 |
| в традиционното село Yangdong |
Като за начало :) - https://www.youtube.com/watch?v=P-yGqJCOJxw
23.09.2018
Рано събрах лагера, а мъдрецът - дърворезбар ме повика в ателието си да видя творенията му. Имаше страхотни маски и дървени фигури, а по стените висяха негови снимки с кралица Елизабет, Джордж Буш, корейския президент и какви ли още не известни личности. Явно това село и маските са голяма атракция в Корея. Поех пеш по шосето като се опитвах да стопирам рядко минаващите коли. Беше мъгливо и сякаш всеки момент щеше да завали, затова се отказах да ходя до конфуцианската академия, намираща се на 3-4 км по странично шосе. Хванах стоп с един приятен човек до следващото село и от разклона там ме взе друг за Андонг. След дълго чудене къде да ме остави, понеже не му беше известно мястото, където исках да отида (7 етажна тухлена пагода), ме свали пред полицията и от там се заех с опознаването на града и търсенето на пагодата. Минах през приятен пазар, отбих се до супермаркет, разгледах центъра и стигнах до туристически инфоцентър, където ме упътиха към пагодата и имаха компютри, един от които успях да ползвам и да пиша вкъщи.
Пагодата бе доста интересна и запомняща се, тя е най-старата и най-голямата тухлена пагода в страната, висока е 17 метра. Наблизо имаше историческа къща на един от бившите президенти, беше отворена за посещение, а жената управник беше много мила и ми пусна да гледам филмче за къщата. После се заех с ходене към известния дълъг дървен мост Woryeonggyo, гледките покрай язовира бяха прекрасни, а от другата му страна всичко беше гора. След като го пресякох, се захласнах по Andong folk village - групичка от яки стари къщи по един баир, докато ги разгледам обстойно всичките си замина поне час. Връщането към града направих по приятен пешеходен маршрут, направен от дървени мостчета и пътеки. Имаше много пейки и беседки, седнах да хапна и като попълних запасите от калории, бях съвсем в кондиция да извървя пеш половината град.
Походих доста докато си харесах място за стоп. Взе ме семейство, отиваха само до Giran и бяха много мили хора. В Корея стоповете винаги бяха къси и всеки път се зачуквах по пътища встрани от главните като през цялото време не знаех къде точно се намирам. И днес не беше изключение, вторият стоп бе с момче и момиче за малко, благодарение на тях посетих още една стара къща встрани от пътя. После отново момче и момиче до друго градче като свихме по някакъв малък път и си помислих, че е свършено с намеренията ми да стигна днес до другото историческо село Yangdong. След като ме показа на семейството си и ми даде две ябълки и няколко сладки, двойката ме хвърли до близък разклон и от там най-после хванах стоп с човек за Pohang, който реши да мине през Yangdong и да ме остави там, това му било родното село.
Оставаше едва час до тъмно и мисията да разгледам и това културно село с традиционни къщи беше доста трудно постижима за толкова кратко време. Купих си билет за 4000 вон и хукнах през глава по пътеките. Много ме изкефи, че в повечето къщи хората си живеят, селото далеч не е просто музей на открито. Обиколих всички възможни улички, влязох в къщите, които бяха отворени за посетители, изкачих се до близко хълмче с гледки и чак като съвсем се стъмни, си тръгнах в хвърчащо радостно настроение да търся място за палатка. Селото беше страхотно! Както и всички места, които посетих днес, вчера и всички предни дни. Прекарвах си невероятно в тази страна! Навсякъде имаше горички и ниски, зелени планини. Всичко бе чисто, красиво и спокойно, хората бяха приятни, макар стопът да не бе особено бърз. Нямах никакви оплаквания от ежедневието си, даже напротив - не можех да се нарадвам на традиционните къщури, храмовете, музеите, цветята... Разпънах палатката на тревата до река, а над мен имаше мост, по който минаваше ЖП линия. Магистралата не бе много далеч, та си представях кошмарна безсънна нощ, но нищо такова - беше учудващо тихо и спах добре.
