Виетнам - част 2 - столицата Ханой и остров Кат Ба

Гледка от върха на Маймунския остров

https://www.youtube.com/watch?v=q8ir8rVl2Z4

Many places I have been

Many sorrows I have seen

But I don't regret

Nor will I forget

All who took the road with me

04.12.2018

Станах и излязох много рано сутринта. Като за начало се отправих към езерото, този път да го огледам по светло. Лелки и баби правеха гимнастика на големи групи по алеите около водната площ. Отбих се до катедралата St Joseph, която беше все още затворена и я видях само отвън. Точно навреме се появих пред вратите на едно от най-интересните места в Ханой, според мен задължително за посещение - бившия затвор Хоа Ло. В момента функционира като музей и е вълнуващо място. Успях да си издействам отстъпка на билета чрез фалшивата студентска карта и платих 15 вместо 30 хиляди донг. Мястото притежава мрачна история. Иронично наречено "Ханойският Хилтън", затворът е бил използван първо от френските колонизатори за политически затворници, а по-късно от Северен Виетнам за пленени американци по време на Виетнамската война. Точно по време на втория период е станал известен като "Хилтън." Построен от французите в края на 19 век, затворът е бил предназначен за измъчване и екзекуции на политически затворници, особено революционери. Мъченията са били изключително жестоки, а вътре в нечовешки условия са пребивавали стотици хора като бройката е достигнала дори 2000. В момента посетителите могат да видят оригиналните килии, но само една част от затвора е запазена. Останалото е било разрушено през 1996 г, за да се освободи място за поредния небостъргач. Много жалко, че не са го запазили целия. Мястото е супер мрачно и въздействащо, беше ми изключително интересно да го разгледам. Злокобните коридори и килии те навеждат на мисълта, че страшни зверства са се случвали между тези стени и дори да не знаеш историята, може да усетиш хилядите призраци на убити, носещи се в пространството и търсещи отмъщение. В една стаичка има оставена гилотина за най-тежко проявилите се революционери. Затворниците са били мъже и жени, повечето са умирали след най-много 1-2 години при тези кошмарни условия. Хранили са ги само със супа и хляб.

Когато посещавам такъв тип места и чета исторически книги, всеки път се изумявам на каква съвършено изобретателна жестокост е способно човешкото същество и до какво ниво е стигнало днес. Вместо да еволюира духовно във времето, то става все по-примитивно в духовния аспект, а изтезанията, оръжията и въобще всичко, що е предназначено за изтребление на по-слаби и беззащитни, се усъвършенства всеки ден. Двуноги изроди, които с толкова хъс измъчват, съсипват и избиват хора, които имат различни от техните възгледи, каузи, цвят, раса, етнос и т.н.... а аз очаквам същите тия да обичат и пазят животните?! И най-лошото е, че тези изверги нямат националност, раса, цвят... не са французи, американци, китайци или българи. Винаги обаче се характеризират с една единствена особеност - тези, които в момента са отгоре! Дали са вземащи надмощие войници във война, дали са вандали, биещи персонала в някой магазин, дали е пиян мъж, който пребива жена си, дали е дете, което стреля по врабчета с прашка... От най-големия и власт имащ двуног, до най-малкото отроче. Всеки от тях се възползва от позицията си отгоре, за да мачка, измъчва и дори убива по-слабите от него. Колко нищожно мъничко са тези, които осъзнават, че тази имаща власт над нещо или някого позиция трябва единствено да се използва, за да се грижиш и помагаш на този някого. Французите са унищожавали виетнамци в този затвор, после американците дошли на ред с войната, а виетнамците прилагат същите жестокости например към животните днес. Колелото се върти и всички си тъпчат на едно място - в помията на собственото си Его и пълната апатия към болката на другите.

