 |
Белият храм в Чианг Рай
|
07.01.2019
Прекарах спокойна нощ на поляната пред военните и полицията. Тръгнах рано сутринта, когато усетих, че хората се раздвижиха. След 4 км ходене за закуска, застанах на стоп в края на града. Хванах късметлийски стоп с пикап за 20 км нататък. Караше го веселяк, който непрекъснато се шегуваше и ми заяви, че тайландците са винаги усмихнати и щастливи хора. Спряхме в заведението на негов приятел да ме почерпи вкусотии за закуска. Приготвиха специално за мен веге сандвичи и салата, хапнах и от любимия ми лепкав ориз, без който направо не виждах живота си още тогава. Сега толкова да ми липсва...
Бяха страшно мили тези хора, засега първите ми впечатления от Тайланд бяха прекрасни. При първото ми посещение през 2009 г не видях нищо от тази страна, направих огромната грешка да се натреса на Пукет и в Бангкок и с това се изчерпа престоят ми. Огромна грешка! Тайланд има толкова много да предложи... уникални места, приятелски настроени местни, автентична атмосфера. Северен Тайланд е тотално различен от южен, като друга държава е на моменти. И хората, и културата се отличават много и веднага се усеща. Северен много ми допадна. Слязох от пикапа на веселяка в неговия град Thoeng. Посетих приятен храм и се разходих из парк със сламени къщички и фигурки на животни. Имаше безплатни и чисти тоалетни. Следващият стоп беше с мъж и жена, оставиха ме на автобусна спирка малко след града като много настояваха да ме карат на автогарата, което с хиляди увещания успях да ги откажа да сторят. До спирката имаше банкомат и реших да изтегля тайландски пари. С ужас установих, че освен банковата такса, която ще си удържи българската банка за тегленето, тайландската също иска да ми вземе 220 бата, което е близо 7 долара и е тотално недопустимо. Явно щях да търся друга банка.
Последният стоп до Chiang Rai беше с мъж и жена с пикап, отново се возех отзад и се кефех на слънцето и вятъра в комбинация. Отиваха точно до Белия храм (Wat Rong Khun), който мечтаех да посетя, откакто видях негова снимка. Истинско произведение на архитектурното изкуство, смайващ шедьовър, приказно творение... каквито и епитети да му лепна, все не стига да се опише тоя "изродски" храм, направо "кърти мивки" :) Толкова е красив, че като го видях, ченето ми увисна и дъхът ми секна. Тотално се откъсваш от реалността и все едно се озоваваш в някаква приказка, а на мен ми се стори още в първия миг, че храмът е направен целия от бял шоколад и ми се поиска да го изям :) Следващите часове прекарах около него, опознавайки целия комплекс, който освен този храм включва и още няколко, плюс градини, готини скулптури и какво ли още не. Беше пълно с народ - туристи и молещи се. Имаше безплатна изложба на художника - скулптор, който е сътворил този храм. Той е от Чианг Рай и е посветил живота си на този храм, създал е дизайна му и е финансирал строителството. И останалите му творения в изложбената зала са невероятни. За влизане в самия храм има такса от 50 бата. Аз се отказах, защото и отвън се виждаше достатъчно, а и най-вече защото вътре не може да се снима. Като не снимам, после не помня, защото толкова храмове и музеи ми минават пред очите в едно пътуване. И като нямам снимки, не мога да си ги гледам след време и да си припомням.
