 |
| Замъка Wernigerode |
19.10.2022
Вдигнахме лагера рано сутринта, последни приятни мигове в Дания преди да се гмурнем в пренаселената, безпорядъчна и объркана Германия. Възнамерявахме да влезем във Flensburg и да намерим безплатен паркинг преди да започне градския трафик. В Германия той винаги е ужасяващ през деня и колкото по-рано човек влезе в даден град и си намери паркомясто, толкова по-малко ще виси в задръствания с агресивни хора, бързащи за работа. Спряхме до един Lidl, на улицата пред него, но не можахме да установим дали това място е разрешено за паркиране или не. Другарчето слезе и се разходи наоколо като за късмет намери друга уличка зад Lidl, която беше безплатна и разрешена. Преместихме колата и я оставихме там, макар да бяхме притеснени дали ще я намерим цяла. Немската действителност нямаше много общо с датската. Край със скандинавското спокойствие, край с прекрасните заслони за спане, безопасните паркинги, където е почти сигурно, че ще си намериш колата цяла... Тук още тръгнахме на разходка и навсякъде около нас щъкаха "новите германци" - клошари безчет, негри, араби, турци... На всеки ъгъл се предлагаха дюнери, кебапи, наргилета... къде изобщо се намирахме?! Клошарите бяха особено много и доста се забелязваха в този ранен час. Появиха се и немалко стари коли по пътищата, всичко веднага започна да ни изглежда значително по-изпаднало от Дания. Имаше доста съмнителни типчета по улиците, макар и не толкова, колкото в по-големите немски градове. И все пак бяхме още до границата. А Flensburg иначе беше много красив град с видимо датско влияние в архитектурата и подредбата. Трети по големина град е в провинция Schleswig-Holstein, след Киел и Любек.
Добре се разходихме из града, църквите бяха затворени, а в центъра имаше пазар с множество сергии, на които се продаваха какви ли не джунджурии, плодове, зеленчуци... В Германия са доста популярни тези битаци и честа гледка са забулените ханъми, които пазаруват или продават. Германия за мен стана неразпознаваема след инвазията на новите германци, дори я асоциирам със САЩ, само че в умален размер. Докато пътувам в тази страна, всичко ми нашепва, че нищо добро не я чака, а онзи завалия Хитлер сигурно яко се върти в гроба, ту наляво, ту надясно - не може да се успокои. Така са се самопрецакали немците, че и те самите не могат да го осмислят.
На крайбрежната уличка попаднахме на безплатни тоалетни, което силно ме изненада, тъй като е много нетипично за Германия. Даже за миг си помислих, че на чичо немец му е дошло вдъхновение да направи кенефите в Германия по принцип безплатни, обаче в следващите дни разбрах, че няма нищо такова. Просто тук са се отпуснали, за да правят мили очи на датчаните, които посещават през лятото. Имаше и малко безплатно музейче до тоалетните, което разгледахме с интерес. Върнахме се до колата и влязохме в Лидл да пуснем в машината за рециклиране няколко намерени кенчета. Срещу тях получихме пари, достатъчни да си купим шоколад, така че бяхме доволни, че и тук стимулират рециклирането. За съжаление реших да не ходя до замъка Glücksburg, който не беше далеч от Фленсбург, но щеше да глътне много време. Вече трябваше доста да се забързам, другарчето ми опяваше всеки ден, че времето ми изтича.
Тръгнахме към следващия град по маршрута Schleswig. За мое огромно съжаление трябваше да подминавам купища интересни за разглеждане места заради липса на достатъчно време. Нямаше вече да е както в Дания - да спирам на всичко, което ми грабне вниманието. По немските пътища и карането стана не толкова приятно. Избягвах магистралите на всяка цена, просто защото ги мразя - скучни и безлични са. Немските са безплатни, но и пари да ми дават, предпочитам да не стъпвам на тях. По другите пътища, както и по магистралите, трафикът беше много интензивен и немците се оказаха агресивни и зли шофьори, за разлика от датчаните. Карат бързо и ако ти караш по-бавно от тях, почва освиркване и жестикулиране. Като стигнахме Schleswig паркирах до замъка Gottorf, имаше безплатен паркинг. Поехме на разходка към центъра, посетихме огромната и много внушителна катедрала. И докато снимах вътре в нея, се случи най-лошото, което може да ми се случи в някое пътуване. Не, не е да се разболея, да ме ограбят, да се изпотроша или нещо такова. Най-лошото нещо, което може да ми се случи, докато пътувам, е да ми се развали фотоапарата. Та докато снимах, се чу един специфичен звук, който ми е вече познат от времето, когато предишният ми фотоапарат ме изостави на прага на Торрес дел Пайне в Чили. На дисплея и сега изплува едно съобщение за грешка. Опитах всичко по реда си: изваждане и слагане на батерия, СД карта и т.н., но нищо не помогна. Апаратът успя да направи още 2-3 снимки и приключи. Затворът беше развален, беше повече от ясно.
