Турция - в началото бе чаят... с две бучки захар :)


джамия в Анкара

 I see fire... https://www.youtube.com/watch?v=2fngvQS_PmQ&list=RDLfIZcvxpFR8&index=9

25.06.2018 - начало на пътуването
 Всяко дълго пътешествие започва с една малка стъпка... в моя случай тази от прага на вратата към стълбището :) Чувството отново бе сякаш за първи път потеглям на скитничество. Съмнения, че няма никога повече да видя близките си, ме натъжаваха и разплакваха по пътя към изхода на Хасково. Раздялата беше мъчителна, включваше много сълзи, тежки думи и празни обещания, които нямаше никаква гаранция, че ще бъдат спазени. Защото единственото сигурно нещо на тоя свят е, че всички го напускат. А аз се надявах да го напусна възможно най-скоро, защо не и по време на това пътуване. Сърцето ми беше тежко и трудно за носене дори до края на града, а какво оставаше за нататък по пътя. Добре, че имам чифт много здрави крака, които компенсират и успяват да се справят с тежестта на сърцето ми и цялата мъка по света.
След кратко ходене и още по-кратко чакане, се возех в кола за Димитровград, а когато слязох на разклона за магистралата към Турция, човекът ми набута 20 лева като толкова настояваше да ги взема, че не успях да се преборя. "Да са ти кадем!" - това ми каза и после с мръсна газ си замина, а аз дори нямах сили да се съпротивлявам, още бях в транс заради раздялата и новото начало, животът ми започваше от нулата отново :) Всичко, което притежавах, бе полупразната ми раница на гръб, тежеше едва 14 кг, нямах дори яке или обувки в нея. Всяко ново пътешествие ми е като първо, но всъщност не е точно така - в празната половина от раницата си нося вече солидния си опит от 10 години обикаляне по света. Той не тежи, а спомага за облекчаване на останалия товар. Затова и раницата в първото ми пътешествие бе 37 кг, а в това е 14, защото опитът измести килограмите ненужни предмети. Може би след още 10 години ще нося раница с тежест 5 кг, а след още 10 - никаква раница изобщо. Колко е лесно да стартираш пътешествие или живота си отначало като знаеш, че абсолютно нищо материално не ти е нужно.

Прибрах се... отново вкъщи + кратко инфо за това пътуване


 Маршрутът след последния пост - плътната линия на стоп, накъсаната - със самолет.


Вече гледам е 23-ти май, а аз още не зная къде точно се намирам, какви са всичките тия хора около мен и кой и как ме е преместил извън Азия, и къде, по дяволите, са ми самосата, чендола и бананите!!!!!!! Два пъти вече се събуждам посред нощ и почвам да си мисля как трябва да мръдна до пазара да си купя самоса и банани веднага щом се съмне... и после се усещам, че съм в позната стая с 4 стени, а не в палатката и направо се гипсирам... блокирам.
Та нещо последните дни освен, че нямам време, нямам и сили да напиша на блога заветното - прибрах се! Защото някак си не искам да повярвам, че наистина се прибрах от това пътуване, беше твърде хубаво, за да свърши толкова бързо, а и част от мен още си е някъде там, при хората с дръпнати очички и 2D носове, и камарите с дуриан край пътя. От една страна е голяма радост да видя отново близките си, колелото, градината, играчките, книгите... но от друга прибирането точно в този момент не беше никак лесно, никак жадувано, и в следствие на това сега се чувствам много странно и съвсем не на място. А пътуването със самолет на такова голямо разстояние допълнително усложни и без това бързия преход от азиатска към българска действителност, ако пътувах по суша както обикновено, щях поне да имам време да осмисля и осъзная, че се прибирам. В крайна сметка се телепортирах по светкавичен начин в един съвсем друг свят, тотално различен от моята зона на комфорта, носеща името Неизвестно. Сега зная къде ще спя довечера и това просто ме убива...

Open roads...