Преди да си тръгна от района, пробвах отново да изтегля пари от три различни банкомата наблизо. Всичките ми искаха такса, така че се отказах от тегленето на пари в Тайланд и се насочих към обменяне. Смених си последните 100 долара, които имах в брой и се надявах в Малайзия да е по-добре положението с тегленето на пари. Хванах стопче до центъра на Чианг Рай и продължих вече преполовилия ден с разглеждане на храмове, май бяха поне 7. Голямо събуване и обуване падна. Във всички храмове в Тайланд трябва да се влиза бос. В храм Phra Kaew имаше и музей, беше безплатен. Посетих също военния музей, пак безплатен. Всичките храмове бяха чудесни и различни всеки посвоему. Разходих се и до отдалечена ступа на хълм, а когато много ми застърга стомаха, го залъгах с пликче лепкав ориз, както винаги. Изядох и едно кило мандарини заедно с ориза. Най-неочакваното и приказно място в Чианг Рай обаче тепърва предстоеше... Тъкмо преди смрачаване се озовах на фестивал на цветята в центъра на града. Ако Белият храм и другите чудеса наоколо бяха препълнили душата ми с емоции за този ден, то цветята тук направо я преляха отвсякъде. Такова изобилие, красота, цвят, аромати, свежест, приказност... Просто Чианг Рай остана завинаги в сърцето и паметта ми с уникалностите си. Панаирът на цветята се радваше на много внимание от туристи и местни, беше толкова добре направен, организиран, подреден... Цветя, фигури, светлини, музика, фонтани... Нямаше нищо, което да липсва или да е в повече. Безкрайно дълго време се разхождах по цветните алеи, отрупани с орхидеи, лалета, тропически цветя и какви ли не чудесии. Имаше охрана, грижеща се да няма вандализъм и късане на цветята.
Часовете се нижеха и отдавна беше станало тъмно, когато се насочих към търсене на място за спане. Нелека задача в град. Първо се отбих до един храм, но там течеше погребение и се отказах от намерението си да питам за място в двора. Имаше обаче идеални тоалетни с душове, от които реших да се възползвам, понеже вече доста смърдях. След освежаването продължих пеш към края на града и той сякаш все не свършваше. Питах един охранител в нещо като поделение, но не знаеше и бъкел английски, въобще не разбра какво искам. Стигнах до мост, където в ниското забелязах полянки и лъскави заведения наблизо. Реших да сляза да огледам. Попитах персонала в едно от заведенията дали може да спя под моста. Хората бяха свестни и казаха, че няма проблем. По-късно идвала нощна охрана и те щели да кажат за мен. Тъкмо разпънах и легнах да спя, когато някакви щураци катастрофираха на улицата наблизо и настана страшна врява. Дойде полиция и се разправяха сума време. Спах неспокойно заради шума от пътя, все пак над главата ми бе главното шосе. Цяла нощ хвърчаха коли и мотори, а по някое време се събудих и от фенер, явно охранителят осветяваше палатката ми от любопитство да види какво има вътре, тия хора всеки път ме изумяват - май никой не знае, че горният слой на палатките не прозира. Към сутринта започна да вали проливно и в просъница истински се зарадвах, че съм на сухо под моста...
08.01.2019
Целият ден можех да го пиша дъждовен, ако бях от онези пътешественици, които обичат да си седят на сухо, докато вали. Да, ама не съм. Не се спря тоя дъжд, но и аз не се спрях. Още от сутринта имах емоции. Докато събирах палатката, персоналът на заведението тъкмо идваше на работа. Едно от момчетата дойде да ме попита как е минала нощта и ми носеше кафе. Получи се супер неудобно и не успях да го откажа, понеже момчето го викнаха обратно в заведението. Така кафето остана на полянката, зачудих се какво да го правя. В крайна сметка реших, че може би е дошъл заветният ден в живота ми, когато ще пробвам за първи път кафе, само за да не бъде изхвърлено. За кафето зная същото, което зная и за алкохола - мразя миризмата, а когато нещо ми мирише зле, не го доближавам. Също така знам, че и двете напитки са за възрастни хора, а не за деца, така че нямам работа да ги пия (сега покрай веганството принудително смених млякото с какао за боза и сокче, то друго не остана). Доближих чашата до устата си и пак ми замириса на гадно, но все пак реших да се прежаля и отпих една съвсем мъничка глътка. Лелееее каква отврат!!! Горчилка, гадна противна горчилка! Веднага го изплюх, взех чашката и я излях в канавката на пътя веднага щом се отдалечих от заведението и никой не можеше да ме види. Край с кафето, знаех си, че ако го пробвам, ще го мразя повече отпреди да го пробвам. За пореден път се убедих колко правилна е преценката ми за всички неща в живота, които никога не ми се е искало да пробвам и които се считат за нещо героично в това болно и извратено общество без морални ценности - алкохол, цигари, дрога, дискотеки, мръсотии... И кафето май и то е там, егати противната напитка! Не знам това как може някой да го пие, догади ми се само от половин глътка.