Продължих разходката из Ханой и попаднах пред сграда с шарени прозорци, в която се помещаваше "Музей на жените". Реших да се отбия да видя какво има вътре, мислейки си, че ще е за жени, които са се били във войните, тоест за някакви геройски дела. Имаше и такава изложбена част, но беше сравнително скромна. По-голяма част от музея разказваше за живота на виетнамските жени преди и сега, за ежедневието им в области като фермерство, бизнес, академични среди, улични търговци... Имаше изложени традиционни носии на жените от планинските племена, което беше интересно. Музеят си заслужава, нестандартен е.

Поех към района на езерото Ho Tay, където исках да видя интересна пагода. По пътя се отбих до северната порта на цитаделата и до красива жълта църква. Пред пагодата жени продаваха сладолед от машина, на рекламната табела упорито се твърдеше, че е с вкус на италиански сладолед. Реших да проверя и си взех един - нямаше нищичко общо с италианския :) Беше воднист, блудкав и съвсем никакъв.

Върнах се до разклон, водещ към ботаническите градини. По случайност влязох от неофициален вход и не платих билет, минах откъм едно заведение на главния булевард. Видях една катерица в градините, как още никой не я е хванал и изял :( Във Виетнам рядко се виждаха живи твари, освен птички и тук-там плъхове. Всичко друго би било добра порция за тенджерата. Следващото място, на което попаднах, бе района около музей Ho Chi Minh, който бе тотално заварден от полиция и се влизаше само откъм едно място. Посещението струваше 40 000 донг, но снимането беше забранено и трябваше да си оставиш всичката електроника на входа. Изобщо не ми се понрави мисълта да зарежа апарата на милостта на охраната и се отказах от визитата. Близо до музея е мавзолеят на първия президент на демократичен Виетнам (бил също и революционер, и министър-председател) Хо Ши Мин. Може да се види отвън, пазят го стражи в бели униформи.

Отправих се към императорската цитадела Тан Лун - най-важното място в Ханой, включена в списъка на ЮНЕСКО. Билетът струва 30 000 и включва близки археологически разкопки извън стените на цитаделата. Била е столица на виетнамските династии в продължение на осем века, а строителството е започнало през 7-ми век. За съжаление по време на френския колониализъм някои части от комплекса са повредени сериозно. Разходих се няколко часа из красиви паркове, порти, дворци, а имаше дори подземни тунели и къща, построена и използвана като база по време на войната. Много ми хареса целия комплекс, а след него продължих към Храма на литературата - супер приятно място, което разглеждах почти до тъмно. Построен през 11 век и посветен на Конфуций, храмът е бил първия университет във Виетнам. Сградата е много добре запазена и е отличен пример за традиционна виетнамска архитектура. Първоначално за студенти са били приемани само аристократи, но по-нататък и умни младежи от по-обикновени семейства са имали достъп.

Близо до храма се намира малко езерце със сламени къщи около него, явно кът за туристи. Като се стъмни, се върнах край езерото Hoan Kiem, купих си два сварени сладки картофа и седнах да ги ям на пейка край брега. Тъкмо започнах да се храня, когато едно момче поиска да седне на пейката и да говори с мен, за да си практикува английския, студент бил. Самопокани се и ме пита колко са стрували картофите. Отговорих му и каза, че цената е добра, а после взе да подмята и опипва единия картоф, докато аз ядях другия и разговаряхме. Направо не можех да си представя някой непознат да дойде да ти седне на пейката и да ти опипа храната, ама тук явно това си е нещо съвсем нормално. Нрави културни, да им се неначудиш. Даже взе да го бели, за да ми помогне. Та се наложи да си го нося до хостела обелен и да го измия няколко пъти преди да мога да го изям. А по това време още нямаше коронавирус :)

