Монголия - част 1 - земя на безброй вълшебства и най-синьото небе на света!

Монголия! Точно такава, каквато я ОБИЧАМ!

 "Той беше перфектният пътешественик. Стомахът му се свиваше и разширяваше, когато пожелае; краката му се удължаваха или скъсяваха според терена, по който вървеше; заспиваше по всяко време през деня и се събуждаше по всяко време през нощта." 

Жул Верн

Най-любимата ми монголска група, която вече редовно слушам и любимата ми тяхна песен:

https://www.youtube.com/watch?v=v4xZUr0BEfE

Превод на текста от монголски на английски:

How strange, how strange 
It has been so long eating and drinking being merry 
How strange, How strange 
Taking our Great Mongol ancestors names in vain 
How strange, How strange 
Yet, would not honor our oath and destiny 
How strange, How strange 
Why valuable ethics of ancestors become worthless? 
How strange, How Strange 
Hey you traitor! Kneel down! 
Hey, Prophecies be declared! 
You've born in ancestor's fate yet 
Sleeping deeply, can't be awakened 
How strange, How strange 
Blindly declaring that 
Only Mongols are the best 
How strange, How strange 
Born to live as nobles 
Yet, can't unite as one 
How strange, How strange 
Why is it difficult to rise up our nation up? 
How strange, How strange 
Hey you traitor! Kneel down! 
Hey, Prophecies be declared! 
Why it's so hard to cherish the Ancestors inherited land? 
How strange, How strange 
Why priceless edifications of elders turning to ashes? 
How strange, How strange 
With the future of eternal prosperity, 
The Wolf totemed Mongols have the blessings of Heaven 
Born with undeniable fate to gather nations, the Lord Chinggis declares his name on earth 
Would come back, Will come back 
Oh Black Banner be awakened, be awakened 
Oh the Khanate (royal power) rise and rise forever 

Направо изтръпвам от кеф само при мисълта, че ще пиша за Монголия :) Все си мислех, че като дойде време да я описвам, ще имам толкова много да драскам, че ще запълня свободното пространство от мегабайти на blogger и блогът ми ще запецне :) Е, не знам дали само с текст това може да се случи, но със снимките вече стана при първия ми опит да ги кача всичките в една публикация. Всичко заби и се наложи да ги разделя наполовина и да ги сложа в две, та ето това е част 1. 

Китай - транзитно прекосяване на Синдзян

Фабрика край пътя в Синдзян. За мен цял Китай е това - една гигантска фабрика, обслужваща зверското консуматорство на света

Започвам тази крива публикация

с една прекрасна песен като компенсация.

Срещу държавата, в която няма дом за РАЗЛИЧНИТЕ, в която всички трябва да са еднакви, а всичко, което се отличава, трябва да бъде обезличено. Песента всеки път ме разплаква, филмът ми е любим, а поздравът е за всички, които харесват (или презират) различните/изродите/странните хора около тях. В случая с Китай - уйгурите, тибетците и т.н. Дано тези хора надживеят и надмогнат геноцида на партията, дано Китай потъне за доброто на всички ни...

https://www.youtube.com/watch?v=5_WzSbi8aR8

Ето, че дойде ред на едни от най-тегавите публикации, писани някога на този блог - тези за Китай. И това е само първата, която макар и да обхваща два дни, никак не ми се пишеше, честно казано. За да стане по-ясно какво е за мен Китай, ще го сравня с Ада за християните. Чувството, което изпитах там, вероятно може да се сравни с онова, което вярващите фанатици си представят, че е Ада - разруха, мъки, страдания, грозота... пълен ужас. Китай за мен е това - една зловеща, унищожена, осакатена, смазана земя с обезличена култура на древен народ, който понастоящем е нищо повече от милиарди безмозъчни същества. Навсякъде пушат огньовете на безброй гигантски фабрики. Навсякъде китайците ми приличат на абсолютни роботи - празни, кухи, безлични и бездушни. Никакъв елемент на свободна мисъл не протича през главиците им. Никаква алтернативна постъпка или идея няма място в животите им. Сякаш всичко е програмирано. От режима, от партията, от безмозъчието им и слабата воля. Това са моите впечатления от престоя ми там. Подчертавам дебело - моите лични впечатления. Надявам се никога повече да не ми се налага да припарвам в тази страна. Лошото е, че тя ще припари в моята и вече е. Защото Китай е зараза, която е плъзнала по цял свят и не виждам никакво спасение от нея, освен пълен бойкот на всичко китайско.

