И пак - етиопски мъки и страдания

Така ми се иска да напиша нещо хубаво в този блог, нещо положително за тая страна...... ама това е все едно да си кривя душата, както се казва. Не намирам правилните думи да изразя отвращението си към този народ и неговата ексремна малоумщина и нестихваща простотия. Всеки ден се събуждам с надеждата, че ще бъде по-добър от предишния, всеки ден очаквам да срещна интересни и добри хора, с които да проведа нормален разговор.... е няма как да стане в Етиопия, ще трябва да търся другаде. Просто манталитета на хората тук е ужасяващ и непоправим, а аз не съм човек, който ще търпи това.

Проклятието "фаранджи" и раждането на стоманения човек

След няколко дни изобилно пешеходстване и един стоп - кола с полски туристи, които ми подариха 4 гигабайтова карта-памет за апарата, защото много се изкефиха на пътуването ми, най-накрая се измъкнах от най-откъснатата и лишена от трафик част на Етиопия. Докато вървях се нагледах на такива главозамайващи, спиращи дъха пейзажи, каквито повечето хора дори не могат да си представят. Но походът ми бе съпроводен и от много дразнещи индивиди - следящи ме младежи с цел да откраднат нещо ако могат, деца опитващи се да отворят циповете на раницата ми и нападащи ме с камъни в гръб, отвратителен така наречен "скаут" (въоръжена охрана на района) когoто ми се наложи да ударя и едва ни разтърваха другите скаути... Стотици груби, гадни, антипатични, крадливи, зли хорица, начело с децата, които едва не ме убиха с камъни на няколко пъти!!! Те са истинската напаст, с големите лесно се оправяш като приложиш сила, но с двайсетина озверели деца, хвърлящи камъни едновременно, никoй няма шанс.

Етиопия - зеленият Рай, невъзможния стоп и аморалните хора :)

Не успях да вляза в Етиопия същия ден, защото шофьорът на камиона, с който пътувах, спря когато се стъмни. Тотална лудост е да се пътува по тъмно! Трябва да си самоубиец, за да го правиш, на пътя излизат животни, има немалко коли без фарове... макар пътищата да са по-добри от българските, хората не пътуват нощем. Спряхме на малък паркинг и си разпънах палатката до камиона. За камионджията бе невероятно интересно да види как от раницата ми излезе цяла къща, такова нещо явно не си беше представял! :) На другата сутрин минахме границата. Аз пеша минах едно по едно през всички офиси, лепна ми се местен хлапак, който предложи да ми ги покаже, защото самите офиси на митничарите не се виждат, няма знаци и бариери и като нищо да си влезеш в Етиопия без изобщо да разбереш. Хлапакът естествено искаше комисионна и бе тотално потресен, че не му искам услугите. С много зор намерих и минах през всички офиси, тук вече не е Судан и всеки се опитва да те прецака. Хората в Етиопия нямат нищо общо с тези в Судан! Докато в Судан всеки гледа да дава на другия, то тук всеки иска да взема и то по всякакъв начин. На границата ми провериха багажа - нещо, което много ме учиди, защото не се случва често. После като тръгнах да вървя малко по малко осъзнах, че стоп тук няма да хвана :) Нито следа от каквато и да е кола, единствената ми надежда бе шофьора на камиона, който щеше да мине по-късно и се бяхме разбрали да ме вземе пак. Пътят от границата до Гондар е тотално откъснат и нищо не минава по него, още повече че почти никoй не притежава кола в Етиопия. Обаче каква природа ме посрещна в тая страна!!! По-красива и зелена от България и Нова Зеландия взети заедно!! Всичко зелено, всичко планини, нереално красиви пейзажи като 3D анимация :)) Навсякъде шарени птички в такива цветове, че сякаш боядисани с ярки бои.

Судан - моята Африка

По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :)))  Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник.  Така  жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)

Египет

Последните няколко дни бяха прекрасно приключение за мен :) След като взех суданската си виза и прекарах фантастичен последен ден в Кайро благодарение на един невероятен каучсърфър, се отправих все на юг покрай бреговете на река Нил. Стопът от Кайро до Лукcор ми отне цели два дни, но пък беше супер забавно! Така нареченият Източен пустинен път е толкова гъсто населен покрай Нил, че колите те вземат до следващото градче, където пак почва якото ходене до края на градчето :) И хилядите покани за чай, обяд, десетките деца, които идват да си искат снимка, след което искат пари за снимката :) Една нощ къмпингувах в пустинята, друга нощ спах в стаичката на охраната на един огромен храм, след като цяла вечер разказвах на полицаите в полицейския участък за пътешествието си и те искрено се забавляваха :)) Самият стоп е белязан с тежка почти непреодолима езикова бариера (много хора не говорят английски), тотално неразбиране от страна на местните защо не взема автобуса (някои даже искат да ми платят билета, което означава, че и дума не може да става за разбиране на идеята на стопа).

