Тайланд - част 2 - Чианг Май и наоколо

 

В традиционното село Дой Пуй

Loyal Brave True - https://www.youtube.com/watch?v=G6PZm8vhm6I

 

11.01.2019

На разсъмване събрах лагера бързо и се възползвах от възможността за душ в тоалетната. Въпреки оскъдния сън, дължащ се на силната музика и пиянските крясъци от недалечно заведение, душът с маркуч, който вероятно се ползва за миене на коли, ми подейства освежаващо и се отправих на път с прилив на нови сили. Първият стоп ме отведе до Fang, където ме стовариха в града и походих преди да вдигна палец отново. Взеха ме мъж и жена, с които пътувах дълго по живописния планински път до Chiang Dao - тяхната крайна дестинация. Няколко пъти спираха да оставят или вземат разни неща, а мен ме стовариха на разклона за Chiang Mai. Там отново ми спряха мъж и жена, жената беше толкова зловещо дебела, че имаше огромни трудности да слезе и да се качи обратно в неголямата лека кола, която сякаш се накланяше леко на страната, на която тя седи. Спряхме на една бензиностанция и тя отиде до тоалетна, а в това време наблюдавах минаващите на паркинга хора - доста от тях бяха дебели, не просто добре охранени с някое кило в повече, а наистина дебели. Когато бях в Тайланд през 2009 г., нямам спомен хората да са изглеждали така, понеже все пак са дребни азиатци и дебелеенето не им е в кръвта. Но през последните години страната до такава степен се е насочила към всичкото зло, що идва от Запада, особено към бързите храни, тъпкане с тях и придвижване само с моторни превозни средства, че изобщо не е странна тази тенденция. Жената беше при всички случаи над 100 кг и имаше огромни двигателни трудности, стана ми жал.

Пътят до Чианг Май беше много зелен и красив, имаше природа, на места се виждаха водопади и шосето бе обгърнато в зеленина. Хората ме оставиха съвсем близо до центъра, но тъй като отначало не знаех къде съм, се полутах малко, докато се намеря. За луд късмет попаднах на интернет кафе в една уличка и веднага влязох. Успях да намеря най-евтиния възможен хостел и реших да си запазя легло в него за две вечери, за да мога да разгледам Чианг Май спокойно.

В хостела, наречен Jay's guesthouse, ме посрещна злобна, свадлива и крива леличка - нещо крайно нетипично за народа на Тайланд. Такива хора се срещат рядко, като цяло тайландците са усмихнати и весели хора. Лелката беше собственичката и се държеше просто ужасно. Отначало помислих, че сигурно денят й е бил лош и си има проблеми, но се оказа, че просто си е такава и с всички се държи по този начин. Първо ме накара да седна да я чакам уж 5 минути, които станаха 30. Цялото чакане беше само за да й платя нощувките и да ме запише по паспорт. През цялото време, докато чаках, тя си говореше празни приказки и се хилеше изкуствено в компанията на някакви други патки, които явно бяха нейни приятелки или познати. На два пъти ме накара да я снимам с тях. След цялата тази загуба на време най-после ми обърна внимание. Обясни припряно правилата в хостела, най-важното от които - кога се заключва външната врата вечер. Това мен ни най-малко не ме засягаше, тъй като щом се стъмни, няма какво да търся навън. Но за 90% от дошлите тук пътуващи, явно беше много важно, понеже те гуляеха навън по малките часове на нощта. Лелката се беше научила, че бледоликите олигофрени не се прибират рано и не са дошли в тоя град, за да спят, така че беше вкарала малко ред в хаоса и заключваше вратата всяка вечер по едно и също време, след което никой нямаше право да се прибере в хостела. Докато ми обясни всичко, стана 16:00 следобед и направо загубих деня. Хвърлих раницата на едно от леглата, взех си ценните неща и се втурнах да обикалям. 

Чианг Май е най-атрактивният и популярен туристически център на северен Тайланд. Чужденците идват тук по ред причини, например да посещават изключително интересни и стари храмове, с каквито градът прелива, да научат традиционни тайландски неща чрез различни курсове, да гуляят по нощите пияни и заляни, да лежат проснати като свине на изкарани на улицата шезлонги, върху които чевръсти масажистки да им търкат огромните разплути туловища... Та причини да дойдеш тук - колкото искаш. Има за всеки по нещо и гарантирано никой посетител не би скучал. За такива като мен на дневен ред са храмовете, безцелното шляене по улиците, посещение на близката планина и дегустиране на разни веге вкусотии от улични сергии. Още при първата разходка из града установих защо белите старчета от умерения климатичен пояс идват тук. Не е за тен, а за да лепнат някоя тайландка тип проститутка, с която да се размотават по улиците, такива двойки се виждат навсякъде и направо избождат очите.

