Камбоджа - между храмове и делфини

Готин мост, потънал в оранжев прах :)


За първи път в Камбоджа бях през 2009 г. Тъй като тогава й отделих доста време, сега възнамерявах само да мина набързо и да се отбия на две места, които не посетих предния път. Ангкор Ват реших да го пропусна, за да не плащам отново прескъпия билет. Не че не ми се ходеше там - напротив! Но нали бързах и да се прибера у дома някъде края на март, трябваше каквото мога да съкратя по пътуването. Някой ден ако имам време да пиша и кача снимки от онова първо азиатско обикаляне, ще има за Камбоджа и Ангкор - едно от най-впечатляващите места в света, което наистина ме остави без думи. А самата страна тогава ми се стори много колоритна и вълнуваща. Стопът беше труден поради липсата на коли и без малко не умрях от жажда някъде след границата с Лаос. Но като цяло си прекарах супер в Камбоджа и пазя все хубави спомени от там.

25.12.2018
Незнайно предградие на Пном Пен. Коледната утрин. За християните - празник, за материалистите, очакващи нови вещи да им бъдат подарени - празник, за камбоджанците и за мен - ден обикновен. Още преди разсъмване някой от монасите ме изтръгна стресово от и без това супер нестабилния и накъсан сън като се опита да повдигне палатката, явно мислейки си, че няма дъно. Имаше нещо много сбъркано в този манастир, нещо не им беше на ред на тези хора (и кучета). Отворих ципа на палатката при това рязко събуждане, за да видя какво става, а тъпакът се смееше. Кефеше се, че ме е събудил сякаш от земетресение. Добре, че поне не счупи палатката. Веднага се заех със събиране на лагера, за да се омета от това шашаво място час по-скоро. Кучетата не спираха да лаят и съвсем истерясаха като свалих рейките на палатката. Горките животни, явно и те бяха врътнали покрай ненормалниците, които ги отглеждаха. Изпратиха ме до главната порта подтичвайки зад мен със свиреп лай. Добре, че монасите не дойдоха да ме изпратят и те.
По изгрев тръгнах по пътя към Пном Пен. Намирах се в някакъв краен квартал. Видях, че минават градски автобуси и се качих на един. Момиче в рейса ме заговори и попита къде отивам, след което каза да не се отделям от нея, тя също отивала към центъра. На слизане не ме таксуваха, защото нямах камбоджански риели, а шофьорът нямаше ресто да ми върне за 1 долар, колкото му подадох. В Камбоджа и доларите вървят много и навсякъде, но за някои дребни суми си трябват риели. Слязохме на една спирка и момичето каза, че ще сменяме рейса с друг към центъра. След още едно кратко возене се озовахме там и се разделихме. Използвах възможността, че съм в Камбоджа, за да се запася с долари и дръпнах 200 от един банкомат. Пном Пен нямах намерения да разглеждам, предния път като бях в Камбоджа прекарах много на брой приятни дни тук, под грижите на невероятната ми каучсърфинг домакиня глухонямата американка Таши - прекрасен човек! Тя ме запозна наистина добре с града и хубавите неща из него. Едно от нещата, които никога няма да забравя, е сока от захарна тръстика, с който тя редовно ме черпеше. Приготвя се и се продава на улицата с едни специални ефектно изглеждащи машинки.