Тръгнах да се прибирам и минах покрай храма Bach Ma, за който казват, че е най-стария в града. Беше затворен вече и пак не го посетих, сутринта също минах покрай него, но твърде рано. За вечеря в хостела опитах да си приготвя едни веге нудъли в плик, които разнасях от доста време. Понеже не знаех, че имало кухня с достъп до кана за топлене на вода, ги накиснах в студена вода и зачаках да омекнат, че да ги ям. Обаче бяха оризови и никак не омекваха, въобще не ставаха за ядене. Добре, че една южнокорейка ме видя какво правя и ми показа къде е кухнята, изобщо не подозирах, че имаме възможност за ползване на такава. Станаха много вкусни с топла вода и докато вечерях си говорех с корейката. Казах й какви хубави места може да посети в собствена й страна, не беше видяла нито едно от тези, на които аз отидох, докато бях там.

Утро в стария град на Ханой

време за гимнастикаето на това му викам оригинална коледна елха

езерото Hoan Kiem

катедралата St Josephмоторчета по тротоара докъдето ти стига погледавхода на бившия затвор Hoa Loвътре...затворници

стая на жените затворнички

в памет на затворниците

улица на книгитеМузея на женитевътре...традиционни дрехисватба

бижутабитови пособияпропагандни постери

жени от племената...модернистично изкуствопо улиците на Ханой

северната порта на цитаделата

езерото Ho Tayсгъваеми картички сувенири за туристите

пагода Tran Quoc

в ботаническите градинина площада край музея Хо Ши Минмавзолеят

На входа

пред музеяюжната порта на цитаделатаиз комплекса...

стая за срещи в къщата, построена и ползвана по време на войната

в археологическата част

кулата Flag towerигри в парка

Уникално колоритни са виетнамките, продаващи по улиците :)

в парк край езерце близо до храма на литературатапретоварена вело продавачка

бръснене на открито

тълпи пред входа към Храма на литературатаиз парка на комплексахрамавътре

сладки картофинощен Ханойв хостела, леглото ми е долу влявооризови веге нудъли

 05.12.2018

Един пълен ден и малко от предния ми бяха достатъчни за огромния град с мръсен въздух. Реших, че няма да си мъча повече дробовете и се отправих към по-природни земи. Предната вечер в интернет кафе проверих коя магистрала трябва да хвана, за да стигна до Хай Фонг - града, от който тръгва ферибота за остров Кат Ба. Реших да тръгна пеш през Ханой, докато изляза до място, подходящо за стоп. Много амбициозна мисия да се излиза такъв огромен град без транспорт, но се справих учудващо добре и след доза ходене стигнах голям мост над река Red river, по който не беше разрешено да се върви пеш. Беше нещо като магистрала и се допускаха само превозни средства. Явно тук ще почвам стопа при тези обстоятелства. След нищо време се возех в камионче, което ме прекара до път, който си мислех, че е магистралата за Хай Фонг. Оказа се, че е национал и беше пълно с трафик от моторчета, много кофти шосе за стопиране. Трафикът бе толкова изобилен, че се караше много бавно. Все пак трябваше да се пробвам, надявайки се някъде по-нататък да има вход към магистралата. Взе ме полицай, който ме откара до неговия недалечен град. От тук имаше път, водещ към магистралата, намираща се на 10 км.

Имах късмет с камионче с момче и майка му, стовариха ме на вход право към бързата и явно твърде скъпа за виетнамците магистрала. Само дето очакванията ми да стигна бързо до ферибота изобщо не се оправдаха. Качи ме огромен ТИР американски тип и се тътрих с него часове. На всичко отгоре по някое време слезе от магистралата, но се разбрахме, че така или иначе отива близо до разклона към ферибота и останах в камиона. Прекосяването на третия по големина пристанищен град Хай Фонг отне много време. Шофьорът ми обясни, че баща му ще дойде и ще ме откара с моторче до ферибота. Много искаше да ми помогне и като наближи да слизам от камиона, един човек с мотор се появи. Откара ме до мястото, от където тръгва ферито, стигнах точно навреме за това в 15:30. Платих за билета 12 000 донг (0,50 USD), толкова е за пешеходец.

