 |
| Невероятният Haifoss - 122 метра, трети по височина в Исландия |
22.08.2022
Нощта беше доста хладна и чак до седем сутринта протаках ставането, завивайки се презглава отново и отново. Походих пеш до Stykkishólmur като по пътя се запознах с прекрасени черни коне, от които не можех да се отлепя поне час. Такива мисли за отвличане ми се въртяха из главата... Размечтах се да си ги грабна и двата, и да обикаляме Исландия докато пукна. В града цареше пълно спокойствие, разходих се до църквата, острова с фар и чудесна гледка, и около старите къщи по уличките. Напълних вода от тоалетната на пристанището и продължих да се мотая до 10:00, когато отвори супермаркет Бонус и веднага влязох да заредя провизии. Вътре имаше много повече народ от очакваното, всичко живо се беше засилило да пазарува и освен местни, беше пълно с туристи. Голяма бутанка стана, не бяха много възпитани туристите и опашките бяха доста неприятни за чакане, пререждаха се. Купих доста храна, чак се поувлякох и раницата натежа. Седнах в парка да ям, обаче вятърът се опитваше да ми изтръгне залците още преди да ги пъхна в устата. Ехх, това исландско време!
Вървях до края на града и пробвах късмета на палеца в посока планината Helgafell. Е, то не беше никаква планина, а едно малко хълмче, така и не разбрах защо му викаха планина. Взе ме германец катерач, който обикаляше със собствената си кола из Исландия. Беше от Берлин и сподели, че е изкачвал известната планина Kirkjufell наскоро. Слязох на разклона към хълмчето и походих пеш около километър до него. И точно там, в подножието на 73 метровото хълмче, ме очакваше немислима изненада. Имаше малка къщичка с чиче, което събираше по 400 крони за качване на хълма. Толкова неисландско, направо се шашнах и се престорих, че не го виждам, продължих към пътеката, но чичето излезе от къщичката и ми викна. Толкова със 73 метровото хълмче, върнах се назад и директно се чупих от това алчно място. Явно земята е частна и чорбаджията седи да събира лесни пари от туристите. Според легендите планината изпълнявала желанията на изкачилите я. Айде не, мерси! На такива примки не се лови човек като мен, чието най-голямо желание е да не се е раждал. Едва ли точно като изкача хълма ще се изпаря отгоре му.
На шосето си хванах стоп с жена, шофираща Tesla и като понечих да се кача, дори не знаех как да отворя вратата на тази модерна изгъзица. Кола - компютър, поредната нашумяла индустрия за произвеждане на още тонове "екологичен" боклук. Жената беше от Stykkishólmur, но пътуваше за Рейкявик по работа. Спря за малко на една красива гледка край шосето, доста време пътувахме до Borgarnes. Слязох в града и се поразходих из един красив парк преди да стигна до църквата. Съвсем неочаквано попаднах на два контакта с ток насред парка и веднага включих да зареждам фотоапарата, беше му време. Не можех да повярвам, че днес температурата се вдигна до немислимите 14 градуса и не се тресох от студ, докато чаках два часа зареждането на открито. Хванах някаква исландска климатична промоция. За местните беше "тениска време", а за мен беше време за сваляне на един кат дрехи. През тези два часа успях да си напиша записките, да ям, да чета и дори ми остана време да мисля върху оставането си в Исландия завинаги, включително и зимата с цел да замръзна високо в планината. Страшно изкушение беше тази мисъл, вкарваше ме в такива егоистични схеми как да стане уж, че за добро, а замръзването и умирането в планината да се води "инцидент" заради близките. Понеже в болното човешко общество самоубийството е заклеймявано и е много по-лесно, удобно и прилично да кажеш, че детето ти е умряло от нещастен случай, а не защото е мразело живота и всеки един от миговете си в него.
