 |
| Национален парк "Плитвице" |
22.08.2023
До 10 сутринта бяхме на плаж на полуостров Острица, където аз се гмурках, а мама се кисна на едно място като биволица. Изхабих две батерии на GoPro, докато снимах красотите под водата, не можех да им се наситя. Местенцето беше чудесно за гмуркане, а като започнаха да идват хора, се изнизахме и тръгнахме на път. Бяхме оставили Биби отново на вчерашното място, в края на селото. Чудехме се как хората си трошат колите по този лош, каменист път, вместо да походят пеш, но вече нищо не може да ме изненада от безкрайността на човешките простотия, мързел и лошотия.
Следващата ни спирка за днес беше град Sibenik. Паркирането беше някакъв ужас, така че оставихме колата на паркинга на Кауфланд, на 2 км от центъра. Купихме си студени сокчета да се охладим в жегата и поехме пеш към центъра. Така успяхме да се "полюбуваме" и на новата част на града, не само на стария град. "Модерният" беше покъртителна грозотия, с блокове навред и ужасно ми заприлича на нашенските грозни градове с безчет етажирани кокошарници. Многоетажното строителство винаги е било нещо ужасяващо и направо страшно в моите очи. Да съществуваш противоестествено високо над земята, да нямаш контакт с пръстта, листата, мравките... кошмар. Все си мисля колко милиони нещастници изгниват бавно, но сигурно зад панелите или тухлените стени на депресиращите стари блокове или нови безлични кооперации. Всеки ден и нощ в един кокошарник, спиш и сереш на едно и също място - главата до кенефа, както може най-точно да се опише. Денем и нощем облъчване от "шумната кутия", във всяка стаичка бръмчат някакви електроуреди за "улесняване" на живота. Не знаеш кога вали, кога духа вятър, кога земята диша... нищо не знаеш. Седиш си в кокошарника, отпред тъпчеш, отзад излиза и така, докато те метнат под земята за бюфет на червеите. И най-лошото от всичко - навсякъде около теб ги има същите. Много, много от тях. Един под краката ти, друг над главата ти... Един крещи, друг бие барабани, трети пърже риба и ти вдъхва душата, четвърти прави купон, пети реве, шести е надул телевизора, седми се бие с осми за паркоместата пред блока. Които никога не са достатъчни. Защото колите са вместо крака, не се излиза от блока без да се влезе в колата.
Преди да изляза от България все си мислех, че тия блокове едва ли не само тук ги има. Нищо такова, навсякъде по света са. И има къде по-ужасяващи и високи. В един отвратителен Китай например, а и не само. Нямам понятие как въобще изкарах някакво време в апартамент преди да се махна окончателно. Всъщност имам - просто постоянно ме нямаше, нали все пътувах. Иначе нямаше как да издържа. Във всеки случай блоковете в Sibenik ме наведоха на много мрачни мисли относно живота между тези стени. И колко хора с двигателни проблеми има, които са пленници на многоетажието и не могат да излязат от дома си, защото не могат да изкачат стълбите например... покъртително е! Който е измислил многоетажното строителство, ще го намеря скоро в Пъкъла и ще му хвърля много здрав тупаник.
Докато стигнем центъра и хубавата част на града, мама прегря от жегата и реши да седне в един парк да си почива, докато аз разглеждам. Имаше много какво да се види из града, старата част беше прекрасна. Както повечето места в Европа и по света - красиво и вълнуващо минало, грозно и трагично настояще и бъдеще. За около час обиколих всичко, защото не влизах по обектите. Имаше три крепости, всички от които платени по 10 евро вход, а катедралата беше най-евтина - "само" 5 евра. Хърватия си е голяма машинка за пари, алчни са хърватските властници. Добре бръснат туристите, спор няма. Аз реших, че няма да се дам да ме бръснат и се върнах при мама след обиколка по улиците и посещение на обектите отвън в стил "само гледам". Тя си беше починала и тръгнахме обратно към Биби.
