И така - ще го напиша кратко и ясно - успях да вляза в Зимбабве и то законно :) Историята е много интересна и нереално изненадваща :)) Не се отказах до последно и се появих на границата без виза, какво се случи после ще разкажа след като изляза от страната. Засега само ще кажа, че съм тук с 30 дневна виза и имам реален шанс да взема виза за ЮАР. Сутринта подадох за Мозамбик, утре сутрин ще е готова. Не искат никакви документи, нищо. Любезни, усмихнати, мили хора ми приемат паспорта и ми казват да мина утре да си го прибера. Ако навсякъде бяха такива щеше да ми е много лек живота :)) После намерих адреса на българското посолство и познайте какво - изненада, закрито е миналата година ноември, на негово място има турско посолство. Посреща ме турчина Ахмед и ме препраща към последното оцеляло БГ посолство - това в Претория.
Ужасът продължава с пълна сила!
Пиша нова публикация защото случилото се е нова страница в пътуването ми. Днес, 20.01.2012 за първи път откакто пътешествам получих ОТКАЗ за виза! БЕЗ ПРИЧИНА!!! Днес се добрах до Габороне след като последните 6 дни обикалях из страната, тази сутрин пристигнах в града и право в посолството. Двете груби, вулгарни, отвратителни женички, които още първия път ме посрещана с нескрита злоба, този път ехидно ми се присмиваха в лицето, след като ме информираха, че молбата ми за виза е ОТХВЪРЛЕНА! Причини няма, пазят се в тайна. Говорих с висшестоящата им по телефона, тя ми шепти на ушенце "има разни причини..." на въпроса какви са причините: "ами не можем да Ви кажем, пазят се в ТАЙНА!!!" Взех от тях телефона на имиграционните в Зимбабве, казват ми да звъня на някакъв си господин Мукуку. Звъня на Мукуку - той не вдига. Пак звъня - пак нищо! Te щастливи, аз на ръба на нервна криза! 40 долара на боклука, първото нещо което ми заявяват е, че няма да получа и стотинка от парите си обратно!!!
Едно зло НИКОГА не идва само!!!
Кратко и ясно - последната седмица от пътуването ми се превърна в истински АД. За два дни ми отказаха 3 визи. Върнаха ме на границата на Зимбабве. Отрязаха ме и за Намибия, и за Южна Африка. Сега съм в Ботсвана. Сeдя и чакам да минат 7 дни и ЕВЕНТУАЛНО да ми дадат виза за Зимбабве. Хората по посолствата са СТУДЕНИ, ГРУБИ и всячески се опитват да ми попречат. НИКOЙ не иска да ми помогне по какъвто и да било начин. От два дни съм без храна, не мога да ям от стрес и напрежение. Хората на юг от Танзания станаха по-лоши от европейци. Студ и духовна пустота. Никаква човечност, никакво разбиране. Цените се вдигнаха до небето, духовността потъна в земята. На границата със Зимбабве ме изритаха като мръсно куче!!! Нито усмивка, нито молби, нищо не можа да ги накара да ми дадат виза, при все това че всички други европейци минават без проблем. Същото и за Намибия, същото и за Южна Африка - всеки минава бзе виза и без пари, само ние българите сме прецакани. Никoй не ни обича, никъде не ни искат.
На Юг - в РАЯ
Продължавам си мисълта от предния текст за Бурунди....