С нищо не се почувствах като по-обогатен човек след пробата на кафето. Но пък станах по-мокър човек като походих час-два в дъжда. Денят се очертаваше да е прекрасен въпреки мокротията. Отбих се в първия магазин 7eleven (тая верига е навсякъде в Тайланд) да си взема соево мляко с какао, че да си оправя вкуса. До Chiang Saen ме хвърли жена, работеща в полицията там. Говореше отличен английски и доста си побъбрихме. Чудеше се как може да пътувам соло толкова километри далеч от дома. И тук нали хората са социални животни, трудно разбират същината на това да си си напълно самодостатъчен. В градчето се разцепих от обикаляне на руини, стари пагоди, храмове... Всяка уличка криеше някаква тайна и аз напирах да я открия. Походих край любимата ми река Меконг за кой ли път, а по някое време дъждът го обърна на апокалиптичен порой и заседнах под навеса на една къща да чакам да се извали. При това положение не можех да мръдна от там, за секунди щях да подгизна заедно с раницата. Наваксах с писането, хапвах мандарини и сусамови бисквити, а като намаля, поех отново на обиколка. В една глуха уличка съвсем случайно открих нет кафе и най-после седнах да пиша на близките. Голяма рядкост бяха тези места и в Тайланд, както вече и навсякъде по света.
Чак в 16:30 дъждът спря. Настана празник за мен, купих си чепка банани от една баба на улицата и се засилих към старите храмове и руини. За храм Pa Sak се плаща билет за археологическия парк, но явно защото отидох в края на работното време и чичката на пост ме видя в окаян вид с кален чадър, висящ на кръста и чепка банани в ръка, та ми махна да влизам. Беше ухилен до уши и даже махна табелката "вход 50 бата" и удари кепенците на будката си. Метна се на моторчето и си замина, а аз останах с кеф да си разглеждам потъналите в мъглива влажност руини.
Беше късен следобед, когато се заех със стоп към Златния триъгълник (местност, където се срещат трите държави: Тайланд, Лаос и Мианмар, известна с трафика на дрога още от едно време). Тук е царството на опиума и е място, което непременно трябва да се види. Стигнах с два стопа, първо ме повози местен за кратко, после ме качиха двойка англичани, които идвали в Тайланд всяка година и купували неща от тук с цел да ги продават в магазина си в Лондон. Оставиха ме до красив храм с огромни бели дракони. Нямаше монаси из двора, а и ме досрамя да питам, така че тръгнах да разузнавам града и да търся друго място. След известна доза ходене започнах да питам, срам не срам. Не очаквах обаче, че ще получа толкова много "не"-та, което ми подейства доста отчайващо. Питах в нещо като резорт с къмпинг, но там две невменяеми или друсани момчета на входа ми поискаха 400 бата за спане на палатка. В полицията ченгето на пост почна да ме препраща към хотел, попитах и в някаква къща за гости с голям двор, откъдето също веднага отказаха. Накрая поех по стръмно пътче нагоре по един хълм и стигнах до храмов комплекс. За щастие там имаше хора, мъж и жена седяха и си говореха. Жената затърси някакъв монах, който явно отговаряше за храмовете. След малко се появи и беше много благоразположен. Говореше добре английски и си поприказвахме, беше пътувал много дори и в Европа. Позволи ми да се установя в новострояща се сграда, която беше огромна, суха и просто идеална за спане.
