Пирин пее, Пътят ме зове... и краят на 24 години вегетарианство :)

Тевното езеро по залез

Позволявам си за момент да се отклоня от поредицата пътеписи за азиатското пътуване и да сложа нещо за любимата ми България. Не можах да се сдържа, понеже Пирин така ми е легнал на сърце напоследък, съвсем е превзел сънищата и мечтите ми, особено след последната разходка там, че реших да споделя снимките. Няма да пиша разказ, защото той би бил основно мисли и вътрешни преживявания. Само ще споделя маршрута - от Банско до Мелник :) Този път умишлено пропуснах посещение на Вихрен, Кончето, Безбог, Полежан и други места, които добре познавам от предни ходения из Пирин.

Маршрут:

Банско - хижа Демяница - Василашки езера - езера Тодорини очи - Премката - Бъндеришки езера: Рибно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро - Башлийска порта - връх Голям Типиц - връх Превалски чукар - Мозговишка порта - Тевно езеро - Дясна Краледворска порта - Митрево езеро - връх Демиркапийски чукар - връх Джано - Попово езеро - Джангалска порта - Валявишки езера - Мозговишка порта - връх Валявишки чукар - Тевно езеро - Беговишки превал - Кукленско езеро - Превала (до връх Зъбът) - хижа Пирин - Роженски манастир - Мелник

Ето го нагледно (дебелата червена линия):

Казахстан - каньон, езера и сбогуване със "становете"

утро на второто езеро Кол Сай

Любимата ми казахска песен - https://youtu.be/_FlBCJbb2oo

Първото ми посещение на Казахстан беше през 2008 г., когато стартирах и първото си дълго пътешествие в неизвестното. Беше ми четвъртата поредна държава по пътя, изобщо не знаех какво да очаквам от нея, бях тотално начинаещ пътешественик. Още тогава страшно се изкефих на тази страна, на пълната дивотия на степта, безкрайните ненаселени поля, камилите, скитащи сами край пътя, конете, орлите.... нелошия стоп, макар всеки да очакваше пари за него, но все пак успях да мина цялата страна безплатно... отзивчивите и много мили хора, един от най-ярките примери бяха Настя, Тимур и Сергей от граничния град Жаркент, които ме подслониха от улицата в дома си и разхождаха къде ли не, сякаш бях царска особа, да не говорим колко ми помогнаха да мина китайската граница... Каучсърфинг домакините ми също бяха страхотни, изобщо добре си поживях в Казахстан тогава и опознах както степта, така и столицата Астана, град Караганда и разбира се - Алмати, където никога няма да забравя как един просяк ми даде пари, защото явно имах по-изпаднал вид от него. :)

Сега ми предстоеше ново посещение на тази вълнуваща страна, в която за повечето туристи няма нищо интересно и рядко й отделят вниманието си, а за мен е поредното чудо, криещо красиви тайни. Е, този път прекарах само 4 пълни дни в страната, понеже бързах да мина Китай и стигна Монголия преди зимата, но истината е, че ми се оставаше доста повече и имаше още много какво да се види...

Киргизстан - разкошни планини, мили хора и една чудна среща по български :)

из долината Джети Огуз в Тян Шан...

Поздрав с нещо, което ми стана любимо и възнамерявам да се науча да го свиря: 

https://youtu.be/xyY4IZ3JDFE

14.08.2018

Сутринта събрах лагера и доста трудно се разделих с приказното езеро Каракул, което завинаги ще остане в сърцето ми и до което се надявам да се върна в близко време. Тръгнах пеш по шосето с идеята да стопирам ако мине кола. Успях да "отстрелям" два мармота с апарата, а не след дълго хванах стоп с двойка германци на екскурзия и техния шофьор.

Днес бе първи ден на леко подобрение в стомашната агония, чак до вечерта успях да не отида до тоалетна. Явно йодът от българите помогна. Благодарение на това, успях да се насладя на возенето с германците, които бяха много любезни и желаещи да ме откарат чак до Ош, а не само до първото село след границата.