Американецът Кен, които ме взе от границата до Кигома, живее от двадесет години в Буджумбура с жена си и десетте си осиновени деца (всичките сирачета от Бурунди). Той е фанатизиран на тема християнство и след като започна да "проповядва" се сетих, че имах една каучсърфърка от Америка преди време, която ми бе казала, че ще срещна много хрисияни фанатици ако стопирам из Щатите... Кен бе меко казано изкукал относно Бог и гледах много да не отговарям защото всякакъв спор с луди християни е тотално безсмислен, това ми е показал горчивия опит в Англия, където имах срещи с подобни хора и се впуснах в безкрайни глупави спорове, а те са точно като радиостанция и нонстоп си повтарят каквото си знаят :)
Американецът Кен, които ме взе от границата до Кигома, живее от двадесет години в Буджумбура с жена си и десетте си осиновени деца (всичките сирачета от Бурунди). Той е фанатизиран на тема християнство и след като започна да "проповядва" се сетих, че имах една каучсърфърка от Америка преди време, която ми бе казала, че ще срещна много хрисияни фанатици ако стопирам из Щатите... Кен бе меко казано изкукал относно Бог и гледах много да не отговарям защото всякакъв спор с луди християни е тотално безсмислен, това ми е показал горчивия опит в Англия, където имах срещи с подобни хора и се впуснах в безкрайни глупави спорове, а те са точно като радиостанция и нонстоп си повтарят каквото си знаят :)
Коледа по занзибaрски :)
Нямам възможност да пиша в момента, но успях да сложа няколко снимки за настроение :) Лято ееееееее
Из Руанда и Бурунди......все тъй зелено и мокро
Ехх, сега как ми е трудно да пиша за предните дни, доста време мина откакто бях в Руанда и Бурунди, вече съм в Дар Ес Салаам от снощи и тук умът ми е зает с настоящите проблеми - целия град е наводнен и през цялата нощ ме връхлетя тропическа буря с проливен дъжд и силен вятър, така че вместо да спя трябваше да подпирам палатката да не се счупи. :)
И така... след като напуснах Кигали имах бърз стоп до езерото Киву, където преспах една нощ - красиво място, много хора от Кигали ходят там за yикенда. От там се върнах на главния път и поех на юг към Нюнгве национален парк с идеята да се промъкна и да видя маймуни. Руанда също като Уганда е зверски гъсто населена и няма абсолютно никаква природа останала извън националните паркове, всичко е плантации - банани и чай най-вече. Но пък е доста планинска и зелена и поне създава усещането, че си сред природата, макар тази природа да е изцяло творение на човека, дори малките горички покрай пътя са от евкалиптови дървета, които са били внесени от Австралия и сега масово се отглеждат.
И така... след като напуснах Кигали имах бърз стоп до езерото Киву, където преспах една нощ - красиво място, много хора от Кигали ходят там за yикенда. От там се върнах на главния път и поех на юг към Нюнгве национален парк с идеята да се промъкна и да видя маймуни. Руанда също като Уганда е зверски гъсто населена и няма абсолютно никаква природа останала извън националните паркове, всичко е плантации - банани и чай най-вече. Но пък е доста планинска и зелена и поне създава усещането, че си сред природата, макар тази природа да е изцяло творение на човека, дори малките горички покрай пътя са от евкалиптови дървета, които са били внесени от Австралия и сега масово се отглеждат.
Hakuna Matataaaaaaaaaaaaa :))))
Еиии голяма лудница е тая Уганда, много зелени и мокри дни прекарах там :) След като писах от Форт Портал, тръгнах да вървя по един черен път към езерата. И така следващите 5 дни само вървях ли вървях..... Обиколих всичките езера (Никуруба, Нябулита, Нябикере, Мвамба.......) успях дори да посетя водопадите Махома нелегално :) Още при първото езеро Никуруба видях множество маймуни черно-бял колобус, а докато дебнех пеперуди за снимки, се сбъдна така дългогодишната ми мечта - лице в лице (или по-точно ръка в опашка) със зелената мамба :))) Е няма такова щастие!!!! Да докоснеш една от най-отровните змии, тъй красива и спокойна, дори не направи усилие да избяга в първия момент. Явно добре осъзнава силата на отровата си щом няма страх. Безкрайна радост ме обзе в мига, в който я видях да ме наблюдава от клонките на един храст на не повече от метър разстояние!
Поздравu :)
Поздравявам ви всички с това стихотворение на Блага Димитрова, изпратено ми от човека, на когото безкрайно много благодаря че превежда публикаците на английски! Стихотворението е разкошно, приятно четене :)
"Ключов камък"
Мост вековен, упование на протегнати ръце,
метната дъга над пропаст,
тайна спойка я крепи – ключов камък.
