Лаос - част 2 - новогодишен Виентян и пещерите на Ванг Виенг

Буда парк, Виентян

The Ocean - https://www.youtube.com/watch?v=aI3yNckfSvU

31.12.2018

Прекарах целия ден в приятно обикаляне на интересните места във Виентян. Първата ми спирка беше храма Wat Sisaket, който добре си спомнях от предното ми посещение тук през 2009 г. Жалко, че във вътрешната част на храма имаше забрана за снимане и охранител зорко следеше посетителите, та не успях да щракна нищо от уникалните стенописи. Поне статуите, които създаваха усещането, че са безброй, бяха достъпни за снимане и много им се радвах. Бяха ми се запечатали в съзнанието предния път и сега отново ме впечатлиха много. Над 2000 са на брой. Билетът струваше 10 000 кип (близо 1 долар).

След посещението се насочих към автогарата, откъдето хванах рейс номер 14, отиващ до Буда парк - интересно място с множество огромни статуи малко извън пределите на града. Горях от любопитство да посетя това място, предния път го пропуснах и после съжалявах. Скулптурите са интересни, във вътрешността на една се влиза, а билетът за посещение на парка беше 15 000 кип. В автобуса до там имах лошия късмет зад мен да седи малко дете, което не спираше да ме тормози, дърпайки ми косата. Изтеглих се колкото можах напред на седалката, но диването не се спря. Едва се сдържах да се обърна и да му плесна един шамар, но за да не изреве някоя майка тигрица, реших просто да стана и да стоя на крака през остатъка от возенето, понеже други празни седалки нямаше. Веднъж стигайки до парка, се почерпих чепка банани от една сергия, за да си успокоя нервите.

Паркът е създаден през 1958 г и съдържа над 200 скулптури на Буда, хинду божества и митологични същества. Най-впечатляващата от тях е полегналият Буда, който спира дъха с размерите си. Прекарах доста време там, разглеждайки обстойно всяка скулптура. Обратно във Виентян, се отправих пеш към златната ступа Phra Thatlaung. Преди да стигна до нея, се качих на Триумфалната арка, наречена Patuxai и наподобяваща известната френска такава. Интересното е, че е построена именно в чест на тези, които са се били за независимост от Франция. Много впечатляваща конструкция, красива отвън, а гледката отгоре си заслужаваше 3000-те кип за билет. Ступата пък е най-важното свято място за будистите в Лаос. Смята се, че първоначално на това място е възникнал хинду храм още през 1-ви век. И по-късно е претърпявал множество опустошения по време на инвазии и войни, и възстановявания след тях. Ступата е наистина красива, сякаш цялата от злато. Последно е реконструирана след Втората Световна Война. Само малка част от нея е от истинско злато, останалото е боя. Вътрешната част не беше отворена за посетители, когато аз бях там. Само дворът беше достъпен и много ми хареса, билетът е 10 000 кип.

Залезът посрещнах на брега на Меконг, след чудесно прекаран ден. Купих си още банани, напоследък само това ядях. За да се почерпя и с нещо по-различно, си взех пликче от станалия ми любим sticky rice (слепен ориз), една баба продаваше доста като количество само за 5000. Изядох си го с кеф като го поръсих с лют сос, който си купих някъде във Виетнам и ми вършеше страхотна работа за овкусяване на безвкусни ястия. В хостела имаше интересни персонажи. Заприказвах се с един финландец, който пътувайки правеше и продаваше гривни, за да се издържа. Беше пълно и с руснаци, някои от които за нещастие се паднаха в моята стая, а те по принцип страшно много хъркат и имах съмнения дали ще мога да спя ако се напият и почне "оркестъра". Явно тази вечер навсякъде по хотели и хостели беше пълно, а по улиците изобилстваше от новопристигнали, търсещи настаняване.

