Тайван - част 3 - езерото Слънце Луна и съкровищата на Тароко

слънчеви лъчи в гората

Praan - https://www.youtube.com/watch?v=iGuDO7FfDWQ

03.11.2018

Изгрева посрещнах на пътеката, появиха се бягащи за здраве. Походих около 5 км до входа на аборигенското културно селище, което бе известна атракция в района и исках да го посетя. Уви, беше още затворено толкова рано сутринта, а и ме попариха с информация на входа, че посещението струва 870 тайвански долара. Нямаше как, отказах се. Явно беше нещо като увеселителен парк за туристи и местни, и струваше скъпо. Предположих, че вътре ще има всякакви танцови и музикални изпълнения на племето тао, което преобладава в тази част на Тайван и което има интересна култура. Тръгнах си с подвита опашка. Отправих се към храм Wenwu, който много ме очарова. Имаше чудна гледка от високите му етажи към езерото, вътре доста хора се молеха, а имаше и масички с пейки да седнеш. Напълних си студена вода от машинка, разгледах всички части на храма, който беше огромен и много пищно украсен. Отвън пък се намираше и друга готина атракция - 366 стълби, водещи право надолу към езерото. Продължих нататък по пътека тип велоалея, обикаляща цялото езеро. Множество колоездачи караха по нея, най-популярното занимание на това езеро е да наемеш колело и да го обиколиш с него. Дължината на пълния кръг е 30 км и понеже за някои хора е непостижим, те просто минават по-къси дистанции и разглеждат част от него. Излиза около 500 тайвански долара за 1 ден колело под наем. Около езерото наистина има за всеки по нещо. Храмове, трейлове в планините, гледки, колелета, лодки, занимателни инфо центрове... просто не виждам на кого би му било скучно на това място. Уцелих и слънчево време, та обикалянето ми беше още по-приятно.

Извървях целия маршрут около езерото като се отклонявах на някои места леко навътре в селцата. Бамбукови градини, цветя, малки заливчета... в едното градче си купих сладолед от 7eleven и седнах на брега да го ям за обед. В големия посетителски център Xiangshan имаше прожекция на много яко филмче за района, както и изложба, а в двора му имаше пълен с посетители панаир, на който се продаваха всякакви храни и интересни арт неща. Много ме впечатлиха каменните костенурки и дръвчетата бонсай. Помолих персонала на центъра за достъп до компютър за няколко минути, само колкото да пиша вкъщи, понеже вече доста дни нямаха новини от мен и аз от тях. Веднага ми услужиха.

Нататък по трасето вървях по-бързо и от колоездачите. Всеки ден имах такива силни приливи на енергия, че можех да надходя и най-бързоходните хора на планетата, в такова състояние на духа се намирах. Всеки ден бях сред планини и зеленина, това ми действаше страхотно и не исках дори да си спомням за градовете, хората и цялата лудост на урбанизираните и пренаселени места. Селцата из планините бяха готини, малки и приятни, а хората - винаги усмихнати и добронамерени. В Тайван и предните две държави живеех в някакво пълно спокойствие и удоволствие, никой за нищо не ме тормозеше, не ме занимаваха с глупости, всичко вървеше по мед и масло, стопът беше супер, спането също... просто не можех да се нарадвам на пътуването си в тази част на Азия. Толкова много ми харесваше, че не ми се тръгваше.

