 |
| Стария град на Дубровник |
Хърватия, или Хърватска, както по-често я наричам, ми е позната от други пътувания на стоп, но сравнително слабо позната на фона на това, което успяхме да обиколим с мама в настоящето пътуване. Зная наизуст бензиностанциите по магистралата например, но всички прекрасни места от тази обиколка на страната, която направихме, бяха нови за мен. На теория ми бяха познати от книги и Интернет, но нямах шанса да видя което и да е от тях, ако не броим Дубровник, който съвсем за кратко посетих преди години, след обикаляне из Черна гора. Хърватия за мен винаги е била тегава за прекосяване на стоп, силно полицейска държава, където куките са ми създавали проблеми за стопиране, заяждали са се на дребно и са ме заплашвали да не взема случайно да посмея да разпъна палатка. Така че пътуването тук винаги е било стресиращо и напрягащо за мен. И този път нямаше да е по-различно, защото вместо да крия една палатка само, трябваше да крием и цял бус. Нелегално е да се спи извън къмпинги, така че очаквах проблеми. Е, не ни хванаха и глобиха, но си беше напрегнато. Радвам се, че доста добре обиколихме страната и никак не ми се връща пак там, въпреки че е много красива и има безброй места за гледане. Не е моето, определено. Орди от туристи, супер завишени цени, трафик в изобилие, пренаселеност, стрес да не те хванат, че спиш на палатка или в колата... Просто винаги ще предпочета да отида в Норвегия например, отколкото в Хърватска. За късмет успяхме да видим голяма част от интересните места в страната и си тръгнахме предоволни, така че да не е нужно да повтаряме.
19.08.2023
Станахме в 5:00 и оправяхме багажи, докато съмна. След закуска и кафе за мама обиколихме крепостта Сокол отвън като се отказахме да чакаме да стане 8:00 и да отвори. Не искахме да губим време в чакане, а и входният билет беше 10 евро на човек, което си беше жив грабеж. В Хърватска ми направи впечатление, че билетите за забележителности са с много надути цени и се отказахме да влизаме на повечето места. Просто го виждахме като гавра с посетителите и не искахме да "спонсорираме" обектите при това положение. И ни идваше много скъпо, два пъти по 20 лв за всеки обект... лошо. И то за "евтините" обекти, защото разходка по крепостните стени на Дубровник например струваше 35 евро на калпак. Ами не, мерси.
На няколко километра от крепостта се намира мъничка църква в нищото, наречена "Света Барбара". Интересното е, че е обект на ЮНЕСКО, има некропол до нея и няма никакви посетители, нито човек, който да отвори църквата, че да може да се посети вътре. Видяхме я само отвън, камъните от некропола бяха интересни и с мъка си тръгнахме от тази сравнително планинска част към главния път край морето. Напуснахме спокойствието на този район, а при църквата бяхме едва на километър от границата с Черна гора. На крайбрежния път се потопихме в Ада на хърватското лято. Трафик до безкрай, пренаселени пукащи се по шевовете градове и села, хора навсякъде... Мъка, мъка. Попаднахме в две задръствания едно след друго и с много зор се добрахме до Дубровник. Безплатен паркинг долу в града нямаше да намерим със сигурност, така че се ориентирах към паркиране на главния път, просто отстрани на него. И от там пеш надолу по стълби. Имахме някакъв луд късмет да намерим свободно място, доста хора бяха постъпили като мен и бяха паркирали в ограниченото пространство до шосето и все пак успяхме да се намърдаме до едно дърво. Имаше буквално две останали места до пътя и ние заехме едното.
Тръгнахме пеш надолу по стълби към стария град и след около 15-20 минути стигнахме. Заехме се с разглеждане, веднага ни направиха впечатление страшно високите цени на всяка забележителност. Върхът бяха крепостните стени, една разходка там - 35 евро на човек. И имаше немалко хора, които си плащаха. Иначе тълпите тук бяха свирепи, но не сме и очаквали друго от този град. Въпреки това беше много интересен и красив, имаше какво да се види на всеки ъгъл и доста добре го обходихме в следващите часове. Поне църквите бяха безплатни и можеше да се снима вътре. Иначе неща като сладолед например - 6 евро. Знаят хърватите как да правят лесни пари и по много. Хубаво впечатление ми направи, че имаше чешми със студена питейна вода на няколко места. Жегата този ден беше сериозна и хората сякаш влизаха по църквите само да се разхладят. Учудващо мама издържа на топлото без да мрънка, беше й интересно в Дубровник.
