Карибска равносметка

Пария бей, Тринидад

Сега докато оправях сметките, осъзнавайки че огромното разхищение на пари по лодки, ферита и други подобни приключи със стъпването ни на континента, реших да драсна няколко реда като обобщение за изминалата половин година на Карибите.
Прекарахме близо 6 месеца на Карибите. Имайки предвид, че същинската ни дестинация бе Южна Америка и през Карибите смятахме да минем възможно най-бързо с първата намерена яхта на Сейнт Мартин, нещата тотално се промениха и останахме далеч по-дълго от планираното. Което обаче ни даде възможност наистина да опознаем някои острови. Прекарахме 23 дни по неволя в Сейнт Мартин, който се превърна в нашия остров-затвор. Това е държава номер едно в света, която мразя. Изживявахме всекидневни разочарования под всякаква форма и накрая се спасихме от Ада с помощта на карго корабче, с което обаче уцелихме най-лошото време в морето и след няколко бури бяхме ни живи, ни умрели от морска болест. Последваха 2 прекрасни месеца живот в Рая на острова-съкровище Доминика, където разбрахме, че има невероятни места на Карибите.
Доминика я обходихме пеша, опознахме я много добре и плакахме като си тръгвахме. Още плачем за нея. Пренесохме се на Сейнт Луча с ферибота. Там общо взето се отдадохме на траур по Доминика. Няма друг остров като Доминика, така че не можахме много да се насладим на Сейнт Луча. Но пък там най-после ни сработи късмета и хванахме яхта на стоп. Плавахме 2 седмици през малките острови на Гренадините и Гренада до Тринидад. Изкарахме почти два месеца в Тринидад, където смятахме да останем не повече от две седмици. Хареса ни много. Но и дума не може да става да се сравни с Доминика.
За половин година пътуване имахме 15 нощувки при местни, 12 нощувки на круизния кораб, 28 нощувки на палубата на яхтата и всичко останало на палатка. Придвижихме се с 5 различни видове воден транспорт: круизен кораб, карго, ферибот, яхта, малко затворено отвсякъде корабче, подобно на ковчег и побиращо десетина човека. Бюджетът е сложен на страница "финанси", там можете да го видите. На страница "карти" пък е маршрутът досега. Нямам идея колко километри извървяхме пеша, със сигурност са стотици. Поне от плаването с яхтата ги записвахме километрите, можете да ги видите в съответната публикация.
Екипировката и принадлежностите ни вече са в трагично състояние. Палатката, която бе почти нова в началото и се предполага, че е качествена (Ферино Немези 1), е с две счупени рейки, които още не сме решили как ще поправим и са временно закрепени. Няма как да ги сменим, защото досега в тези държави нямаше магазини за планинарска екипировка. Тръгнах с три панталона, единият се разпарчоса още в Доминика, другите два се скъсаха по време на плаването. Толкова са скъсани, че изобщо не могат да се носят. За закърпването им в Тринидад ми поискаха 175 ТТ, а два чисто нови горе-долу хубави панталони струваха 100, така че лесно взех решение и си купих два нови. Тениските ми са целите покрити с дупки, тотално избелели, така че една по една ще трябва и те да се подменят. Другарчето ми подари една и сега имам четири броя. Неговите тениски са в същото състояние, едната се наложи да я изхвърли, защото дупката обхвана целия ръкав. Общо взето дрехите ни никакви ги няма. Всичко се къса, което не може да се скъса, се чупи. Раницата ми, която е 10 годишна вече, също се скъса, но другарчето я заши и сега се държи. Една от малките катарами се счупи от тежестта на раницата, но поне имаме резервна.