Египет

Ако можеш да оцелееш в Кайро значи можеш да оцелееш навсякъде, казват доста хора. Още след първия си ден тук разбрах какво имат предвид... Вече осем дни съм тук и единственото, за което мисля денонощно, е как по-бързо да си взема визите и да се махам :)) Суданската ми виза ще е готова утре, аххх щастие, свобода и най-важното - ВЪЗДУХ! От онзи, дето става за дишане, защото този в Кайро явно не го бива.
Кайро с няколко думи - мръсно, пренаселено, ужасяващ смог, потресаващо шумно ..... Египтяните с няколко думи - алчни, мързеливи, агресивни, със сериозни проблеми в общуването... Изключение правят страхотните каучсърфъри, с които се запознах, иначе на улицата се научих да не говоря с никого, защото така или иначе няма да чуя нищо свястно. Единици са тези, които идват да си говорят с мен, за да научат нещо интересно, милиони са тези, които идват да ми продават нещо или най-вече - да ме измамят по някакъв начин. Понякога като питаш за посоката ще чуеш - "ама то е много далече трябва да вземеш такси", а нещото е зад ъгъла. Много се лъже и мами, страшно е как се опитват да те преметнат с цените все едно си будала. Ама много чужденци наистина са :)

В Африка

Преди три дни официално стъпих на африкански бряг :)) Чувствам се толкова у дома си, не мога да опиша колко е прекрасно всичко и какви красоти видях и колко добрина и човещина срещнах по пътя си... От Йордания пресякох с нощното фери и в 5 сутринта пристигнах в Египет. На ферито спах на задната палуба измежду десетки налягали по земята араби, беше като на война :))) Като акостирахме в Нювейба, си купих визата от една банка на порта и ме пуснаха да минавам. И трите коли, които хванах до Шарм бяха пикапи и возенето в багажника бе  фантастично, любимия ми превоз. Два дни останах в Шарм ел Шейх - най-лъскавия курорт в Египет, но това не го знаех преди да отида там :) Но пък хостът ми беше чудесен и плажа на Червено море.... аххх най-красивото море на света, невероятно кътче от Рая... Египет е страна, за която още сега знам, че ще се върна поне още веднъж само за да се гмуркам, подводният свят тук е най-красивия в света, казват. Въобще всичко е невероятно - пустинята днес по пътя за Kайро, морето и скалистите планини.... направо ми се плаче от радост като ги гледам и се чувствам у дома си... Днес следобед пристигнах в Kайро при поредния прекрасен хост, толкова много имам да разказвам за предните дни... А утре сутрин тръгвам по посолства и започват мъките по визите за Судан и Етиопия. Иначе Kайро е страшна лудница, но ми харесва и е много евтино всичко особено храната, така че ще ям до припадък :)) Относно физическото ми състояние има какво да се желае откъм ядене, защото в последните 25 дни ходя минимум по 10-15 км на ден с раницата и не ям нищо, дори не се сещам за това. Гащите oщe oт сега почнаха да ми падат и почернях като циганче, мисля че още преди да стигна до Судан ще имам 100% вид на негърче :))) Временцето е фантазия :)) Топлоооо ахх няма такова щастие за мен - 35-38 градусчета, денем и нощем лято, цял ден съм на слънце и се чувствам страхотно :)))) Откакто тръгнах нито ден облаци или дъжд! Обичам лятото толкова много, дори ме е страх да си помисля какво е в България сега! Тук водата в морето е толкова топла, окъпах се вече в 3 морета откакто заминах - Средиземно, Мъртво и Червено. :))) Невероятно е времето, хората,животните, стопа, храната, въздуха, водата...... всичко е толкова прекрасно

Йордания

Току що пристигнах в Акаба :)  Последните три дни живях в пещера на бедуини в Петра :))) Нямам думи просто колко фантастично беше всичко! Хакнах Петра :)))) Искам да изкажа ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ на Юри Варошанов за прекрасната карта и информация, които ми предостави относно влизането в Петра без билет ( за информация - билета за Петра е към 50 евро и цялото нещо е страшна машина за пари). Иначе наистина е нещо невероятно :)) Отдавна мечтаех да дойда тук и ето че стана :) Сега планът е 2 дни в Акаба на каучсърфинг и после или ще се върна до Вади Рум или ще продължавам за Египет. При всички случаи до 5 дни най-много ще съм в Египет и се започва с Мама Африка :))))?

Йордания

 Ехаааа поздрави от Йордания :))) В момента съм на замъка Карак, снощи къмпингувах на Мъртво море, страхотно беше :))) А предната нощ ме взеха на стоп едни прекрасни хора, които ме поканиха у тях и така останах на гости на местно семейство в едно селце след границата със Сирия. Невероятно преживяване :))) Хората тук са прекрасни, стопът невероятен, храната неописуемо вкусна, Мъртво море убийствено солено, руините потресаващо стари, а времето все така слънчево! Каньони, планини, пустини, море, камили, бедуини........ всичко това виждам всеки ден и не мога да се наситя! Откакто се махнах от Ливан всичко е чудесно, много ужасна държава беше това, класирам я под номер едно най-гадна държава, в която е стъпвал кракът ми :)) А Сирия и Йордания ги обожавам, просто не ми се тръгва от тука ама ако я карам така никога няма да стигна до Африkа :)) Обичам арабския свят, прекрасно е! Сега отивам в едно селце - Мазраа, там имам хост. А утре към Петра

Толкова засега, че нета пак е кът

Важно: този тексt е кирилициран и затова има правописни грешки, съжалявам за това, но няма как да ги оправя преди да се пибера в България. Да не си помисли някои че такъв ми е правописа :)))

 

Ливан

 В момента съм в Ливан, в Тир :) Нямам възможност да пиша много, а се случват невероятни неща всеки ден, срещам страхотни хора и на такива красиви места попадам, че ми е трудно да ги опиша. Вече две седмици съм на пътя, стопът е страхотен в Сирия, не толкова добър в Ливан, а утре тръгвам за Йордания, ще видя там как ще е. Хората са супер мили и гостоприемни в Сирия, а за Ливан не мога да кажа много добри неща, не ми допадат като манталитет и поведение, затова и кратко останах в страната. Сега съм на каучсърфинг при босненец, много приятен човек. Утре ще минавам две граници и много километри, така че сега се подготвям откъм теория (карти и пътища) и след малко отивам да ям фалафели :)) Тук плажът е на 10 метра от мен, има палми докъдето ми стигат очитe