Возенето беше приятно и кратко, а на пристигане ме нападнаха настойчиви мототаксита, които бързо отсвирих и тръгнах пеш по шосето през острова. Красиви гледки и безчет мангрови дървета ме заобикаляха, а по някое време по лишения от трафик път мина автобус. Изобщо не го стопирах, но взе, че спря. Оказа се на частна компания на име Sea Pearl и хората ме поканиха да се кача без пари до единственото градче на острова Cat Ba town. По пътя се отбихме да вземем туристи, отседнали в хотел на същите хора. Гледките навсякъде бяха приказни и в мен веднага се надигна силно желание да обикалям острова и да не оставя кътче невидяно. Гидът говореше горе-долу добър английски и като разбра, че ще спя на палатка, предложи да нощувам на паркинг между техния хотел и някакъв друг. Много мило от негова страна, мястото беше идеално и по-късно си разпънах лагера там. Преди това обаче оставих раницата при него и персонала от хотела, и отидох до интернет кафе (тези на главната са скъпи, понеже е туристическо, но в малките скрити улички цените са народни). Разходих се из града и попаднах на страхотен вегетариански ресторант далеч от центъра, в който една гогляма порция струваше 30 000 донг и от днес нататък 3 вечери по ред се храних там със супер вкусна готвена храна за долар :) Все повече ми харесваше Виетнам с евтината си веге храна, това е голямо предимство и ми спестява тъпкането с хляб и банани всеки ден, понякога три пъти на ден. Ресторантът носеше забавното име "Коремчето на Буда" :) Горещо го препоръчвам!

Обратно в хотела си взех раницата и разпитах гида дали мога да взема от тях мотор под наем. Тези хора бяха много мили и ми помагаха без да имат никаква полза от мен, та ми се искаше каквото реша да похарча на острова, да го дам на тях. Дори ме поканиха да ям вечеря с тях, понеже тъкмо се хранеха като се върнах. Отклоних поканата като им казах, че не ям месо и вече хапнах така или иначе. А по-рано по улиците видях на доста места табели, че се дават моторчета под наем и цената беше 3 долара, така че ми хрумна да си взема. Не само, че ужасно ми се караше, но и нямаше никакъв трафик за стопиране по пътищата из острова, а ми се искаше да видя куп места. Мотор за обикаляне беше просто идеален за тук. Гидът каза, че за 80 000 ще ми дадат мотор, а като го питах за разходките с лодки из залива Лан Ха, които също организират, ми каза цена 17 долара, по принцип е 18, но можело да се направи малка отстъпка, за да му излязат и на него сметките. Започнах да се замислям и за това, понеже именно от водата се виждат най-добре приказните карстови планини, изникнали навсякъде по крайбрежието. На един хвърлей е известният Ха Лонг бей, който реших да заменя с Лан Ха като по-нетуристическа алтернатива. Много хора твърдят, че Лан Ха е по-красив залив, а те така или иначе са близо и ги виждаш все едно и двата.

Спах добре на паркинга, съвсем близо живееха кокошки и петелът ме разбуди от рано.