Моя клетва и проклятие,
прикована цял живот да споявам
залез с изгрев, вчера с утре, спомен с блян, сън с наяве.
Лирично отклонение :))
Онзи ден като излязох от интернет кафето, се сетих още толкова много интересни неща, които исках да напиша, но какво да се прави, нямам тази възможност, май трябваше да си взема лаптопа. Вчера се махнах от Кампала с усмивка на лице и нова виза - тази за Руанда. Успях да стигна вчера следобед в така мечтаната през последните дни дестинация - Форт Портал. Тук се намират кратерните езера и една огромна джунгла, които ще обикалям пешком следващите дни. Джунглата е пълна с какви ли не маймуни, все пак Уганда е известна най-вече с разнообразието на маймуни сред животинския свят. Има и горили, но за да те пуснат в планините където живеят те, трябва да платиш 500$ :) Болни хора и тук парите са Бог, нищо че на всеки ъгъл има смешни надписи от типа "i love Jesus" на калника на колело или "what God can do man can't" и какви ли още не подобни, така е навсякъде в Кения и Уганда :) Ама най-великия бог са парите и всеки тук се кланя на този бог. Наскоро имах кратък религиозен разговор с един шофьор, които сподели... "Бог е за да ни пази от опасности и да ни дава пари" Ами...?!? Май няма какво да кажа повече.
Кения и Уганда - като две капки вода :)
Продължавам си мисълта от предната публикация...
След фантастичните часове с животните близо до Найваша, продължих да вървя в посока езерото, където се насладих на огромното многообразие на птици... стотици пеликани, чапли... просто такова разнообразие, не можеш да изброиш колко различни видове виждаш за 5 минути... Точно преди да плисне проливен дъжд от водата се подаде една огромна глава :)) Хипо, гледащ ме с нескрито любопитство право в очите :) Толкова му се зарадвах, а след секунда изплува още една любопитна глава и четири очи се вторачиха в мен. Когато заваля се потопиха и изчезнаха така бързо както се бяха появили. А аз побързах да намеря дърво с гъста корона, че да се скрия. Дървото не ме опази много, дъждът бе зверски проливен, скрих камерата под якето и реших да вървя обратно към дома на Рyт, че скоро щеше да се стъмни. Стигнах по тъмно, разказах им за вълшебния си ден и цяла нощ сънувах животните, горейки от нетърпение да ги видя пак утре. Сутринта си взех довиждане с домакините ми, пихме по един чай (тук викат чай на млякото със захар и съвсееем мъничко чай, даже понякога не слагат чай, но пак му викат чай) и Рyт ме закара с мотора до главния път към животните. Намерих ги не особено трудно, но бяха сменили поляната.
След фантастичните часове с животните близо до Найваша, продължих да вървя в посока езерото, където се насладих на огромното многообразие на птици... стотици пеликани, чапли... просто такова разнообразие, не можеш да изброиш колко различни видове виждаш за 5 минути... Точно преди да плисне проливен дъжд от водата се подаде една огромна глава :)) Хипо, гледащ ме с нескрито любопитство право в очите :) Толкова му се зарадвах, а след секунда изплува още една любопитна глава и четири очи се вторачиха в мен. Когато заваля се потопиха и изчезнаха така бързо както се бяха появили. А аз побързах да намеря дърво с гъста корона, че да се скрия. Дървото не ме опази много, дъждът бе зверски проливен, скрих камерата под якето и реших да вървя обратно към дома на Рyт, че скоро щеше да се стъмни. Стигнах по тъмно, разказах им за вълшебния си ден и цяла нощ сънувах животните, горейки от нетърпение да ги видя пак утре. Сутринта си взех довиждане с домакините ми, пихме по един чай (тук викат чай на млякото със захар и съвсееем мъничко чай, даже понякога не слагат чай, но пак му викат чай) и Рyт ме закара с мотора до главния път към животните. Намерих ги не особено трудно, но бяха сменили поляната.
Абонамент за:
Публикации (Atom)