Много исках да гледам и снимам фойерверките тази вечер очаквайки, че ще са нещо зашеметяващо. Седнах край реката, където тези от рецепцията на хостела ми бяха казали, че ще се вижда добре и зачаках. Недалеч имаше сцена с празничен концерт, на певеца нещо не му се удаваше пеенето и ми звучеше фалшиво на моменти. А фойерверките бяха супер малко, продължиха кратко време и бяха по-скоро обикновени, но въпреки това много им се радвах. От тайландската страна от другата страна на реката се виждаха по-мащабни и по-дълго време. Веднага щом свършиха, се прибрах да си лягам. В стаята ми беше дошъл един тайландец и се разприказвахме за мързела в Азия, за пристрастеността на хората към колите и моторите. Той дошъл в Лаос по бизнес, искал да вкара тук схемата с поръчването на такси с някакво приложение на "умните" телефони на хората. Според него това още не било навлязло в Лаос, а в Тайланд станало много популярно. Ужасно са се съсипали нещата за 10 години, откакто последно бях тук. Сега бекпекърите си поръчват такситата по тоя начин, автобусите също минават и ги вземат от хостелите направо. Никой не ходи да търси и открива, няма никаква тръпка и предизвикателство. Туризмът в Югоизточна Азия е направо механизиран вече, всеки хостел предлага да им резервира автобусни билети за следващата дестинация и рейсовете ги събират от вратите на хостелите. Така те просто се местят от едно място на друго - нулево приключение.

През нощта спах добре, повечето хора в стаята сякаш ги нямаше. Явно бяха наизлезли да купонясват до сутринта и добре, че не се върнаха. Врявата от улицата не ми попречи на съня, изкарах спокойна нощ.

Из Виентян...

монах художникиз храм Sisaket

Триумфалната арка в далечинатаВ Буда паркагигантска тиква на 3 етажа

Легналия Буда от друг ъгъл

Триумфалната арка

гледки отгореХрамови комплекси в района на златната ступа

Златната ступа Phra Thatlaung

залез край Меконгкрайбрежни заведения се стягат за празника

 01.01.2019

Както обикновено станах рано, събрах багажа и тръгнах по празните, лишени от какъвто и да е живот улици на столицата. Всичко беше затворено и рядко се мяркаха хора. Походих два часа с идеята да се измъкна колкото може повече от града и да започна стопа. Къщите не свършваха, но все пак си пробвах късмета на вдигнатия палец. Взе ме камион до следващия град. На шофьора му се приказваше с мен, но не знаеше английски. След него ме повози друг камион с мъж и жена вътре, последва нова доза ходене, придружена с изяждане на кило манго, което си купих от крайпътна сергия. Късметът ми се усмихна с момче и момиче с пикап, пътуващи за Ванг Виенг - моята следваща спирка. Повозих се отзад на въздух, а те ме почерпиха вкусен чипс. Пътят беше кошмарен - тотално разбит и падна голямо друсане и търкаляне в багажника на пикапа. Пейзажите бяха зелени и планински, пътувахме бавно.

Оставиха ме в града и ме насочиха накъде да вървя към пещерата Tam Chang, за която ги попитах. Стигнах до мост преди пещерата, за който имаше такса от 5000 кип да минеш по него, а отделно имаше и 15 000 билет за пещерата. Питах чичкото на пост дали ако платя и мина ще може да си разпъна палатката някъде наоколо, понеже ставаше късно и пещерата беше затворена за днес. Отговори отрицателно, лесно се отказах от посещение на това място. Още на пръв поглед Ванг Виенг ми се стори доста комерсиално и пълно с туристи място. Много е популярно, защото има различни атракции - zipline, тюбинг, пещери, турове, летене с балон, лагуни за плуване и т.н. Лошото е, че и цените са като за популярно място. И всяко кътче се плаща, всяка пещера, гледка, езерце... Природата е дала много на района, а местните са се постарали от всичко да изцедят лесни парици.

Навсякъде из градчето имаше ядящи и пиещи семейства местни и туристи, явно все още празнуващи новата година. Отправих се към друг мост, за който се оказа, че също се плаща - 4000 кип. Ако не минеш по него, не можеш да стигнеш до никоя от пещерите, които се намират от другата страна на реката. Ставаше тъмно, не ми се търсеше трети мост и платих дребната сума на момчето на пост, според което би било възможно да си намеря място за палатката някъде нататък по пътя. Не каза нищо конкретно, така че се отправих в посока първата пещера, която се намираше на 10 минути пеш встрани от шосето, по пътека през оризища. Минах покрай навеса на човечето, което явно през деня събира пари от туристите. Сега го нямаше, така че се добрах безпрепятствено до пещерата. Влязох да я разгледам, оставих раницата в началото й. Навлязох колкото можах навътре, но ми беше напрегнато, че нямам контрол над раницата и бързах да се върна. Като стана много кално реших, че няма да продължавам, понеже нямах подходящи дрехи. Кофти работа е да ходиш на пещери със същите дрехи, с които стопираш. В пещерата нямаше образувания, но беше страхотна и имаше доста препятствия. Местни бяха сложили дървени стълби на най-стръмните места, които бяха прогнили и имах усещане, че всеки момент ще се счупят. Разпънах палатката недалеч от входа на пещерата. От село наблизо се чуваше музика до късно, а на сутринта палатката бе пълна с дребни мравки, които търпеливо изкарвах една по една навън в продължение на поне час.