Опитах се да запазя самообладание поне докато излезем от катедралата, но ми беше трудно. Другарчето веднага ми подаде телефона си да снимам с него. Направо изтръпнах от ужас - да снимам с телефон... та аз дори не знаех как се снима с телефон. Нямах никакви опции обаче - или телефона на другарчето, или никакви снимки. Беше ми трудно да държа това нещо в ръце и да го наглася така, че да снимам. Толкова неадекватно и странно се чувствах, развали ми се тотално настроението за остатъка от пътуването. След всички снимки, които направих до края, така и не можах изобщо да свикна да снимам с това ужасно устройство.
Като се върнахме в колата продължих с неуспешните опити да съживя апарата. Сменях батерии, карти памет, обектива... нищо не помогна. Ревах ли ревах, в колата нямаше кой да ме види и можех спокойно да се срина. Направо не можех да повярвам, но се сетих, че можеше да е много, много по-зле ако беше спрял да работи в Исландия например. Тогава нямаше да имам дори опция за снимане с друго устройство. Щеше да е тотален срив. Изхождайки от максимата, че винаги може да е по-зле, се опитах да се успокоя и се настроих за ремонт на апарата след прибирането вкъщи. Този ми втори фотоапарат изкара 8 години, което при моята експлоатация си е доста. В крайна сметка беше ремонтиран в България и пак работи с нов затвор.
След като похабих доста време за рев, отидохме да видим градините на замъка все пак. Докато ги снимах с телефона, пак ме изби на рев. После поехме на юг в посока Любек като първо минахме през Киел, в който ми се искаше да спрем да разгледаме. Трафикът в града беше просто ужасяващ и колкото и да се оглеждах, не намерих нито едно място за паркиране или дори за спиране за няколко минути, че да потърсим в интернет някакъв паркинг. Буквално минахме през града транзит, без да имам възможност да спра изобщо. Проблемът с паркирането в Германия беше сериозен. Паркингите бяха все платени, или такива за час-два с паркинг шайба, които не ни устройваха, защото времето не беше достатъчно да се разгледа някой град. Направо ми причерня от яд, че видях Киел от колата, тоест нищо не видях. Имаше толкова коли, такива задръствания, колоездачи, пешеходци - пълна, тотална лудница, че теглих една майна на всичко и продължихме нататък към една хубава църква извън него. Видяхме я само отвън, защото тъкмо я заключиха като отидохме. Днес определено не ми беше ден. Още първият ми ден в Германия беше истински кошмар и напълно различен от времето, прекарано в Дания. Тук всичко тръгна наопаки още от самото начало.
Нощта дойде, а с нея и проблемите по спането. Не ни стигаха другите ядове за днес, ами сега почваха и мъките с нощувките. Нямаше ги вече хубавите, сухи заслони с безплатни тоалетни навсякъде из Дания, нито църквите с тоалетни с ток, където да си кипнеш вода за овесена каша. Нито библиотеките, отворени до 22:00 и достъпни за всеки. Край и с dumpster diving преживяванията ми. Е, поне в супермаркетите имаше доста разнообразни веган стоки и не бяха на космически цени. В замяна на датската действителност тук получихме адов трафик и народ навсякъде, висока престъпност, платени паркинги, трудно намиране на място за спане, липса на чешми, ток или църкви с хубави гробища като ботанически градини... Вече ужасно ми липсваше Дания.
