 |
| Жител на маймунския град Лопбури |
Wild Life - https://www.youtube.com/watch?v=27cE9FvVO1c
14.01.2019
Цяла нощ се потих в палатката, беше много горещо и изключително оцених възможността за душ на сутринта. Полицаят ми предложи такъв и за кой ли път се зарадвах, че навсякъде в страната има душове, в почти всяка тоалетна. Хората тук много държат да се изкъпят всеки ден и направо не мога да си представя каква смрад би се носила от всеки ако не беше така.
Още преди 8:00 бях пред първия магазин, даващ колелета под наем. Цената беше страхотна - 1 долар до 18:00, тоест цял ден. Най-хубавото бе, че жената от магазина се съгласи да си оставя раницата при нея и така се спасих от многочасово каране и обикаляне на храмове с едни 15 кила отгоре. Историческият комплекс обхваща голяма територия и над 200 сгради и останки от такива. Храмовете са от няколко различни периода, най-старите са от около 13 век. Целият комплекс е вписан в ЮНЕСКО и е страшно интересен и вълнуващ за хора, които тръпнат във възторг при вида на стари, пропити с история камъни. Мен така ме омагьоса, че не ми се тръгваше въобще. Паркът се състои от няколко отделни зони, храмовете са пръснати на километри разстояние и обикалянето им пеш би отнело поне няколко дни. С колело темпото се ускорява, но за един ден пак не може съвсем всичко да се види, колкото и да се бърза. Има някои отделни храмове, които са отдалечени. Но най-важните и доста от страничните може да се обиколят в рамките на 10 часа. Аз успях да посетя централна, северна, южна, западна и източна група храмове в рамките на 8 часа и 20 минути. Централната група са най-важните и там гъмжи от туристи. Останалите са по-рядко удостоявани с внимание и значително по-спокойни и приятни за разглеждане. Навъртях поне 30 км на колелото, похарчих доста за билети за платените зони (централната и западната - по 100 бата плюс 10 за колелото). По някое време в западната зона ми свърши водата и прекарах дълги часове в смазваща жажда, която не беше достатъчна, за да ме откаже и върне обратно към града. Жегата беше безпощадна и докато се изкачвах по един хълм към красив храм с голяма статуя на Буда, имах усещането, че ще припадна от тотална дехидратация.
Последно обиколих северната зона, където също ме таксуваха билет. Общо цялата разходка из съкровищата на Сукхотай ми струваше 360 бата. Върнах колелото в късния следобед и помолих жената за вода. Направо не знам какво щях да правя ако не ми беше напълнила, буквално умирах от жажда и излочих едното шише на един дъх. Болеше ме главата и бях вир вода. Тръгнах пеш да излизам от града, отбих се в един магазин от веригата 7eleven, от който си взех напитка шоколад и ананасов пай. Изпих всичко - водата и шоколада, след което се почувствах малко по-добре. За кой ли път днес се убедих, че не нося на жажда и това ми е единствената слабост в пътешествията.
Хванах стоп с учителка по английски. Или беше много срамежлива да говори с мен, или английският й определено не беше за ниво учител. Каза, че преподава на първите класове. Иначе беше много мила, а на раздяла ми даде бутилка студена вода, която изгълтах веднага. Преди да ме остави, се отби до магазинче, от което ми купи лепкав ориз с много вкусен пикантен микс от джакфрут и подправки.
Следващият стоп бе с пикап с баща и син. С голямо удоволствие се возех отзад, а от някои минаващи коли хората се кефеха да видят бял турист на такова необичайно място и ми махаха, изпреварвайки ни. Като дойде време да слизам, човекът ме попита къде ще нощувам. Покани ме в дома си и с удоволствие приех, щеше да е тъмно след половин час. Къщата се оказа далеч от главния път, в приятно село с неизвестно за мен име. Никой в семейството не говореше английски. Почерпиха ме ориз със зеленчуци за вечеря, изкъпах се и нощувах във всекидневната. Това, което ме изуми по време на вечерята бе, че детето изяде три порции храна. Беше сигурно някъде към 8-10 годишно и имаше огромен корем, изглеждаше зловещо дебело. В къщата живееше и дядото - бащата на човека, който ме взе. Този екземпляр беше много странен, изобщо не ме поздрави като пристигнах, а най-лошото бе, че също спеше във всекидневната, в палатка тип комарник. И заради неговото хъркане не успях да спя изобщо. Най-зле обаче стана призори. Явно се беше наспал и стана в 4:00, веднага включи телевизора и запали цигара вътре в стаята. Пушеше цигара след цигара, а аз се задушавах мъчително и се наложи да изляза навън още по тъмно, за да мога да дишам. На човека изобщо не му пукаше за моите мъки и продължи да пафка, докато останалите от семейството се раздвижиха. Тежка нощ беше.
 |
| изгрев в Сукхотай |
 |
| Mahathat |
 |
| Статуята вътре е зашеметяваща |
15.01.2019
В съвсем недоспало състояние трябваше да започна този ден. Човекът, който ме бе поканил вчера, ме нагости ориз за закуска и накара жена си да ми изпържи яйца към него. Като стана време да закара детето си на училище, се качихме на колата и ме остави на пътя, водещ към Lopburi - следващата ми дестинация. На раздяла много настойчиво се опита да ми набута 200 бата и пакет чипс в ръцете, но отказах категорично парите. Взех чипса, за да не го обидя съвсем.