маршрутът след последния пост

Един кратък пост преди прибирането ми, този ще е последния преди да се телепортирам в БГ, след което вече ще има постове за всяка страна от началото на пътуването, придружени със снимки :)


Поздрави на всички от Кamphaeng Phet, Тайланд :) След почти 2 седмици (прекрасни 2 седмици!) в новата ми любов - Мuянмар, за която много ще има да разказвам, се завърнах в кралството Тайланд да посетя за последно краля преди да се насоча към Малаиzия и края на това невероятно пътешествие, което въобще не искам да свършва сега и по такъв начин... anyway, не мога да опиша сега какво ми е... сърцето ми е на хиляди парчета, ако изобщо нещо е останало от него вече... От една страна се радвам, че ще видя близките си скоро, но от друга.... еххх от друга...! Изобщо нямам психическата готовност да се прибирам и още от сега съм в нещо като шок, които направо не знам как ще преодолея след няколко дни, когато се телепортирам в свят, които изобщо не е моята зона на комфорта и към които отдавна вече не принадлежа... не мога да си представя, че няма да се събуждам всеки ден  на ново място и дори няма да се чудя къде съм при събуждането, нито пък че ще виждам същите хора и места всеки ден, нито пък че ще имам постоянна течаща вода и душ, или ще мога да ида до тоалетна когато ми се ходи, а не 5 часа по-късно, или пък че няма да трябва да се промъквам по забележителности като крадец през оградите :))  (започвам да крада череши из хасковско, пазете си черешите, хасковлий! :)))

Филипински терминални несгоди :)


маршрута от последния пост досега

Поздрав с една песен, която често слушам и много харесвам :)

https://www.youtube.com/watch?v=kXYiU_JCYtU


Текстът по-долу е кирилициран автоматично и пълен с правописно грешки, за което се извинявам!

Абе хора, сигурно повечето от вас са гледали един филм - "Терминалът" с Том Ханкс :) Ако не сте го гледали - гледaiте го, а ако сте - спомнете си го, моят живот в последните дни откакто съм на филипинска земя е горе-долу такъв :)) Само дето сменям терминалите, че да не ме арестуват и депортират хехе :) 
Майтапат настрана, мина доста време от последния по-дълъг update. А в пътуването лудницата (кога положителна, кога не чак толкова) продължава да е пълна, както обикновено. Сега съм в страна, която болезнено много ми напомня на Латинска Америка във всеки един аспект, изживявам едно постоянно "deja vu" :) Изобщо не очаквах, че в Азия ще има подобна държава, където ще броя на испански, ще слушам латино на филипински език, ще установя пълната липса на гостоприемство и човещинка, но ето я на - Филипините :)

Заклещване в Бали-незия :)


маршрутът през Индонезия до момента

Unstoppable
https://www.youtube.com/watch?v=W_9CcHC3VRs


долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам

Яката я зациклих в Бали тези дни заради безобразната лудост на миграционните тук - процедурата по удължаване на визата с още един месец отнема над 10 дни като през това време 5 дни от новата виза вече ще са изтекли! Не знам какво е това безумие, но на никого не препоръчвам тази процедура, избегнете я на всяка цена, един месец е предостатъчен за Индонезия освен ако искате да разгледате повече от три острова, както в моя случай - боря се за достигане до Калимантан, през Ломбок, Сумбава, Флорес и Сулавеси ама да видим... 
През последните 27 дни съм в супер изтрещялата Индонезия, която още не мога да преценя дали просто частично не харесвам, или направо не понасям :)) Е, Бали специално едва го търпя, здраво ми накъса нервичките и какъвто съм кибрит всеки ден ми се иска така от сърце и душа да хвана някои от мнoгoто дребни безочливи таргаши и нагли таксиджии и да го удуша!!! 

Напред към Индонезияяяяяя :))))))

Маршрута от последния пост досега

Долният тект е автоматично кирилициран и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

Реших да напиша един кратък пост, защото от утре се отправям в неизвестното отново и въобще не знам кога пак ще имам net :) Индонезия - напълно нова за мен държава! Всички предишни страни, които посетих след Тайван, ми бяха вече познати от предното пътешествие в Азия, а Индонезия е тоталното неизвестно и горя от нетърпение да видя каква лудница ще ми предложи :)
Последните 11 дни прекарах във вълшебна Малайзия, а преди това както разбрахте от предния пост и коментарите в него - си поживях много добре в кралството - Тайланд. :) Всъщност последните дни там бяха не по-малко интересни от първите - успях да разгледам уникалните руйни на Сукxотаи, маймунския град Lop Buri, където маймуняците успяха да ме оберат като ми отвориха раницата докато ми бяха на главата и ми свиха химикала!