От нямане и къде легнахме да спим на поляна с малък паркинг край пътя. Недалеч имаше къщи и се надявахме някой да не викне полиция. Нощта беше адски студена, тук дори и времето се влоши - стана вледеняващо сутрин и вечер. Спахме сравнително добре, но кратко. Събрахме лагера рано, имаше гъста мъгла и всичко беше мокро от влага.
 |
| Във Flensburg |
 |
| Из центъра |
 |
| Последната снимка на фотоапарата ми |
 |
| В парка Königswiesen |
20.10.2022
Ден втори изобщо не обещаваше да е по-добър от вчерашния. След безоблачните датски дни всичко тръгна право надолу, откакто влязохме в Германия. Сутринта като се събудих, първата ми мисъл беше за разваления ми фотоапарат и че ми предстои втори ден снимане с телефона на другарчето - тежка мисъл. Едно на ръка, че ми беше адски неприятно, второ, че се притеснявах да не се развали случайно чужда вещ в моите ръце. Изобщо още от сутринта мрачно настроение. Освен това дните минаваха и ставаше все по-безсмислено да ходим в Бавария, която беше най-важната ми цел занапред в пътуването и исках най-много там да обикалям. Оставащите дни до края обаче се брояха и бяха само десет. Трябваше на 30-ти до полунощ най-късно да върна колата и другарчето в Хасково. Имахме такава уговорка и ако не успеех, щеше да е нарушение на обещание. А аз с такова нарушение не мога да живея. Така че ми оставаха едни нищо и никакви десет дни за всичкия път до вкъщи. Въжето около врата ми яко се затягаше. Пък и както обикновено при всяко пътуване има един момент, когато всичко ти крещи, че трябва да се прибереш. Застраховката и винетката на колата изтичаха на 30-ти, предната гума нещо поскърцваше и потракваше, имаше и някакъв проблем с маслото, защото доливахме, а все си седеше същото... Фотоапаратът ми се развали, другарчето почна да мрънка, колата беше вече брутално претоварена с всякакви боклуци, косата ми беше сплъстена на огромна топка и не можеше вече дори да се измие, та започна много да сърби, имаше нужда от пълно отрязване. Имах и неотложен ангажимент вкъщи, та като цяло всичко сочеше към прибиране, колкото и на мен ужасно да не ми се искаше.
Влязохме в Любек още по тъмно, намерихме с триста зора паркинг с шайба за два часа безплатно и се настанихме на него. Другарчето искаше да дойде до центъра само за да потърси тоалетна, така че щеше да се върне до колата в рамките на двата часа и да я премести на друго близко място, където да започнат да текат други два часа. Аз силно се съмнявах да ми стигнат два часа, за да разгледам този невероятно интересен в архитектурно отношение град. Старата му част дори е в списъка на ЮНЕСКО, така че имаше много какво да се види. Като стигнахме центъра, се заехме да обикаляме улиците разглеждайки и търсейки безплатни тоалетни, за жалост второто беше мисия невъзможна. Трябваше да забравим датските навици. Германия беше страната на стискането. Тук трябва човек да не пие вода през деня и да не яде, за да не му се прихожда, ако не иска да ръси по 1-2 лв за едно пикаене. Е, все пак поне имаш опцията да посетиш тоалетна ако си много на зор, макар и с пари. Не както в Италия например, където хората очевидно не са живи, а роботи и не ходят по никакви нужди на обществени места. Там рядко се виждат обществени тоалетни.
На почти всяка улица в Любек попадахме на дежурната гледка - някой нещастен клошар, опънал се в неясно какво състояние върху постелка от картон. Тъжна работа... Измежду налягалите по земята щъкаха и негърки, бутащи бебешки колички, пълни с боклуци. Безчет колоездачи отиваха на работа, както и немалко народ с коли, които създаваха ежедневни задръствания. След Дания тук в нашите очи изглеждаше доста мизерно и мръсно. Преживявахме някакъв вид културен шок. И трябваше бързо да свикнем с миризмата на урина навсякъде... Особено в подлези, градинки и ъгли. За съжаление нямах възможност да посетя музеите из града, но пък успях с църквите, които бяха от хубави по-хубави и много интересни. Сградата на общината пък ме зашемети с готическата си фасада, беше наистина впечатляваща. Старият град е разположен на полуостров, заобиколен отвсякъде от река Трава и има множество вълнуващи сгради от различни периоди и архитектурни стилове.