Започнах храмовете по ред, бяха толкова много, че дори за няколко дни беше невъзможно да се обиколят всичките. Все пак се напънах доста и успях да видя наистина много от тях, някак си всеки ми се стори специален по своему. Изобщо не съм от хората, които се насищат като посетят 10 храма по ред, или 10 водопада (след което въздъхват: "охх, още един храм ли!"), аз обаче и на 100-ния храм пак ще тръпна в очакване за 101-вия, да не говорим за водопадите. До тъмно "покорявах" храм след храм, а когато дневната светлина си отиде и гладът стана твърде натрапчив, се отбих на една сергия и си взех да ям вегетариански dumplings - много вкусни! Остатъка от вечерта прекарах в интернет кафе, а по-късно в хостела ме очакваше изненадваща среща. Оказа се, че в стаята ми един от другите бекпекъри е турчин, който ме разпозна. Срещали сме се в Таджикистан преди много месеци. Аз изобщо не го познах, тъй като по принцип рядко помня хората, освен ако не са ме впечатлили с нещо конкретно. Сподели, че е тук за месец на някакви курсове и че отдавна е в този хостел заради цената му, а злата лелка собственичка си е винаги така зла, не само днес.Изобщо не спах добре в стаята, тъй като прозорецът беше насочен към улицата, а там беше ужасно шумно през голяма част от нощта.

 

Първа обиколка на красотите из Чианг Май...

храм Lok Moli

Lok Moli и красивата ступа зад него

едно от любимите ми растения - папрат "еленови рога"

храм Chiang Man

по улиците на града...

вкусна самосасергии за хранене на открито

мангостин, рамбутан и други вкусотиисупер вкусни веге dumplings със соев сос

вечерни молитви

зелените нудъли ме впечатлихахлебчетата с дуриан ми напълниха устата със слюнка

  

12.01.2019 

Успах се сериозно, тъй като почти не мигнах през нощта. Станах чак в 7:30 - пълен антирекорд за мен. Това оряза деня ми с два часа и ме накара да се откажа от закуска днес, за да имам повече време да обикалям. Единственото нещо, което сторих преди да изляза, беше да си изпера всичките мръсни дрехи. Имаха спешна нужда да бъдат обезмирисани, смрадта не се траеше.Първата ми спирка беше мястото, от което тръгват маршрутки до храм Doi Suthep, намиращ се в планината. Рейсчетата бяха полу пикапи - открити отзад, но с покривче в случай, че завали. Преобладаващата клиентела беше бледолики, тъй като мястото е много атрактивно за туристите. Храмът се намира на 16 км от града и взех транспорта, за да спестя време. Ако човек е за повече дни тук, би било най-добре да се отиде пеш до там, пътят в планината е целия в зеленина. От паркинга до самия храм има 305 стъпала за изкачване, които взех на един дъх. Тълпи от хора прииждаха или си отиваха, беше много оживено. Някак като по чудо успях да мина на входа без да платя билет, явно таксуващият ме пропусна. Храмът беше интересен и вълнуващ, отделих му доста време. Тълпите бяха натрапчиви и дразнещи, но се опитах да ги игнорирам. Храмът е 600 годишен, предлага впечатляваща гледка към Чианг Май и е разположен изцяло сред зеленина и цветя. Районът е обявен за национален парк.

Слязох обратно до паркинга и поех пеш и на стоп към друго място на няколко километра след храма - село Doi Pui. Селото е на етноса хмонг и се води традиционно, така че също е магнит за туристи. Беше пълно и с тайландци, дошли да облекат традиционни костюми и да се снимат из селото. Хмонгските носии бяха навсякъде, даваха се под наем и се продаваха. На входа на селото пък имаше таксуващ чужденците по 10 бат за посещението. Успях да се вмъкна от горния край на селото, заобикаляйки доста и не платих нищо. Имаше няколко традиционни къщи и музей с интересна информация и предмети от бита. А градините с цветя бяха чудесни за разходка. Имаше и втора част на селото, за която се плащаше отделно още 10 бат. Там платих, за да спестя време от търсене на нелегален вход. Все пак таксата изобщо не беше висока, а денят мощно напредваше. Предстоеше ми да разглеждам толкова много места в Чианг Май, трябваше да се връщам. 