 |
| пазар в Андонг |
 |
| 7 етажната тухлена пагода |
 |
| никак не е малък |
по пешеходния маршрут обратно към града"пазете се от змии", хехе, не можаха ли да го нарисуват по-страшен тоя сладур :)))ето така се прави, когато има дърво на пътя!в традиционното селище Yangdong
24.09.2019
Вечерта имаше движение на колоездачи по близката велоалея, но никой не ме обезпокои. Нощта мина спокойно, но на сутринта съжалих, че не разпънах палатката под моста - цялата беше подгизнала от росата и чаках два часа да изсъхне, не исках пак да я прибирам мокра. Хора минаваха по пътя, но сякаш никой не ме забелязваше. След като всичко изсъхна и събрах лагера, си хванах стоп с човек за Pohang, който изобщо не отиваше в моята посока, но реши да ме кара чак до Gyeongju - следващата ми дестинация. При стопа в Корея много често се получава следното недоразумение - хората, които те вземат, си мислят, че едва ли не трябва да те закарат където ти отиваш. Изобщо не са наясно с идеята на стопа, а май си нямат и тяхна дума, защото използват английската "hitchhiking", което много ме изненада. Доста хора знаят какво е това, явно е навлязъл стопът през последните години, но не са го разбрали правилно и немалко шофьори настояват да ме откарат до дестинацията ми, особено ако не е много далеч. Човекът ме закара до града и ме остави до гробниците, от които мислех да започна голямото разглеждане. Най-напред обаче минах през разкошен парк с безброй цветя, където се намираше древната астрономическа обсерватория Cheomseongdae, останала от легендарното кралство Silla, посроена през 7-ми век и понастоящем най-старата оцеляла обсерватория в Азия и може би в света. Всички исторически забележителности тук са свързани с кралство Silla, а градът е бил столицата му и по онова време е бил 4-ти по големина град в света. Сега е вписан в ЮНЕСКО и е пълен с десетки интересни места, които трябва да се видят.
Беше пълно с народ из забележителностите, понеже беше и празник, много местни със семействата си се разхождаха из паркове, дворци и гробници. На входа на гробниците Cheonmachong персоналът нещо не се нави да си оставя раницата там, така че трябваше да си я нося с мен. Заслужаваше си входното билетче 2000 вон, в една от гробниците можеше да се влиза и вътре по подобаващ начин бяха изложени находките. След като обиколих, се засилих към селото с традиционни къщи Gyochon, по пътя до което се минава през чудна гора-парк, а самото село е много посещавано от местни туристи и беше голяма лудница по уличките му. Имаше всякакви атракции и занимавки, на едно място видях голяма опашка и установих, че хората чакат за нещо безплатно :) Нещото беше снимка, която ти правят на фон по твой избор със забележителности в района и изглежда така, сякаш си там в момента. Беше готино, а и ми хрумна идеята ако си направя такава снимка, да я изпратя заедно с писмо (на хартия, в плик) до нашите вкъщи и да ги зарадвам, да ме видят за първи път от толкова месеци. Откакто заминах нито се бяхме чували, нито виждали, комуникирахме само с писане на мейли. Така че едно писмо със снимка щеше да дойде съвсем на място :) Наредих се и аз на опашката, снимах се на фона на един красив храм в планината и си взех снимката моментално разпечатана на хартия.
Посетих и близкия красив мост Woljeonggyo, построен през 19-ти век, след което се засилих към двореца Donggung с езерото Wolji. Билетът струваше 2000 вон и поне ми взеха раницата на входа, та разглеждах приятно леко. Отбих се и до музея, но беше затворен в понеделник. Поне успях да хвана прожекцията на много интересно образователно филмче в инфоцентъра на главната, разказваше цялата история на кралството и останах да го изгледам два пъти.
Походих 1,2 км до два храма - единият бе Hwangnyongsa, от който нищо не е останало, само руини, а по онова време е бил изключително важен. Наблизо има направен музей, но беше затворен точно днес. Другият храм Bunhwangsa бе запомнящ се с интересната пагода в двора, дори само заради нея си струваше 1300 вон за вход.