Привечер наближих едно разкошно място край езерото - пагодата Ci’en. Високото 46 метра архитектурно чудо е разположено на висок хълм и предлага дъхоспираща гледка към цялото езеро. Има 12 етажа и е задължително за посещение кътче. Най-добре по залез и по изгрев. Аз успях и за двете :) Преди пагодата пък имаше готин храм до шосето, в който раздаваха безплатни сувенири и картички, и беше пълно с народ. Аз бързах за пагодата, но се отбих да го видя. На табелите пишеше, че пагодата работи до 18:00, но се оказа, че си е отворена цяла нощ. Нямаше пазач, само последните местни туристи се снимаха и се готвеха да си тръгват. Бяха мило семейство, заговориха ме и ме попитаха дали имам нужда от нещо и къде ще остана да спя. Огледах се и им казах, че това място е идеално. След като си тръгнаха, седнах да хапна, а по едно време се появи местен от племето тао, който явно бе дошъл да гледа зарята от високо. В инфоцентъра ми казаха, че днес има празненство в градчето Ита тао и ще има фойерверки вечерта. Избрах пагодата като перфектно място за наблюдение на зарята, а явно още някой мислеше като мен. Щом се стъмни заех стратегическа позиция на един от етажите, а местният отиде на най-горния. Зарята започна доста след тъмно, а откъм градчето се чуваха песни. Май беше по-добре да отида направо там и да не пропускам традиционните изпълнения на племето, които вероятно е имало преди зарята. Но пък нощ на това място беше просто идеална. След фойерверките местният ми подаде шепа бонбони на слизане от пагодата и си замина. Легнах си под навеса на сградата до пагодата и спах отлично.

утро по трейла край езерото

и кошчетата в Тайван кефятпо пътя към аборигенското културно селищевходът към негохрам Wenwuвътре...

покривите на храма

366 стълби, колкото 1 година време :)Shuishe - едно от малките градчета покрай езеротохрам Longfeng

пагодата Ci'en в далечината

до информационния център Xiangshan панаирсимпатични костенурчетаоколо инфоцентъравътре в пагодата Ci’en гледка от върха привечерсветлините се включихафойерверкипод навеса на една сграда

04.11.2018

Станах по тъмно и успях да се изкъпя в тоалетните, да си изпера няколко дрехи на чешмата вън и да изгледам изгрева на последния етаж на пагодата закусвайки. Продължих пеш към Ита тао, където си купих храна от магазина и с това приключих пълната пешеходна обиколка на езерото. Хванах стоп с мъж и жена за Puli, който се оказа голям град и доста походих, докато излязох от него. Някъде по трасето попаднах на огромен супермаркет Carrefour, от който си купих доста изгодно две SD карти по 64 гигабайта. Свободните ми за нови снимки карти се изчерпаха и спешно трябваше да се снабдя с нови. Започна да наболява проблемът със снимките, понеже не само картите бяха пълни, но и разнасях със себе си всички снимки от пътуването досега. Трябваше да намеря начин да ги копирам на нещо, което да бъде изпратено у дома. Започнах да се замислям за външен хард-диск. Лошото бе, че нямах понятие къде ще ги копирам, понеже за да стане цялата процедура, ми трябваше SD четец, работещ компютър и много време. А тия неща бяха все неналични в моето ежедневно битие. Нямаше да стане нито в интернет кафе, нито в библиотека, така че трябваше да мисля други варианти. Засега поне спасявах положението с новите две карти.

На стоп от края на града ме взе човек с джип, пътуващ за "Qingjing farm" - готино крайпътно кътче с овце и други животни, което бе туристическа атракция особено за семейства с деца. Пейзажите по пътя бяха супер красиви като навсякъде из планините, човекът спря на няколко места да снимам. В посоката към града имаше много трафик на шосето, беше неделя и всичко живо се връщаше по големите градове. Районът около тази ферма предлагаше и други интересни атракции. Първо разгледах голямо имение в английски стил, което май беше хотел. Имаше готина фасада, двор пълен със статуи и интериор, достоен за английската кралица :) Видях само малка част, която бе отворена за случайни хора и посетих тоалетната вътре, която беше много приятна.