Поех пеш по шосето и веднага ми спря на стоп мотор, шофиран от турист. Направих грешка, че се качих. Момчето беше от Франция и изобщо нямаше понятие как се кара мотор, особено по нагорнище и с още един човек отзад. Пътят бе много стръмен, а той подаде рязко газ, при което аз моментално паднах на опашката си, а той едва се задържа прав и не падна назад, но изпусна мотора, който се тръшна на пътното платно. Втора огромна грешка - момчето се опита да вдига мотора, докато все още беше включен и като хвана дръжката с газта, подаде газ и моторът буквално го хвърли в канавката, където падна и той самият. Беше страшна пародия и една групичка местни с мотори веднага се притекоха на помощ. Французинът беше много ошашкан, целият в драскотини и синини, на места му течеше кръв от ожуленото. При следващия опит да вдигнем мотора, поне се сети да го изключи. Като се поуспокои малко, местните си тръгнаха, а аз му казах, че няма да се качвам втори път, шосето беше много стръмно, а той явно не можеше да вози човек. Не ми хрумна да му предложа аз да карам и да си го откарам до града, понеже беше много стреснат. Вместо това продължих пеш и не след дълго се возех на стоп в кола с мъж и жена. Оставиха ме на входа на Чианг Май, а още в колата започнах да усещам яростни болки в областта на опашката. Като слязох и тръгнах пеш още повече ме заболя. По обичайния ред изключих бутона за болка и игнорирах напълно проблема. Това толкова присъщо за мен поведение действаше безотказно при всичките ми пътувания по отношение на всякакви травми, наранявания, болести. 

Остатъка от деня прекарах в обикаляне на храмове, едни от най-впечатляващите бяха Wat Suan Dok, Wat Chedi Luang, Wat Phra Singh. Минах през нощния пазар да си купя лепкав ориз, мандарини и мангостин. Огледах сергиите, на които продаваха панталони, тъй като единият ми чифт вече беше доста окъсан и не ставаше за друго, освен за пижама. Пазарлъкът обаче не вървеше и цените бяха твърде високи. На връщане към хостела случайно минах по "веселата уличка", където едно до друго имаше десетки масажни студиа с извадени на улицата шезлонги, върху които огромните туловища на "белите китове" от умерения климат бяха усърдно размачквани от дребни и кльощави тайландки. Измежду тези бизнеси процъфтяваха редица барове, кръчми и публични домове като за див ужас на моралните хора, труженичките бяха наизлезли на улицата полуголи, а повечето от тях видимо бяха и травестити, за капак на шока. Белите дъртаци обикаляха от бизнес в бизнес, харчеха паричките си и целият този разврат процъфтяваше яко. Най-зловещото беше, че всичката тая измет беше на метри от храмовете, даже буквално измежду тях. Ето това наистина ме срази. И ми даде повод да размишлявам до късно относно надписите по входовете на храмовете, всеки от които приканва да се обличаш прилично като влизаш вътре. Отвън обаче полуголите пачаври си обикалят необезпокоявани.

     

По стълбите към храм Doi Suthep

кучетата "медитират" отвънкрай всеки храм се мъдрят такива табели

гледка към Чианг Майинтересни неща за проданприличат ми на дървесни гъби

в село Doi Pui

в една от традиционните къщи

тайландци, облечени в хмонгски носии

дрямка

в музеяброй на население по племенасергии за туристите

втората част на селото, която се таксува с друго билетче

идеален обяд - хлебче със зеленчуци и соево мляко с какаообратно в Чианг Май

храм Suan Dok

тържесвоарт :)

Храм Phra Singh

вътрешността е богато изрисуванафасада на луксозен нов хотелпо тази пътека се стига до басейнахрам Phantaoбезчет предупреждения за забрани и правила, само да ти се чете

древната ступа на храм Chedi Luang

монах, зяпнал в телефона си - честа гледкакутия за дарения за бездомните кучета край храма

уличка с безчет кръчми и подобнижива музика

не мога да отрека, че ми потекоха лигите

 