Отправих се директно към град Кампонг Чам, разположен на два-три часа от столицата. Исках да го разгледам набързо и да продължа към Кратие - мястото, където може да се наблюдават силно застрашените от изчезване делфини, обитаващи река Меконг. В Кампонг Чам главната атракция беше бамбуковият мост над реката, който те отвежда до остров Koh Pen с приятен крайречен плаж. Предвидливи местни са направили заведение с кътчета за отдих - хамаци под сламени навеси, маси и столове под чадъри... Местенцето е свежо и се вписва идеално в обстановката. Самият град е доста различен от забързания Пном Пен, няма трафик, шум и хора навсякъде. Хареса ми, разходих се из него и доколкото разбрах тук живее значителна част от мюсюлманите в Камбоджа. Центърът е приятен, струва си човек да се разходи и покрай реката. От другата й страна, съвсем близо до главния мост, се намира останал от колониално време френски фар.
Още докато вървях по моста започнах да стопирам и ме качи човек на мотор за късо разстояние. След като слязох, походих малко пеш и ме взе ван, който може би беше такси, но ме вози безплатно до разклон за Кратие. Там вече започна голямото ходене. Имаше трафик, но слаб, а и никой не гореше от желание да спре. Повечето коли бяха платен превоз. Макар сега в Камбоджа да имаше много повече като брой коли, отколкото преди 10 години, стопът пак си беше леко по-труден от този в съседните страни. Минаваха и някои празни частни коли, чиито шофьори също нямаха желание да спрат, явно предпочитаха сами да си карат. Докато вървях, минавах село след село. Къщичките все още бяха традиционни дървени, а не грозни модерни бетонни постройки. Явно тук хората все още не бяха се замогнали дотолкова, че да си построят нови. Който ме видеше по пътя, започваше да вика и маха, особено децата.
По някое време спря човек на мотор, който предложи да ме откара 2 км напред. Качих се и като стигнахме до неговия разклон, ме покани да остана на палатка край сграда на радиото, където отивал. Ставаше късно и се навих, нямаше смисъл да продължавам за днес. Междувременно до нас спря лъскава кола с мъж и жена. Жената говореше английски и ми обясни, че е минала по-рано, но не спряла и отишла да вземе мъжа си. Върнали се заедно да видят дали могат с нещо да ми помогнат. Поговориха си малко с моториста и ми казаха, че е добра идея да отида с него. 
Човекът ме откара до сграда с голяма антена, която ми обясни, че е на радиото. Намираше се навътре по черен път, но не особено далеч от главния. Там живееше временно с няколко свои колеги и по-малкия си брат. Всички бяха много мили, братът свиреше на китара, но не знаеше как да си я настрои и звучеше фалшиво. Помоли ме да опитам аз да я настроя, горе-долу стана, ама далеч от идеално. Едно от момчетата се зае с готвене и специално за мен приготви зеленчуци с ориз. Най-готините обитатели тук обаче безспорно бяха 14-те патици, които обикаляха навсякъде и акаха на поразия :) Човекът сподели, че са му като деца и всяка си има име. Тоест нямат намерения да ги ядат. Голямо облекчение за мен.
Успях да се изкъпя с канче и маркуч в банята, отмих оранжевия прахоляк, полепнал по мен от камбоджанските пътища. Все едно се върнах назад във времето, именно този прахоляк бе един от най-ярките ми спомени от страната. Преди да разпъна палатката, хората измиха плочките на верандата от акитата на патиците. По някое време през нощта бяха успели да наакат малко горния пласт, та сутринта я измих с маркуча.
Из центъра
В центъра на градчето
Плажни кътчета за посетителите
На гости при човека с патиците (вдясно) и негови колеги