Пирин пее, Пътят ме зове... и краят на 24 години вегетарианство :)

Тевното езеро по залез

Позволявам си за момент да се отклоня от поредицата пътеписи за азиатското пътуване и да сложа нещо за любимата ми България. Не можах да се сдържа, понеже Пирин така ми е легнал на сърце напоследък, съвсем е превзел сънищата и мечтите ми, особено след последната разходка там, че реших да споделя снимките. Няма да пиша разказ, защото той би бил основно мисли и вътрешни преживявания. Само ще споделя маршрута - от Банско до Мелник :) Този път умишлено пропуснах посещение на Вихрен, Кончето, Безбог, Полежан и други места, които добре познавам от предни ходения из Пирин.

Маршрут:

Банско - хижа Демяница - Василашки езера - езера Тодорини очи - Премката - Бъндеришки езера: Рибно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро - Башлийска порта - връх Голям Типиц - връх Превалски чукар - Мозговишка порта - Тевно езеро - Дясна Краледворска порта - Митрево езеро - връх Демиркапийски чукар - връх Джано - Попово езеро - Джангалска порта - Валявишки езера - Мозговишка порта - връх Валявишки чукар - Тевно езеро - Беговишки превал - Кукленско езеро - Превала (до връх Зъбът) - хижа Пирин - Роженски манастир - Мелник

Ето го нагледно (дебелата червена линия):

Казахстан - каньон, езера и сбогуване със "становете"

утро на второто езеро Кол Сай

Любимата ми казахска песен - https://youtu.be/_FlBCJbb2oo

Първото ми посещение на Казахстан беше през 2008 г., когато стартирах и първото си дълго пътешествие в неизвестното. Беше ми четвъртата поредна държава по пътя, изобщо не знаех какво да очаквам от нея, бях тотално начинаещ пътешественик. Още тогава страшно се изкефих на тази страна, на пълната дивотия на степта, безкрайните ненаселени поля, камилите, скитащи сами край пътя, конете, орлите.... нелошия стоп, макар всеки да очакваше пари за него, но все пак успях да мина цялата страна безплатно... отзивчивите и много мили хора, един от най-ярките примери бяха Настя, Тимур и Сергей от граничния град Жаркент, които ме подслониха от улицата в дома си и разхождаха къде ли не, сякаш бях царска особа, да не говорим колко ми помогнаха да мина китайската граница... Каучсърфинг домакините ми също бяха страхотни, изобщо добре си поживях в Казахстан тогава и опознах както степта, така и столицата Астана, град Караганда и разбира се - Алмати, където никога няма да забравя как един просяк ми даде пари, защото явно имах по-изпаднал вид от него. :)

Сега ми предстоеше ново посещение на тази вълнуваща страна, в която за повечето туристи няма нищо интересно и рядко й отделят вниманието си, а за мен е поредното чудо, криещо красиви тайни. Е, този път прекарах само 4 пълни дни в страната, понеже бързах да мина Китай и стигна Монголия преди зимата, но истината е, че ми се оставаше доста повече и имаше още много какво да се види...

Киргизстан - разкошни планини, мили хора и една чудна среща по български :)

из долината Джети Огуз в Тян Шан...

Поздрав с нещо, което ми стана любимо и възнамерявам да се науча да го свиря: 

https://youtu.be/xyY4IZ3JDFE

14.08.2018

Сутринта събрах лагера и доста трудно се разделих с приказното езеро Каракул, което завинаги ще остане в сърцето ми и до което се надявам да се върна в близко време. Тръгнах пеш по шосето с идеята да стопирам ако мине кола. Успях да "отстрелям" два мармота с апарата, а не след дълго хванах стоп с двойка германци на екскурзия и техния шофьор.