Недалеч имаше и "швейцарски градини", чието посещение се плащаше, както и това на фермата с овцете. Явно европейският стил беше много на почит в Тайван. Ставаше късно по времето, когато минах покрай фермата. Реших да пробвам стопа по смрачаване, спряха ми двама полицаи с патрулка. Отиваха само на 2 км от тук и съжалиха, че не пътуват по-далеч. Уверих ги, че всичко е на ред и си тръгнаха. Стъмни се и реших да разпъна палатката в горичката до паркинга за фермата. Беше добро за спане място, до някое време се чуваше доста трафик от пътя, но по-късно затихна.

изгрев от пагодата Ci'en

на последния етажмъглите се вдигат и денят започва край езеротокрасавец, който също гледаше изгрева от пагодата

внушителна и на дневна светлинаобратно в Ита тао

вкусотия от сергиялюбимият ми драконов плод и сокче от суперапо пътя към Qingjing farmатракция за всички възрастивходът към швейцарските градинианглийското имение - хотелвътретука пък монголски юрти се появиха :)входът на фермата Qingjing до паркинга

05.11.2018

Изгревът отново бе красив и го посрещнах на крак. На стоп ме взе шашав чичка, който постоянно повтаряше, че това, което снимам през прозореца, не е хубаво за снимане и че той ще спре на място, което е хубаво. Три пъти спира на готини гледки и естествено бяха много хубави, но това не прави тези, които снимах през прозореца в движение, по-малко красиви. Навсякъде панорамата беше убийствена, навлязохме в планините Hehuanshan. Слязох на разклона към трейла за връх Hehuan, който е висок 3417 м, но преходът до него е по-скоро като разходка в парка, отколкото като изкачване на връх в планината. Постижим е за всеки, малък циментов път отвежда до върха и гледките са трепач! Готини високопланински пилци прехвърчат наоколо докато се изкачвате, има направени и тоалетни точно преди върха. Близостта му до пътя и лесното качване го правят примамлива дестинация за местните. Когато аз се качих, имаше групичка местни младежи, които веднага дойдоха да се снимат с мен. Тайванците обичат да се снимат с чужденци - странна мода в доста азиатски държави, която изобщо не проумявам.

След Hehuan изкачих още няколко недалечни връхчета, до които водеха отделни пътеки. По някое време толкова ми писна от утъпканите такива, че започнах да хващам малки тънки планински пътечки наоколо. Обядвах на връх Shimen, висок 3237 м. Имаше още много трейлове в района, но вече трябваше да се разбързам и да вдигна темпото на обикаляне, че иначе и 3 месеца нямаше да ми стигнат за Тайван. Имаше толкова много още места, които исках да видя. Днес целта ми бе да стигна ждрелата на национален парк Тароко, изобилстващи от преходи, пещери, водопади, скали, тунели... Даже планините тук бяха част от огромния национален парк Тароко, а нататък по пътя хванах стоп с две момчета и бавно се заспускахме през така наречените cloud forest - джунглести гори, обвити в мъгли постоянно. Спряхме до вековно дърво край пътя да му се порадвам, а едното момче, което говореше малко английски каза, че изобщо не обича планини и не знае нищо за тях. Беше от град на морето и се чудеше какво толкова намират хората из планините, че идват тук.

Слязох малко преди село Tianxiang, точно в началото на трейла Baiyang. Започваше с дълъг пешеходен тунел, а в началото му имаше табели с предупреждение да се носи каска по този преход, както и светлина. Нататък разходката продължи покрай река с уникално син цвят, стръмни обрасли склонове и още няколко малки тунелчета, прокопани в скалите. Отведе до приказни водопади, мост и пещера, в която имаше завеса от падаща вода и човек става чисто мокър като мине под нея. Страшно красив и интересен хайк! Върнах се на главния път и походих малко до селото, което бе по-надолу. От инфоцентъра там взех карта на целия национален парк, а момичето ми каза, че може да преспя в близкия парк, друг път също била виждала туристи да спят там на палатки. Качих се до паметника в най-високата част на парка и въпреки знака, че къмпирането е забранено на тревата, опънах палатката на цимента под чудесен навес. Така не наруших нацяло забраната :) Отсреща се виждаше разкошна пагода, всичко беше в гора. Всеки ден все повече ми харесваше тая страна...

