Венецуела - болната държава и болните й хора

водопад Арапена

Преди да започна тази частично негативна публикация (предпочитам да споделя моята горчива истина, отколкото да пиша само сладки приказки), искам да изкажа ОГРОМНАТА си искрена благодарност към хората, които ме подкрепят в последно време. Благодаря на Надежда за голямата финансова помощ и морална подкрепа, на Владо за страхотния обектив за апарата ми и новата карта-памет, които ми донесе в Колумбия, специални поздрави на баба Надя (надявам се чух името правилно по телефона, беше доста шумно наоколо) от Италия, която ми се обади докато още бяхме в Тринидад и имахме телефон, поздрави и на нейните внук и внучка! Благодаря на всички, които ми пишат по имейл и на блога (съжалявам, че се бавя с отговорите). От все сърце благодаря и на най-прекрасните родители на света - моите, за всевъзможната тотална подкрепа особено сега, когато никак не ни е лесно, защото държавите станаха доста негостоприемни за пътешественици като нас.

Тринидад - последни дни на Карибите

гигантска кожеста костенурка на плажа до Матура

Измина месец и половина откакто си заминахме от Тринидад и приключихме пътуването из Карибите. Много неща се случиха оттогава насам, много уроци научих за това докъде стига алчността и проклетията на хората, много неприятни изненади преживях. Южна Америка към момента се оказа най-голямото ми разочарование, но както се казва в една моя любима книга: "Страданието прави от човека или монах, или воин". От мен направи ВОИН, при това готов за война 24 часа, 7 дни в седмицата :) Сега, изстрадвайки номер едно най-ужасна страна в моята лична класация (говоря за Колумбия, ужасната Венецуела е разжалвана до второ място, а Сейнт Мартин се кичи с трето такова), си спомням с умиление и тъга за "маймунките" и индийците в Тринидад, които бяха всичко друго, но не и безчовечни апатични изроди, каквито към момента срещаме ВСЕКИ ден в двете южноамерикански държави.
Не искам да започвам тази публикация с негативизми колкото и да ми е гадно в момента, седейки и пишейки това през нощта в едно подобие на парк без пейки в едно ужасно туристическо колумбийско село, където всеки те преследва с оферти за хостел и е мазен и усмихнат само като види пачка с пари. Та в момента ще се опитам да забравя къде съм и какво ни очаква утре, ще положа усилие в този текст да намерят място красивите моменти от Тринидад, игнорирайки моментното си разочарование и оставяйки описанието на тежките ни дни и пространни страдания за следващите публикации...

Карибска равносметка

Пария бей, Тринидад

Сега докато оправях сметките, осъзнавайки че огромното разхищение на пари по лодки, ферита и други подобни приключи със стъпването ни на континента, реших да драсна няколко реда като обобщение за изминалата половин година на Карибите.
Прекарахме близо 6 месеца на Карибите. Имайки предвид, че същинската ни дестинация бе Южна Америка и през Карибите смятахме да минем възможно най-бързо с първата намерена яхта на Сейнт Мартин, нещата тотално се промениха и останахме далеч по-дълго от планираното. Което обаче ни даде възможност наистина да опознаем някои острови. Прекарахме 23 дни по неволя в Сейнт Мартин, който се превърна в нашия остров-затвор. Това е държава номер едно в света, която мразя. Изживявахме всекидневни разочарования под всякаква форма и накрая се спасихме от Ада с помощта на карго корабче, с което обаче уцелихме най-лошото време в морето и след няколко бури бяхме ни живи, ни умрели от морска болест. Последваха 2 прекрасни месеца живот в Рая на острова-съкровище Доминика, където разбрахме, че има невероятни места на Карибите.

ВЕНЕЦУЕЛА - пристигнахме!!!! :)

На 25.04 в 16:00 стъпихме окончатнелно на южноамериканска земя :))))

 Няма такава радост, след 6 месеца опити да достигнем Южна Америка, най-после УСПЯХМЕ!
Сърцето ми щеше да изхвъркне при вида на Голямата Суша :) И само като си помисля, че вече сме СВОБОДНИ, пътищата са НАШИ, континентът е НАШ ! Можем да отидем където си искаме и да правим каквото искаме! Въртенето в кръг по островите приключи, върнахме си оптималната свобода, очаква ни огромен необятен континент за обикаляне. Вече трети ден сме във Венецуела! НЕВЕРОЯТНО Е! Минахме повече от 1000 километра от Тукупита (където ни остави малката моторна лодка от Тринидад) до Санта Елена де Уарен, която е на границата с Бразилия. Няма обаче да ходим изобщо към Бразилия, дойдохме до тук, за да обикаляме стотиците километри национален парк наоколо, наречен Гранд Савана, който е част от национален парк Канайма (където е Анхел - най-високия водопад в света)! Днес минахме с един камион по главния път надолу през парка и онемяхме, загубихме си акъла по тая красота!!