Цялото трасе до границата, а и след нея, бе главозамайващо, гледките бяха спиращи дъха. Зяпахме с изумление и възхищение огромния масив на връх Ленин, всички околни заснежени върхове, а в близък план онемявахме при вида на разноцветни скалисти планини навсякъде около нас. Германците също като мен обичаха да спират и снимат, а шофьорът им бе търпелив и им угаждаше. Така успях да се изкефя истински на пътуването с колата, защото на Монголското рали с Джо и Емили паузите бяха много редки, а снимането през прозорците - истинска мисия. Другото голямо предимство бе, че с огромния джип друсането по памирската "магистрала" въобще не се усещаше и след като 5 дни се лашках като чувал с картофи на задната седалка на количката на Джо и Емили, която едва креташе по каменистия път, сега возенето ми се видя като че си лежа на дивана вкъщи - никакво друсане. Шофьорът на германците Макс въобще не говореше английски, а те - никакъв руски и направо не знам как се разбираха, дори прост разговор не можеха да завържат. Няколко пъти им превеждах с ужасно бедния си руски, все пак по-добър от техния несъществуващ.

Таджикистан - през Памир с Монгол Рали

 

памирска прелест... ченето ми увисна пред тоя пейзаж

Прекрасна традиционна музика на една от страните по света, която обикнах много дълбоко:

https://www.youtube.com/watch?v=twDNZ7crTYg

Не мисля, че някой може да си представи Таджикистан, докато не я посети. Моят речников запас не е толкова богат, че да опише зашеметяващите природни чудесии, размерите на които не могат да се поберат не само в кадъра на фотоапарата, но и в ума на прекосяващите ги. Да, говоря за Памир! Хората, които обичат планината и дълбоко вярват в една моя любима сентенция: "Планината ражда хора, а полето - тикви", ще харесат много този разказ и особено снимките в него :) Ще проточат лиги по шарените, разнообразни и преди всичко - гигантски форми на релефа, с които природата е дарила тая чудна страна, сбутана някъде в средата на Азия, тотално непопулярна за масовия турист, официално водеща се за бедна и неразвита... а за тези, които под "липса на развитие" разбират чиста, дива природа, безкрайни планини, пълно спокойствие, смайваща красота... Таджикистан е мястото! :) Аз загубих дар слово, докато прекосявах Памир и едва намирах думи, за да опиша видяното в тетрадката по-късно. Май по-добре го описват снимките, затова този пост има повече снимки от другите.

Накратко казано - влюбих се в два от становете - Таджикистан и Киргизстан, но за втория - в следващия разказ. Сега ще се спра на красотите на Таджикистан. От много години мечтаех да се озова в Памир - гигантска планинска верига в Централна Азия, която си представях като поредица от остри, заснежени върхове, стърчащи над едно сякаш безкрайно плато, където денем слънцето те изгаря до крайност, а нощем се гърчиш от студ в палатката си. Представях си нещо като Алтипланото в Андите и страшно се вълнувах най-после да стигна и до това  откъснато от подивелия човешки свят кътче.

Узбекистан - част 2 - Самарканд, Шахрисабз и как почти ме депортираха в Ташкент :)

в комплекса Шахи Зинда, Самарканд

Нещо страхотно за слушане :)

https://www.youtube.com/watch?v=Kz7Bt-zERQc

25.07.2018

Сутринта Ямик дойде към 8:30 и  след като си взех чао с двете кученца Машка и Дашка, ме изпрати до правилния градски рейс, водещ до изхода на Бухара. След автобуса походих още към километър, за да съм съвсем в края на града, макар че тук такова нещо като край сякаш нямаше. Веднага започваше друг град или село и беше така навсякъде в останалата част на страната. След доста чакане все пак успях да хвана стоп с камион за Navoi. Човекът бе много приказлив и дори ме покани в дома си за обяд, но тъй като бе доста встрани от главното шосе, реших да не се отклонявам, а и бързах за домакина си от каучсърфинг в Самарканд.