Отправихме се към Национален парк Krka, който е известен с водопадите си. За съжаление природата в Хърватска също е машина за пари и за този парк, както за много други места, имаше входна такса 40 евро на калпак. Тотално са се оляли тия хора, не зная как може с такава наглост да се правят огромни пари от нещо, което природата е създала. Ние нямахме никакво намерение да плащаме, но все пак отидохме да видим какво може да се посети безплатно в района и какво може да се "хакне". Първо посетихме град Skradin, край когото се намираше най-посещавания водопад от националния парк - Skradinski buk. За съжаление на входа на пътя, водещ към него, имаше будка за билети. Нямаше откъде да се заобиколи, а и имаше 4 км ходене, така че нямаше как да отидем с мама, тя се беше поуморила днес най-вече от горещината. Нормално туристите ходят с корабчета или с колела по пътя, а може и пеш, но отнема повече време. Така или иначе нямаше да платим 80 евро за гледане на водопади, та се насочихме към града. Оказа се доста приятен за разходка, малък и интересен. Имаше крепост, която все още беше безплатна, както и две църкви, които бяха отворени. На плажа до градчето беше пълно с народ.
Тръгнахме към каньон Cikola, който за късмет беше безплатен и преди да се стъмни се разходихме по пътека край ръба му, за да се порадваме на красиви гледки. Беше съвсем тъмно, когато се върнахме до буса. Насочихме се към близкото село Ключ и крепостта недалеч с идеята да спим някъде по пътя към крепостта. Минахме през селото и хванахме черен път към крепостта Ключица. Покарах до първата възможна отбивка и се настанихме до нечия нива. Не бяхме далеч от селото, защото се чуваха кучета, петли и дори гласове, но никой не ни обезпокои. Не исках да карам нататък по черния път, не се знаеше дали няма да се влоши.
 |
| На полуостров Острица |
 |
| Костенурка на душ |
 |
| Фасадата е запомняща се |
 |
| Към крепостта St. Michael |
 |
| Мостът, от който започва пътя към водопад Skradinski Buk |
 |
| Нощувка по пътя към крепост Ключица |
23.08.2023
Сутринта видях голям зор да събудя мама без да я стресна. Много я морях през дългите летни дни, само обикаляне, нови места, ходене... Не беше добре да се успива тук, защото хората се раздвижиха, мина трактор по пътя и трябваше да се омитаме. Дори в пътчето към нивата, къдело бяхме влезли, мина кола и човекът се загледа в нас - пришълците. Нищо не каза, защото създавахме впечатление, че току що сме дошли. Е, може и да се е досетил, че сме пренощували.
Оставихме буса тук и тръгнахме пеш към крепостта Ключица и гледката към нея. Първо отидохме до гледката, до която пътят беше подходящ за мама и направихме чудесна разходка. После аз отидох до крепостта, към която водеше стръмна пътека по сипеи и мама ме изчака. Невероятно много ми хареса това място, съвсем диво и неподправено. Автентична крепост от 14-ти век с магическа атмосфера и прекрасни гледки. Толкова се впечатлих, че едва си тръгнах. Върнахме се при Биби и продължихме към гледка до статуята на хърватския крал Petar Svačić. Тази статуя с панорама се намира над манастира Visovac и от нея се открива чуден поглед към огромното Висовацко езеро и островчето с манастира в средата му. Оставихме Биби под едно дърво на дебела сянка и се насладихме на панорамата, а после се спуснахме по пътя надолу право към езерото и островчето. В определени часове има лодка, която срещу заплащане кара посетителите до францисканския манастир. Край кея имаше чешма, на която напълнихме тубите и обилно си изплакнах косата от солената вода на морето от вчерашното гмуркане. Най-якото нещо тук обаче не беше чешмата, а двете смокини, от които брах ли брах, та ядохме до края на деня, че и на другия ден. Все пак имаше нещо безплатно в Национален парк Кърка.
Поехме към огромния водопад Roski, обаче нищо не успяхме да видим от него. Навсякъде имаше пъдари, които вардеха да не би някой без билет да зърне водопада отнякъде. Всякакъв достъп беше заварден. Такива строги мерки сигурно и в Пентагона няма. Има какво лошо да се учи от хърватите. Опитах от няколко места да "щурмувам" водопада, но не ставаше отникъде. Само го чувахме, но не можехме да го видим. Гадничко. Тръгнахме си разочаровани от това мафиотско находище. Водопадите тук бяха за продан. Все пак реших да отидем до водопадите в най-северната част на парка и да видим как е там положението. Един от тях беше безплатен - Bilusica Buk. От паркинга, който беше достатъчен едва за няколко коли, походихме десетина минути по прекрасна горска пътека и стигнахме идиличен малък водопад с огромен вир, който беше идеален за плуване. Течението беше силно, но покрай брега не хващаше. Още в колата си сложих дрехи за плуване и веднага се метнах във водата, която беше ледена на фона на морската. Мама само я пипна и не пожела да влезе. Дойдоха някакви други хора, мъж и жена. Мъжът се опита да влезе във водата, но явно му стана студено и се отказа. Та водопадът остана само за мен. Голям кеф беше плуването, а и самото място беше супер прохладно - температурата на въздуха веднага падна в гъстата гора.