13.01.2019 

Преди да напусна хостела, успях да разгледам още три храма. Когато излизах сутринта, на входа се разиграваше страшна драма. Откачената, груба и побъркана собственичка, наричаща себе си "мама" и напомняща болезнено на вещицата от "Рапунцел" ("Tangled"), беше нарочила някакво момче азиатец, което очевидно беше турист. Бе извикала полиция и полицаят се държеше ужасно с момчето. Не разбрах какво точно е станало, попитах едно момче страничен наблюдател и той спомена някакво сбиване. На "мамата" страшно й личеше, че мрази чужденци и се възползва от всяка възможност да напакости. За краткия си престой, понякога имах чувството, че ако може ще ни изколи всичките, докато спим. От турчина научих, че всеки ден гонела по някого от хостела, дори за най-малкото нещо, а отделно персоналът постоянно се сменял, понеже уволнявала постоянно. 

Доста походих до края на града и чак по обяд започнах стопа. Качи ме кола за Lamphun, а после успях да хвана друг стоп с мъж и жена до болницата за слонове FAE, където много държах да отида. Прекарах там два часа, през които плаках толкова много, че едва намерих сили да си тръгна. Имаше слон само с два крака, друг с един липсващ, трети с леко наранено краче, а имаше и множество протези, които явно там се изработваха, за да се помогне на осакатените слонове. Болницата е тотално различна и няма нищо общо с намиращото се в съседство отвратително място, наречено "conservation center", където двуноги уроди правят шоу за туристите със слонове. Същите тия уроди преди години нарочно направили пожар в болницата и хората едва спасили сакатите слонове. Освен това постоянно им чупели табелите на пътя, указващи посоката към болницата, за да не отива никой в нея и всички да посещават атракционния център за тормозени слонове. Егати чудовищата са хората, всеки път се изумявам на какво са способни! Толкова се разстроих от посещението и така се сближих с единия слон, който постоянно се опитваше да ме докосне с хобот, но не успяваше заради огражденията, че ми беше адски трудно да си тръгна. 

Обратно на пътя продължих да рева и просто не можех да се успокоя. Следващият стоп беше с голямо семейство от Банкок. Били на сватба в Чианг Май, сега се прибираха. Малко след като ме взеха, се отбиха на крайпътен пазар за дрехи и сувенири, който беше просто огромен, имаше всичко и цените бяха почти два пъти по-ниски от Чианг Май. Докато хората разглеждаха и пазаруваха, аз успях да се сдобия с панталони точно от тези, които исках, на цена 160 бат, а не 290, колкото ми искаха в града. Пътувахме през остатъка от деня към следващата ми дестинация - Сукхотай. От седене отзад в пикапа върху ударената ми и болезнена опашка, направо сълзи ми избиха от болка, но както обикновено игнорирах успешно проблема. Все повече се затвърждаваше мнението ми, че каквато и травма, рана или болест да имам, е напълно достатъчно да я игнорирам, за да ми мине все някога. Пък ако не мине - здраве да е :) 

Беше почти тъмно, когато ме стовариха на входа на историческия парк Сукхотай. Седнах да вечерям в паркче до храм Traphang Tong Lang, наблюдавайки как местни хранят огромни сомове в езерото. Зачудих се къде ще е най-удачно да спя и реших да поема към северната зона на руините, комплексът е огромен. Докато вървях по пътя, една патрулка с полицай мина. Реших да го попитам къде може да къмпирам, а той направо ми каза да се качвам в патрулката и ме откара до полицейския участък край пътя до руините - идеалното място за спане! Ченгето на пост говореше английски, двамата полицаи бяха много мили и веднага ми показаха добро място зад участъка, където да опъна палатката. Нататък всичко бе гора, нямаше никакви други сгради в близост и се очертаваше много спокойна нощ. Такава и беше, а на сутринта бях в пълна готовност да обикалям чудесата на този древен град.

последна разходка из Чианг Май"Да убиваш животни е слабост, да убиваш гнева - постижение"

на входа на болницата за слоновес интерес открих, че и Бриджит Бардо е помагаларазлични протези за крака на слоновеслон с осакатено краче

С тази душичка прекарах много време и се сприятелихме веднага

вечерно пристигане в Сукхотай - храм Traphang Tong Langгладни сомове чакат хрананощувка до полицията