Новогодишно утро във Виентян

в пикап към Ванг Виенг

река Нам Сонг

във Ванг Виенг

Излитащи балони

мост, по който се плаща, за да минеш, ако си туриств пещерата, край която спахоставих раницата в началото

 02.01.2019

Възнамерявах цял ден да обикалям по пещери, гледки и природа в района, но още от сутринта имах усещането, че ще се разочаровам от дебнещи на всяко кътче местни, искащи да ми вземат лесни пари за посещението на нещо, създадено изцяло от природата, за което те не са положили и грам усилие да го създадат или поддържат. Тая мисъл почна да ми нагарча и се подготвих за проблеми. Тъкмо събрах палатката сутринта и покрай мен мина една жена. Доста щъкащи пешаци има в Лаос, което прави къмпирането по-сложно и изискващо внимателно криене.

Обратно на пътя походих известно време и стигнах до отбивка, водеща към пещера и гледка. По-нататък пътят пак се раздели и сбърках като поех първо към пещерата, а не към гледката. Успях да я разгледам преди чичето или лелката да се настанят под навеса и да чакат за пари, но като се върнах на разклона и поех към гледката, там явно "по-гладният" от колегата си чичка вече беше на пост и поиска 10 000. Тръгнах си с възмущение и дори пробвах да мина през гората, за да се добера до гледката нелегално, но имаше твърде много заблатена площ и след като без малко да нагазя в тресавище, се отказах.

Походих доста по пътя нататък, навсякъде фучаха бъгита с туристи. Явно беше много популярно да наемеш такова и да обикаляш с него, разпрашавайки пътя и вдигайки невъобразим шум. Стигнах до езеро, наречено Blue lagoon 1. Плащаше се 10 000, за да го посетиш. Не ми се удаде и тук безплатното проникване, беше оградено добре и се отказах. Нататък по черен път имаше още едно езеро със съответното име Blue Lagoon 2. Чудех се дали изобщо да ходя в тази посока, очевидно всичко тук се плащаше и нямаше какво да се гледа. Докато се мислех, махнах на една минаваща кола и тя взе, че спря. Двойка от Тайланд на екскурзия, отиваха до езерото и ме взеха с тях. Колата беше пикап и се возех отзад, та съвсем се напраших по черния път, вдигаше се цял облак зад нас. Езерото беше предпочитано за плуване и се плащаше само ако искаш да го доближиш и да влезеш в него. От паркинга се виждаше безплатно. Там се заговорих с тайванец, който също беше отказал да плати и да спонсорира това идиотско доене на пари. Чакаше спътника си и се възмущаваше. Тайландците поседяха малко до езерото, а аз ги изчаках на паркинга, след което се върнах с тях до Ванг Виенг. Нямаше никакъв смисъл да продължавам да обикалям района, всяко местенце беше завардено от някой местен, искащ пари. Хората дотолкова бяха свикнали с лесните пари от туристите, че сякаш бяха изоставили традиционните си битови занимания и по цял ден висяха на стратегически места в очакване на поредната златна кокошчица. Странно място беше Ванг Виенг... дори цените на храните в магазините из града бяха безумно завишени и си тръгнах на празен корем. Реших да си купя храна извън това населено място. А като добавим и факта, че районът е известен с широката употреба на наркотични вещества от туристите, които идват тук именно да се сдобият с такива, съвсем ми умря желанието да оставам още. Отправих се към Луанг Прабанг.