Заех се с яко пешеходстване, за да изляза от града и хвана стоп към храма Bulguksa. Походих доста и се отбих до още една гробница, на първата кралица на Silla. Все не можех да си харесам място за стоп и продължавах да вървя, стопът в градски условия в Корея нещо не ми се нравеше. Накрая застанах до един светофар, почаках доста и ме качиха мъж, жена и дете до градчето Bulguksa, а после след още една доза ходене, ме качиха мъж с две жени до храма. Докато си взема раницата от колата им на паркинга и им кажа "чао", вече ми бяха купили билет за посещението на храма и ми го връчиха като подарък, категорично отказаха предложените от мен пари. Оставаше ми около час преди тъмно, за да го разгледам. Оставих раницата при охраната на входа и се втурнах да обикалям. Храмът е в ЮНЕСКО и е много интересен, както и всичко друго в Корея, излишно е да го казвам вече май :) Добре, че храмът не бе на голяма площ и спокойно се разглеждаше за един час, та дори повторих няколко места и дебнех за добра светлина за снимки. Като слязох долу на паркинга, имаше разкошен розов залез. Тръгнах пеш нагоре към пещерата Seokguram - следващия обект на няколко километра от тук. Вървях съвсем малко, понеже се стъмни, излязох от пътя и се качих по стръмен склон в гората, на върха си харесах чудно място за палатката и прекарах отлична нощ, беше тихо и уютно. Сутринта две тлъсти катерици обикаляха наоколо и вдигаха шум :)
 |
| в парка с цветя около обсерваторията |
 |
| ето я и нея |
гробницитетази, в която се и влизасъкровищата вътреоще гробниции ощеиз селото с традиционни къщи Gyochon
 |
| имаше какви ли не атракции |
 |
| езерото Wolji |
 |
| храм Bulguksa... |
 |
| посещаемостта е висока дори късния следобед |
25.09.2019
Събрах лагера, слязох до пътя и се заех с ходене и стопиране. Още първата минаваща кола ме взе до пещерата Seokguram. Платих 5000 вон за билетче и очаквайки, че мястото наистина е пещера, доста се изненадах като видях малък храм - пещера, където се намира прекрасна статуя на Буда и множество скални релефи. Определено не бе голяма истинска пещера, но беше много интересно място с още по-интересна история. Храмът, както всички чудесии наоколо, е дело на кралство Silla като строителството му започнало през 742 година. За съжаление всичко беше оградено с дебело стъкло и бе забранено да се снима. Една лелка седеше и пазеше, та успях да снимам само отвън откъм вратата и никак не се получи добре.
Хванах стоп обратно до Bulguksa с едно камионче, а после ме качиха мъж и жена, които ме закараха до Gyeongju, макар изобщо да не отиваха там. Слязох до музея, който днес бе отворен и успях добре да го разгледам, беше и безплатен. В двора му имаше всякакви занимавки и игри за семейства, явно по случай празника. За огромна моя изненада, в една от залите имаше компютри за публична употреба и успях да пиша на Иво - българин, живеещ в Бусан, на когото щях да гостувам - че утре ще пристигна.
След музея походих пеш до комплекс с 5 кралски гробници, платих билетче 1000 вон и разгледах, лелката на входа ми пусна и филмче на английски за историята на мястото. Обиколих, а после си хванах стоп с две момчета за Tongdosa - следващия уникален храм по пътя преди Бусан. И те не отиваха до храма, а до града преди него, но ме откараха до главната порта, от която оставаше 1 км пеш по чуден горски път.