Първият ми стоп беше с камион, доста рядко ме качваха такива. Освен шофьорът вътре се возеше и една жена. Пътувахме сякаш цяла вечност оставащите 200 км до Лопбури, те отиваха почти до там. Спирахме за бензин, за тоалетна, храна... От дългото седене в камиона ме заболя пострадалата преди няколко дни опашка и усетих, че още не ми е минала, ама никак. Хората ме почерпиха пепси и часовете се нижеха бавно. На шофьора му беше интересно моето пътуване и въпреки, че не говореше английски, правеше опити да ме разпитва.
Слязох на разклон 30 км преди маймунския град Лопбури - едно място, което задължително трябва да се посети в Тайланд. Ако Нара в Япония ме плени завинаги със сърните, то Лопбури ме омагьоса (и ограби) с маймуняците. Приятен човек с лека кола ме стовари в центъра на града, насред орди щури маймуни, които само чакаха нова, нищо неподозираща жертва, за да приложат изкусните си джебчийски умения. Направо не можех да повярвам на очите си... стотици маймуни щъкаха по улиците, пресичаха опасно, нахлуваха в магазини и се катереха по стелажи, докато чорбаджията се усетеше и размахаше тоягата в обречени на неуспех опити да ги прогони. Тоя град беше като цирк на открито, гарантирано забавление. Аз мигновено станах участник в него. Докато се усетя, маймуните ме бяха налазили здраво. Имах поне 5-6 навсякъде върху себе си и по някое време почнаха да ми натежавах, още повече че раницата също ми беше на гърба. Катереха се по главата, раменете, раницата, краката ми и една дори се овеси на косата ми без да й пука, че ме скубе. Не след дълго успяха и да ме оберат! Толкова са хитри тия гадинки, уж всичко ми беше прибрано в раницата и си мислех, че няма как да я отворят, но уви - грешах. Докато беше седнала на врата ми, една маймуна успя да отвори ципа на горния джоб на раницата, откъдето веднага измъкна химикала. Добре, че не беше задигнала слънчевите очила или Нокиата, които също бяха в този джоб. Дори не се усетих, че срещу мен е бил извършен такъв нагъл обир, докато един човек не ми викна, че маймуната е взела нещо и е драснала. Като се загледах в една от препускащите по тротоара космати крадли, видях химикала си в устата й. Подгоних я, но без никакъв резултат. Купуването на нов химикал беше неизбежно.
Основното свърталище на маймуните, всички от които са макаци, е храм Prang Sam Yod, наречен още Маймунския храм. Навсякъде около него през цялото време дебнат изгладнели косматковци, които освен на кражби, се надяват и на някой банан от турист. Разделих се с 50 бата, за да посетя храма, чиято вътрешност беше добре изолирана от напиращите да влязат маймуни. Много ме радва, че се считат за свещени в този град, както и за негови жители, а популацията им е близо 6000, което причинява безчет проблеми на местните. Макаците са пакостливи животни и явно в чест на бог Хануман, тайландците стоически понасят дивотиите им и дори им организират тържествено пиршество веднъж годишно.
Освен маймуни в града има и множество интересни древни храмове и руини. Успях да посетя храм Phra Sri Rattana Mahathat - голям и много красив комплекс. Пазачът не ме таксува билет, вероятно защото наближаваше края на работното време. Явно в Тайланд често правят така, случваше ми се за втори път. Хрумна ми да се скрия някъде из руините и да преспя там, но пазачът обикаляше все още, а имаше и къща наблизо. Продължих да разглеждам до тъмно и излязох точно като затваряше.
Отбих се до магазин, от който си купих нов химикал, банани и ориз, след което заседнах в интернет кафе за час-два. Дойде ред и да си търся място за спане, а в града сякаш нямаше да е лесно. Улиците бяха притихнали и сигурно място трудно щеше да се намери. Стигнах до един храм, в който исках да попитам дали може да остана в двора, но хора нямаше никакви, а без разрешение не би ми хрумнало. Походих малко и стигнах до крайпътна полицейска будка. Ченгето на пост беше задрямало и му тропнах на прозореца да го събудя. Не говореше никакъв английски, но разбра добре какво търся и каза, че е невъзможно да остана да спя до будката, понеже е на пътя и е много опасно, имало бандити, наркомани и т.н. Почна да ме праща да отивам на хотел, но като разбра, че няма да го послушам и ще продължа пеш нататък по пътя, реши да звънне в главния участък. След минути дойде пикап с други полицаи, които говореха английски. Казаха ми да чакам, защото ще дойдат техни колеги от туристическата полиция. Това чакане се проточи безкрайно и мина полунощ, докато се появят. Страшно ми се спеше, особено след предната безсънна нощ. Ако знаех каква одисея ще е едно просто местенце два на два за палатката, въобще нямаше да ги безпокоя. Качиха ме в патрулката и ме откараха до главния участък на туристическата полиция. Настаниха ме на полянката в двора и се снимахме до палатката, много настояваха. Единият полицай искаше да направя настройките на фотоапарата му и да го науча как се прави. С тотално натежала от безсъние глава изучавах явно сужебния им апарат за снимане на разни престъпления.
Когато най-сетне си легнах установих, че от улицата идва шум от трафика и си помислих, че отново няма да мога да спя. Добре, че все пак това не ми попречи да откарам 5-6 часа сън, този път поне нямаше хъркащи и цигари.
 |
| неуспешни опити на магазинер да ги прогони |
 |
| Умислен маймун пънкар |
 |
| Графит съвсем на място |
 |
| Край реката |
Няма коментари:
Публикуване на коментар