Всъщност Исландия с климатичните и географските си особености развихри такива невероятни фантазии у мен на тема умиране, че се сдобих с няколко десетки нови начина за заспиване. Тъй като през последните десетина години имам огромни проблеми със съня, всяка вечер за да се успокоя и заспя си представям как умирам и то по много различни начини. Благодарение на Исландия вече нямаше да се ограничавам до давене, бесене, изгаряне, изяждане от животни, падане в бездънна черна пропаст до безкрай (това ми е любимото), автомобилна катастрофа с размазване в стена с 200 км/ч, избухване на мина под краката ми и какво ли още не. Тук се родиха нови мечти - поглъщане от ледникови плаващи пясъци, падане в бездънна ледникова цепнатина, изгаряне като факла в течаща от вулкан лава, падане от умопомрачително красив отвесен бряг право върху скалите долу под съпровода на ято тъпоклюни кайри... Изобщо най-светлите части от въображението ми така се развихриха, че заспиването стана една идея по-лесно и бързо. Цялото ми същество мечтаеше за поне едно от тези. Но за съжаление всяка сутрин отново се събуждах за поредния ден в пъкъла на жалкото съществуване.
E, поне Исландия беше красива, ама много красива. И всеки следващ ден все повече ми се искаше да си остана тук, защото имаше места, на които наистина може да се скриеш от хората и никой никога да не те намери. Град Borgarnes обаче не беше едно от тях. Въпреки това беше приятен и добре го обходих, имаше хубава църква, улички и гледки. На излизане от града хванах отворен супермаркет Бонус и се снабдих с още боклуци за ядене, поне нямаше да се гладува. По небето се сбраха дъждовни тъмни облаци и се приключи с хубавото време за днес. Тъкмо като застанах на стоп, започна да прокапва дъжд. Имаше много трафик, но близо 20 минути никой не спря преди една доста едра жена да набие спирачки до мен. Първо ме попита откога чакам и като й казах, изказа силно възмущение, че чакам толкова време, как можело никой да не спре цели 20 минути. Беше много приятна и сподели, че е ръководител на музикалното училище в Borgarnes като всеки ден пътува до там и обратно от Рейкявик, където живее. Като наближи да слизам от колата, дъждът се усили. Добре, че жената много искаше да ми помогне и като ме попита къде да ме остави, аз й казах, че има гора по пътя към Акранес, в която искам да пренощувам и ще се насоча натам. По-рано я видях на карта и си я отбелязах, казваше се Álfholtsskógur и жената веднага реши да ме откара до нея. Всъщност не се наложи да излезе от пътя си, поне не повече от няколкостотин метра. Оказа се, че тя самата не я знае и беше страшно доволна, че е научила за ново място в страната си. Гората никак не беше малка и всъщност беше парк за разходки, но в този дъжд и по това време нямаше никого. Лошото бе, че вече доста беше валяло и всичко в гората беше подгизнало, така че докато вървях в търсене на подходящо място за спане, аз също подгизнах. Сандалите и панталоните ми бяха леш мокри като влизах в палатката. Скатах се на място, което да не е същинска локва заради равния терен и да не се вижда от пътеките, доста време ми отне да намеря такова. Дъждът не ме пожали и продължи цяла нощ.
 |
| Нови приятели :) |
 |
| Към хълмчето Helgafell |
23.08.2022
Сутринта за късмет слънцето изгря и нямаше и следа от дъжд. Успах се и докато събирах палатката, наблизо мина жена, разхождаща куче. Мисля, че все пак не ме видя, успях някак си да се укрия от острия нос на четириногото. С неизсъхнали, пропити с вода сандали и панталони тръгнах към град Акранес като първо обходих доста от горските пътеки. На пътя хванах стоп с жена до града, тя отиваше до супермаркет Бонус и там ме остави. Походих до центъра и първо посетих плажа, където имаше интересен басейн с минерални топли води, който беше полубезплатен. До него имаше тоалетни и съблекални, които отварят в 12:00, а преди това човек може просто да дойде да се кисне без да плаща. За мое съжаление вече имаше хора вътре, така че подминах. Вместо баня в топли води продължих пеш до фара, който е една от атракциите на града. За качване вътре в него се плаща, но отвън може да се обиколи без пари. Имаше каса и чичето, което събираше парите, беше много разговорливо и доста време си поприказвахме. Разказа ми за района, историята и фара, предложи да си оставя раницата, докато разглеждам наоколо и дори провери в интернет шансовете за полярно сияние в близките дни. Разходих се до двата фара и до останки от кораб недалеч, явно беше популярно място за снимане, поне според думите на човека. На връщане си взех раницата и продължих към центъра на града. След като разгледах и него, продължих в посока края на града и се озовах до супермаркет на име Kronan, който за първи път виждах. Реших да надникна какви са цените и попаднах на страхотни находки! Имаше намалени плодове и зеленчуци по 99 крони. Много ме беше яд, че не мога да взема всички, които исках, защото нямах място в раницата. Взех само 6 броя авокадо по 3 в пакет с цена 99 крони за пакета, както и две кутии хумус пак намалени по толкова за кутия. Голямо пиршество се очертаваше!