Tongdosa е най-големият храм в Корея и един от трите най-важни (от които посетих също Beomeosa, но не успях да отида до Haeinsa). По време на японското нашествие през 16 век е споделил съдбата на повечето корейски храмове и е бил сериозно унищожен, но главната зала като по чудо оцеляла. Бил построен отново през 17 век. Сега е най-големият манастирски комплекс в страната с 500 монаси и монахини. Тълпите от туристи и местни също бяха огромни, а храмовият комплекс с всичките му приказни къщички беше толкова интересен и вълнуващ, че го разгледах цели три пъти. Първото нещо, което ме впечатли много, бяха каменните статуи на Малкият принц, които бяха пръснати навсякъде. Може би бяха временно тук, а може би за постоянно, но отлично се връзваха с цялостната атмосфера. Пълно беше и с цветя, статуи на Буда, фотографии с монаси и природни красоти... Място беше слабо казано вълшебно! Докато се мотаех, попаднах случайно в столовата на храма, където точно по това време се сервираше безплатна вегетарианска, даже веганска храна. Един монах ми подаде дълбока купа и лъжица, напълних я с ориз, кимчи, тофу и кълнове. Всичко беше адски вкусно и тъкмо ми беше време да ям. За първи път пробвах корейска храна, досега карах само на хляб, понеже знаех, че храната в Корея е негодна за вегетарианци, във всичко има поне рибен сос, както е и в Япония. Така че на тоя етап живеех с мисълта, че ще си тръгна от страната без да пробвам нищо корейско. За щастие не познах, имах огромния късмет да се озова в този храм точно сега, че да хапна нещо вкусно и полезно, и със сигурност веганско. Беше пълно с народ и тамън да отида за втора порция (страшен глад ме гонеше!), храната беше свършила вече и затваряха. Всичко се изяде за отрицателно време. Явно корейците знаеха за тази безплатна вкусна храна и беше пълно с хапващи си хора, които не бяха монаси. А иначе в самия комплекс може и да се спи като турист, но за това се плаща, при това май никак не е евтино.
Като излязох от столовата вече се смрачаваше, така че се заех да си търся място за палатката. Установих се в гората недалеч от храмовия комплекс, даже имаше ограда наблизо, която ме навеждаше на мисълта, че още съм в комплекса, а от другата страна имаше път, къщи и се чуваха хора и коли, но нищо не се виждаше заради гъстата растителност и тъмнината. През нощта до палатката няколко пъти се повъртяха животни, които не разбрах дали бяха кучета, елени, диви прасета или чакали :) Много теории, неясен отговор. Дишаха много странно и шумно, ръмжаха също, излязох да погледна, но се изпариха светкавично, а после пак дойдоха. Пълна мистерия...
 |
| в двора на музея |
 |
| из храмовия комплекс... |
26.09.2019
След толкова дни без душ и пране,
искрено се радвах, че днес вечерта ще съм на гости и ще мога да се
хигиенизирам. Сутринта направих още една обиколка на храмовия комплекс в
търсене на ток, двете батерии на апарата ми бяха съвсем празни, а
предстояха много красиви места и за днес, така че трябваше да заредя
поне едната. Установих се до контактите в една тоалетна, преваля докато
чаках батерията и после целия ден времето беше чудесно. Слязох до
главния път и хванах стоп с много приятен човек до следващия храм
Beomeosa. Той не отиваше там, а право в Бусан, но спонтанно
реши, че иска да посети храма и тъкмо да ме откара. Беше възрастен
човек, много културен и начетен, будист и вегетарианец. Искрено ми беше
жал за малкото вегетарианци в тази страна, направо не знам как оцеляват
ако не са си вкъщи да си готвят. Беше пътувал доста и приказката ни
вървеше през целия път. Като стигнахме храма, веднага се заех с
разглеждането му. Намерението ми да разгледам два храма преди да стигна
Бусан беше доста амбициозно за оставащото време, при не особено бързия
стоп в страната. Храмът е възникнал преди 1300 години, един от трите
най-важни в Корея е и в него се извършват всякакви духовни практики,
например медитация, заради която има табели, призоваващи да се пази
тишина. Днешните постройки датират от 17-18 век, тъй като старите са
били изпепелени по време на нападението на японците през 16 век.