Следващата спирка беше панорама към далечния водопад Brljan, до когото пътеката не беше достъпна, но го видяхме от гледката. Недалеч отбихме буса до руината с арки Burnum, принадлежала на римски легион. Паркирахме до самата руина, а съвсем наблизо беше официалният паркинг на "лошите", където се плащаше за националния парк и откъдето тръгваше пътеката за водопад Manojlovački slapovi. Оставих мама в буса и реших да пробвам да "хакна" тези водопади. Не се затрудних никак, тръгнах от арката през нивата към гората наблизо, придържайки се по-вдясно и надолу. След някое време успях да изляза право на главната пътека, пълна с туристи. Тръгнах надолу към водопадите и скоро стигнах до тях. Имаше доста народ долу, дори в последния участък преди водопадите трябваше да се изчаква, за да се мине по въжето, което беше сложено за по-лесно слизане и качване на стръмната пътека. За жалост не можах да им се радвам дълго - мама започна да ми звъни и едва се свърза с мен, защото долу в дерето обхватът беше слаб. Успя да ми каже веднага да се връщам, защото дошъл някакъв полицай и почнал да я тормози да мести буса на паркинга, тук било забранено да се спира. Тя, с нейния никакъв по онова време английски, едва се опитвала да му обясни, че като дойда ще го местим, защото тя не може да го кара. Та полицаят си тръгнал недоволен и тя се опитвала да се свърже с мен, но не успяла. След някое време той пак дошъл и пак взел да й се кара. Тя продължавала да ми звъни и накрая успяхме да се свържем. Като разбрах каква е работата, хукнах нагоре по стръмния баир с мръсна газ и на един дъх го качих, щеше да ми се пръсне сърцето. Веднага скочих в буса и се махнахме от това гнездо на оси, преди да е дошло за трети път лошото ченге и вече да е в настроение да пише глоба. Нито имаше какъвто и да е знак, че е забранено, нито преграда - нищо.
Съвсем близо нататък по пътя имаше амфитеатър от римските руини Burnum, но за разлика от арките, които можеха да се видят от пътя безплатно, тук се плащаше същия билет 40 евро, който е за целия парк. Не се виждаше нищо без да платиш, така че си продължихме към следващото село Kistanje да си купим нещо студено за пиене. Напоследък заради жегата не ни се ядеше, но постоянно ни се пиеше и най-вървежни бяха студените сокчета, веган млека и вода. Насочихме се обратно към морето и минахме край природен парк Вранско езеро. Оставихме колата в Drage и тръгнахме по пътека нагоре около 1 км до гледката Čelinka. Там се порадвахме на страхотна панорама и скоро предстоеше залезът. Не го дочакахме обаче, тръгнахме надолу, за да си търсим място за спане преди съвсем да се стъмни. Отбихме се и на още едно място преди тъмно - посетителския център Crkvine и вход към парка в северната част на езерото. Тук се плаща дори за разходка по дървените мостчета във водата, но пъдаринът на пост си беше отишъл и успях да се поразходя до края на пътеката. Имаше и други посетители в извънработно време.