утро край фермата тоалетните на входа не само, че стават за двама, но има и кресло да си седнеш да ги чакаш :)

по пътя за Hehuanshan

началото на Национален парк Тарокоотново срещнах представители на White-whiskered Laughingthrushпътят за колите

планини докъдето ти стигат очите! :))))

тоя направо ми позираа тук се удвоигледки от върха...обратно на главния път, започват и други трейлове към околните връхчетавръх Shimenна върхагледка към горите на Тароковековно дърво край пътяcloud forest навсякъде по пътя надолутабела с препоръки в началото на трейла Baiyangвходният тунелот другата страна на тунела
малко тунелче

най-високият водопад

мост, който води към кът за отдих и гледки към водопадитев пещерата с водната завесавсеки влязъл става мокър :)красив обитател парка, в който нощувах в село Tianxiangгледка от палаткатаранно утро

06.11.2018

Още от ранни зори се ококорих в пълна готовност да разглеждам съкровищата, които пази национален парк Тароко. Нощта бе минала много приятно, а по някое време група маймуни се чуваше някъде наблизо. Сутринта маймуняците се материализираха пред мен, само че не до палатката, а пред тоалетните на селото. Цяла банда щури тайвански макаци обръщаха умело боклуджийските кофи, сложени пред тоалетните и нервно проучваха всяко нещо, което се търкаляше по земята. Намериха си цяла торба с хлебчета, банани и какви ли още не остатъци от храна. Претърсваха всяка шарена опаковка за нещо останало вътре. Изобщо не ги беше страх от мен и не отразяваха присъствието ми, най-безцеремонно си вилняха повече от половин час. Като преровиха всичко, се ометоха.

Запътих се към близкия храм Xiangde с готина пагода, която се виждаше от мястото, на което спах. След като разгледах всичко, попаднах на кътче с ток и останах да заредя батерията на фотоапарата. Стана 9:00 и се върнах в селото, магазинът бе отворил и напазарувах храна. От мръсотията пред тоалетните нямаше и следа, някой бе минал и почистил всичко. Явно маймуните всеки ден идваха преди работното време на чистачите да е започнало, преравяха кофите и после всичко се връщаше към нормалния си чист вид благодарение на хората, поддържащи тоалетните.

Поех нататък по пътя през Тароко като на местата, където имаше пътеки, се отклонявах от главния път. Първо поех по Lushui trail, изсечен в стръмни скали над шосето. Предлагаше страхотни гледки, а в началото му имаше и инфо център с малка геоложка образователна изложба. Край шосето надолу попаднах и на къмпинг с безплатни душове, в които се изкъпах, а нощувката в него струваше 300 тайвански долара. Имаше разпъната една палатка.

Шосето се стесняваше все повече, скалите бяха тотално отвесни и на много места имаше предупреждения за падащи камъни. Пътят минаваше на места под скалите, беше страшно живописно и готино за ходене. Въобще не ми минаваше през ум да стопирам, исках да мина всеки метър пеш. Стигнах до трейл "9-те тунела", който бе затворен и в ремонт в момента, явно поради свличане на скална маса. Успях обаче да се намъкна нелегално в голяма част от него и видях, че е пострадал от свлачище. Понеже не се счита за обезопасен, не допускат посетители по него. Само маймуни, които могат да прескачат огради :) Стигнах по-нататък до друг популярен трейл "Swallow caves grottoe", където бе пълно с местни туристи и всичките носеха каски :) Понеже от време на време си падаха камъни отгоре, беше препоръчително да се носят, но и много смешно. Доколкото разбрах ги дават безплатно в инфоцентровете на парка.