След като обстойно го разгледах, слязох пеш до главния път и хванах стоп с мъж и жена за Бусан. Като чуха къде искам да отида - известния храм на брега на морето Haedong Yonggungsa, ме оставиха на първата метростанция и от там маса време загубих в метрото. Трябваше да сменя две линии, едната от които беше някаква специална и се плащаше допълнително. Возенето ми струваше около 3 долара, но успях все пак да стигна до храма. Уникално местенце с чудна гледка! Храмът е възникнал през 14 век, но както и другите храмове в Корея, също е бил унищожен по време на японското нападение, а после бил изоставен. Чак през 20 век започнало възстановяването му и сега всичко в него изглежда доста ново. Единственият недостатък на този храм бе, че беше твърде популярен и приличаше повече на увеселителен парк. Още на паркинга за коли започна дълга върволица от продавачи и сергии, предлагащи какви ли не храни и джунджурии на туристите, а тълпите бяха сякаш безкрайни и се образуваха задръствания по стълби и пътеки. Въпреки това мястото е приказно и трябва да се види.
Беше късен следобед и се заех с мисията да стигна до Шинсеге мол, където бяхме уговорили среща с Иво - българин от Хасково, бивш ученик на майка ми по солфеж, при когото тя беше уредила да гостувам в Бусан. Иво от 7 години живее тук, женен е за корейка и има син, работи като барабанист в клуб и въпреки, че е много ангажиран, той и семейството му не само приеха да им гостувам, но и се грижеха за мен повече от прекрасно. Стигнах до мола с автобус и ми излезе по-евтино, отколкото да сменя две линии на метрото. Там обаче трябваше да намеря начин да звънна на Иво и тъй като много ме беше срам да моля случайни хора за телефон назаем, се заех с разгадаването на един уличен телефон. Пусках монети вътре, но всеки път телефонът ми ги връщаше, понеже явно не набирах номера правилно. Измъчих се доста, докато накрая се пресрамих и помолих за помощ двама местни, надявайки се да знаят как правилно да набера номера. И те пробваха няколко пъти, накрая успяха и се чух с Иво. Малко след това той и жена му Хена дойдоха да ме вземат. Още първото ми впечатление от тях беше, че са прекрасни хора, много мили, гостоприемни и готини. Това впечатление само се затвърждаваше с всеки изминал час :) В дома им се запознах със сина им Калоян, който отначало беше срамежлив и се криеше от мен, но после му мина и разглеждахме картите му Покемон заедно :) Родителите на Хена също живеят при тях, много са мили и се погрижиха да пробвам вкусна веге корейска храна.
Много ми беше интересно да съм в такова интернационално семейство. Хена сподели, че харесва България и има желание да живеят там като поостареят. Била е 3 месеца в Хасково и явно доста й е харесало, все хубави неща говори за България и българите. Иво по времето, когато им гостувах, беше много зает и работеше нощем в клуб, където свиреше на барабани. Сподели, че все няма време да научи корейски, а е наложително да го направи, понеже не може да разговаря с родителите на Хена например, които не говорят английски. Тя самата отлично го говори и нямахме никакви проблеми с комуникацията. Разказа за баща си, че преди имал проблеми с алкохола, но го заменил с много по-добро хоби - готвенето. И сега е запален готвач, специално за мен бе сготвил чудесна супа, тофу и зеленчуци. Иво пък ме светна за най-вкусната корейска веге храна - сушените водорасли :) Продават се навсякъде и са като чипс, много ми харесаха и направо се пристрастих! Прекарахме няколко часа в разговори и хапване, а после Иво излезе за работа, ние с Хена - към популярния плаж Gwangalli. Тя предложи да ме заведе там да се разходим, беше много приятно място нощем. Ставаше и за снимки със светещия мост отсреща и множеството небостъргачи с разноцветни светлини. Походихме доста, Хена разказваше много интересни неща за живота си, за Корея, за нещата които й харесват в България (каза, че намира много общи неща между народите ни), че в България хората се отнасяли с нея чудесно, храната й харесвала... Прибрахме се чак към полунощ и Хена ми даде лаптоп, за да пиша на близките си, че съм добре. До късно писах мейли, след което си легнах. Бяха ме настанили в стаята на Калоян, която беше съвсем в мой стил, моята стая вкъщи доста прилича на неговата, та се почувствах като у дома си :)
 |
| в комплекса на храм Beomeosa |
 |
| пазител на портата |
 |
| храм Haedong Yonggungsa - на брега на морето :) |
 |
| в Бусан |
27.09.2018
Сутринта с Хена излязохме да разглеждаме Бусан, за късмет тя имаше още един свободен ден след няколкото почивни по случай празниците. Първо ме заведе в Yongdusan парк, където имаше кула с гледка, но билетът за качване горе беше много скъп и не се възползвах, дори от самия парк пак имаше гледки. После се разходихме из близкия пазар Gukje, където за голяма моя изненада имаше доста дрехи втора употреба и не бяха убийствено скъпи. Понеже в края на септември беше вече хладно, а в Япония като нищо да е и много студено, се реших да си взема едно тънко якенце, понеже нямах никакво. Беше по-скоро като дъждобран това яке, поне от вятър и дъжд щеше да пази малко. Взех си и една тениска, за да мога да изхвърля една от старите, която беше цялата разпрана вече и освен за пижама, за друго не можех да я ползвам. Общо за якето и тениската платих 9 долара, което си е направо супер като за Корея. Пробвахме и местни вкусотии, Хена ме черпи страхотен сок и оризови хапки.