Придвижването до там се превърна в истинска одисея. Вървях около два часа по пътя и никой не спираше, а по едно време мина камионче, натоварено отзад с една камара боклуци и върху тях седяха две бели туристки. Веднага ги разпознах, че са стопаджийки, но камиончето не спря за мен и си продължи нататък по пътя. Продължих да вървя и след още час стигнах до село, в което камиончето беше паркирало и двете туристки го чакаха да разтовари част от нещата. Малко след като го подминах взе, че потегли и този път ме взе, та се метнах и аз отзад върху вехтошарника. Едва се държах да не изпадна при всичкото друсане по ужасно разбития път. Момичетата бяха германки и не след дълго решиха да слизат в някакво село, понеже ставаше късно. Казаха, че ще си търсят там къде да отседнат. Камиончето финишира пътуването си в друго село малко по-нататък. Слязох в прахоляк от глава до пети, гледах чудесен залез край реката и се надъхах да попитам в крайпътен храм дали може да разпъна палатката някъде наблизо. Монаси не срещнах обаче, вместо това дворът беше пълен с озверели деца, които веднага щом ме видяха, ми се нахвърлиха с крясъци "money, money". Нещо ми секна мерака да спя наблизо, изнизах се по най-бързия начин. Застанах на изхода на селото да стопирам. Местни от околните къщи ме зяпаха и обсъждаха, но никой не ме заговори, не се усмихна. Видяха ми се доста резервирани хората.

Стана съвсем тъмно и вече само чудо можеше да ме измъкне от тук. Стопът през целия ден никак не вървеше, нямаше и трафик по шосето, особено нощем. И все пак чудото дойде във вид на голям бял пикап. Първо ме подмина, но после спря и се върна. Шофьорът въобще не говореше английски, но доколкото разбрах пътуваше чак от Savannakent до някъде още по-далеч от Луанг Прабанг. Дълго време се люшкахме по разбития и кошмарен за всяка кола път. Беше ми криво, че няма да видя гледките по трасето заради тъмното, но и същевременно се радвах, че ще стигна днес. На едно място спряхме за вечеря в ресторант и шофьорът поръча без да ме пита супа с някакви меса и за мен. Остана си недокосната, не ядох нищо. Изобщо не разбираше що е то вегетарианец, а и май му беше все едно дали ще ям, важното че е поръчал и за мен. Беше странен човек и не говорехме много, не само заради езиковата бариера, но и по някакъв начин не ми допадаше, сякаш нямаше добро излъчване.

Остави ме в Луанг Прабанг, на около 30 минути пеш от центъра. Имах намерение да сляза някъде по пътя, където ми се стори ненаселено и диво, но такова място не си харесах. Тъкмо да видех някое сгодно място и от храсталаците излизаше някой човек, който фаровете ни осветяваха. Изобщо не ми се виждаше ненаселено и прецених, че е по-добре да вляза в града и да питам там в някоя полиция или храм например. Тръгнах по нощните улици и се зачудих къде да питам по-напред. Кривнах в уличка, където беше пълно с лъскави хотели и нямаше и помен от храмове. Две момчета и едно момиче се спряха да ме питат какво търся и им обясних ситуацията. Предложиха ми само къща за гости за 35 000 кип, което отхвърлих. Опитаха се да ми помогнат като попитаха охраната на един от хотелите дали може да разпъна палатката близо до оградата от външната страна. Отговорът бе отрицателен, на охраната хич не му се понрави идеята. Младежите си тръгнаха, а аз мръднах около 50 метра след хотела и реших да се установя на една пуста поляна, от външната страна на оградата на новострояща се къща. Реших, че може би ще е читаво място, понеже в пределите на къщата спяха работници на хамаци. Улицата беше на 20 метра от палатката и въпреки, че тъмнината ме скриваше, бях много нащрек през тази нощ. Шум от моторчета и викове на пияни се чуваха до късно. Никой не ме обезпокои, нямах търпение да съмне и да започна да разглеждам уникалния Луанг Прабанг - град на изумителни  храмове и манастири, спиращи дъха водопади, красиви планини и търпеливи местни.

В тази скала се намираше пещерата, до която спах

по пътя...

входа на втората пещера, в която успях да вляза

Буда ме чакаше вътре

душичка, която се уплаши и се сви

Около Ванг Виенг е наистина красиво!

нашествие на туристи с бъгита

разкошно храмче

Blue lagoon 2

обратно във Ванг Виенгплатеният мост

в Луанг Прабанг, до къща в строеж