 |
| из руините на Chiang Saen... |
09.01.2019
Цяла нощ валя и страшно се радвах, че съм на сухо. Спах идеално под покрива,а на сутринта монахът от снощи дойде да ме повика да си взема храна. Имаше маса, отрупана с какво ли не. Понеже много настояваше да си взема, сложих в раницата едно пликче лепкав ориз, а той реши, че това е крайно недостатъчно и ми набута мандарини и мляко с какао. Ехх как ми върви на тия трите неща в Тайланд, май почти няма ден, в който да не ям точно комбинация от трите. Прекарах близо час в разглеждане на храмовия комплекс и гледката от панорамната му площадка към Златния триъгълник, където се срещат трите граници. Много красиво и емблематично място. Според думите на полицайката от вчера, търговията с дрога ни най-малко не е спряла и особено откакто в Тайланд е отпаднала смъртната присъда, нещата пак са почнали да излизат от контрол.
Разходих се из градчето, поснимах и като стана по-човешко време, тълпите от автобусни китайски туристи налазиха. За мен беше време да се омета. След известна доза ходене стигнах до музея на опиума и възнамерявах да вляза. Билетът от 200 бата не ме спря, но забраната да се снима - да. Реших да го пропусна, защото от посещение без снимки не ми остават трайни спомени какво точно е имало вътре, а много обичам да си припомням разни експонати и информационни табели чрез снимките.
Хванах стоп за Mae Sai с приятен човек, който на раздяла ми подари страхотна вкусотия - пръчка от лепкав ориз с боб. Отначало ми заприлича на захарна тръстика, понеже имаше такава форма, но се оказа съвсем друго нещо и много ми хареса. После всеки ден се оглеждах по улиците дали на някоя сергия не продават такова, ама не намерих.
В Mae Sai се запътих към храма Phra That Doi Wao, който сякаш е атракцията на града. Гледката от него бе невероятна, имаше ступа и множество храмове в комплекса, всичките бяха отворени. С голям интерес разгледах изложбата с фотографии и рисунки за спасяването на 13 момчета футболисти, заклещени в пещера поради рязкото повишаване на нивото на водата вътре. Сагата продължила доста време и спасителите успели да извадят всички момчета живи, при което станали герои. Това се е случило през 2017 г и явно е оставило трайна следа у тайландците в района. Посетих тоалетната на храма и за пореден път се натъкнах на душове. Много ме кефи как във всяка тоалетна в тая страна има и душ, ехх ако беше навсякъде по света така. Явно само в Тайланд хората обичат да са чисти. Мае Сай рядко привлича чужденци освен тези, отправили се към границата с Мианмар, или идващи откъм нея. Въпреки това градът е приятен и човек може да се отбие, дори да няма никакви гранични планове.
Обратно в града се заех да излизам от него, вървейки в същата посока, откъдето ме беше докарал шофьорът. Грешка - оказа се околовръстно, а не главната магистрала 1, както си мислех. Походих напразно, но междувременно си купих поредното пликче ориз и хапнах доволно като доядох последните капки ултра лют сос заедно с ориза. Тоя сос доста време го мъкнах в раницата, понеже не вървеше бързо и даже за моите стандарти, които са супер високи по отношение на лютото (имам голяма поносимост към много люто), пак си беше доста пиперлив и го преборих бавно. Като застанах на стоп, едно момиче с мотор спря и започна да настоява да ме откара където поискам - до автогара, полиция, хотел. Беше много мила и загрижена, тук хората винаги се опитват да помогнат с каквото могат и масово оставиха у мен едно такова впечатление, че въпреки огромното количество туристи в страната им, пак са запазили някакво супер благо отношение към тях. В Тайланд като цяло много се държи на маниерите и доброто възпитание, винаги се поздравява с допрени отпред ръце и усмивка. Конфликтите са крайно неприемливи и всяко повишаване на тон или избухване, се счита за "загуба на лице".