Тръгнахме си доволни, но психически доста изморени от тълпите. Карането на север по крайбрежния път имаше един съществен проблем - морето и съответно отбивките с гледки ми се падаха от другата страна и за да спра на някоя гледка, трябваше рязко да навляза в насрещното, което беше забранено. Всеки път рискувах да ме хванат куките и глобят, но не се случи. Нямаше как да подминавам гледките, само защото се движим от грешната страна на пътя. Проблемът беше, че имаше много трафик и връщането обратно на пътя пак беше голямо изпитание. Така че логично е по-добре покрай морето да се пътува от север на юг, а не обратно.
Всяко местенце по селата и градчетата е платен паркинг и дори човек да иска да се отбие да види нещо за няколко минути, няма къде да спре. Опитах да отбия в село Trsteno, за да видим старо дърво, църква и Arboretum (който се оказа с платен вход). Паркирането беше мисия невъзможна, отказах се и докато се включим в трафика обратно на пътя, минаха близо десет минути чакане. Колите нито за миг не свършваха и от двете страни, нито един шофьор не правеше път да излезем откъм селото, изобщо пълен кошмар. Нататък по пътя се отказах да спирам по разни дребни забележителности, защото нямах толкова много нерви за хабене. Карането беше като в конвой от коли, празно нямаше. По селата никъде не можеше да се паркира, едва се отбих до село Slano да видим една църква и музей. Снимах набързо отвън и си тръгнахме, тук също паркирането беше платено. Доста изнервящо ми идваше пътуването в тази част на Хърватска. Зимата вероятно няма да е така, но лятото беше кошмарно.
Нататък не спирахме никъде вече, попаднахме в поредното адско задръстване и не издържах да висим в буса на запален двигател и да тровим въздуха, та хванах една отбивка към делтата на река Неретва. И добре, че я хванах. Беше голямо попадение това място. Реши изцяло проблема ни къде ще спим тази вечер. Точно на мястото, където реката се влива в морето, имаше нещо като безплатен, веротно полулегален паркинг за всякакви кемпери, джипки, коли и т.н. Всъщност повечето от тях бяха на кайтсърфисти, това беше топ място за практикуване на този спорт и имаше кайт център. Ние просто минахме между капките, настанявайки се в края, или по-точно в началото на "къмпинга". Имаше много пространство, плажно барче и химически тоалетни. Идеално място за спане. Гледахме прекрасен залез тук, тъкмо навреме открихме мястото. Вечеряхме и после се заехме с резервиране на нощувка в Сплит за утре вечер, за да може мама да направи банята, все пак щеше да е неделя. Всички спанета бяха страшно скъпи, но благодарение на взетия назаем телефон с Интернет преди да заминем, намерих една квартира в Booking за 26 евро стаята. Която в последствие се оказа цял етаж. Легнахме си като се стъмни и много се надявах утре да не е толкова пренаселено по пътищата на Хърватска, защото беше супер изнервящо.
 |
| Крепост Сокол |
 |
| Крепостните стени на стария Дубровник |
20.08.2023
Станах преди изгрев, а мама се поуспа. След нейното кафе и закуската тръгнахме най-сетне, не можех да надделея да я накарам да се тръгва рано. Първата спирка за днес беше гледка преди Gradac, където видях, че наблизо има чудесен плаж и реших да отидем. Тук плажовете са все каменисти, преди 9:00 няма хора и само тогава става за плажуване. После е претъпкано с народ, няма достатъчно паркоместа за многобройните коли и изобщо не е приятно. Нямаше хора като се настанихме, а аз веднага се заех да се гмуркам и да наблюдавам подводния свят. Това е едно от най-любимите ми занимания и при всяка възможност се възползвах на макс. Лошото е, че веднъж като вляза във водата, адски трудно се навивам да изляза. На практика мога да съм вътре цял ден, което никак няма да е приятно за мама. Тя се накисна на плиткото и излезе да ме чака, а аз обследвах чудесата на морето. Имаше различни видове рибки, интересни подводни скали, водорасли и дори мънички корали. Е, не е като да се гмуркаш на Карибите или на Големия бариерен риф, но пак е страхотно. За мен самото присъствие на рибите и престоя ми под вода са напълно достатъчни преживяването да е незаменимо и единствено.
