Две години на пътя и адиос, Америка! Пътуването е към своя край

"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!" - Моканина
Това изречение винаги изплува в съзнанието ми, когато трябва да обобщя видяното за последните две години по широките пътища.

Тази публикация е просто една тъжна лична словестна равносметка по предстоящия край на пътуването, който наближава. Реших да я напиша, за да не останат мислите ми незаписани. Като се прибера, ще пиша надълго и нашироко относно практическите неща и това, което би било полезно за следващи по маршрута пътешественици.

Бразилия 3 - Плаване по река Амазонка

по река Амазонка

 
Доколкото зная плаването по река Амазонка е мечта на много хора по света. Моята мечта е да се пусна с малка лодка или кану по течението от край до край. За това начинание обаче трябват определени финанси и много време за проучвания, така че трябваше да се задоволя с това, което ми се предлагаше по време на нашето пребиваване в Бразилия. И което също никак не бе лошо, макар да беше лишено от тръпката на приключението да минеш огромната река сам и с малка лодка. Технически погледнато обаче бяхме принудени да я минем с карго корабче, понеже няма автомобилен път, който да свързва Манаус с останалата част на страната. А ние трябваше да стигнем Манаус, за да продължим към Венецуела.

Бразилия 2 - към мечтаната Амазония

След поредната измъчена нощ на автогарата, хванахме автобуса за Петрополис рано сутринта и сложихме край на желанието на Рио да не ни пуска да си ходим :) Пътят след града тръгна да се вие през планините и фавелите отстъпиха на чудно зелени гледки. В Петрополис видяхме само автогарата, която бе до пътя, така че направо излязохме да стопираме. Взе ни кола за няколко километра нататък и човекът ни остави на чудесна за стоп бензиностанция. Сложихме табелата "Бело Хоризонте" и зачакахме срещата със следващия готин човек. Засега и двамата много харесвахме Бразилия, така че вече не бяхме нито толкова притеснени, нито пък имахме лоши очаквания. Гледахме обаче да си държим тактиката от бензиностанция до бензиностанция и да не влизаме в никакви градове, защото градовете ни излизаха изключително скъпи и сложни. Предстояха ни огромни мегаполиси като Бело Хоризонте и столицата Бразилия.

Бразилия - до Рио де Жанейро

плажът на Ипанема

След като получихме входни печати от федералната полиция, която трябва да издирваш в граничния град, защото въобще не е на самата граница, продължихме с камиона още 400 км до Порто Алегре. Изсипа се голям дъжд и продължаваше да вали като пристигнахме посред нощ в големия град. Шофьорът спря на една бензиностанция, която бе затворена и той самият каза, че е много опасно да се седи там, така че се преместихме на друга, където имаше нощна охрана. Цялото преживяване бе зловещо, защото първо слязохме на затворената с намерение да опънем палатка, но на входа на бензиностанцията под дъжда стоеше жена с колело. Шофьорът много се притесни, жената вероятно бе съгледвач на нападатели, които ще дойдат по-късно. Каза че не бива да оставаме там и пак се качихме в камиона, за да ни закара от другата страна на друга бензиностанция. Разстоянието бе 100-200 метра, но той каза, че ако тръгнем пеш, ще ни нападнат. Бяхме на магистралата преди града и нещата хич не изглеждаха розови. Порто Алегре е почти двумилионен град и се води доста опасен.

Уругвай - една малка Европа

в Колония дел Сакраменто

Тръгнахме пеш към границата, имаше 16 км до моста и съответно миграционните. Стопирахме всяка минаваща кола, но никой не спря. Стигнахме разклона за Конкордия и оставих другарчето на една бензиностанция, след което тръгнах към града да търся супермаркет. Имахме останали около 20 долара в аржентински песос и трябваше да ги изхарча за хранителни запаси, обменянето обратно е голяма загуба. След километър и нещо имаше супермаркет и накупих много храни с парите. Върнах се при другарчето, натъпкахме раниците до пръсване и така запасени поехме към границата. Този път имахме късмет - взе ни пикап. Хората бяха уругвайци. На границата слязохме да оправим документите. Оказа се, че тук не се давал изходен печат от Аржентина, а само входен от Уругвай. Нямало изобщо аржентински миграционни, само уругвайски и те ни казаха, че не ни е нужен изходен печат. Удариха ни входен и казаха, че имаме 90 дни, след което ни информираха, че е забранено да се минава пеш моста и трябва да си хванем превоз до другия му край.