Днес бе първи ден на леко подобрение в стомашната агония, чак до вечерта успях да не отида до тоалетна. Явно йодът от българите помогна. Благодарение на това, успях да се насладя на возенето с германците, които бяха много любезни и желаещи да ме откарат чак до Ош, а не само до първото село след границата.

Цялото трасе до границата, а и след нея, бе главозамайващо, гледките бяха спиращи дъха. Зяпахме с изумление и възхищение огромния масив на връх Ленин, всички околни заснежени върхове, а в близък план онемявахме при вида на разноцветни скалисти планини навсякъде около нас. Германците също като мен обичаха да спират и снимат, а шофьорът им бе търпелив и им угаждаше. Така успях да се изкефя истински на пътуването с колата, защото на Монголското рали с Джо и Емили паузите бяха много редки, а снимането през прозорците - истинска мисия. Другото голямо предимство бе, че с огромния джип друсането по памирската "магистрала" въобще не се усещаше и след като 5 дни се лашках като чувал с картофи на задната седалка на количката на Джо и Емили, която едва креташе по каменистия път, сега возенето ми се видя като че си лежа на дивана вкъщи - никакво друсане. Шофьорът на германците Макс въобще не говореше английски, а те - никакъв руски и направо не знам как се разбираха, дори прост разговор не можеха да завържат. Няколко пъти им превеждах с ужасно бедния си руски, все пак по-добър от техния несъществуващ.

Таджикистан - през Памир с Монгол Рали

 

памирска прелест... ченето ми увисна пред тоя пейзаж

Прекрасна традиционна музика на една от страните по света, която обикнах много дълбоко:

https://www.youtube.com/watch?v=twDNZ7crTYg

Не мисля, че някой може да си представи Таджикистан, докато не я посети. Моят речников запас не е толкова богат, че да опише зашеметяващите природни чудесии, размерите на които не могат да се поберат не само в кадъра на фотоапарата, но и в ума на прекосяващите ги. Да, говоря за Памир! Хората, които обичат планината и дълбоко вярват в една моя любима сентенция: "Планината ражда хора, а полето - тикви", ще харесат много този разказ и особено снимките в него :) Ще проточат лиги по шарените, разнообразни и преди всичко - гигантски форми на релефа, с които природата е дарила тая чудна страна, сбутана някъде в средата на Азия, тотално непопулярна за масовия турист, официално водеща се за бедна и неразвита... а за тези, които под "липса на развитие" разбират чиста, дива природа, безкрайни планини, пълно спокойствие, смайваща красота... Таджикистан е мястото! :) Аз загубих дар слово, докато прекосявах Памир и едва намирах думи, за да опиша видяното в тетрадката по-късно. Май по-добре го описват снимките, затова този пост има повече снимки от другите.

Накратко казано - влюбих се в два от становете - Таджикистан и Киргизстан, но за втория - в следващия разказ. Сега ще се спра на красотите на Таджикистан. От много години мечтаех да се озова в Памир - гигантска планинска верига в Централна Азия, която си представях като поредица от остри, заснежени върхове, стърчащи над едно сякаш безкрайно плато, където денем слънцето те изгаря до крайност, а нощем се гърчиш от студ в палатката си. Представях си нещо като Алтипланото в Андите и страшно се вълнувах най-после да стигна и до това  откъснато от подивелия човешки свят кътче.