Следващата ни дестинация беше уникалното кварталче Gamcheon, където дори и Хена не беше ходила. Четох за него в една книжка за забележителностите, която докопах в Сеул в туристическия център. Местенцето се оказа страхотно! Целият квартал, те даже го наричат село, е произведение на изкуството и мотаенето по уличките му е истинска наслада за сетивата. Всички къщи са шарени, разположени са на хълмове и уличките са малки пътеки и стълбища между къщите. Навсякъде има графити, шантави скулптури, а гледките от всеки ъгъл са смайващи. Поразходихме се доста, а успях да пробвам и още корейски вкусотии - палачинки със семена и ледено, синьо на цвят сокче с вкус "папая".
Слязохме пеш до метрото и се качихме до плажа Haeundae - друго много популярно място в града. Там взех от магазинче два чипса и два сока, разходихме се по плажа и седнахме да ядем :) Когато стана 16:00, беше време да се прибираме, Калоян свършваше училище и Хена искаше да го посрещне. Иво ми беше взел специални веге нудъли, изпържи яйца и пак вечерях страхотни неща, топли и вкусни. За радост остана време да си поговорим с Иво преди да тръгне на работа, много ми беше кеф да говоря български, имах чувство, че в някакъв момент ще го забравя. Вече от месеци мислех и говорех на английски, добре че бяха българските срещи в Корея - първо с персонала на ресторант "Зелен", а после и с Иво. Майка му имаше рожден ден днес и се чуха по скайп като и аз успях да я поздравя.
След като Иво излезе за работа и всички си легнаха, седнах да допиша писмото (хартиеното), което подготвях за близките, а после и на лаптопа на Хена да проуча малко къде какво ще гледам из Япония и да прерисувам карти. Утре щеше да е голям ден - ферибот за нова държава, където всеки момент се очакваше да удари тайфун и Хена и Иво бяха притеснени, понеже щеше да връхлети точно Япония и точно когато аз отида там. Всъщност искаше ми се да остана още доста време в Корея. 10 дни ми бяха крайно недостатъчни, но ставаше все по-студено в тази част на света и исках да мина Япония докато още не се е развалило съвсем времето. Много ми се оставаше обаче поне още две седмици в Корея, имаше десетки места, които исках да посетя, но поради бавния стоп и краткото време не успях. Останаха ми много за следващия път. След като толкова се очаровах от тази страна, започнах да имам положителни очаквания и за следващата, а не както след Китай - да си представям Япония като кошмарна дестинация. Сега знаех, че при всички случаи няма да е като Китай и се надявах да е като Корея. Влезе ми под кожата тая страна и въпреки скъпотията, липсата на добра веге храна и бавния стоп, си прекарах страхотно тук!!!