В края на града вдигнах палец и след нищо време се возех в колата на Уили от Gardur. Този приятен, дружелюбен и любознателен исландец реши, че ще направи следобеда ми незабравим. Вместо да ме остави на разклона, където пътищата ни се разделяха - той щеше да минава през тунела към Рейкявик, а аз исках да мина по обиколния, живописен път, той реши да мине също от там. И не само това, но и прояви желание да спре на интересните места по пътя, след което да ме откара в Рейкявик, за да ми го покаже набързо, и да ме отърве от мъките по излизане от него, оставяйки ме на пътя към национален парк Thingvellir, където всъщност отивах. Не очаквах такъв късметлийски стоп. Следобедът стана изключително приятен и интересен. След като поехме по дългия път около фиорда Hvalfjörður, първата ни спирка беше старата църква Hallgrímskirkja Saurbæ. Беше отворена и много ми хареса, имаше уютна атмосфера. После подхванахме разни малки странични пътчета тук и там да видим какво има навътре по тях. По някое време стигнахме разклона към водопада Þórufoss и поехме по него. Този път беше и пряк път към национален парк Thingvellir и възнамерявах да мина точно по него. В плана ми не влизаше Рейкявик, той се появи спонтанно в следобедната екскурзия по предложение на Уили.
След водопада, който беше прекрасен, Уили ме поразпита защо нямам намерение да ходя в Рейкявик и като му обясних, че не ми се занимава с излизане на стоп от такъв огромен град, търсене на градски транспорти, изходи и т.н. при положение, че има толкова много природа за гледане в Исландия, той настоя да ме откара да ми покаже центъра и после да ме остави на пътя към националния парк. Е, как да откажа на такова предложение! За нищо време се озовахме в центъра на столицата и най-голям град на Ледената земя. Имаше какво да се види, минахме по симпатични улички със стари къщи, а най-голямата забележтелност беше катедралата Hallgrimskirkja - смайваща в архитектурно отношение сграда със 73 метрова кула и невероятни гледки. Църквата е доста "млада", строителството й приключва през 1986г., отнело е цели 40 години. Най-големият орган в страната се намира тук и сигурно звучи невероятно. Ние стигнахме църквата в края на работното време, но все пак Уили успя да купи билети и ни пуснаха да се качим в кулата. Качването ставаше с асансьор и цената на билетите беше 1200 крони, което си беше близо 8 евро, доста скъпичко. Гледката отгоре беше изумителна, все пак видях Рейкявик доста добре от птичи поглед. Центърът е приятен, но извън него сякаш няма какво да се гледа. Градът наистина е голям, съединен с още няколко сателитни града, реално се простира чак до Hafnarfjörður включително. Никак не ме привличат такива мегаполиси с безчет нови сгради, а населението е около 200 000, което е над 60% от населението на цялата страна. Ами много ми е, добре, че бях замалко.