Насочихме се към село Dobra voda, защото на Гугъл сателит се виждаше гора в района. Навсякъде наоколо беше много голо и пренаселено, нямаше да е лесно да се скрием. Дълго карах в тъмното, пътчетата около това село не бяха проходими за буса и се оказа неподходящо. Спряхме до гробището, но беше до пътя и не ми се стори добър вариант да ни виждат всички минаващи коли. Покарах още малко на север и успяхме да влезем в един черен път. За лош късмет се оказа бунище и вонеше отвратително. Бяхме принудени да навлезем много навътре, защото пътят беше тесен и никъде не можеше да се отбие. Накрая едва набутахме буса в нещо като импровизирана отбивка. Беше си бунище отвсякъде това място и добре, че в тъмното не можехме да видим какво има наоколо. Разпънах палатката, оставих мама в буса и през нощта усетих, че нещо ме лази. В крайна сметка май лепнах бълхи от това местенце, както и от предното бунище - тогава също усетих тия черни скачачи по спалния си чувал. Но не ме притесниха, продължих да си спя. Само се надявам да не са се пренесли в буса после, че да сменят принудително местожителството си по моя вина. Старателно проверих палатката на сутринта и изтупах всичко. След спането на гробища, спането на бунища май ми е второто любимо. Е, това в кръга на шегата. За гробищата обаче изобщо не се шегувам, те са ми фаворит.
 |
| Крепост Ключица |
 |
| Францисканския манастир Visovac |
 |
| Водопади Manojlovački slapovi |
24.08.2023
Около нас беше само гора и спокойно се приготвихме за тръгване, а мама пи кафенце на бунището. Всъщност не изглеждаше толкова лошо, просто миришеше. Зеленината на природата беше погълнала грозните гледки. Поехме към Benkovac, където имаше малка крепост, все още затворена в този ранен час. Ние нямаше да я посещаваме, защото беше платена. Целта ни беше друга крепост недалеч - Kličevica. Тази беше дива и много интересна руина. По пътя към нея се натъкнахме на кемпер и две коли, които очевидно бяха нощували тук и ме доядя, че не знаех за тази възможност и се завирахме на сметище. Крепостта е от 15-ти век и ме очарова, наоколо беше зеленина и както видяхме - можело е да се нощува, естествено нелегално.
Продължихме към Задар. Днес имахме сериозна мисия - да разгледаме този огромен и интересен град. Този път успяхме с безплатното паркиране без да е нужно да се върви много - Кауфланд беше само на 500 метра от центъра, така че беше удобен за оставяне на колата. Нашата цел беше стария град, който също като Сплит и Дубровник беше наводнен от прегорели, запотени международни туристи. Направихме дълга разходка из центъра, тук имаше на места и нови сгради, които изникваха между старите. Това не ми хареса, но все пак старата част беше прекрасна и имаше много какво да се види. Красиви улички, римски руини, платени църкви с интересен екстериор и (може би) интересен интериор, приятна крайбрежна, иновативни арт инсталации, море от всички страни на полуострова... Градът е с много древна история, римляните са го притежавали, а векове по-късно е бил и под венецианско управление, което е повлияло на архитектурата му.
Върнахме се при Биби като първо влязохме в Кауфланд да си купим пиене и веган сладолед, все пак ни предоставиха паркинг. Бяхме просрочили двата часа безплатен, но бариерите не бяха спуснати през този ден и нямаше как да ни хванат в нарушение. Поехме към Posedarje, където посетихме малка църква на полуостровче. Беше миниатюрна и затворена, но симпатична, а в сянката й се бяха настанили полуголи плажуващи. Следващата ни спирка беше Масленски мост, където срещу 100 евро се скача с бънджи. Нещо не ми хареса тая цена, ама никак, така че се задоволихме с гледане на скачащите и на прекрасните панорами наоколо. Цялото крайбрежие на Задар е осеяно с острови и дълбоки заливи, почти като фиорди. Така че гледките в целия район бяха чудни, а още по-впечатляваща беше следващата ни отбивка - каньон Zrmanje. Не беше далеч от моста и като стигнахме паркинга за гледката към каньона, оставихме колата и отидохме пеш до близката спираща дъха панорама. Едноименната река с приказно син цвят протича грациозно между внушителни скали, а далеч на хоризонта се виждат дори скалните зъбери на Национален парк Пъкленица - още едно невероятно място, за което за жалост нямахме време този път, а има доста интересни преходи.