От Карибите общо изпратих 4 пакета за вкъщи, пълни със снимки, спомени и ценни за мен дреболии. За съжаление похарчих много пари за тях, но не можех да ги изхвърля. Опитвам се да се науча да изхвърлям неща, но не се получава. Успях с един чифт панталони, скъсаните ми сандали в Доминика и счупения ми чадър пак в Доминика. Общо взето по време на преходите в планините там, много неща се изпокъсаха, изпочупиха и всичко взе да се скапва бързо. Сандалите ми, които бяха издържали цялото Ком-Емине, не успяха да устоят на доминишките кални и стръмни пътеки и се разпаднаха върху краката ми. Единственото нещо в екипировката ми, което още се държи, е спалния чувал, който вече е толкова стар (ако не се лъжа от 2005-та), че ще мръзна доста в Андите с него. Поне той още не е скъсан след толкова много скитане по света. Шалтето е доста оръфано, но още се държи. Иначе физически се чувствам отлично, кипя от енергия (и от ярост, когато другарчето ми вдига кръвното). Да пътувам с втори човек, за мен е най-голямото предизвикателство в живота ми изобщо. Наличието на тамагочи, превръща моето пътуване в абсолютен Ад, несравним с нищо досега. Нямам думи, с които да опиша колко прекрасно е да пътуваш сам - нещо, което винаги знаех, но другарчето не пожела да си остане вкъщи този път и тръгна с мен. Много ми е тежко непрекъснато да трябва да го пазя, да го наглеждам как пресича улицата, да следя да не се разболее и т.н. събития, характерни за нормалния пътешественик. За първи път ми се налага да седна да чета за маларията и други разни болести, за да зная какво да го правя ако се тръшне болно. Откакто тръгнахме от България, все проблеми. Първо кърлеж го ухапа, после в Доминика много отслабна, после пък гърлото много го болеше, явно изкара някакъв грип... Но да не се оплаквам и да стискаме палци, че още треска не е направил. Трябва да следя и каква вода пие, вероятно понякога няма да може да пие тази, която аз пия и ще трябва да купуваме някакви хапчета за пречистване. Постоянно купуваме репеленти да се пръска, за да не го хапят комарите. Най-лошото нещо обаче е мрънкането му, което много трудно понасям. Аз като цяло явно съм лош човек и също така нонстоп се чувствам като супергерой - закрилник на по-слабите, защото усещам, че всички около мен са по-слаби във всякакво отношение, обаче в същото време и не търпя слабостите на другите и когато някой започне да ми мрънка, много се ядосвам и избухвам. Като проплаче "Тери не ми дава почивка" или "Тери не ме оставя да си изпера дрехите", "Гладен съм"...ми иде да душа наред като започна от другарчето. Опитвам се да се науча да се контролирам и да го изчаквам без да избухвам, но признавам - страшно трудно ми е! Приемам цялото нещо като огромно предизвикателство и не зная дали ще се справя и до каква степен. При всички случаи от цялото си сърце препоръчвам на всеки да пътува САМ, това е най-голямото щастие и свобода. Аз лично не позволявам на факта, че пътувам с другарчето да ограничава свободата ми по никакъв начин и затова досега много пъти се разделяхме за по ден, а нататък ще се разделяме и за по-дълго. Не смятам да го взема нито в Амазония, нито в Дариен гап или други такива области. Пътуването с другарчето обаче има няколко големи плюса - то готви и шие! Заши ми всичките нашивки на раницата, готви ми вкусни манджи всеки ден, освен това много ме забавлява и развлича във времето, когато не ме ядосва и не му се карам. А категорично най-големият плюс е, че има на кого да си оставя раницата като ходя до тоалетната, много сами пътешественици ще се съгласят с мен, че това е проблем номер едно (и всъщност единствения недостатък) на самотното пътуване. В крайна сметка другарчето е много добро и ърпеливо като човек (аз съм гадта в компанията), а и отказва да си ходи за България, така че колкото и да се ядосвам не мога да го оставя на пътя и ще го водя и пазя. Все пак си е моето другарче и трябва да си го отглеждам добре. :) Всички знаем какво става с тамагочитата, ако пропуснеш да ги нахраниш няколко пъти...
За последните 6 месеца успях да изгледам точно 2 филма. За мое огромно щастие втория бе Frozen, който очаквах с ОГРОМНО нетърпение и който веднага ми влезе в списъка с любими :))) В момента дебна удобен момент да го гледам отново. Поздравявам ви с песента на годината от филма на годината за мен :))) Песен, която вече слушам всеки ден!
https://www.youtube.com/watch?v=YVVTZgwYwVo