След краткия контакт със столицата (около час и половина общо в града) Уили ме откара към пътя, водещ в посока Thingvellir National Park. Само че вместо по главния път, реши да ми покаже някакъв друг, по-живописен и дълъг. Искаше да ме кара чак до парка, но му казах, че ще сляза в една гора, която видях край пътя, защото не исках толкова да се отдалечава от неговата си цел, добре беше да се прибере по-рано в Gardur, а вече ставаше късно. Разделихме се с голяма благодарност от моя страна, човекът си отдели целия следобед да ме развежда по красиви места. Даде ми телефонния си номер да му се обадя ако имам нужда от помощ, или пък ако посетя Gardur. Явно му се говореше много и може би скучаеше в дългите исландски дни. Сподели, че живее сам, жена му умряла от рак, а децата му били големи и вече имал внуци.
Разпънах палатката в малката гора край шосето като дори не подозирах, че спя в частна собственост. На сутринта разбрах, че недалеч има къща и ферма, в която живее сама старица, защото тъкмо като излизах от гората на шосето, една кола спря на отбивката. От нея излезе местен, който сподели, че идва да помага на старицата редовно, тя живеела сама и имала нужда от помощ за фермата. Сигурно се е досетил за моята нощувка в гората, но не каза нищо по въпроса.
 |
| В гората Álfholtsskógur край Акранес |
 |
| Новият (вдясно) и старият фар на Акранес |
 |
| Църква в Акранес |
 |
| Катедралата Hallgrimskirkja |
24.08.2022
Походих близо час-два по шосето преди някой да спре. Нямаше много трафик и накрая ме взеха канадци, отиващи в Geysir. Слязох на разклона, където пътищата ни се разделяха и почти веднага ме взеха двойка италианци с лош английски. И те отиваха в националния парк, пътувахме 12 км и пристигнахме сред голяма навалица от посетители. Беше си истинска лудница от народ, сякаш не бях в Исландия, а в центъра на Виена например. Успях да се отърва от раницата като я оставих в инфоцентъра, след което тръгнах по пътеките. Имаше много за гледане и ходене тук, за няколко часа успях да обиколя почти всичко без по-дългите маршрути. Този национален парк е най-посещавания и популярен в страната, тук ежедневно се изсипват хиляди туристи.
Þingvellir National Park е специално кътче за всеки исландец. Красивата рифтова долина е не само природна прелест, но и място с важно историческо значение. От 930 г. до 1798 г. тук се е провеждал исландския парламент, наречен Алтинг. Всяка година през лятото тук се събирали избранници на народа, както и хора от цялата страна, имало панаири, пазари и какво ли още не. Събранията са се провеждали на открито и именно на това място през 1000 г. се е взело решение исландците да приемат християнството (лошо решение, но кой ли ме пита мен). Също тук е провъзгласена независимостта на Исландия от Дания, но чак през 1944 г. Националният парк е в списъка на ЮНЕСКО и е обграден от активна вулканична зона с чести земетресения. Разломът, в който се е провеждал Алтинга, е особено интересен и най-популярен сред посетителите. Огромното езеро Þingvallavatn е очарователно и допълва приказния пейзаж. Моята разходка беше изключително приятна въпреки тълпите, на някои места беше пренаселено, но от време на време хората изчезваха.
Няколко часа по-късно минах през инфоцентъра да си прибера раницата и се отправих на стоп към следващата топ дестинация - Geysir. Кръстникът на всички гейзери по света се намира именно в Исландия, но за жалост не е особено активен. Има обаче друг гейзер съвсем близо до него, наречен Strokkur, който е доста жив и изригва на всеки десетина минути, за радост на посетителите. Преди да стигна до него обаче, видях още интересни места. Първо се повозих на стоп при местен, който патрулираше около националния парк и ме хвърли 5 км до близък разклон. След като споделих, че възнамерявам да правя прехода от Landmannalaugar до Skógar, ми каза, че ако в 18:00 днес съм на бензиностанцията на N1 в Selfoss, ще ме закара до там, защото той точно натам щял да пътува довечера. Това беше адски примамлива оферта поради няколко причини. Първата е, че Landmannalaugar е много навътре в планините по черни пътища и никак не е леснодостъпно място. Втората е, че следващите дни щеше да има прозорец от хубаво време и това беше най-важното за този хайк, в лошо време е немислим. Сериозно се замислих да се разбързам и да оставя полуостров Reykjanes, където смятах да съм утре, за по-натам, а сега да приоритизирам прехода, който беше няколко дни, много километри и исках най-хубавото възможно време за там.
