 |
Уникалните качкари (хачкари) на Норатус
|
Дойде ред и за последната от трите кавказки красавици - Армения. Древна страна, възникнала през 6-ти век преди новата ера. Страната, приела християнството първа в света. Това е повод за гордост у всеки религиозен арменец, а те въобще не са малко, дори останах с усещане, че атеисти почти липсват. Това леко затрудняваше отношенията ми с хората, които много се надяваха да принадлежа и аз към вездесъщото християнство, та често ги разочаровах. Освен свирепата набожност, открих и други кусури у арменеца. Неоспорим факт е, че много ме бива в намирането на кусури у хората без дори да търся такива, а положителните им качества даже да ги търся с лупа, не ги намирам. Силно влечение към алкохола и постоянни злоупотреби с него, кошмарно шофиране, повсеместно неразбиране на привилегиите на самотата и натякване, че не може да се пътува, живее и дори ходи до тоалетната сам... общо взето всичко тук си е както в съседната Грузия, разлики в манталитета почти не усетих. И в Азербайджан сякаш беше същото, но по-строго заради исляма, дивотиите ги правеха тайно. Армения и Грузия много си приличат, макар втората да е по-гланцирана, по-лъскава и някак си по-уредена. Армения е по-бедна от гледна точка на благосъстоянието на жителите и по-богата от моя гледна точка, защото голяма част от населението й се е изнесло по чужбините и земята е доста по-непренаселена, по-лишена от човешки посегателства и по-дива. Арменци има навсякъде по света, освен може би в Азербайджан, а и в Турция, която носи тежка карма след геноцида срещу този народ. И до сега Турция отрича това да е било геноцид, въпреки категоричното масово изтребление на 1,5 милиона арменци. Зверствата започнали още в края на 19 век, когато около 300 000 били избити, а по време на Първата световна война цифрите на жертвите скачат до небето. Османската империя започва да се разпада по това време и е отговорна за масовите кланета и насилствени депортации на арменците в пустинята като не само са били избивани, но и жестоко измъчвани по всевъзможни начини. В Ереван има изключително интересен музей с безброй снимки и информация относно геноцида, зверщините са били чудовищни - типично в човешки стил.
По време на моето посещение в страната, нямаше почти никакви туристи, вероятно заради студа и имах удоволствието да се наслаждавам спокойно на местата. От друга страна такова мръзнене като тук, не ме беше спохождало в предните държави. Напредналият ноември в Армения се оказа вледеняващ, постоянно зъзнех и никога не успявах да се стопля, но свикнах и се радвах на всяко интересно кътче, а такива в страната - с лопата да ги ринеш. Древни църкви, манастири от зората на християнството, качкари с уникални кръстове и изображения, водопади и вековни дървета в Карабах, старини и блясък в Ереван... Армения ми беше много интересна, вълнуваща, привлекателна и ако не беше свирепия студ, можех и още да остана, но зимата ме натисна да се прибирам. И все пак за 11 дни успях да надникна доста сериозно в съкровищницата й. Както в съседна Грузия, тук също пътувах с постоянното желание да се върна за втори тур следващата година, може би лятото. И най-вече да направя повечко преходи из планините. Преди си мислех, че понякога е добре човек да си остави по нещо за следващия път в дадена страна, за да има още повече мотивация да я посети отново, но след 2020 г разбрах, че въобще не е така, защото както се казва - може да няма следващ път, а за мен - със сигурност няма да има. И се радвам, че поне в Армения видях доста от местата, които ми бяха интересни.