последни мигове в Ханой

езерото Hoan Kiemнякъде по пътя към Хай Фонгферибота за остров Кат Ба

пристигане на островамангрови горипо залез в градчето Кат Ба

вечеря във вегетариански ресторант "Коремчето на Буда"на паркинга между хотели

06.12.2018

Оставих си раницата при момичето на рецепцията, получих от нея ключове за моторчето. Като бонус ми даде това, което някой преди мен беше върнал с литър останал бензин и така трябваше да добавя само още литър, за да ми стигне за целия ден обикаляне. Скутерът беше автоматик и доста мощен, вдигаше си 100 км/ч без никакъв проблем. Веднага се отправих към първата си спирка - Cannon fort, крепост на върха на близка планина с изумителна гледка. Улицата нагоре беше супер стръмна, но моторчето се справи. На входа на крепостта се плаща билет 40 000 донг, после разбрах, че ако влезеш пеш е 30 000. Ако знаех щях да оставя мотора някъде по-назад. Хареса ми много обекта, фортът има интересна история, а гледките са просто убийствени. От там се пуснах до пристанището, откъдето тръгват разходките с лодки. Поснимах наоколо и продължих по пътя към вътрешността на острова като преди това потърсих бензиностанция да допълня 1 литър в моторчето. Цената за литър бензин е около 22 000 донг, питах предварително, за да не ме излъжат някъде. На бензиностанцията обаче нямаше бензин, засякох се с двама туристи, които търсеха същото. Препратиха ни малко назад към някаква лелка, продаваща бензин в туби. Лелеее, тая беше страшна циганка! Такава наглост, изуми ме! Почна да налива в резервоарите на другите туристи, те нищо не казаха, а като стигна до мен, ясно я попитах колко струва бензина. Отговор не получих, почна да налива и при мен. При другите наля по 2 литра на мотор, а при мен - 1. Накрая рече и отсече, че един литър е 40 000 донг. Категорично отказах да дам толкова и й подадох 22 000, колкото ми бяха казали местните, че струва бензина. Другите туристи нямаха понятие за цената, но ми повярваха като казах колко е, така че и те отказаха да платят и приготвиха точни пари при цена 22 000 за литър. Лелката страшно подпали, като ламя се разфуча. Отказваше да разбере, че няма да успее да ни измами, почнаха се едни сцени - блъскаше ни, дърпаше моторите, правеше се, че отказва да вземе толкова пари и настояваше за още, когато й подавахме точно приготвените суми. Едно момче, което седеше отстрани и явно беше от семейството на лелката, се хилеше до припадък, а тя го викаше на помощ да ни хваща и да не ни пуска. Накрая всички запалихме и тръгнахме като в последния момент ни грабна парите от ръцете, нали по-рано отказваше, искайки още. Оставихме я да ближе рани от пропадналата измама на тъпи туристи, явно е свикнала на много такива.

Поех най-сетне по пътя през острова. Постоянно спирах да снимам, очите ми шареха във всички посоки и добре, че нямаше трафик по пътя, понеже непрекъснато се разсейвах с пейзажите. Стигнах известната Hospital cave - пещера, която е служела за болница и сигурно убежище по време на Виетнамската война. Имаше паркинг, за който се плащаше, а за самата пещера билетът струваше 40 000. Теглих една хубава майна и продължих мааалко напред по пътя, където се натъкнах на табела "Изход, не тръгвай насам". Само такава покана ми трябваше, зарязах моторчето на самото шосе, леко в канавката и поех по пътеката, водеща до пещерата. Така я посетих абсолютно нелегално и безплатно. И паркинг не платих. Явно днес щях да "хаквам" пещери :) Нататък по пътя исках да посетя втора такава, на име Trung Trang - много по-голяма и с безчет образувания. На тази случайно успях да й нацеля изхода, а на входа, където дебне чичка с билети, има даже официална будка за таксуване. Изходът, през който влязох, беше скатан в нещо като туристически комплекс с бунгала и ресторант. Нямаше хора и си минах без засечка, а моторчето оставих на паркинга на комплекса до пътя. Пещерата беше супер красива вътре и я разгледах два пъти преди да изляза.