Аржентина - за последен път

водопадите Игуасу

Понастоящем сме в Централна Америка, по-точно Коста Рика, вече започнахме да търсим лодка или кораб за евакуация към дома, което надявам се да стане след като обиколим всички страни до Мексико включително. За САЩ се отказах категорично да пробваме за визи поради няколко много основателни причини, които ще споделя по-натам. А и честно казано САЩ и на снимка не ща да ги гледам :) Канада може би си струваше, но здраве да е, така или иначе до гуша ми е дошло от америките, латино манталитета и кривите хора. Умирам от мерак да ходя по други държави с къде по-читави хора, а не надрусани незнаещи на кой свят се намират, каквото е повече от половината население на Коста Рика например. Блогът изостана доста, но да се върнем 6 държави назад, по време на последния ни отчаян напън да се отскубнем от суровата аржентинска действителност... този път завинаги!

Парагвай - страната на кравите

изгрев в Асунсион

Вчера успешно завърши прехвърлянето ни на нов континент с три моторни лодки и безброй ядове - вече сме в Панама!!! Нови хоризонти, нови страни, нови мечти :) Южна Америка остана назад, там преживяхме прекрасни и ужасни моменти, занапред се надяваме само на първите :) Нямам търпение да опознаем красотите на Централна и Северна Америка! Сега обаче се връщам далеч назад, преди няколко месеца в Парагвай - страната на кравите :)))


Бяхме приятно изненадани от промяната в Парагвай - военните на пункта бяха високи, бели и най-важното - интелигентни. Можеше да се говори нормално с тях - нещо, което бе почти невъзможно в Боливия. Те искаха да ни помогнат и питаха всеки минаващ камион дали ще ни вземе нататък, но всичките бяха цистерни с газ и нямаше как да ни качат, защото им бе забранено, а след 90 км имало полицейски пост с много заядливи полицаи. Като стана късно и трафикът съвсем изчезна, военните ни предложиха да разпънем палатка на поляната при тях.

Боливия 5 - пеш по "Пътя на смъртта" и сбогом, Боливия!

открий камиона :)

Наскоро, благодарение на венецуелския комунизъм, имах възможността да гледам един от любимите си филми (при това два пъти в един ден :)), така че поздравявам с песен от него:
https://www.youtube.com/watch?v=B8bBziwkrSA

Ако някой е гледал филма и познава мен и другарчето, лесно ще ни оприличи на Мигел (аз) и Тулио (другарчето). Аз от своя страна ще кажа, че това са нашите анимирани двойници, просто прекалено си приличаме с тях :) И още една любима:
https://www.youtube.com/watch?v=qFlh0KAnkFg
С другарчето вече пътуваме рамо до рамо две години, минахме през милиони приключения и трудности, но то все още продължава да скита с мен. Още нищо не е успяло да ни раздели, макар другарчето да е все същото мрънкало, а аз все така да копнея за още приключения. Вярвам, че в нашето пътуване ще стане както в края на филма и приключението ще продължи :)

Но да се върнем назад във времето, преди няколко месеца в Боливия......

Боливия 4 - до Титикака и Островът на слънцето

на острова на слънцето

Познавах вече малко езерото Титикака от перуанската страна с посещението на островите на уросите, но ми се искаше да видя и Острова на слънцето откъм боливийската страна, който блести с особена легендарна и енергийна стойност според много информационни източници. Естествено трябваше да хвана автобуса, защото бе най-бързия начин да се стигне там (а алтернативата бе стопиране в "китното" гето Ел Алто) и имах идея да прекарам повече време на острова и да направя няколко часовата разходка от единия до другия му край. Хващането на автобуса от Ла Пас се осъществява до гробището - един от най-известните с грабежи райони на столицата, където една жена ми каза, че обрали някаква германка преди дни. На друг гринго пък му свалили за секунди малката раница от гърба, докато се качвал в автобуса и офейкали. В инфоцентъра също ме предупредиха да не стъпвам там по тъмно и да не вземам такси за нищо на света. През деня също изглеждаше коварно, а и ходенето до там по стръмните улици нагоре не беше малко. Направих обаче голям гаф с автобуса.

Боливия 3 - "Гран Подер" или карнавал по боливийски

Гран Подер, в превод  - Фестивал на голямата сила, е ежегоден религиозен карнавал, който изпълва улиците на Ла Пас с повече от 30 000 танцьори, облечени в най-различни шарени костюми. Карнавалът представя както католически, така и местни аймара традиции. Всяка година датите на карнавала се променят, тази година беше 30-31.05. Всеки от костюмите в шествието е уникален и струва между 500 и 1000 боливианос (50-100 долара). Аз имах огромен късмет да попадна в Ла Пас точно на време за карнавала, без изобщо да подозирам за неговото съществуване...

На сутринта станах много рано, защото доколкото разбрах карнавалът започва рано. Предния ден разпитах в инфоцентъра къде е най-добре да се стои и гледа, там ми начертаха маршрута, по който минава шествието и така си избрах на коя улица ще се установя. Оказа се, че изборът ми е бил правилен дори само по картата, защото точно там бяха разположени шатрите на важните клечки и камерите на телевизиите.