Стоп с мъж с черен джип ме отведе до главния път и от там вече беше лесно да си хвана кола нататък. Качи ме Дан - уникален образ от племето акха. Беше облечен с традиционни дрехи, караше малка джипка Сузуки и изглеждаше супер автентично въпреки превозното средство. Китарата му беше метната отзад и явно го раздаваше музикант. Сподели, че свири по разни събития за туристите. Отиваше да посети свой приятел от Аляска, който бил каучсърфър и вегетарианец, и се казвал Тери. Реши, че непременно трябва да ме запознае с него и докато още бяхме на пътя, доста преди да стигнем до къщата на Тери, го видяхме случайно на улицата. Дан веднага спря и ме представи на възрастното хипи Тери, а той съответно ме покани да остана в дома му на каучсърфинг.
Така попаднах в нова реалност - тази на живеещите в Тайланд чужденци. Тери се преместил от Аляска преди 20 години и живее в малко село на име Pa Sung Noy в живописен район. През къщата му са минали много каучсърфъри и навсякъде имаше залепени бележки кое как да ползваш и как да поддържаш чисто. Самият Тери май не си пада много по почистването, къщата беше хубава, но доста позанемарена и мърлява. Преди имал чистачка, даже две. Първата му откраднала 1500 бата, хванал я и я уволнил. Втората се опитала да му открадне часовник, също я уволнил. Брех, много крадливи тия тайландки - си мислех, докато го слушах, похапвайки вкусотии в едно заведение. Тери първо ме заведе там, за да ме почерпи традиционна веге храна, понеже с тайландската кухня не се справях и си хапвах само лепкав ориз. Проблемът е, че и тук се ползва много рибешка мазнина и кой знае още какви невидими части от животни, така че не смеех нищо да опитам. И благодарение на него успях да хапна нещо истинско и вкусно.
В селото на Тери живеят около 500 човека. Всичките му съседи са умрели от СПИН, а сега точно починала най-близката му съседка. Аз се оказах там точно навреме за погребението, което щеше да се състои днес и утре. За Тери това било съкрушително, понеже тази съседка била последната около неговата къща и с нея се разбирал най-много, а сега като умряла, нямало с кого да общува вече. Сподели, че като млад е имал проблеми с наркотиците, а сега бил депресиран. Пътувал е доста и се е изявявал като музикант, свири отлично на китара. Луд фен на Rolling stones, връщал се до САЩ само за техни концерти, за които плащал билети от порядъка на 1000 долара, за да е на 7-ми ред. Зарадва ме много като каза, че е вегетарианец от 40 години. За първи път срещам някой, който да е бил такъв по-дълго време от мен. Разказа, че сега се занимава с преподаване на английски онлайн, за да се издържа, а отделно преподавал и на децата в селото, само че като доброволец. Интересна история от миналото му била, че баба му притежавала 3 милиона, но прислужницата й успяла да я излъже да ги завещае на нея и така Тери останал без пари. А имал и 7-ми братовчед, който бил Ал Гор - президент на САЩ.
Пълен беше с истории този образ, денят отлетя като миг. Върхът беше като извади две китари, даде ми едната и ме научи на няколко акорда. След което аз свирех само тях като ритъм и той свиреше всичко останало. Късно следобед пък се отбихме до двора на храма, където вече течеше партито по погребението. Ковчегът с трупа беше сложен на платформа заедно със снимка на жената и запалени свещи, утре щеше да е церемонията. Сега хората се бяха събрали да ядат и пият, никой не плачеше и всички се смееха, даже синът на починалата. Тери ме научи на маниери и какво да казвам, хората бяха много добре настроени към мен. Тери пусна в кутията за дарения 100 бата, а аз 20. За погребението явно има обичай да се дарява, кой колкото може. Хапнах ориз и плодове, поприказвахме си с хората и Тери ми обясни, че тук не се плаче, а хората пият и ядат, празнувайки това, че умрелият е живял. Един вид погребението е идеален повод да се напиеш, а той много обичаше да си пийва. Беше обърнал доста бири по-рано през деня и продължи с това си занимание, след като седнахме на едно заведение-магазинче на раздумка с Дан. Чак след като затвориха заведението, се прибрахме вкъщи. Веднага си легнах да спя, минаваше полунощ.