Узбекистан - част 2 - Самарканд, Шахрисабз и как почти ме депортираха в Ташкент :)

в комплекса Шахи Зинда, Самарканд

Нещо страхотно за слушане :)

https://www.youtube.com/watch?v=Kz7Bt-zERQc

25.07.2018

Сутринта Ямик дойде към 8:30 и  след като си взех чао с двете кученца Машка и Дашка, ме изпрати до правилния градски рейс, водещ до изхода на Бухара. След автобуса походих още към километър, за да съм съвсем в края на града, макар че тук такова нещо като край сякаш нямаше. Веднага започваше друг град или село и беше така навсякъде в останалата част на страната. След доста чакане все пак успях да хвана стоп с камион за Navoi. Човекът бе много приказлив и дори ме покани в дома си за обяд, но тъй като бе доста встрани от главното шосе, реших да не се отклонявам, а и бързах за домакина си от каучсърфинг в Самарканд.

Следващият стоп бе с по-малък като размер камион, който пътуваше за Ташкент. Шофьорът също бе много приятен и разговорлив, остави ме на разклона за Самарканд и си продължи. Целият път от Бухара до Самарканд бе пренаселен, нямаше километър без къщи. Явно палаткуването щеше да бъде много сложно занапред... не както беше в пустинята. Хванах градски транспорт до центъра, за да не губя време в ходене през огромния модерен град. Целта ми бяха старините, пръснати из централните части и предизвикващи разностранни идеи за приказки, вълшебства, приключения, битки, съкровища.... Нямах търпение да разглеждам!

През следващите няколко часа се разходих с цел да видя колкото мога повече места преди да се обадя на домакина ми, който живееше на 30 минути с автобус в село извън Самарканд. Селото се казваше Осми март и се бяхме разбрали да му се обадя по някое време следобед, да се срещнем в града и да ме води в дома си.

Узбекистан - част 1 - пустинните съкровища Хива и Бухара

из комплекса Ичан Кала, стария град на Хива

Нещо прекрасно :) 

https://www.youtube.com/watch?v=E4w_5bY0tBY

Напоследък все се изумявам как тривиални поп песни могат да се превърнат в класически шедьоври ако просто останат без глас :)  -

https://www.youtube.com/watch?v=kvn1_8vIT-M

Допреди няколко години пътуването в Узбекистан като независим пътешественик беше доста сложно, но в последно време страната много се отвори за чуждестранни посетители, както и повечето от "Становете". След моето посещение дори беше въведена онлайн виза, отпаднаха и задължителните регистрации в хотели, които миналата година все още се изискваха официално. В момента да се пътува там е по-лесно отвсякога, същото важи и за съседните Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Когато през 2008-ма бях в Казахстан, платих 160 долара за виза и покана за там и дори не можех да си мечтая да посетя и Узбекистан, а сега първата е безвизова, а втората - с виза онлайн.

По-голяма част от населението на страната са мюсюлмани, а преди много векове Узбекистан е бил част от иранската империя Ахемениди. С идването на арабите по-късно, започнала ислямизацията на местните народи, които дотогава са били последователи на зороастризма. Мюсюлманското завладяване настъпва през 7-ми век и в този период Самарканд, Хива и Бухара започнали да забогатяват благодарение на това, че Пътя на коприната минавал през тях. Град Шахрисабз, намиращ се недалеч от Самарканд, е родното място на известния турско-монголския вожд Тимур/ Тамерлан, който през 14-ти век основал Тимуридската империя със столицата си Самарканд. Неговата държава по-късно паднала в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Няколко века след това руснаците завладяли Узбекистан.

Има няколко места в Узбекистан, които всеки трябва да види, за да усети магията на тази страна - Хива, Бухара, Самарканд и Шахрисабз. И четирите са вписани в ЮНЕСКО и каквото и да ви разказват и описват за тези места, не може да достигне реалната атмосфера на всяко едно от тях. Архитектурните чудеса са смайващи, а за интересуващите се от история, тези четири града са неустоимо изкушение. Ако трябва да избера един от градовете, който да посоча като любим, това ще е Хива. Може би защото беше първия, който посетих, или защото беше сякаш най-запазения, най-автентичния и изолиран от модерната си част - не зная, но тотално ме омагьоса. В тази публикация - чудесата на Хива и Бухара :)

Туркменистан - белият призрачен град и портата за Ада

Портата към Ада :)

Една от любимите ми български песни, която слушам всеки ден, откакто се прибрах от пътуването:

https://www.youtube.com/watch?v=1LoAKhtflEw

Малко се говори и знае за Туркменистан по света. Повечето необразовани хора, или тези, които не са слушали в час по география, дори не са чували за такава държава. А тя си е там - в Централна Азия и е уникална, доста нетипична и когато прекрачваш границите й, въобще не знаеш какво да очакваш от другата страна...