Следващият стоп бе с по-малък като размер камион, който пътуваше за Ташкент. Шофьорът също бе много приятен и разговорлив, остави ме на разклона за Самарканд и си продължи. Целият път от Бухара до Самарканд бе пренаселен, нямаше километър без къщи. Явно палаткуването щеше да бъде много сложно занапред... не както беше в пустинята. Хванах градски транспорт до центъра, за да не губя време в ходене през огромния модерен град. Целта ми бяха старините, пръснати из централните части и предизвикващи разностранни идеи за приказки, вълшебства, приключения, битки, съкровища.... Нямах търпение да разглеждам!

През следващите няколко часа се разходих с цел да видя колкото мога повече места преди да се обадя на домакина ми, който живееше на 30 минути с автобус в село извън Самарканд. Селото се казваше Осми март и се бяхме разбрали да му се обадя по някое време следобед, да се срещнем в града и да ме води в дома си.

Узбекистан - част 1 - пустинните съкровища Хива и Бухара

из комплекса Ичан Кала, стария град на Хива

Нещо прекрасно :) 

https://www.youtube.com/watch?v=E4w_5bY0tBY

Напоследък все се изумявам как тривиални поп песни могат да се превърнат в класически шедьоври ако просто останат без глас :)  -

https://www.youtube.com/watch?v=kvn1_8vIT-M

Допреди няколко години пътуването в Узбекистан като независим пътешественик беше доста сложно, но в последно време страната много се отвори за чуждестранни посетители, както и повечето от "Становете". След моето посещение дори беше въведена онлайн виза, отпаднаха и задължителните регистрации в хотели, които миналата година все още се изискваха официално. В момента да се пътува там е по-лесно отвсякога, същото важи и за съседните Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Когато през 2008-ма бях в Казахстан, платих 160 долара за виза и покана за там и дори не можех да си мечтая да посетя и Узбекистан, а сега първата е безвизова, а втората - с виза онлайн.

По-голяма част от населението на страната са мюсюлмани, а преди много векове Узбекистан е бил част от иранската империя Ахемениди. С идването на арабите по-късно, започнала ислямизацията на местните народи, които дотогава са били последователи на зороастризма. Мюсюлманското завладяване настъпва през 7-ми век и в този период Самарканд, Хива и Бухара започнали да забогатяват благодарение на това, че Пътя на коприната минавал през тях. Град Шахрисабз, намиращ се недалеч от Самарканд, е родното място на известния турско-монголския вожд Тимур/ Тамерлан, който през 14-ти век основал Тимуридската империя със столицата си Самарканд. Неговата държава по-късно паднала в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Няколко века след това руснаците завладяли Узбекистан.

Има няколко места в Узбекистан, които всеки трябва да види, за да усети магията на тази страна - Хива, Бухара, Самарканд и Шахрисабз. И четирите са вписани в ЮНЕСКО и каквото и да ви разказват и описват за тези места, не може да достигне реалната атмосфера на всяко едно от тях. Архитектурните чудеса са смайващи, а за интересуващите се от история, тези четири града са неустоимо изкушение. Ако трябва да избера един от градовете, който да посоча като любим, това ще е Хива. Може би защото беше първия, който посетих, или защото беше сякаш най-запазения, най-автентичния и изолиран от модерната си част - не зная, но тотално ме омагьоса. В тази публикация - чудесата на Хива и Бухара :)

Туркменистан - белият призрачен град и портата за Ада

Портата към Ада :)

Една от любимите ми български песни, която слушам всеки ден, откакто се прибрах от пътуването:

https://www.youtube.com/watch?v=1LoAKhtflEw

Малко се говори и знае за Туркменистан по света. Повечето необразовани хора, или тези, които не са слушали в час по география, дори не са чували за такава държава. А тя си е там - в Централна Азия и е уникална, доста нетипична и когато прекрачваш границите й, въобще не знаеш какво да очакваш от другата страна...