Следващата ми спирка бе входа за Национален парк Кат Ба, където установих, че не само се плаща, но и за всеки маршрут по отделно. Попитах тази с билетите дали в района има нещо за правене, което да е безплатно, ей така да я закача и да видя как ще реагира. Изгледа ме сърдито и отсече, че няма. Качих се на мотора и си продължих обиколката към по-безплатни места на острова, такива колкото искаш. Самото място е приказно и дори да не влезеш на територията на парка, навсякъде има природа и какво да се види. Спирах на всяка гледка, а на няколко места оставих мотора край пътя и навлязох по разни пътечки. Попаднах на поляна с цветя, където прехвърчаха безчет пеперуди, на друго място пък нацелих мандаринови градини и си хапнах паднали на земята плодове. Разходих се и по пътека през джунглата, а по-натам край пътя имаше и трета пещера. Беше в края на едно село и до нея водеше идеална пътека. Ясно беше, че се плаща, но в момента беше затворена с метална решетка и нямаше никого. Е, мен такива препятствия никога не са ме спирали, така че за нищо време успях и тази пещера да "хакна". Набутах фотоапарата отдолу през решетката, а аз се покатерих и минах през супер малка пролука в горния ляв ъгъл между железата и скалните образувания, надвиснали отгоре. На пръв поглед човек едва ли би помислил, че може да се промуши през такава малка дупка, но за пещерняците недостъпна теснина няма и всеки знае, че е въпрос на техника. Макар да не приложих "техниката на лайното", която преди години ме вкара в една пещера в България, от където не успях да изляза без помощ отвън с полиспас :)) Но пък минах така гладко и дори без да си скъсам тениската, която се закачи на стърчащите като остриета решетки. Разгледах и тази пещера, която също беше прекрасна и с образувания, след което си излязох, намерих един грейпфрут на пътеката, изядох си го и продължих нататък. Попаднах на страхотна гледка и дълъг дървен паянтов мост, водещ към малък храм. Минах по него като така застрашително се люлееше, сякаш ще пада всеки момент.

Последната ми спирка бе фара в края на острова, откъдето тръгва ферито за град Ха Лонг, което смятах да взема вдругиден. Обърнах и се върнах назад през целия остров като направих още една отбивка по пътя към другото фери, откъдето дойдох. Успях да вдигна 100 км/ч на правите участъци от пътя, но само за кефа, понеже нищо не можех да разглеждам при тая скорост. После се връщах пак да си мина същите участъци с ниска скорост, за да гледам и снимам. Бензинът нещо взе да свършва, а имах 18 км до града. Реших, че няма да зареждам повече и трябва все пак да стигне. Спрях на едно живописно място да гледам залеза, отбих се и до плаж - къмпинг, където имаше палатки и няколко чужденци дремеха простряни на шезлонги. Събрах си миди по пясъка и тръгнах да се прибирам, че ставаше тъмно. Върнах мотора точно преди пълен мрак и с голямо задоволство от прекарания ден, се отправих към "Коремчето на Буда" да налея "бензин" и в моя резервоар. Хората в хотела бяха толкова мили, че като отидох да си взема раницата по-късно, гидът предложи да се изкъпя в една от баните на съседния хотел, явно бяха близки с хората там. Дори ми дадоха кърпа, шампоан и сапун. Преди да се усамотя на паркинга, се уговорихме за утрешната обиколка с лодка, платих за нея предварително на момичето на рецепцията и си взех раницата. Разпъването на палатката ми костваше малко нерви, понеже вчера ластикът, държащ едните рейки, се скъса и пак реших да си лягам и да оставя оправянето му за друг ден. Добре, че не изви някакъв вятър или проливен дъжд.

гледка от Cannon fort

Моето моторче под наемиз форта...

интересни подземия

водни жилищапътят, водещ към вътрешността на острована пристанището за лодкие, това е по-яко от моето :)

по пътя...официалният вход на пещерата Hospital caveвидите ли тази табела - веднага вдясно по пътеката (нелегалния вход към пещерата)вътре в пещерата има построена цяла болницагледка през входатуристически комплекс, през който се влиза нелегално през изхода на пещера Trung Trangстълби към изходав пещерата...