Когато дойдоха хора на плажа край нас, си събрахме партакешите и се ометохме. Поехме от морето към планината. Следваща спирка - Drvenik. Старо село с къщи, повечето от които руини и само няколко, в които все още има присъствие. То се намира високо над града със същото име и е било изоставено след земетресение през 1962 г. Слънцето така хубаво беше напекло, че мама реши да не идва с мен на разходка и остана в буса. Аз се заех с обиколка на притихналите улички и надникване във всяка от изоставените съборетини. Атмосферата на това място безкрайно много ми хареса, по принцип изоставените места без човешко присъствие са ми страшно любими, а тук имаше и бонус - ядене на корем. Докато се завирах из прекрасните каменни къщи, попаднах на няколко отрупани със смокини дървета. Бяха толкова вкусни и сочни, тъкмо узряли, а имаше и много грозде. Нямах обаче торба, а исках да занеса на мама. Наядох се до насита и с всичко, каквото можах да награбя в ръце, тръгнах по друга пътека, пак водеща в посока колата. Едва носех "стоката", а като изпуснех смокиня или грозд, веднага се навеждах да ги взема, което не беше лесна работа с преливащи ръце. Така ме видя вероятно единственият живущ тук човек, който седеше пред къщата си и аз минах край него. Веднага ме привика да ми даде торба за плодовете. Покани ме да седна на раздумка и беше много приятелски настроен. Обадих се на мама да дойде и тя, вместо да седи в колата, все пак не беше далеч. Човекът ми напълни торбата с още смокини и каза, че имам голям късмет, задето не ме видяла собственичката на онези къщи, от които набрах плодовете. Тя била много зла и щяла да се кара, въпреки че къщите бяха напълно изоставени съборетини, а смокините капеха. В Хърватска обаче всички овощни дървета си имали "властник" и не бивало да се пипат. Човекът се казваше Алекс и разказа, че 40 години е работил като шофьор на ТИР. Сега бил пенсионер и си живеел тук цяло лято без ток и вода, жена му също идвала. Имаше соларен панел, а вода явно взема от чешмата по-надолу. Рядко попадам на други хора, които като мен да живеят без течаща вода. И като мине някой турист, го привиква да си поприказва. Мама също се присъедини след малко, хапнахме смокини до пръсване и след доза време на раздумка тръгнахме обратно към колата с пълни торби от този толкова любим плод. Лошото е, че аз винаги прекалявам жестоко със смокини и после доста време ми е дискомфортно в устата.
Тръгнахме си предоволни и поехме към Сплит. По плажовете край пътя беше пълно с народ и не се възползвахме повече от водата, не можехме да си харесаме диво място. Спрях на няколко гледки и една статуя Stella Maris, откъдето се откриваше поредната прекрасна панорама на Адриатическото крайбрежие. Долу в ниското имаше плаж, но пак имаше хора и не слязохме. Хърватска има множество острови, някои от които доста големи, но се придържахме само към сушата, защото ако бяхме тръгнали и по островите, нямаше да ни стигне един месец само за тази страна.
В Сплит трябваше да пристигнем преди 18:00 днес, защото имаше такова изискване за квартирата, която наехме за мама. Намирането на мястото обаче беше страшна мисия без Интернет, поради някаква причина не работеше през повечето време в Хърватска. Градът е огромен, а сградата беше добре забутана в мънички улички. Центърът се падаше на около 15 минути ходене. Обаче докато стигнем квартирата, се забих в съседния град Solin, понеже не можех да се оправя с хилядите улици, шосета и въртележки. От там се измъкнах някак си, хванах пътя обратно към Сплит и буквално като по чудо уцелих вярната улица. С триста зора намерих мястото. Мама и до ден днешен няма понятие как го намерих. Аз също. Беше голям късмет и сериозна доза ориентация и интуиция. За съжаление обещаният паркинг никак не ставаше за нашето извънгабаритно Биби. Можеше да се вкара лека кола в двора на сградата, обаче бус - никакъв шанс. Портата беше адски тясна и огледалата опираха, макар и прибрани. Наложи се да оставя буса на тротоара, което възпрепятстваше трафика по улицата.
