да има и черни овце това общество, не може всичките да са еднакви и нацяло програмирани. Интересно ми бе да разпитвам тези, които ме возеха на стоп, но езиковата бариера почти винаги беше сериозна. А каучсърфинг домакини нямаше как да си намеря, понеже рядко имах достъп до нет. Така че не успях да поразпитам много местни относно нравите им и разбиранията за света. Само две нощи гостувах на японци за целия си престой, останалото време спях навън и освен чрез стопа, друга комуникация с местни нямах.
След като събрах палатката почти суха, поех пеш и на стоп в дъжда, надявайки се да ме качи някой и да ме закара на по-сухо място. Хванах много късметлийски далечен стоп - жена за Нагано. Знаеше английски, беше учителка (по японски) и доста образована, сподели че отива да види сестра си в Нагано. Докато слизахме от планините към Кофу, навсякъде валеше, но като наближихме града в ниското, се появи синьо небе.

Япония - тайфуни, езера и великанът Фуджи :)


море от облаци, гледка от планината Фуджи

За начало - ново, абсолютно любимо парче и филм:

Противно на всичките ми очаквания, Япония се оказа страна мечта, а не ужасна, индустриална и пренаселена дупка, каквато си я представях преди да я посетя. Престоят ми в Южна Корея ме бе настроил на една прекрасна вълна - спокойно пътуване, изпълнено с удовлетворение и пълна липса на дразнители и стрес. В Япония се изкачих съвсем на гребена на тази вълна и докато я сърфирах, дълбоко размишлявах колко много всъщност обичам да пътувам точно в такива страни и в какво именно се крие причината толкова да ми харесва. Открих я - липсата на интерес от страна на хората към мен и дистанцираността им ме изстрелваха до седмото небе! :) Естествено като добавим към това възможността да се спи навсякъде необезпокоявано, както и липсата на кражби и подобни деяния в това общество, пътуването ми и тук, както в Корея, беше върховно! Много ми е хубаво да пътувам в държави, където никой не се занимава с мен, никой не ме зяпа, говори, подвиква, идва да ми "помага" без изобщо да ми трябва помощ и внимание. Това, което страшно ме кефи в японците е, че ако наистина имаш нужда от помощ, със сигурност ще ти помогнат, но иначе никога няма да ти се натрапят, да те занимават, да ти говорят празни приказки и да ти навлизат в личното пространство досаждайки. Дори няма нужда да нося камуфлаж, за да се скрия и никой да не се интересува от мен :)