Другарчето се върна към колата без успех с тоалетната, а аз продължих обиколката из града. Църквите отвориха в 10:00 и успях да вляза в повечето като се отказах от катедралата, защото се плащаше 4 евро вход. Ошетах улиците и към обяд се върнах до колата, стискането без тоалетна беше станало непоносимо и едва ходех. Тоя кошмар беше нов за нас след Дания, където на всеки ъгъл има безплатна тоалетна. Трябваше да спирам пиенето на вода час по-скоро. Освен този дискомфорт доста се поизнервих и от тълпите из града, беше пренаселено. Бяхме свикнали със спокойствието и липсата на тълпи из Дания, та сега ми идваше силно в повече огромното стълпотворение навсякъде тук. Другарчето беше преместило колата съвсем наблизо и ми съобщи, че докато седяло вътре, някакъв паркиран отзад решил да излиза, та побутнал колата и я драснал. Лелеее, причерня ми! Добре, че мен ме нямаше, че като знам какъв змей съм... Другарчето съвсем спокойно излязло да се разправя и се разбрали, немецът му дал 50 евро обезщетение и си заминал.
Поехме към някаква бензиностанция извън града, където другарчето намерило чрез Интернет безплатни душове. На място нямаше такова нещо естествено, бяха близо 4 евро, но поне минахме да проверим. Нямаше да има истинско къпане скоро. Поехме в посока град Schwerin като по пътя спряхме да погледнем един манастир в Rehna. На паркинга имаше спряла патрулка и веднага щом паркирах, дойдоха до нас и се започна тормоза. Ако някой ми беше казал какво унижение щях да преживея тук, никога нямаше и да помисля да спирам. Чичко полицай ми поиска лична карта, шофьорска книжка и талон на колата. Като видя, че документите са изрядни, явно се зачуди за какво да се заяде. Започна да зяпа какво има в колата, да се повърта наоколо и по едно време рече, че вътре миришело на алкохол. Е, такова нещо не очаквах. Да кажеш на човек, който не е опитвал алкохол през целия си живот и на човек, който не пие друго, освен една-две бири годишно, че в колата им мирише на алкохол... нямам думи. Та куката поиска да ме тества с дрегер. За първи път се сблъсках с подобно нещо през живота си и не вярвах, че ще стигна до тук. Не, че на челото ми пише "човек, който не е опитвал алкохол", но някак си в моята реалност някой да ме подозира в пиене е нещо немислимо. Куката ми подаде това нещо, в което се духа, а аз не знаех какво да правя и го попитах. Обясни ми и след малко каза, че нищо не е отчело, та ни оставиха на мира. После забелязахме, че говорят с разни хора по улиците и разпитват. Предположихме, че е станало някакво престъпление и затова са толкова развълнувани да проверяват всички. Но каквото и да е станало, след тая случка рязко ми се отщя да гледам Германията. Направо ми мина.
Разходихме се из манастира, за да не сме спрели напразно, а аз през цялото време си мислех как ми се прииска да се махаме от Германия. Тук просто всичко беше срещу нас. Едно пусто пикаене костваше космически усилия да намериш място, където няма народ и къщи, че да ти олекне. Сега и полицаите опитаха да ме изкарат шофьор алкохолик, по-рано ни удариха колата... Да се чудиш от властите ли да се пазиш или от престъпниците. В повечето страни по света трябва да се пазиш от едно от двете, а из Европа има няколко страни, където и двете те застрашават. Все повече започвах да се отвращавам от тая държава. Почнах да се навивам да карам право към Чехия и да тегля една майна на швабите. Е, не го направих заради красивите бутикови градчета и села по пътя, но ми се искаше.
В Schwerin стигнахме два часа преди тъмно и едва намерихме паркинг отново с шайба за два часа. Другарчето остана в колата, на него съвсем му секна мерака да гледа каквото и да е. Градът се оказа голям и с много красива стара част. Успях да хвана катедралата точно преди да затвори. Имаше и уникален замък, който разгледах отвън. Градините му бяха очарователни и макар да се залутах доста в разходки, успях да се върна до колата точно преди да изтекат двата часа. Хапнах набързо и газ към един стар мост над Елба на 73 км от тук. Надявахме се да спим някъде около него и утре сутрин да го видим. Другарчето гледаше на Google satelite, че няма къщи наоколо и има паркинг с малка гора. Следващият час се насладих на каране по тъмно по претоварения с агресивни шофьори път, един от които ме освирка яко. Беше с ТИР и много го дразнеше това, че карам бавно. В тъмното по-трудно се вижда ако излезе животно на пътя, така че аз винаги карам бавно именно заради това. Този вместо да си хване магистралата като бърза толкова, караше плътно зад мен като опитваше да ме принуди да карам по-бързо, почти подпирайки колата отзад. Като не му сработи тактиката, последва жестоко освиркване. Отбих на първото възможно място, за да се отървем от този психопат.