кулата с гледка в парк Yongdusan гледка от самия парки в Корея е модерно това с катинарчетатана пазара Gukje
 |
| арт селището Gamcheon |
ледено сокчеиз Gamcheon и неговите чудни улички...палачинкина това му викам захарен памук, който да е толкова сладък, че да не смееш да го изядеш :)
 |
| нещо хич не ми се връзват тия грозни сгради с този хубав плаж... |
28.09.2018
Сутринта Хена ме изпрати до метрото и там се разделихме. Иво ми беше оставил пакетчета с ядки и водорасли за из път, майката на Хена пък ми даде бурканче с нещо като течен чай, който се добавял към вода и бил добър за стомашни проблеми. Получих и нов чадър, понеже бащата на Хена работи като таксиметров шофьор и в колата му редовно някой си забравял чадъра, та имаха доста излишни и тя ми даде един. Щеше да ми е много нужен в Япония, а старият ми, купен в Казахстан, се беше изпочупил целия.
Стигнах до пристанището и се запътих да си купя билет. Момичето на гишето ми каза, че чак в 16:00 ще започнат да продават билети, но пък за късмет прие фалшивата ми студентска карта за истинска и ми направи отстъпка, сумата за билета стана от 120 000 на 72 000, а заедно с таксата за напускане на страната - 84 000 вон, което е около 70 долара. Учудих се, понеже в интернет можеше да се купи същия този билет, при това без студентската отстъпка, за 57 долара. Аз се опитах от лаптопа на Хена да го резервирам, но системата ме отхвърляше, понеже датата беше наближила, явно може само доста дни предварително. Така платих 70 долара за билета и таксата вместо 57.
Оказа се, че в инфоцентъра на пристанището има компютри за обществено ползване и прекарах доста време на един, в опити да си взема онлайн виетнамска виза. За съжаление всичките неуспешни - плащането не минаваше заради някакви нови мерки за сигурност на ЦКБ, трябвало да ми изпратят код на телефона, а той не работеше в Корея и нямаше как да платя каквото и да било с тази дебитна карта, освен да тегля пари от банкомат. Пълна дивотия! Освен мъките с визата, порових нета за информация за следващите ферита, особено това от Япония до Китай, което се оказа, че струва над 200 долара! И като добавим следващото от Китай до Тайван и обратно, сумата хвръкваше до близо 400 долара, което ме ужасяваше и караше стомаха ми да се свива на топка. Как щях да дам толкова пари за транспорт, направо не можех да си представя! И по смисъла на какво тези най-обикновени фериботи струваха толкова скъпо! Че аз за круиза от Европа до Карибите платих 500 долара за 2 седмици живот в разкош, откъде накъде ще похарча 400 за три возения на обикновени фериботи... Още повече се вбесих като видях цените на самолетните билети, докато търсех инфо за феритата - 100 долара от Япония до Тайван. Направо позеленявах от яд! Как е възможно водният транспорт, който е най-бавен и би трябвало да е най-евтин и долнопробен, да струва повече от самолетите! После цял ден ми беше криво след това проучване и място не можех да си намеря от притеснение как ще похарча такава сума за транспортни разходи. С толкова пари можех да живея месеци наред...
Излязох от пристанището и отидох до най-близкия пощенски офис, където изпратих писмото за вкъщи, а от един супермаркет си купих малко храна за следващите дни, понеже знаех, че в Япония е още по-скъпо. Разходих се и като стана късен следобед се върнах на пристанището и седнах в чакалнята да си пиша записките за последните дни. В 19:30 стана време за чек-ин, бързо и безаварийно минах имиграционните, никакви проверки и въпроси. Натоварих се на кораба New Camellia, паднах се в стая 434 и за късмет в нея имаше само две момичета, а беше предназначена за много повече хора. Харесах си дюшек в един ъгъл до стената и се настаних. Беше много спокойно на този ферибот, нищо общо с този от Китай до Корея. Пак имаше хора, но бяха доста по-културни и по-малко на брой, така че атмосферата бе пълен релакс.
Отплавахме чак в 22:30 като аз точно тогава си легнах и не видях самото отплаване, веднага заспах и спах добре до 5:30. Чак се чудя как така бързо заспах при цялото вълнение, че ще се събудя в нова държава...
 |
| пазар близо до пристанището |
Няма коментари:
Публикуване на коментар