И тази версия е фантастична!
https://www.youtube.com/watch?v=BS0T8Cd4UhA

Снегът и зимата започнаха да ми липсват някак си :)

За стопът на кратко:
Сейнт Мартин - бавен и често проблмен стоп, огромни задръствания между градовете, не само вътре в тях. Дистанциите се вървят и пеш, но е много неприятно поради мръсния въздух и прахоляк. Преди да се качите в колата потвърдете, че не е нерегламентирано такси, защото ако уцелите такова ще ви иска пари накрая. Повечето такива "таксита" са стари и малки коли, големите лъскави джипки и подобни със сигурност не са такива.
Сейнт Китс - за един ден престой успяхме да направим обиколка на целия остров. Стопът върви чудесно!
Доминика - отличен стоп, най-често вземат пикапите и се возите в багажника. Не се чака дълго, дори и нощно време стопът е възможен.
Сейнт Луча - стопът е добър, не се чака много, освен около столицата и Родни бей. Отново бъдете сигурни, че не се качвате в нерегламентирано такси.
Гренадините - по малките островчета стопът е железен. Не се чака изобщо и много хора биха ви взели. Дистанциите спокойно се вървят, стопирайте ако искате контакт с местни. Много е лесно.
Гренада и Кариаку - отличен стоп, бърз и лесен. Като в Доминика, няма да имате никакви проблеми
Тринидад - тук има стотици нерегламентирани таксита, така че задължително питайте шофьора дали е такси. Някой от тях ще ви вземат и без пари, но трябва да се разберете отначало. Стопът е добър, не е като в Доминика или Гренадините, но при всички случай някой ще спре за вас след не особено дълго време.

Палаткуването на Карибите на кратко:
Сейнт Мартин - изключително трудно! Местата за палатка се откриват с много много усилия и обикновено са ужасни. Единствено в северната част на острова има по-диви места, навсякъде другаде ще разпъвате палатка в нечия нива, на някой склон до града или на какви ли не опасни и много неприятни места. Ако сте в северната част на острова, преходът от Ансе Марсей нататък е идеален за палатка - пусти плажове и липса на цивилизация. Около градовете обаче е Ад.
Сейнт Китс - не сме спали на палатка, защото прекарахме само ден там, но със сигурност изглежда многообещаващо за спане навън, има горички и природа и не е пренаселено. Мисля, че няма да имате проблеми
Доминика - островът рай за палаткуване. Можете да спите навсякъде, има планини накъдето и да се обърнеш : ) Дори близо до селата или по плажовете няма никакъв проблем да спите. Ако уцелите дъждовен сезон най-добре си търсете навес за през нощта. Има много такива край пътищата. Има и много беседки по големия преход Уайтукубули, така че ако го правите можете да спите на сухо всяка нощ. Общо взето не би трябвало да имате никакви проблеми.
Сейнт Луча - намират се празни пространства, планини и пусти плажове, само около столицата е по-трудно.Също така около главните пътища е доста населено, така че е добре да се отдалечите колкото може повече. Не е много разумно да се ляга навсякъде както в Доминика, защото ако в Доминика има едно убийство за не знам си колко години и още за него говорят, то в Сейнт Луча са ежеседмични и по доста.
Гренадините - супер спокойни острови, намира се природа навсякъде и места за палатка има много. Никаква опасност от хората, смятам че няма да имате никакви проблеми.
Гренада и Кариаку - както в Доминика има много природа и закътани хубави места за палатка, според мен е безпроблемно къмпингуването
Тринидад - доста сложно по западния бряг, между Порт оф Спейн и Сан Фернандо. Всичко е застроено и където и да погледнеш покрай главния път са къщи. Останалата част от страната има доста запазена природа и е много лесно да се намерят хубани места. В северната част, където са планините, може да спите навсякъде. В едно село Лопинот се установихме в парка на палатка и изкарахме 5 дни там :) Така че в планините не е никак трудно, щом дори и в селата има подходящи места.

тринидадска прелест :)