Стигнахме на паркинга и заварихме кемпер, в който имаше живот, защото светеше. Настанихме се на палатка до колата, отвсякъде имаше ниви и беше спокойно, никой друг не дойде. Поне тази нощ успяхме с мястото за нощувка.
 |
| Вляво - църквата Marienkirche, вдясно - църквата St. Peter |
 |
| Може би една от най-интересните общини в света, много ми хареса |
 |
| Чудех се дали музея Holstentor или сградата на общината ми е любимата сграда в Любек |
 |
| Невероятната Marienkirche |
 |
| Интериорът е феноменален |
 |
| Замъкът Schwerin |
21.10.2022
Сутринта закусихме нудъли и топъл шоколад благодарение на газовото котлонче. Прекарах два часа в писане на записките за предните дни, започнах да изоставам. Разходихме се и до моста Dömitz над Елба, който беше особено впечатляващ ЖП мост. През 1873 г, когато е конструиран, е бил най-дългият такъв мост в страната - 1000 метра. След бомбардировки през Втората световна война мостът е унищожен и възстановяването му е било невъзможно заради разделението на Източна и Западна Германия. Двата края на моста попадали в двете отделни части. Понастоящем 550 метра от моста са запазени в частта на Западна Германия. Интересното е, че през 2010 г. е продаден на холандска агенция за над 300 000 евро с цел да бъде запазен и възстановен.
Поехме към първото градче за днес Salzwedel. Оказа се много красиво, със стар център, красиви църкви и не беше прекалено голямо за моя вкус. Направих си много приятна разходка, докато другарчето седеше в колата. Из Германия рядко излизаше да разглежда, не му беше нито интересно, нито приятно сякаш. И като добавим шанса колата да бъде разбита от крадци, съвсем не му се слизаше. На мен пък ми се искаше да видя всяко село и град със стара част, всеки замък и въобще всяка старина. Обаче нямаше време. И трябваше да избирам, което ме подлудяваше. Следвах горе-долу една посока на движение - на юг към планините Harz. И опитвах да видя каквото мога по пътя. В същото време много ми се махаше от Германия... ами, тотално противоречие.
След града се отбих до кула в гората на име Bismarckturm. Ходеше се 300 метра от пътя до нея, за съжаление беше затворена и оградена с бодлива тел, така че можеше да се види само отвън. Огледах гората около нея за гъби, но нямаше. Следващата спирка беше Burg Brome - малък и красив замък музей, който също бе затворен, но го видях отвън. Имаше хубави градини и доста кошери с пчели. Нататък се отбихме до Burg Neuhaus - малък, чаровен средновековен замък, който се намира близо до град Wolfsburg. Доста се чудех дали да влезем да видим и града, но щеше да отлети много време, беше голям и се отказах. А и все пак това е нов, модерен град без особено дълга история. Създаден е чак миналия век. Известен е със завода на Фолксваген и има музеи, свързани с автомобилите и производството им. Интересно е, но би отнело много време и средства, за да се посетят.
Продължихме към невероятната катедрала в Königslutter, наречена Kaiserdom, а докато стигнем до нея заваля сериозно. Уникалната църква е конструирана през 12-ти век и е била една от най-големите и внушителни сгради в северна Германия по онова време. Нататък през вековете е претърпяла доста промени като стенописите например са от 19-ти век. Вътре се влиза безплатно, но може да се посети и с гид срещу заплащане. Църковната зала е много впечатляваща, но беше доста тъмна и не станаха хубави снимки с телефона на другарчето. Това, което ме смая истински обаче, беше наличието на безплатна тоалетна отвън. Даже се чудя дали се впечатлих повече от невероятната катедрала, или от безплатната тоалетна.