Изкуството да стопираш яхти

Симпсън бей марина, Сейнт Мартин

Написах тази публикация с идеята, че може да бъде полезна на някого, така че е много повече информативна, отколкото развлекателна.

Още в Сейнт Мартин исках да напиша специална публикация за стопа на яхти. След като толкова много сме опитвали, проучвали, изпробвали какви ли не варианти и в крайна сметка успели, понаучихме доста неща.
Подчертавам, че тази информация е приложена на Сейнт Мартин и Сейнт Луча, не сме стопирали на други места. Все пак смятам, че основното от написаното се отнася генерално за стопа на яхти навсякъде.

Тринидад - Време за Карнавал :)

На 3-ти март, понеделник, в 4:00 сутринта, брутален звук раздира тишината в Порт оф Спейн. Музика! Сока! Десетки камиони с огромни системи от високоговорители и тонколони, по-високи от човешки ръст шестват по улиците на будната столица. Карнавалът започва!!! Време за лудост, свобода и музика! Карнавалът стартира с "Ж'оверт" - шествието на покритите с тонове кал, бои, шоколад и какво ли още не. Всички крещят, танцуват, пеят и се заливат с всякакви цветове бои. Бандите налазват улиците на столицата доста преди изгрев слънце. Те не спят, готови са за най-важното събитие в годината. За тринидадци няма нищо по-важно от Карнавала! Готвят се за него цяла година, от приключването на предишния. Спестяват всеки цент за костюм и участие в една от многото банди.

По вода - плаване от Сейнт Луча до Тринидад

плажовете на Мейру са като снимка от календар :)

Тази публикация просто трябва да я започна с една любима песен (и филм) - https://www.youtube.com/watch?v=AMGXq9_IQBQ   

Ще продължа с малко статистики за плаването :)

Напуснахме Родни бей марина на 14.02, пристигнахме в Тринидад на 02.03. Плаването бе 15 дни тотално.
Родни бей - Питоните - 21.9 мили (4 часа)
Питоните - Бекуа (първи остров от Гренадините) - 59.4 мили (11,30 часа)
Бекуа - Мейру - 27.5 мили (4 часа)
Мейру - Барадел (Тобаго кейс) - 4.66 мили (1,15 часа)
Барадел - Юниън айлънд (Чатъм бей) - 7.29 мили (1,30 часа)
Юниън айлънд (Чатъм бей) - Юниън айлънд (Клифтън бей) - 6.17 мили (1,45 часа)
Юниън айлънд (Клифтън бей) - Кариаку - 9.10 мили (2 часа)
Кариаку - Гренада - 53.1 мили (9 часа)
Гренада - Тринидад (Чагарамас) - 90.3 мили (14,45 часа)

Сейнт Луча - междинното звено

източният бряг

Както споделих в предната публикация, дните ни в Сейнт Луча не започнаха добре. След драмата с бананите, тръгнахме да търсим място за палатка извън столицата Кастрис. Поехме на север, тъй като от ферито ми се видя, че има някакви незастроени хълмове в тази посока. Като се занизаха едни магистрали, хиляди коли, огради и къщи... По едно време видяхме пощурял кон да бяга по магистралата, явно беше избягал от собственика си. Колите го виждаха отдалеч и намаляваха, добре че имаше светлини покрай пътя, за да могат да го видят. По-нататък собственикът се опитваше да си догони коня, яздейки друг кон по магистралата :)

Тринидад и Тобаго - една държава, много култури

около Пария бей

Очаквайте отделна публикация за карнавала! Както и разказите за Сейнт Луча и плаването, които ще напиша скоро. Сега ми е поредната безсънна нощ, в която бързам да пиша за Тринидад, докато още всичко ми е свежо в главата :) Когато напиша предишните разкази, ще ги сложа със стара дата, за да са подредени, така че Тринидад винаги ще излиза отгоре.


Преди да пристигнем в Тринидад, имахме очаквания за равнинен, лишен от планини, лишен от рифове и подводен живот скучен остров, че и пренаселен с популация от близо 2 милиона души. За капак всеки нагоре по островите ни повтаряше колко било опасно, как не трябвало да си вадим фотоапарата на улицата дори и на карнавала, и как хората се стреляли навсякъде. Е, както обикновено пълни медиини глупости. Хората по света вече са с толкова промити мозъци и страховият контрол така добре работи и затяга обръча около тях, че е най-добре човек да не вярва на никого, дори и на местните, които всеки ден ни повтарят колко е опасна страната им. Тринидад определено ни изненада много приятно.

Доминика - последни дни

на източния бряг

Казават, че ако Христофор Колумб се върне на Карибите днес, от всички острови ще разпознае единствено Доминика. След като поопознахме Карибите, ние с другарчето мислим по същия начин. Това е единствения остров, който наистина си заслужава да се види и преживее. Останалите са доста поунищожени, много цивилизовани и не се вписват в представата ми за Карибите преди да дойда тук. Единствено Доминика и до голяма степен Гренада отговориха на очакванията ми...