Следващият ми стоп обаче промени и този план, защото ме взеха мъж и жена, които ме поканиха с тях на преход до страхотни водопади, аз веднага се навих и времето отлетя. Не успях да стигна в 18:00 в Селфос изобщо, така че това возене отпадна. Но пък се насладих на водопадите Hlauptungufoss с изумително синия си цвят на водата, както обичам да го наричам - "новозеландско синьо". Преходът беше около 40 минути в посока, имаше и други туристи, но малко. Тези водопади бяха като скрито съкровище. Бяха общо три и последният беше най-внушителен. Преходът ми беше супер лежерен, защото раницата остана в колата и си починах малко от нея, а и хората бяха приятни за раздумка. На паркинга в началото на прехода имаше камионче с храни за продажба. Те си купиха сладки и кафе, поискаха и мен да черпят нещо, но отказах да не ги набутвам с пари. Продавачката беше момиче от Молдова, живеела тук от пет години.
Geysir не беше далеч от водопадите и хората пожелаха да ме откарат до там. Като пристигнах, имаше голяма тълпа около Strokkur, очакваща гейзерът да изригне. И това стана съвсем скоро, при първото изригване дори не можах да снимам, просто зяпах с увиснало чене. Силната струя вряща вода се изстрелва на 30-40 метра височина, а рядко активният "оригинал" Geysir изстрелвал на 70 метра при изригване. В района има още множество по-малки клокочещи изворчета, разходих се около всички достъпни по пътеките и успях да видя много от изригванията на Strokkur. Вечерях на една пейка с гледка към него, дебнех го на всеки няколко минути с готов фотоапарат.
Появиха се дъждовни облаци и поех към Gullfoss с надежда да стигна преди поредния исландски потоп. И този водопад е топ туристическа забележителност, поради което няма спасение от тълпите. Понеже тези трите: Þingvellir NP, Geysir и Gullfoss не са далеч от Рейкявик, те са най-посещаваните обекти в страната и ги наричат "Златния кръг". Едва ли са много туристите, които да ги подминат. Водопадът е внушителен, до там ме хвърлиха двойка италианци от Верона. Заваля и се наложи да гледам водопада с дъждобран, минах по възможните пътеки да го огледам отвсякъде и много му се радвах въпреки лошото време. Височината е 32 метра, водата на река Hvita идва от ледника Langjökull преди да се стовари с гръм и трясък в каньона, чийто отвесни стени достигат до 70 метра. Красота и мощ на природата, гарнирана с тежък дъжд за още повече внушителност. Исландия е просто неописуема...
Тъкмо тръгнах по пътя обратно с идеята да стопирам, когато лъскаво Пежо хибрид излизаше от паркинга и французинът Демиън ме качи веднага. Сподели, че е дошъл само за три дни в Исландия, искрено го съжалих, макар че не можех да проумея защо хората си причиняват това. Отделно какво причиняват на природата с идиотското си летене по самолети... Иначе франсето беше разговорлив и много се оплакваше от колата, която са му дали от фирмата за коли под наем, защото беше тотален робот. Лъскава, модерна, ужасна кола, на която трябва да гадаеш кое къде и как се ползва. Той бързаше да си хваща самолета в полунощ и трябваше да остави колата преди това, нямаше търпение да се отърве от нея. Приказката ни вървеше, аз смятах да слизам до кратерното езеро Kerid, намиращо се до шосето и франсето също прояви интерес да го види. Езерото е доста известно и интересно, но не знаех, че ще ни очаква изненада там. Имаше каса с чиче, което събираше по 400 крони на калпак за посещение. Див комерс, толкова неисландско. За втори път попадах на платен природен обект. Аз се отказах да го посетя, за да не плащам, но Демиън плати и за мен под претекст, че много иска да се отърве от исландските си крони, защото след няколко часа няма вече да му трябват. Постави ме пред свършен факт и така и аз видях езерото. Беше леснодостъпно, имаше пътеки за гледка отгоре и за слизане до самата вода. Смрачаваше се вече и светлината беше по-оскъдна, но успях да го снимам все пак. Беше 21:00 и се зачудих защо това чиче още седи да събира пари от туристите, нямаше ли вече да си ходи. След като си тръгнахме, не пътувах дълго преди да си харесам една гора вляво от шосето и да поискам да сляза. Беше ми точно време за лягане, пожелах успех на франсето с хващането на самолета, трябваше да побърза. Тъкмо се настаних в шубрака и заваля. Все пак не беше сериозен дъжд и нощта мина отлично.