храмче в пещератавхода на Национален парк Кат БаПо пътя през острова...поредна пауза за снимка

отклонение встрани от пътя

много рядко има трафикполяна с пеперуди

из мандаринови градини

решетката на затворената пещера, която прескочих успешно в левия горен ъгъл

вътре в пещерата

намерени по земята мандарини

Вдясно е дървеният мост, водещ към храм

беше доста паянтовхрамчето

Гледка от северния край на остров Кат Ба

от тук се взема ферибота за град Ха Лонгобратно по пътя

плаж с къмпинг

Време за залез

обратно в град Кат Ба втора вечеря в "Коремчето на Буда"народът гледа футбол на площада

 07.12.2018

За съжаление денят се очертаваше доста облачен още от сутринта, което щеше да гарантира не особено цветни гледки и снимки. Така и не пекна никакво слънце, но поне не заваля. Рано събрах лагера, оставих раницата при момичето на рецепцията и зачаках да се съберат останалите туристи за корабчето. Натовариха ни на един малък рейс и ни хвърлиха до пристанището, от там се качихме на готино двуетажно корабче. Гидът ни даде по една напитка по избор за добре дошли, а малко по-късно сервира и закуската, която бе включена в цената, както и обяд. Пих чай, установих се на горната палуба и се вторачих във всичко, покрай което минавахме. Имаше един турист от Австралия, оригинално по произход от Хонг Конг, който беше много шумен и всяка втора дума му беше "shit", така че бързо се превърна в дразнител номер едно. Останалите бяха по-кротки хора и никой не ме занимаваше.

Вниманието ми привлякоха къщите на платформи във водата, имаше не само частни домове, но и цели магазини, до които можеше да се стигне само с лодка. На някои места кучета обитаваха домовете и не можеха да мръднат от ограниченото пространство, а някои от тях бяха в лодките на стопаните си, които обикаляха по задачи. Пейзажите бяха чудни, редяха се десетки островчета със стръмни, обрасли склонове, а на места се виждаше по някой самотен малък отрязък плаж. Беше страшно красиво и много се радвах, че имам възможност да видя това място. За закуска сервираха ориз, нудъли, хляб, плодове... Обилно и засищащо ядене. Единствените вегетарианци на борда бяхме аз, една германка и една индийка.

В тура се включваше и обикаляне с каяци на няколко пещери, приличащи повече на скални сводове. Гребането ми е страшно любимо и много обичам да карам каяк, така че изключително се радвах на тази възможност! Всъщност идеалният престой на Кат Ба според мен би включвал наемането на каяк за поне седмица и обикаляне до припадък на стотиците острови в района. На мен лично един час в каяка изобщо не ми стигна. Каяците бяха за по двама и на произволен принцип се паднах с един, който не беше тюфлек и ме послуша като му казах как да се гребе и следва ритъм, беше му за първи път на каяк. Така яко загребахме, че оставихме всички останали каяци много назад, посетихме Light cave, отидохме и до Dark cave, в която не можеше да се влезе изобщо заради високото ниво на водата. И когато тръгнахме да се връщаме, другите тъкмо пристигаха. Някои се справяха много зле и един гребеше в една посока, друг в обратна, та каяците се въртяха като пумпали и не можеха да следват никаква права линия. Вместо да ги чакаме, се отклонихме да видим още една пещера недалеч и накрая пак стигнахме първи до кораба. Някои вече се бяха поошлайфали с гребането на връщане, та ги гледахме, че прогресират добре. А други все не можеха да се разберат кой как да гребе. Жалко само, че нямам снимки от каяците и пещерите, понеже беше изключително рисково да нося апарата и го оставих на корабчето. В каяка всичко се мокреше и дрехите ми подгизнаха.