По-нататък хванах страничен път до местност Buluowan, шосето се изкачваше доста, докато стигнах до селце с няколко сгради. Главната от тях бе много яко музейче, разказващо историята и културата на местното племе тароко. Пускат и интересно документално филмче. Разходих се по околни пътеки и се върнах обратно на шосето.

Хванах стоп с местни именно от племето :) Бяха младежи, говореха отличен английски и бяха много горди с произхода си, казаха че говорят техен си език тароко и дори носеха традиционни дрехи. Явно участваха в танцови представления за туристите. Слязох от колата край Emerald shrine - малък храм в скалите до разкошни водопади. Посетих го, имаше доста народ, а нататък по пътя хванах друга отбивка за храм Changuang. В комплекса живееха монаси и се затваряше нощем, но успях да го разгледам точно в края на деня. Малко преди него въжен мост отвеждаше към прекрасна пътека, изкачваща се високо над храма, до камбанария, в която всеки сам може да бие камбаната. Местенцето страшно ми хареса и реших да спя в камбанарията. Ето, че отново намерих невероятно място за нощувка.

този е надвиснал над главата ми и прави физиономии :)

диваците събориха всички кофи и претършуваха съдържанието

тука няма нищо за съжаление :)пагодата край храм Xiangde храмътвътре в пагодатагледка към село Tianxiang

експлозия от слънчеви лъчи :)

по пътя през Тароко...информационен център в Lushuiпо трейла Lushui

официален къмпинг

ждрелото се стеснява

по затворения трейл "9-те тунела"тунел за коли и тунел за пешаци

в Тайван дори кучетата карат скутерив Buluowanмузея

традиционни носии на племето тароко

татуировките по лицето са много важнисградата на музея отвънEmerald shrine и водопадите под храмав по-близък планхрам Changuang

храмът, погледнат от камбанариятавътре в камбанарията, където преспах

07.11.2018

След ранно ставане и скоростно събиране се отправих към пътя. Храмът бе затворен за посетители в този час, а долу на главното шосе тръгнах към тунела, водещ към следващия трейл. Подхлъзнах се на напълно незабележим тинясъл участък на асфалта и паднах като си ударих доста лошо коляното, болеше ме няколко дни. Но както обикновено това никога не можеше да бъде причина за каквато и да е промяна в намеренията, така че с бодра крачка продължих към трейла и тотално игнорирах болката. Вътре в големия тунел имаше разклон към друг и този вече ме изведе до желаното място. На паркинга в началото на Shakadang trail имаше паркинг с тоалетни, но не ставаха за къпане, а вече имах нужда от душ.

Поех по трасето, пътчето вървеше все покрай река с чудно синя и бистра вода, в която реших, че на всяка цена ще се изкъпя въпреки забраната. Навсякъде в готините чисти тайвански реки и езера е забранено да се плува и човек трябва да се крие ако реши да влезе във водата. Така и не разбрах дали е от свръх мерки за сигурност, или за да не се замърсяват. Но понеже не виждам никакъв проблем в плуването като никога не използвам сапун или шампоан в подобни водоеми, реших да се възползвам от чудната вода с незабравим цвят. Някой ми беше казал, че правителството не насърчавало децата да се учат да плуват, а вместо това по-добре било всички да карат скутери. Плуването било опасно?! А живеят на остров... струва ми се безумие.

В реката имаше страхотни вирчета и в едно от тях се наквасих хубавичко. Добре, че в този ранен час нямаше никакви посетители на пътеката. На връщане видях човек от коренните жители, тази земя цялата е аборигенска и нататък имаше няколко къщички на местни. Общата дължина на трейла е 8 км отиване и връщане като преди е имало и продължение, което е излизало в някакво село по-нататък в планините, но сега пътеката е затворена.