 |
Утро в Златния триъгълник
|
 |
Тук се събират три държави: Лаос вдясно, Мианмар отляво и Тайланд под краката ми
|
 |
| вкусна почерпка от Тери |
10.01.2019
Станах рано както обикновено и излязох на разходка из селото и околностите. Тери ми препоръча да отида до близко езеро, направих си чудесна разходка с готини гледки към оризовите ниви. На връщане минах покрай храма да видя как върви погребението, чуваха се напевите на хората. Обратно при Тери се разписах в книгата му за гости, той ме откара до главния път и отново поех на стоп към неизвестното. Качи ме приятно момиче, говорещо английски до разклона за Mae Salong. Сподели, че в този район хората по принцип ги е страх да вземат стопаджии заради трафика с дрога.
Е, явно не приличах на наркотрафикант, защото тъкмо слязох от колата и минавайки край един пикап с военни, те ме поканиха да се кача. Отиваха на 13 км преди Мае Салонг по супер живописен път, който доста ми напомни за Тайван. Чаени плантации, зелени хълмове и китни къщурки с цветя... Военните ме оставиха до място с гледка и кът за отдих. Седнах да хапна на една беседка и по някое време се появиха французойка и канадка със скутери под наем. Канадката веднага позна, че съм на стоп.
От тук ме качи отново пикап, нямам по-любимо от возенето отзад. Вътре пътуваха мъж и жена от Chiang Mai, бяха много мили и първо спряха на чудесно място до чаените плантации, където искаха да пазаруват от туристическите магазинчета. Почерпиха ме чай. Като стигнахме Мае Салонг се оказа, че отиват до храм високо над градчето и ме взеха с тях. Мястото беше приказно, а след като посетихме храма, седнахме на едно заведение с панорамна гледка и ме почерпиха страхотно смути от авокадо. Двойката беше току що женена и споделиха, че ще ходят на меден месец в Банкок (интересна дестинация за такова нещо). Предлагах им да ги снимам на всяко място, където забелязах, че искат да се снимат, за да им се отблагодаря поне малко за всичко.
Разделихме се в Мае Салонг, където обходих пазара за туристи, на който се продаваха всякакви сувенири и дрехи. Разходих се и до мавзолея на виден генерал, до китайския музей, който беше безплатен и до красива пагода. След около час ходене по лишения от трафик път за Chiang Mai ме качи пикап с купища щайги отзад. Вътре се возеше семейство с дете, бяха много загрижени за мен и като ме оставяха в града си, се зачудиха какво ще правя, понеже ставаше късно. Спряха на един паркинг и откриха жена, говореща английски, за да превежда къде ще спя тази вечер. Обясних, че ще търся място за палатката си и жената предложи да попита собственика на паркинга, който беше покрит и изглеждаше подходящ. Човекът излезе много читав и веднага се съгласи, даже ми включи лампи над палатката, донесе ми вода и ми отключи тоалетна с душ, която да ползвам. Ако не беше силната музика от някое нощно заведение, която продължи до 2 през нощта и крясъците на пияните по улицата, щях да спя идеално. Първите ми дни в Тайланд бяха повече от прекрасни. При това второ посещение на тази страна я харесах милион пръти повече от първото.
 |
чай :)
|
 |
| пазар за туристи в Мае Салонг |
Бюджет за Тайланд:
Престой - 13 дни, общо похарчени - 2976 бат = 95,26 USD
Подробно:
- 1459 бат (46,76 USD) - храна и напитки
- 520 бат (16,67 USD) - входни билети за забележителности
- 100 бат (3,21 USD) - паспортни снимки на границата
- 200 бат (6,41 USD) - лодка до Railay и обратно
- 226 бат (7,24 USD) - сувенири
- 20 бат (0,64 USD) - дарение за погребение
- 191 бат (6 USD) - Интернет кафета
- 60 бат (1,92 USD) - градски транспорт
- 162 бат (5,19 USD) - две нощувки в хостел
- 30 бат (0,96 USD) - наем на колело
- 8 бат (0,26 USD) - тоалетни
Няма коментари:
Публикуване на коментар