Следващата спирка за деня бе място,определено за плуване, където можеш да скочиш от лодката и да доплуваш до готин плаж, който да разгледаш. Веднага се възползвах и от това, а после гидът едва ме накара да изляза от водата, викаше ме и ми махаше да се връщам, след като всички останали, пожелали да плуват, бяха приключили. Имаше някои бекпекъри, които нито се възползваха от каяците, нито от плуването. Единственото, което не ми хареса в тура е, че има програма, времето е ограничено и не те пускат да се отклоняваш, вървиш с овцете постоянно. Питах гида дали може да плувам и до друг плаж, освен този първия, но той каза, че не може. Всичко е точно определено, явно всяка агенция си кара клиентите на конкретен плаж. Та всичко видяно - много хубаво, ама за пореден път се убедих, че тая организирана работа не е за мен. Но към момента беше най-добрият вариант да видя Лан Ха и да прекарам един чудесен разнообразен ден.

След плуването седнахме на обяд, започнаха да сервират безброй чинии. Вегетарианците пак на отделна маса, за нас първо донесоха храната. Чинии, пълни с всякакви салати, тофу, ориз, зеленчуци, ядки... Беше страшно много храна за трима човека, натъпкахме се яко особено аз и пак не успяхме да опразним всички чинии. Ужасно се притесних, че храната ще се изхвърли. Питах гида какво се случва с остатъците, той каза, че се дава всичко на прасетата. Успокоих се, че не отива в боклука, а нахранва някого.

Последната спирка беше Маймунския остров. Гидът предупреди всички, че маймуните хапят ако бъдат провокирани и че не трябва да носим никаква храна, шишета и т.н. лесно достъпни и атрактивни артикули. Островът освен маймуни има чудесен плаж и планинки за изкачване, от които се откриват страхотни гледки. Маймунките, които наброяват около 200, бяха супер палави и готини, и се чудех какво по-напред да правя - да им се радвам, да се изкачвам към върха или да събирам миди по плажа. Направих и трите. Изкачването до върха не беше за всеки, повечето хора се отказваха и връщаха. Една жена откачи, когато маймунка й скочи на раменете и почна така да пищи, че животинката се уплаши и избяга. Турист от друга лодка пък беше ухапан от маймуна и тъкмо слизаше от планината. Пътеката беше стръмна и много готина, особено последния участък. Скалите, по които се стъпва, са режещо остри и дори подметките на обувките се закачат по ръбчетата им.

Обратно на плажа една маймуна ми се качи върху малката раница, която носех на гръб и успях да реагирам преди да е отворила ципа и изнесла каквото си хареса. Няколко месеца по-късно маймуните в Тайланд успяха да ме оберат, една ми отвори цип на раницата и измъкна химикала :) Късния следобед се прибрахме до хотела и разходката приключи. Изкъпах се в банята на съседния хотел, където ми бяха казали да се къпя когато искам, след което отидох до нет кафе и на вечеря за последно във веге ресторанта. Тия дни се хпранех невероятно добре! Половината нощ прекарах опитвайки се на светлина от челник да нанижа рейките обратно на скъсания ластик. Отне ми страшно много време, понеже кончето, държащо малкото пиронче, което прекарвах през супер тясната дупка на всяка рейка, се късаше отново и отново. На всичко отгоре ластикът идваше вече твърде къс, понеже и преди се беше скъсал веднъж. Накрая успях да нанижа всички рейки без една, която си остана отделна до края на пътуването. Последна нощ на прекрасния остров Кат Ба, докато заспивах си мислех за маймуните, планините, пещерите... наистина хубаво си прекарах тук!

корабчето, на което прекарах почти цял денпрез плаващи села и отвесни планини....

и кучета живеят на тези платформина горната палубаиз Лан Ха бей....

закуска

под такива сводове минавахме с каяцитетуристи от други организирани разходки

кучешки живот :)обяд

плажа, до който плувах

наближаваме Маймунския островпухкави палавницинещо не се кефи да го пипат

по трасето към върхаоще малкогледка от върха

караница

обратно в плаващото селомагазин на водаужасни строежи на грозни хотели край хубав плаж на Кат Багрозните изобщо не вписващи се хотели стават доста масови тукград Кат Бапоследна вечеря

обиколка на остров Кат Ба и из залива Лан Ха