Посрещна ни съседа на собственичката, нея я нямаше в момента. В квартирата имаше отседнали и двойка австрийци, с които се засякохме, докато чакахме домакинята Нела да се появи и да ни настани. Поговорихме си със съседа, а той се свърза с Нела и стана ясно, че ще закъснее час-два. Нямахме намерение да чакаме, вместо това излязохме на разходка към центъра и после щяхме да се настаним. Мен всичките тези квартири ме подлудяваха, защото ми отнемаха от времето за разглеждане и падаше голямо моткане в търсенето им, местене на багажи и какви ли не излишни глупости. Но мама искаше да се изкъпе. И се бяхме разбрали още преди пътуването по веднъж на седмица да се ходи на квартира. Така че нямаше какво да сторя.
Добре си походихме из стария град на Сплит, който беше прекрасен и имаше много за гледане. Неслучайно е в ЮНЕСКО и е пълен с народ от цял свят. Подобно на Дубровник е една от най-популярните дестинации в страната. Цените и тук бяха по дубровнишки надути до пръсване. Добре, че имаше Лидл за простосмъртните. Но и в супермаркетите из страната пак ми се виждаше скъпо, например веган сладоледа, който си купувахме, излизаше 9 лв.
Прибрахме се по тъмно в квартирата, Нела ни посрещна и настани в цял апартамент. Дали тя живееше там по принцип, така и не разбрах, но изглеждаше като да се живее, когато няма туристи. Мястото никак не беше лошо и мизерно, както беше описано в отзивите в Гугъл. И вместо една стая си имахме цял етаж. Изкъпахме се и ядохме грозде и смокини за вечеря - все така вкусни и свежи, както бяха по-рано в Дрвеник.
 |
| Гледките по пътя си ги бива |
 |
| В село Дрвеник |
21.08.2023
Не успях да спя добре заради жегата, друго си беше на палатка. До сутринта се въртях, станах в 5:00 и се отправих към връх Telegrin за изгрева. На двора, за голяма изненада, срещнах домакинята Нела, която също беше станала и тръгнала към изгрева. Брей, че неочаквано! Предложи да ме заведе до върха по някакви непопулярни пътеки, много било приятно. Съгласих се и тръгнахме. Тя също като мен ходеше много бързо и за нищо време стигнахме до горе, доста преди изгрева. Приказвахме си по пътя, разказа немалко интересни неща. Голяма хипарка е и яко е потънала в дебрите на конспиративните теории. Твърдеше категорично, че ни пръскат от разни самолети с какво ли не. Навсякъде имало и някакви мобилни клетки за контролиране на хората, ваксинирани с Ковид ваксини. Дъщеря й пък се разболяла от рак на мозъка известно време след ваксината. Тя самата не се ваксинирала. Аз слушах с любопитство, понеже не контактувам с абсолютно никого в живота си и няма как да зная какво си мислят хората, какво им се върти в главите. Дори и да е права за тези неща, на мен ми е абсолютно все тая, защото не искам нито аз, нито тя, нито който и да е жив човек на Земята да продължава да я трови с присъствието си. Така че ако целта е да се разболяват и изтребват хората по такива начини, нямам нищо против, даже приветствам. Много по-лесно щеше да е да се направи масова кастрация на човечеството, вместо да се лее кръв, но кой ли ме пита мен. Ако аз имах власт, първото нещо, което щях да направя, е да спра размножаването. Деструктивната и опустошителна човешка природа обаче има нужда от друго - разплод, насилие, кръвопролития, създаване и унищожение отново и отново, до пълно елиминиране на тая клета планета. Взаимоотношения "гостоприемник - паразит". Съществото просто няма разум, то е примат, който се ражда, за да яде, сере, да се плоди и да прави зло, докато шава. Като пукне - да изгние в болната отровена земя и следващите изроди след него да продължат да правят същото. Такива работи като мисъл за Земята, любов към всичко живо и неживо, себеотрицание, емпатия, емоционално развитие вместо материално... ами няма. И никога няма да има. Може да се появяват на моментни проблясъци, но постоянство и масовост просто не може да има.
Слънцето изгря над Сплит, връх Telegrin се оказа подходящо място за посрещането му. Гледките към града и околността бяха възхитителни. Нела разказа, че и в Хърватска както в България всичко е унищожено - земеделие, животновъдство, местно производство... След като приели гнусното евро, всичко станало още по-скъпо. Тръгнахме към центъра, където тя ми показа няколко интересни места и ми разказа, че къщите покрай брега например, едно време били на бедни хора, а сега само богаташи ги обитавали, било много престижно да си край морето. В подлеза на Диоклецианския дворец пък имало теч на лайна от септична яма някъде отгоре, но това го били оправили преди няколко години. По някое време мама се обади, че е готова за разходка и я упътих как да ни намери. Нела ни остави да се доразхождаме, а тя отиде да си върши нейни дела. До обяд продължихме да се мотаем из центъра, имаше още много места, които вчера не успяхме да видим. Не влязохме по музеите и в двореца, което си беше минус, но ако бяхме влезли, денят щеше съвсем да замине. А нали все пак трябваше да стигнем и до Италия и Франция някой ден...