По реката минаваха дори яхти, разходихме се по ръба на каньона и предоволни се върнахме в колата. Продължихме към Starigrad, където имаше плаж със стара кула. Отидохме до нея, морето беше много плитко и спокойно, беше пълно с плажуващи. Едва успях да придумам мама да се изкъпе първо в морето, а после на душовете отвън. Нави се, но след хиляди разправии. А ми мрънкаше, че не се била къпала. Има хиляди възможности да се изкъпеш като си на път, особено с превозно средство, така че няма извинение. После ми беше благодарна за тормоза. Започна да става късно и се придвижихме по стръмни и тесни улички към гледка над Стариград, където хапнахме вечеря и се настроих за карането към Плитвички езера тази вечер по тъмно. Никак не обичах да минавам нови за мен места в тъмното и да не виждам гледките, но ако искахме да влезем в парка утре рано сутринта, веднага щом отвори, трябваше да пътуваме сега. А и аз възнамерявах да опитам да "хакна" парка, за да спестя едни 40 евро за билет.
Карането беше скучно без поглед към околния пейзаж. Като подминахме Кореница започнахме да се оглеждаме за място за спане. На Гугъл мапс видях едно обръщало на черен път насред гората и ми се стори достатъчно забутано. Стигнахме там по никое време и що да видим - една полицейска патрулка с включени фарове си стои насред пълния мрак. Бяхме слисани. Първата ми мисъл беше, че на тия полицаи не им е чиста работата. Нито излязоха да видят какви сме, нито ни спряха - нищо. Аз само минах покрай тях на обръщалото и тръгнахме обратно да се махаме. Може да са били пияни, на наркотици или кой знае какво. А може и да бяха донесли труп за изхвърляне в гората, кой знае. Важното беше да си нямаме вземане - даване с полицаи изобщо.
Отдалечихме се максимално от това място и десетина километра преди Плитвички езера навлязох в един черен път, водещ в посока границата с Босна и Херцеговина, намираща се едва на няколко километра от тук. Установихме се на самото пътче, надявайки се никой да не мине през остатъка от нощта, вече беше полунощ.
 |
| Крепост Kličevica |
 |
| Към църквата "Св. Дух" на полуостровче край Posedarje |
25.08.2023
Утрото беше скоростно, още преди 7:00 бяхме на паркинга за езерата, където оставих мама и продължих с буса нататък по пътя да търся безплатно място за спиране. Покрай цялото шосе всичко беше направено така, че да не можеш да спреш - бяха сложили дървени колци или бетонни прегради, за да не може да се настаниш отстрани на шосето. Мафията беше пълновластна тук. На 1,3 км обаче намерих място и оставих буса с надежда да си го намеря цял и на същото място. Връщайки се пеш към входа на парка, открих пътека вдясно, по която поех преди да стигна входа. Тази пътека се оказа точно това, което ми трябваше! Отведе ме право на главната пътека, само че след билетния контрол. Е, имаше табела точно там, където се съединяваха, да не продължаваш нататък без билет. Имаше и камера. А съвсем наблизо бяха лошите, проверяващи билети. Но аз не обърнах внимание на нищо, направих се на нормален турист и си минах без да се замисля и засуетя. След което бях вътре. Персоналът не ме забеляза, защото вече беше пълно с народ и лесно се слях с тълпите. Беше време да се обадя на мама да й кажа да отиде сама на касата и да си купи билет. Защото нямаше да я карам да ходи назад по пътя и да й обяснявам за тайната пътека, нямаше да иска да рискува. Един билет по-малко си беше екстра. Пак хакнахме системата. И от паркинг спестихме 15 евро, толкова щяхме да платим за 10 часа престой.
Не след дълго с мама вървяхме по пътеката. Национален парк Плитвице се оказа страшно красиво място, направо неземно и на моменти ти се струва, че е някаква компютърна анимация. Водата в езерата е толкова чиста и прозрачна, че всичко се вижда. Зеленината е докъдето поглед стига. Цветът на водата е уникално син, пълно е с рибки, патици и интересни дървета и цветя. Много, много красиво място. Водопадите са смайващи и многобройни, а единственият недостатък на това място - тълпите, разбира се. Още от 7:00 паркингът се пълнеше, по пътеката имаше невероятно много народ и цялата разходка в по-популярните части си беше изпитание за нервите. В другите части на парка, където обикаляхме, нямаше почти никакви хора. Тълпите бяха основно около водопадите и всички ползваха корабчетата за придвижване, а ние с мама правехме преходите, наречени с различни букви от азбуката и водещи до различни места из парка. Обиколихме всички езера, всички водопади, изкачихме се на високо в гората и сериозно походихме без спиране цял ден. Не зная колко километра навъртяхме, но не бяха малко. Мама капна, но не се отказа. Беше много доволна от видяното.