В Туркменистан формата на управление официално се води президентска република, но реално е диктатура. Настоящият диктатор президент носи сложното и дълго име Гурбангули Мяликгулевич Бердимухамедов :) Признавам си, че изобщо не мога да го запомня, затова го потърсих в гугъл :) Всеки път като се сетя за името на този, ме напушва смях. Та този образ продължава в макар и леко по-облекчена форма, лудориите и нарцистичните маниакалности на предния президент диктатор Сапармурад Ниязов, който карал сънародниците си да го наричат "Баща на туркмените" и се самоназовал "Туркменбаши". Ще започна първо с лудостите на покойния Ниязов, който след като се гътнал през 2006-та, бил заменен във властта от личния си зъболекар с гореспоменатото забавно име.

По време на управлението си, Ниязов вкарал иначе богата на газ и други ресурси страна в икономическа криза и народът гладувал заради мегаломанските му проекти и лудости. Той бил толкова самовлюбен, че наистина вярвал, че е Бог за народа си и издигнал в култ личността си. Всеки член на опозицията и изобщо негов противник, бил вкарван в затвора или просто изчезвал. В Туркменистан и досега няма опозиция на властта. Забранил операта и балета, да се слуша радио в колата също било незаконно. След операция, причинена от тютюнопушене, забранил на министрите си да пушат, а по-късно въвел и пълна забрана за пушене на обществени места. Вкарал милиарди от печалбата от природни ресурси в изграждане на негови златни статуи на всеки ъгъл, напълнил с вода гигантско изкуствено езеро в пустинята, засадил гора от кипариси, за да промени иначе пустинния климат (80% от страната е пустиня).

Иран - част 3 - още 9 дни приключения...

Розовата джамия в Шираз

Freedom:

https://www.youtube.com/watch?v=LlY90lG_Fuw

09.07.2018

Спах добре при семейството на Амир, а след закуска, приготвена от Фатима, ме закараха до място за стопиране в края на града. Първо ме качиха мъж и жена до близък разклон, а от там ме взе кола, пълна с войници, които ме оставиха на полицейски пункт на пътя. Единият от тях говореше английски и настояваше да ми уредят автобус, но след категоричен отказ от моя страна си тръгнаха, а аз останах да стопирам на пункта на полицаите. Не се мина много време и те ме викнаха при тях, разпитаха ме какво правя и като разбраха, че се опитвам да си хвана кола на стоп, ми спряха една. Вътре пътуваха момче и момиче за Шираз - моята следваща дестинация. Те били на ваканция няколко дни и се прибираха у дома си. Почерпиха ме пуканки, ядки, сушени плодове и се отбиха до Пасагард, за да го посетим, но беше затворено и го видях само отвън. Персеполис също бе затворен на този ден, тъй като беше много важен празник по случай някой от 12-те имама, не разбрах точно кой, но всичко беше затворено. Случи се да съм тук точно в един от 6-те дни в годината, когато и двата археологически комплекса са затворени, така че на връщане по същия път щях да се отбия пак.

Като наближихме Шираз, ме попитаха къде ще отседна и започнаха да звънят на Захра от каучсърфинг, която бе приела да ме подслони няколко дни по-рано. За съжаление обаче не вдигаше телефона, звъниха й сигурно 20 пъти и се чудеха какво да правят с мен и къде да ме оставят. На последното позвъняване точно преди да се откажат, Захра вдигна. Оказа се, че не ме очаквала днес, а друг ден, явно не си е чела детайлно съобщенията и се беше объркала. Обясниха на момчето зад волана къде да ме откара и след малко бях пред вратата им.

Иран - част 2 - сред чудесата на Кашан и Исфахан

в баните на султан Амир Ахмад, Кашан

Като за начало - една прекрасна песен, поздрав за индивидуалистите, които не се огъват пред нищо и никого, следвайки своя път независимо от последствията...