Нататък спрях да видя един крайпътен замък в Hessen и друг в Harzer. Стана твърде късно за посещение на най-интересния град, към който се бяхме устремили - Wernigerode. Оставихме го за утре като само минахме през него транзит, за да навлезем на юг в планините Harz. Там имахме шанс да си намерим гористо място за спане, а откъдето идвахме всичко беше ниви край пътя. След кратко лутане и навлизане в частен път по грешка, успяхме да се установим край друго пътче с гора наоколо. Нямаше къщи на това място и спахме безпроблемно, беше много тихо.
 |
| Центъра на Salzwedel |
 |
| Църквата St. Marienkirche |
 |
| Burg Brome сякаш има очи и ме гледа :) |
 |
| Катедралата в Königslutter |
 |
| Замъка в Hessen |
22.10.2022
В ранно утро още по тъмно се измъкнахме от това място, защото в началото на пътчето имаше знак, че влизането е забранено. Не искахме да рискуваме да ни хванат. Върнахме се във Wernigerode и паркирах пред университета. Нямаше ограничения в паркирането, а и беше събота. Дописвах си записките, докато съмна. После се впуснахме в обиколка на този изключително красив град, богат на история и прекрасни стари сгради. Освен всичко останало имаше и влак със стар парен локомотив, който бше голяма туристическа атракция. Неслучайно градът е наречен "цветния град на планините Харц". Центърът и уличките му са изключително колоритни, къщите са с онова уникално приказно излъчване, а за десерт има и невероятен замък. Просто нямаше как да не ми хареса тук, все пак е град с 800 годишна история. Всичките часове до обяд се разхождах, а другарчето походи малко с мен и после се насочи към магазини за авточасти, за да купи маслен филтър. Възнамерявахме да сменим маслото и филтъра.
Срещнахме се до колата по обяд и другарчето беше купило филтър. Беше намерило и празни бутилки за източване на старото масло. Поехме отново на път - към църквата Erlöserkirche недалеч от града. Близо до нея явно имаше пожар, защото навсякъде беше пълно с пожарни коли. Продължихме към замъка в Heimburg, който се оказа руини с гледка на върха на хълм. Хубаво древно местенце, след него посетих и селската църква. Нататък се отбихме до манастир Michaelstein, който е цистерциански манастир от 12-ти век. Има музейна част, която се заплаща. Продължихме със замъка Blankenburg от 16-ти век, който беше наблизо и също беше очарователен, извисяващ се над едноименното градче. Следващата спирка беше Timmenrode, където се играеше някакъв мач на игрището и беше лудница от народ и коли. Паркирах в една забутана уличка и вървях пеш около километър до невероятните скали Hamburger Wappen. Те са мек варовик в причудливи форми, а хората допълнително са ги нашарили и дори издялали стъпала на места. Имаше много посетители, изкачих се до най-високата скала и се порадвах на гледката. Като се върнах в колата, другарчето беше сготвило овесени ядки и хапнахме.
Карах до Quedlinburg и докато стигнем, денят се беше изтърколил и оставаха само два часа светлина. Отидохме първо до музея Münzenberg, който се оказа безплатен и с тоалетна. Успях да го разгледам и да получа малко информация от уредника преди да затвори. Имаше скелети, грънци и други находки, явно намерени тук, тъй като на това място е имало манастир през 10-ти век. Много се впечатлих и се радвах, че поне един музей успях да посетя. А винаги ми се е искало да посещавам всички музеи по градовете, където ходя. Другарчето пък беше щастливо, защото успя да напълни вода за пиене и готвене от чешмата в тоалетните. И в това направление я бяхме закъсали, все пак не бяхме в Дания. Върна се в колата, а аз продължих да разглеждам града. И той, подобно на Wernigerode, се оказа много красив и впечатляващ. За късмет успях да посетя и две църкви преди да ги затворят, днес ми вървеше. Тъмното ме хвана по уличките из центъра, след което тръгнах към колата. За да намерим място за спане, се насочихме към горите на юг от града. Установихме се на паркинг до път, който водеше 5 км навътре в гората към някаква воденица на име Selkemühle, превърната в кафе или ресторант. Нямаше никакви къщи или хора в близост до този паркинг, така че прекарахме спокойна нощ. В този район успешно си намирахме хубави места благодарение на планините Харц. Наоколо беше гора, имаше пешеходни маршрути и беше спокойно.
 |
| Кметството и площада |
 |
| Замъкът е разкошен |
 |
| Гледки от замъка към града |
 |
| Към обяд вече има доста повече хора |
 |
| Скалите Hamburger Wappen |
 |
| Любимият ми жител |
 |
| Гледка от замъка |
 |
| По старите улички, край старите къщи |
 |
| Разкошна къщичка на кръстопът |
 |
| На смрачаване |
Няма коментари:
Публикуване на коментар