На пътеката си намерихме два билета - единият беше детски с вчерашна дата, но другият беше стандартен и с днешна дата. Което означаваше, че на връщане можехме да използваме електрическото корабче и да се повозим. Там сканираха билетите при качване. Опашките за него бяха ужасяващи, но ние го взехме само на връщане и почти нямаше чакащи. По дългите маршрути беше супер спокойно и приятно. Хората основно ходеха около водопадите и после се качваха на корабчето. Ние влязохме от вход 1, където се намира най-големия водопад и първо отидохме него да видим. С височина 87 метра е нещо грандиозно и е най-високият в Хърватия. Всеки водопад в района е силно впечатляващ и в комбинация с езерата и гората, се получава чиста магия. Не ми се тръгваше от това място. Не усетихме кога са минали десет часа в ходене и снимане. Езерата са с различна надморска височина, има денивелация между тях и се получава нещо като преливане от едно в друго. Районът е карстов и има много пещери, но не са отворени за посетители.
След като обходихме всичко без многодневните преходи, се качихме на корабчето и се повозихме. За лош късмет зад мен се паднаха някакви хора с ревящо бебе и направо полудях, така ми се искаше да го метна зад борда, за да млъкне чудовището. Не понасям човешки отрочета и шумът от тях ме изнервя по особено жесток начин. Не мога дори да обясня как този звук ми действа на нервната система, но ако някой ме остави в една стая с ревящо бебе и се върне след две минути, няма да го намери живо със сигурност. След корабчето и пътеката, се качихме и на влакчето за към изхода на парка, че да спестим на мама малко ходене. То също беше електрическо и решихме да го пробваме. Излязох си през главния вход, нали вече имах билет. Какво ли е правел човекът, който го е изгубил при положение, че достъпът до корабчето и влакчето е с билета. Тръгнахме към Биби и мама отказа да ме чака на паркинга, та походи още километър и нещо. Бяхме предоволни от деня и всичко видяно.
Поехме отново в посока морето, към град Senj. Този път по светло имахме възможност да се насладим на пътя, който беше много живописен и приятен. В град Otočac спряхме в Лидл за покупки на храна, посетихме и центъра. Карах нататък до тъмно, стигнахме гледката Vratnik с една кула, над която имаше голям равен паркинг, където се установихме за нощта. Тъкмо разпънах палатката до буса и дойдоха двойка италианци звездобройци да гледат звездите. Като свършиха, ни пожелаха лека нощ и си заминаха към Senj, където били отседнали. Заспах и на сутринта мама ми разказа, че към полунощ се появил някакъв джип, ама не останал, само минал и заминал. Този не го усетих, но в 3:00 дойдоха двойка туристи, които не разбрах от коя страна бяха, но останаха до сутринта да спят и си заминаха щом съмна. Голямо текучество на тая гледка... Иначе нощта мина добре и беше прохладно на 760 метра над морето. Имаше и уникална гледка, така че нощувката беше доста по-добра от тези на бунищата.
 |
| В Национален парк "Плитвице"... |
 |
| Патешка радост |
 |
| Някъде по пътя... |
6 коментара:
Не пиша всеки път, когато те чета, но да знаеш, че препрочитам по няколко пъти всеки един твой пътепис :) Винаги, когато искам нещо истинско, влизам тук. Благодаря ти, Тери!
Благодаря, малко ми е трудно да си представя, че някой друг освен майка ми ги чете по повече от веднъж, пък даже и по веднъж :) Друго ако не, поне всичко е едно към едно, както е било. Много мразя разкрасяванията, за да излезе всичко положително и прекрасно. А въобще не е такова и няма как да е, поне в моите очи.
Ти само си мислиш така, пътеписи за Азия и Африка , твои и на кервана сме ги препрочитали поне по 4-5 пъти :Д
Брех, това е някаква висша форма на мазохизъм :)
Приятно ми е да чета това, което пишеш, защото си непосредствена и истинска! И защото си добър човек - това се вижда от твоите пътеписи, независимо, че понякога хейтиш. Не се съмнявам, че е с основание! Не се отказвай да споделяш с нес, Тери :)
* нас :)
Публикуване на коментар