Продължих пеш по друг трейл, водещ в посока началото на националния парк, където се намира главния и най-голям посетителски център. Трейлът се казваше Xiaozhuili и също бе красив, накрая минаваше през готин тунел, след който се видя инфоцентъра. Вътре имаше големи изложбени зали и вървяха документални филмчета за парка, на които веднага се лепнах и не можех да спра да гледам. Откарах повече от час там, а преди да си тръгна помолих персонала за две минутки на компютър да пиша вкъщи. Не ми отказаха за кой ли път. Как пък някой не ме отпрати с думите, че не може, че компютрите са служебни, че шефът ще се кара и т.н. извинения, които човек си намира, когато не иска да услужи.

Това беше краят на национален парк Тароко и планините, както и началото на пребиваването ми по морето на източното крайбрежие. Източното е много различно от западното - не е изобщо пренаселено, почти няма големи градове и има много готини места за гледане. Излизайки на главния път, се заех да стопирам вървейки и почти веднага ме качи момче, говорещо отличен английски. Караше камионче и каза, че днес е свободен и не е на работа, а в свободното си време най-много обичал да шофира безцелно. Наполовина японец по майчина линия, преди пътувал доста, дори и на стоп, а сега искал уседнал живот в Тароко. Харесвал това градче и района и именно тук искал да остане. Вози ме доста време и километри, минахме големия град Hualien, в който не ми се влизаше и ме остави на мястото, където се намираше обозначението за Тропика на рака. Докато снимах паметника, едно куче пресичащо пътя беше блъснато леко от кола. Нищо не му стана и избяга уплашено, но на мен ми стана много зле като видях случилото се. По шосето наблизо щъкаше безцелно и друго куче, а като видях, че приближава кола и към него, се втурнах и излязох на пътя, заставайки пред колата, която спря. Започнах да гоня кучето с викове, появи се една жена, която го примами далеч от пътя и колата си продължи. Не знам какви бяха тези изтървани кучета, но сърцето ми не можеше да се успокои часове след това и после цяла нощ сънувах кошмари. И двете имаха каишки, явно бяха на някого.

Хванах стоп с абориген от племето ами, то преобладава по източния бряг. Ами винаги са били рибари, а тароко са били ловци. Ами изглеждат най-мързеливи, доста дебели и разплути, и явно водят най-ленив начин на живот сред потомците на племената. Чичето ме откара до пещерата Baxian, която бе следващата ми дестинация. Пътьом минахме да вземем внучката му от селото, в което живее и което е съвсем близо до пещерата, а когато ме остави до Baxian, много държеше да ме снима заедно с внучката и дори ми показа друга снимка с туристи в телефона си. Явно е някаква мода за азиатците да се снимат с чужденци, все повече клоня към този извод, иначе защо толкова хора ме дърпат за снимки.

Скалният комплекс с пещери беше много впечатляващ и красив, самите пещери бяха повече като огромни скални ниши. Преди са се ползвали като храмове и свещени места за поставяне на пепелта от кремирани мъртъвци, а сега са туристически обект. В отвесните около 100 метра високи скали има над 10 пещери, които първоначално са били под морското ниво и вълните са ги оформяли, а сега са доста над водата. След като разгледах всичко, останах да ползвам компютър в инфоцентъра на входа му. Тук имаше сложени компютри, предназначени именно за посетители и жената бе така добра да ми направи регистрация в Itaiwan, за да мога и на други места да ползвам компютри и интернет. Около час прекарах в писане на мейли, а след това вече бе твърде късно да продължавам. Жената затвори инфоцентъра, а аз се установих на палатка в една от беседките в парка край скалите. Добре, че имах покривче тази нощ, понеже валя до сутринта.

на високото се вижда камбанарията, където нощувахслънцеяд :)по Shakadang trail

водата навсякъде е кристално чиста

как да не се изкъпеш...

най-готиния мостпред посетителския центървътре

зала с филмчета, от която едва излязох

карта на коренните жители на Тайванпо пътя :)рибарско пристанищеплаж с развалящо се времегорд представител на племето амиТропикът на ракаскалния и пещерен комплекс Baxian