 |
| Водопад Öxarárfoss |
 |
| Hlauptungufoss - първи водопад от поредица от три |
 |
| Главният водопад Brúarfoss |
 |
| На всеки десетина минути има експлозия - красота |
 |
| Поглед отвисоко |
 |
| Водопад Gullfoss в дъждовно време |
 |
| Кратерното езеро Kerid |
 |
| Утро в гората след Kerid |
25.08.2022
В крайна сметка реших да се насоча право към прехода Landmannalaugar и да отложа полуостров Reykjanes за след това. В последствие установих, че това е било изключително правилно решение. Хванах чудесно време по време на прехода като се има предвид, че е в планините и там времето винаги е най-нестабилно. Събрах лагера и хванах стоп на шосето с местен до Селфос. Остави ме в центъра на града и първо се насочих към туристическия инфоцентър. Имах някаква малка надежда, че може да ми разрешат да си оставя около 5 кг книги, карти и брошури на съхранение там за следващите няколко дни, докато приключа с прехода. Така или иначе щях да минавам пак през града. Момичето там обаче ме попари с невъзможност да помогне и сподели, че съм втория човек със същия проблем за тази седмица. Нямаше какво да сторя, трябваше да влача пет кила книжнина по баирите исландски. Посетих библиотеката на Селфос, много ми хареса, а после напазарувах обилно в супермаркет Кронан, който беше точно срещу нея и увеличих още теглото на раницата си. Доста надхвърляше 20 кг вече, вероятно бе около 26-27. На излизане от града пък имаше и супермаркет Бонус на изхода, влязох и там за още храна. Щеше да ми е нужна идните дни.
На стоп ме взеха двойка франсета, пътищата ни се разделиха на един разклон за Arnes. От там се повозих при двойка местни, които отиваха на разходка някъде из района. Преди мястото, където завиваха от главния път, се намираше водопад Hjalparfoss и спряха до него да го видя. Красиво творение на природата, от което трудно отлепих поглед. После те завиха по друг път, а аз видях недалеч една торфена дълга къща и тръгнах към нея да я видя отблизо. Оказа се музей възстановка на фермата Stöng, предполага се, че така е изглеждала по викингско време. Мястото е снимано и в известния сериал Game of Thrones, та това го прави още по-популярно. Май имаше входна такса, но не разбрах колко, видях я само отвън. Древната постройка е била погребана под лавата от изригналата Hekla през 11-ти век. Недалеч от тук има и руини, но до тях не отидох, защото бързах да започна прехода, а още бях много далеч от началото.
Хванах супер късметлийски стоп с две момчета от Швейцария - Андрей и Лукас. С тях прекарах остатъка от деня, защото те също отиваха където и аз. Техният план също беше да направят прехода, но не до Skogar, а до Þórsmörk, където почти всички хайкъри приключваха ходенето. Участъка от Þórsmörk до Skogar си беше отделен хайк на име Fimmvorduhals и малко хора комбинираха двата, защото си бяха доста километри, близо 80. По принцип ако тръгнеш да правиш целия този маршрут, се предвиждат 4-6 дни. Аз го направих за 2 дни като изобщо не ми дойде зорно.