This Is Me...

https://www.youtube.com/watch?v=iojJGXmEe4k

When the sharpest words wanna cut me down

I'm gonna send a flood, gonna drown them out

I am brave, I am bruised

I am who I'm meant to be,

this is me

Look out 'cause here I come

And I'm marching on to the beat I drum

I'm not scared to be seen

I make no apologies,

this is me

05.07.2018

Многочасовото пътуване от Техеран до Голпайган с Масуд беше истинско удоволствие. Той въобще не беше типичен иранец, говореше отличен английски, беше много отворен и любопитен, сякаш и пълен атеист, беше се изнесъл от дома на родителите си и живееше сам в Техеран. Не беше и женен, което никак не се нравеше на религиозните му баба и дядо. На всичко отгоре беше стопаджия и знаеше много добре какво правя, пътувайки на стоп. Даде ми безценни съвети по отношение на стопа в Иран. От него научих нещо много полезно - как да разпознавам цифрите на фарси (учеше ме и ме изпитваше по регистрационните номера на колите) също така коя регистрация от кой район е. Така знаех горе-долу коя кола откъде идва и накъде отива. Още като се качих в колата, ме почерпи безалкохолна бира. Това ми е втората безалкохолна бира в живота - пълна отврат. Алкохолна така и не опитах и никога няма да опитам, стига ми безалкохолната.

За да стане още по-приятно возенето, Масуд пускаше страхотна музика през целия път, както американски и европейски песни, така и модерни нелегални ирански. Каза, че техните певици живеят и творят само в чужбина, поради забраната да пеят в собствената си страна.

Иран - част 1 - страната на масовата лудост

иранска картинка - мъжете уговарят такси, а чаршафът без самоличност и мнение стърчи отстрани и си крие лицето даже, че да не вземе някой да я види тая хубост неземна и да я хареса...

Не се сещам за по-подходяща песен, с която да започна този пост, още повече, че имах щастието да гледам филма на кино. След като свърши, се замислих за пореден път за съдбата на иранките, която е също като тази на принцесата, само че няма happy end.
https://www.youtube.com/watch?v=tfJntocV3HE

I won't be silenced
You can't keep me quiet
Won't tremble when you try it
All I know is I won't go speechless

'Cause I'll breathe
When they try to suffocate me
Don't you underestimate me
'Cause I know that I won't go speechless


Стомахът ми беше свит на топка, когато влизах в Иран - нямах идея как ще изляза от него без да извърша или кажа нещо, което противоречи на шариата и съответно - да ме приберат в затвора или депортират. Свободно същество като мен не би могло нито да си трае, нито да се прави, че не вижда случващото се наоколо... както в Мианмар месеци по-късно се бих за справедливост, ами ако се беше случило в Иран... дали моралната полиция щеше да ме прибере ако ме хванат да пребивам зверски някой брадат и мустакат шебек на улицата... Ей такива мисли ми се въртяха в главицата, докато пресичах още границата... и хич не горях от нетърпение да преживея шариата! Всъщност огромната разлика между едно посещение като турист в Мароко/Египет/Йордания, или в Иран например, се състои в следното - в Йордания и другите страни ти си посетител, страничен наблюдател на исляма, той не те засяга по почти никакъв начин и няма как да се намеси в свободата ти и да те кара да се чувстваш дискомфортно. Докато в Иран, както ми каза един иранец, който бе пътувал извън страната си - "В момента, в който влезеш в Иран, оставяш свободата си от другата страна на границата..." А аз едно едничко нещо имам в този живот, от което за нищо и никого не се отказвам - СВОБОДАТА!!! Затова Иран ме заболя, отврати, натъжи, вбеси, потресе.... но не заради мен - аз само минавам, след 19 дни Свободата ми ме чакаше на границата с Туркменистан и отново я прегърнах... но за всички тези хора, същества, жени, а и мъже, които са принудени от собственото си безхаберие и мълчание, да живеят и отглеждат децата си в един пълен абсурд, който никой, ама никой Бог, дори да съществуваше, не би одобрил!