В Туркменистан формата на управление официално се води президентска република, но реално е диктатура. Настоящият диктатор президент носи сложното и дълго име Гурбангули Мяликгулевич Бердимухамедов :) Признавам си, че изобщо не мога да го запомня, затова го потърсих в гугъл :) Всеки път като се сетя за името на този, ме напушва смях. Та този образ продължава в макар и леко по-облекчена форма, лудориите и нарцистичните маниакалности на предния президент диктатор Сапармурад Ниязов, който карал сънародниците си да го наричат "Баща на туркмените" и се самоназовал "Туркменбаши". Ще започна първо с лудостите на покойния Ниязов, който след като се гътнал през 2006-та, бил заменен във властта от личния си зъболекар с гореспоменатото забавно име.

По време на управлението си, Ниязов вкарал иначе богата на газ и други ресурси страна в икономическа криза и народът гладувал заради мегаломанските му проекти и лудости. Той бил толкова самовлюбен, че наистина вярвал, че е Бог за народа си и издигнал в култ личността си. Всеки член на опозицията и изобщо негов противник, бил вкарван в затвора или просто изчезвал. В Туркменистан и досега няма опозиция на властта. Забранил операта и балета, да се слуша радио в колата също било незаконно. След операция, причинена от тютюнопушене, забранил на министрите си да пушат, а по-късно въвел и пълна забрана за пушене на обществени места. Вкарал милиарди от печалбата от природни ресурси в изграждане на негови златни статуи на всеки ъгъл, напълнил с вода гигантско изкуствено езеро в пустинята, засадил гора от кипариси, за да промени иначе пустинния климат (80% от страната е пустиня).

Иран - част 3 - още 9 дни приключения...

Розовата джамия в Шираз

Freedom:

https://www.youtube.com/watch?v=LlY90lG_Fuw

09.07.2018

Спах добре при семейството на Амир, а след закуска, приготвена от Фатима, ме закараха до място за стопиране в края на града. Първо ме качиха мъж и жена до близък разклон, а от там ме взе кола, пълна с войници, които ме оставиха на полицейски пункт на пътя. Единият от тях говореше английски и настояваше да ми уредят автобус, но след категоричен отказ от моя страна си тръгнаха, а аз останах да стопирам на пункта на полицаите. Не се мина много време и те ме викнаха при тях, разпитаха ме какво правя и като разбраха, че се опитвам да си хвана кола на стоп, ми спряха една. Вътре пътуваха момче и момиче за Шираз - моята следваща дестинация. Те били на ваканция няколко дни и се прибираха у дома си. Почерпиха ме пуканки, ядки, сушени плодове и се отбиха до Пасагард, за да го посетим, но беше затворено и го видях само отвън. Персеполис също бе затворен на този ден, тъй като беше много важен празник по случай някой от 12-те имама, не разбрах точно кой, но всичко беше затворено. Случи се да съм тук точно в един от 6-те дни в годината, когато и двата археологически комплекса са затворени, така че на връщане по същия път щях да се отбия пак.

Като наближихме Шираз, ме попитаха къде ще отседна и започнаха да звънят на Захра от каучсърфинг, която бе приела да ме подслони няколко дни по-рано. За съжаление обаче не вдигаше телефона, звъниха й сигурно 20 пъти и се чудеха какво да правят с мен и къде да ме оставят. На последното позвъняване точно преди да се откажат, Захра вдигна. Оказа се, че не ме очаквала днес, а друг ден, явно не си е чела детайлно съобщенията и се беше объркала. Обясниха на момчето зад волана къде да ме откара и след малко бях пред вратата им.