По обяд се върнахме в квартирата, разделихме се с Нела с благодарност за гостоприемството и тръгнахме доволни към Трогир. Там по някакъв луд късмет имаше само едно останало паркомясто на безплатния паркинг, който намерих близо до центъра. Иначе паркирането е голям проблем в Хърватска през лятото, кошмар е да намериш къде да спреш безплатно. След десет минути ходене се гмурнахме в тълпите от прегоряли туристи в стария град. Прежадняхме, докато обходим всичко. Имаше много симпатични улички, църкви, замък, а за късмет намерихме и чешма в един парк в северната част на островчето, на което се намира стария град. Изглежда малко и компактно, но отнема доста време да се разгледа от край до край. След разходката посетихме супермаркет и се сдобихме с веган сладолед, жегата беше голяма и постоянно това ни се ядеше.
Продължихме нататък по крайбрежието като се отбих към едно езеро на име "Окото на змея" до Rogoznica. За съжаление само минахме по пътя към него и си заминахме, защото нямаше пукнато място за паркиране, освен платени паркинги. Няма нещо, което да ме дразни повече от плащането за паркинги и тоалетни, така че бързичко продължихме към по-гостоприемни места. Такова за нас беше статуята "Our Lady of Loreto" край град Primošten. Издига се високо на един хълм, има голям безплатен паркинг и предлага страхотни 360 градусови гледки. Самата статуя е интересна и оригинална, цялата е покрита с цветни мозайки. В ниското си харесах един плаж, до който реших да пробваме да стигнем. Нямаше почти никакви хора и много ме привлече. Пътят беше черен, но отначало беше отличен и се минаваше без проблем. Към края обаче имаше спускане и беше страшно изровен, така че се наложи да обръщам и да се откажа от идеята. Върнахме се на шосето и нататък попаднахме на паркинг, от който се стигаше до съседен на този плаж, само че пеш. Разходихме се по него, но имаше много хора, така че бързо си тръгнахме.
Продължихме към полуостров Oštrica, който веднага ме грабна и прекарахме останалата част от деня там. Паркирах буса след село Grebaštica, защото пътят към полуострова беше лош и продължихме пеш. Разходихме се до крепостната стена, която беше много интересна и преграждаше остатъка от полуострова. Реших утре пак да се върнем тук, за да се гмуркам. Започна да свечерява, гледахме залеза и се заехме с търсене на място за спане. Нали бяхме нелегални в Хърватска, трябваше да се крием. Доста се озорих, докато намеря подходящо място. Наложи се да навлезем навътре в сушата и да се отдалечим от морето. Установихме се в горичка край село Vrpolje, която си беше чисто бунище, но поне никой не дойде да ни обезпокои.
 |
| По изгрев над Сплит - връх Telegrin |
 |
| Под Диоклецианския дворец |
 |
| Дворецът на Диоклециан |
 |
| Кула "Св. Марк" |
 |
| Старата част на Primošten |
Бюджет за Хърватия, престой - 11 дни:
- 40 евро - един билет за "Плитвички езера"
- 299.73 евро - храна
- 145.06 евро - дизел
- 33 евро - сувенири и обувки за вода за мама
- 62.25 евро - една нощувка на квартира и една нощувка в къмпинг
 |
| Маршрутът през Хърватска |
Подводни снимки от GoPro:
10 коментара:
Дано всичко е наред в градината след вчерашната градушка в Хасково.
Здрасти Тери , планирам пешеходна епопея извън България , в продължение на месеци, имам си една палатка която съм си ползвал - high colorado salo 2 , но съдейки и по името , тя е двумесна. Колебаех се , удачно ли е с такава, или да търся 1 персона, макс малка, да може да е хем по-лека и хем по-лесно да се крия из шубраците с нея, че като си гледам 2ка, хем не ми се вижда много голяма, но и никак малка за подобни начинания.