По пътя... :)

Това е груба карта на мaршpута от последния пост досега :)

Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

След последния пост, написан в красивия витнамски град Hue по време нa 10-дневния потоп, в пътуването се случиха толкова много неща :))) Кои прекрасни, кои - не чак толкова, но заряда в мен е по-силен отвсякога. Всеки ден е взрив от емоции, всеки ден е нова изненада, лудост и тотално приключение, точно както си пожелах! Сега съм в град Chiang Mai - пълен с приказни храмове на всеки ъгъл, има толкова много за откриване и опознаване в този град и около него, а от тайландската ми виза останаха само 8 дни :( Така бързо лети времето, дните минават като мигове и дори не мога да ги осмисля. Всичко е супер интересно и интензивно, всеки ден срещам вълнуващи хора, вкарвам се в луди ситуации и изобщо - живея тук и сега, сякаш само ДНЕС има значение, а и нямам идея каква страхотна изненада ще донесе утре ;) Изцяло се пуснах по течението на пътешествието и така ме увлече, че не смея да си правя планове дори за следващия 1 час :))) Мислех, че ще пристигна в Чянг Май преди 4 дни, а ето че пристигнах днес :)

Виетнамско запиляване :)

снимка за цвят - Sapa, снимката е от нета, не мога да кача мои сега
Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.


Понеже имам време за интернет поради непредвидения потоп в централен Виетнам, ще драсна едно резюме за дните ми във Виетнам досега :) Няма как да кача снимки и да пиша по-подробно и изчерпателно сега, но всичко  ще бъде преписано от тетрадката когато се прибера, с подробностите ;) Ще има и снимки, разбира се. Засега - резюме :)

За начало - поздрав с новата ми любима песен, която открих наскоро, докато седях в едно net кафе и не мога да опиша с думи как ме зарадва. Боchели винаги ми е бил безкрайно любим, а тази песен е направо върха и не мога да спра да я слушам, особено сега, когато родителите ми ми липсват ужасно много всеки ден и всеки час - https://www.youtube.com/watch?v=ChcR2gKt5WM

Тайванско обсебване :)



снимка за настроение, от Розовата джамия в Шираз, Иран, само тази успях да кача сега

Ехх, позагубих се из уникалната тайванска природа и блогът го отнесе :) Все не мога да пиша, а толкова много се събра за разказване. Когато се прибера, ще има да преписвам... изписах вече 5 теtрадки и карам шестата :) Последнияt почти месец прекарах в Тайван - островът, които направо ме обсеби, или аз него :) Много места обиколих, основно из планините, невероятни красоти видяха оците ми, очаровах се от природата, животните, хората, лекотата на пътешестване из острова, било то пеш или на стоп... С други думи въобще не горя от желание утре да го напусна и да се върна в Мордор (Китай). Но за jaлоcт няма как, визите и времето ограничават, а и близките ми страшно ми липсват и трябва да вдигна темпото ако искам да се прибера преди април догодина, а аз искам. Вчета взех успешно виза за Виетнам и на 26-ти се надявам да вляза в страната, след планирани 6-7 дни стоп през китайския Ад. Нямам търпение да стигна Югоизточна Аziя като ще започна от Виетнам и ще карам по ред.

Монголско вълшебство...


снимката е от интернет



Безкрайните необятни поля, хълмове и скалисти планини се простират докъдето погледът може да достигне и много отвъд него... Ястреби, соколи и всякакви грабливи птици, непознати по нашите ширини, кръжат безспир над степта в опити да уловят някое от милионите малки мишлета, тичащи от дупка в дупка, оставяйки цели миши "магистрали" след себе си. Слънцето силно напича през светлата част от денонощието, но веднъж падне ли ниско на хоризонта, вледеняващ студ обхваща степта, а целият Млечен път заема мястото си високо в небето, сякаш да бди над пътешественика, останал да нощува в палатка сред тази сурова природа... Големи стада коне препускат навсякъде, редом с още по-големи стада крави, овце и кози, а в по-планинските райони - рошави едри якове. Камилите - двygарби и огромни, също са често срещана част от пейзажа. Степта изглежда безцветна и сурова, но ако се загледаш, ще видиш толкова много цвят, живот и красота... Стотици лилави, жълти и червени цветя растат навсякъде около теб, мишките пеят, подали глави от дупчиците си, ястребите непрекъснато те наблюдават отвисоко, а дивият кон на Пржевалски е някъде съвсем близо, успял да запази макар и малката си популация - противно на информацията в моите енциклопедии, че е напълно изчезнал.