Швейцарците първо искаха да се отбият до водопада Haifoss, което беше музика за моите уши, защото и аз страшно много исках да го видя. Той се пада доста встрани от пътя, 10 км по черен път в посока. Оказа се нереално красив, всъщност бяха два водопада, височината на по-високия е 122 метра, което го класира трети в страната. Glymur е бил първенецът доскоро със своите 198 метра, но е изместен от "новия" водопад Morsárfoss с 240 метра височина. Доста време зяпахме Haifoss в безмълвие, след което единодушно решихме да се спуснем до долу по обиколна и стръмна пътека. Прекарахме поне два часа около водопадите, невероятна красота! Двамата швейцарци бяха много любопитни относно моите пътувания и ме разпитваха надълго и нашироко. Зададоха ми интересен въпрос, който ме вкара в размисъл - "ако ти остава един ден живот и трябва да избереш едно място от пътуванията си, където да го прекараш, кое ще е то?" Замислих се сериозно между Монголия, Доминика, Норвегия, Нова Зеландия и някоя част от пустинята Сахара. И после се сетих, че май няма да е нито едно от тях. Защото просто ще е Родопите, вдън горите родопски. Нямам по-любимо място, колкото и да ми харесват гореизброените.
Още доста попътувахме до Landmannalaugar, пътят беше черен през цялото време и доста лош в последната си част. Непосредствено преди къмпинга и хижите имаше и пресичане на река. Колата беше под наем, но беше 4x4 и се справи. Пристигнахме в 18:00, къмпингът беше пълен с народ и трябваше някак си по-бързичко да се покрия. Това, което смятах да правя - диво къмпране по пътеката, беше чисто незаконно, всеки беше длъжен да спи в къмпингите и да си плаща, разбира се. Нямах никакви такива намерения. Разделих се с момчетата с голяма благодарност, те се изумиха, че ще тръгвам толкова късно. До къмпинга имаше горещи извори, препълнени с народ. Изобщо това място беше толкова пренаселено, че и пари да ми даваха, нямаше да остана там. С голямо нетърпение тръгнах по пътеката, надявайки се рейнджърите да не са се усетили какво ще правя. Преобух се с ботушите, времето отиваше към разваляне и заваля. Не беше силен дъжд, но беше неприятен. На всичко отгоре беше голям студ и трудно вадех ръцете от джобовете, за да снимам. Все още имаше трафик от хора по пътеката, особено в противоположна на моята посока. Реших да се отклоня малко от трейла и да хвана някаква друга случайна пътека, просто да видя какво има по нея. Походих час-два и се върнах към главната пътека като продължих в посока Þórsmörk. Следващата хижа не беше близо и спокойно можех да се оглеждам за място за спане по трасето. Скоро стигнах до поредното активно геотермално поле, цялата земя клокочеше и свистеше. Гледките наоколо бяха нереални, цветовете на земята и небето, озарено от залязващото слънце, бяха направо неописуеми. Спря да вали, започна и да се стъмнява. Като се изкачих най-горе на нещо като връхче със скали, реших да си потърся място между тях за палатката. Проблемът бе, че трябваше да не се виждам от пътеката, а това беше много трудно постижимо. От това място имаше гледка към цялата долина с хижата и къмпинга. Лошото бе, че между скалите имаше доста тоалетни хартийки. Очаквано, имайки предвид, че тоалетните на хижата се плащаха по 500 крони за едното пикаене.
Тъй като духаше силен вятър, реших да не разпъвам палатката и се скатах между скалите само на шалте, което постелих върху долния пласт на палатката. Нощта беше вледеняваща, спах с всичките си дрехи и добре, че не заваля. Станах в 5:00 и започнах първия ден от прехода с огромно желание. Времето беше чудесно, посрещнах изгрева на пътеката и нямаше нито един турист по това време. Все още не знаех, че те всичките тръгват по едно и също време - след 8:00. Дотогава имах пълно спокойствие и кеф. И така, напред по прехода Laugavegur - най-популярния и един от най-красивите в Исландия.
 |
| Църквата в Selfoss |
 |
| Водопад Hjálparfoss |
 |
| Водопад Haifoss |
 |
| В подножието на водопада |
 |
| Навсякъде има пушица (cottongrass на английски) - мое любимо цвете |
 |
| Къмпинга, погледнат от пътеката |
Няма коментари:
Публикуване на коментар