Здравей, а раница ли ще носиш, или ще буташ количка? Доста пешеходци пътуват с количка, затова питам. Според мен ако ще ходиш само пеша и ще носиш раница всеки ден, най-добре ще ти е едноместна. Макар, че моят опит почти нищо добро не може да каже за тази, която аз имах - Ferrino Nemesi 1. Да, много е лека, малка, има-няма 1 кг. Обаче тук свършват предимствата. Много бързо започна да пуска вода, слоевете са супер тънки, особено дъното, което лесно се прокъсваше на неравна земя. Рейките бяха алуминиеви и се изпотрошиха като клечки за зъби. И все пак за пешеходство килограмите в раницата са най-важни, така че ако си вземеш нова, подобна едноместна палатка, би трябвало известно време да изкара преди да почнат тези проблеми.
Последните години съм с Quechua Arpenaz 2 на Декатлон, по снимките се вижда. Смених вече две такива, съсипани от износване. Цената им беше страхотна (42 лв), но не мога да кажа лошо за тях, освен че на вятър не издържат въобще. Иначе са около 2 кг, което не е много, освен това са просторни вътре и за един човек с една голяма раница е супер удобно. В едноместните е малко кофти с раницата, ако е огромна. Сега в Декатлон гледам, че няма като моята палатка, а най-подобната е MH100.
А тази твоята поне на снимки в нета ми се струва малко претрупана с предверие например, което си е излишен материал за носене на гръб.
Горещо ти препоръчвам палатката ти да е зелен цвят, колкото може по-убито зелено. Страшно важно е за криенето. Ако вземеш оранжева например, ще "светиш" от километри.
Успех в пешеходната епопея, накъдето и да е тя. Най-добрият начин за пътуване според мен е пеша.
мислих по тоя въпрос, но май ще е раницата, щото много от пътя ми ще е през пресечени местности , и няма да е винаги по шосе . инъче имам ташевска раница , бая литри е , 100 или 120 по спомен
инъче цветът на палатката е сив , не е някакъв ярък цвят като жълто или оранжево
Сива е добре, не се набива на очи.
Имам същата ташевска раница - Mount 100+20. Страшно неподходяща е за дълго пешеходстване, съветвам те сериозно да помислиш за раница с обем 60+10. Тази ще ти измъчи раменете, освен това вземеш ли такава огромна раница, ще се изкушиш да я напълниш. Самата раница празна тежи твърде много като за раница, а като я натъпчеш хубаво, ще ти разкаже играта. Дори за пътуване на стоп, в което се ходи доста пеш, но и доста се почива в колите, е големичка, а за пътуване изцяло пеш ще е направо ужас. Моята тежеше 38 кг по време на първото ми пътуване в Азия, защото тогава не знаех какво ще ми трябва, награбих всичко, което ми мина през ума, успях да я напълня и дори палатката я носех отделно в ръка. Как се носи раница с такова тегло като вървиш пеш километри всеки ден - ще ти го спестя. Не ти препоръчвам. Ташев имат модели 60+10. Други марки също, в Декатлон също има такива по-малки и пак достатъчно големи раници.
ще обмисля съвета ти за раницата , но може би ще трябва да направя тест с 3-4 дена преход в района, да видя как ще се чувстват нещата и ще преценя. Но инъче не е 120 маунт, по -малките е , около 100тина - мисля че беше 80+15 кентаурус
Е, то тестът е задължителен преди да тръгнеш на дълъг път. Поне няколко дни здраво ходене, за да разбереш удобно ли ти е и можеш ли да продължиш така. Да, Кентавър също е големичка, но не е като Mount. Ти си знаеш най-добре, но е важно екипировката да я тестваш преди да тръгнеш.
Също така екипировката никога не може да е решаваща, ако имаш огромна мотивация и воля. Може да изкачваш снежни върхове с гумени ботуши, да носиш неудобна раница с половината си тегло, да спиш в продънена палатка със сто и една дупки - но да осъщесвяваш винаги целите благодарение на волята си. Или да си купиш най-скъпата и перфектна екипировка, която да гние в шкафа.
напълно разбирам за какво говориш, миналата седмица напуснах работата си, дори и повечето пари и условия които ми предлагаха не ме спряха, събуждам се от месеци с идеята за приключение, монотонното ежедневие ме убива всеки ден. Решил съм го и мотивацията ми е далеч над 100%
В такъв случай няма какво да те спре. Всичките приказки, че за приключения и пътешествия ти трябват екипировки, пари и какво ли още не, нямат никакво значение, ако имаш зад гърба си мотивация и силна воля.
Публикуване на коментар