26.12.2018 
Сутринта станах в 6:00 и имаше приготвен ориз със зеленчуци за закуска. След хапване и раздумка, човекът с патиците ме откара до главния път. Много приятно и запомнящо се гости беше. Поех отново пеш в посока Кратие. Надявах се днес да имам повече късмет със стопа. Така беше - взе ме пикап с мъж и жена право за там. Возех се отзад, както най-много обичам. На една пауза ме почерпиха печени банани от крайпътна сергия, а на друга - печена царевица. Оставиха ме в началото на Кратие, където живееха. Поех на разузнаване. Възнамерявах да наема колело за един ден, да отида с него до мястото, откъдето тръгват лодките за гледане на делфините, да ги видя и после обратно в Кратие да върна колелото. В града имаше туристически информационен център, където поразпитах човека за нет кафе, колелета под наем и места за разглеждане в района. Даде ми карти, а за достъп до компютър ходих да питам в един хостел на име Silver Dolphin. Нямаха компютри, но попитах и за нощувката колко е. Цената 3 долара ми хареса и веднага хвърлих раницата там, така се отървах от карането на колело цял ден с нея. Наех го от хостела направо, бяха помислили и за това. За съжаление всички колелета под наем из Югоизточна Азия са от онези без рамка, тип дамски и са ми много неудобни, не мога да се адаптирам към тях. Ужасно трудно е да намериш нормално колело с висока рамка, чак в Мианмар успях и то само на едно място. Поех към мястото с лодките, намираше се на около 15 км по приятен път край река Меконг. Преди да стигна се отбих до три готини храма. Последният беше на хълм, наричаше се Phnom Sambok и имаше много на брой статуи на Буда по стълбите към него, както и прекрасни кътчета из гората наоколо, изобилстващи от още и още статуи. Хареса ми и доста се задържах там.
На мястото с лодките платих 7 долара за возенето и зачаках да дойдат други трима човека. Ако наемеш лодката сам, цената е 9 долара. От брега делфините също се виждаха и ги гледах как подскачат, не можех да им се нарадвам. Делфините на Меконг са от вида Irrawady - силно застрашени от изчезване, водят се най-редките в света. Останали са едва около 60-70 броя! Живеят само в Меконг и преди години рибарите са ги избивали, та са намалили популацията им драстично. Сега се говори, че местните са наясно с важността им и не ги закачат, даже ги пазели заради приходите от туризма. Обаче шибаните китайци почнали да строят язовир на границата с Лаос и това неминуемо щяло да повлияе негативно върху екосистемата в Меконг, поставяйки под въпрос съществуването на делфините. Докато бях в лодката с двойка французи и тяхната екскурзоводка, която разказа всичко това, ме обзе настроение да убивам. 8 милиарда дефектно мутирали маймуни на планената Земя и само 60 делфина! И гнусните жълтури с дръпнати очички няма да мирясат, докато и тяхната сметка не видят! Вместо да се радвам, че виждам делфините тук и сега, ми се дорева страшно от чутата информация. Как ми се иска китайците да изчезнат от лицето на Земята лелееее, как ми се иска!!! Няма държава в Азия и в Африка, на чието биоразнообразие да не са посегнали! Перки от акули, жлъчки от мечки... плащат жълти стотинки на тъпи и бедни местни хора да избиват съответните животни и да им ги предават за тяхната "традиционна медицина" и редки специалитети. Тръпки ме побиват като си помисля колко животни са вече изчезнали и колко още има да изчезват през следващите години. Само се надявам моят живот да приключи по-скоро, за да не гледам и чувам всичко това, защото зверски боли!
Делфините бяха жизнерадостни и любопитни, обикаляха лодката, но спазваха добра дистанция и не идваха близо. Успях да направя снимки, но само отдалеч, понеже вече не разполагах с втория обектив към апарата (75-300 мм). Реших да го изпратя вкъщи с пакета от Виетнам, тъй като отиваше към разваляне и правеше проблеми в последно време. Прекарах 1 час в лодката, лодкарят беше добър и не тормозеше делфините, не се приближавахме много и ги наблюдавахме отдалеч. Хареса ми начина, по който се провежда заниманието - не се стресират животните.
Тръгнах обратно към Кратие и точно по залез стигнах, изпратих слънцето на брега на реката. Отидох до още един храм на 2 км от центъра и върнах колелото по тъмно. Голяма радост беше днес - 30 км на колело! Ужасно ми липсваше карането вече, толкова месеци без моето. Отидох в единственото подобие на интернет кафе, където имаше само един компютър. На път обратно към хостела си взех пликче ориз от улична продавачка и се прибрах да ям. Прекарах вечерта в писане в тетрадката, седейки под вентилатор, който да охлажда врящия ми в жегата мозък :) Успях и да си изпера дрехите, имаха нужда. Стаята беше с 6 легла и на едното се бе настанила французойка, която я нямаше през цялата нощ, така че стаята си остана само за мен. На следващата сутрин възнамерявах да поема към границата с Лаос. В Камбоджа - малко, но от сърце. Пак ми хареса страната, както и предния път. Има какво да се види и прави, оставих си доста интересни храмове за някое следващо посещение. Сега ми се падаха много встрани от маршрута към Лаос.
На стоп в пикап
Любимите ми традиционни къщи, характерни за Югоизточна Азия и на доста места заменени с грозни бетонни постройки
храм Krong Kracheh
по пътя към Кампи - мястото за гледане на делфини
нагоре към храма
Идилия :)
Делфини вляво от лодката
По-близка снимка от тази нямам, държаха си една добра дистанция
Маршрутът ми през Камбоджа

Бюджет в Камбоджа:
Престой - 2 дни, общо похарчени - 77 500 риел = 18,83 USD
+ 30 USD за виза
+ 4 USD такса при теглене от банкомат  
Подробно:
  • 28 700 риел (7 USD) - лодка за гледане на делфините в Меконг
  • 12 300 риел (3 USD) - нощувка в хостел в Кратие
  • 20 500 риел (5 USD) - храна и напитки
  • 10 000 риел (2,44 USD) - интернет кафе
  • 6000 риел (1,46 USD) - наем на колело в Кратие

3 коментара:

Unknown каза...

Наистина са им много особени физиономиите на тези делфини. Не бях чувала за тях

Анонимен каза...

Вчера точно Irrawaddy гледах :)Дано ги опазят!

https://www.instagram.com/p/B4f0WFxgWE3/

Tery каза...

Страхотни снимки! Дано, наистина! Невероятни същества са, някак си не искам дори и в най-черните си мисли да допускам, че ще изчезнат :( Просто не знам срещу китайците какво може да се направи, цели държави се продават на жълтурите. Югоизточна Азия най-жестоко си пати от влиянието им, а биоразнообразието там е (по-точно беше) изключително голямо.