Мексико 3 - Оахака - моле негро, руини и среща по български

руините на Монте Албан

Излизането от Мексико Сити малко се пообърка, защото шофьорът на микробуса, на който се качихме, твърдеше, че отива точно до пеахето (място за плащане на магистралата), където смятахме да слезем да стопираме, а се оказа, че не отива там и завива около километър преди него. Това не би ни тревожило, ако не се налагаше да вървим този километър по адски натоварената магистрала и да минаваме по всякакви надлези и въртележки, докато стигнем точното място. Някак си успях да изкуцукам километъра и застанахме нетърпеливи да стопираме на "Касета де кобро Сан Маркос". Не след дълго ни взе човек, който отиваше в Пуебла. Имах голямо желание да разгледам и този град, но беше крайно неподходящо, защото градът бе огромен, имаше много интересни места, а аз бях с куц крак, пак трябваше да се търси хостел и да се дават пари, на всичко отгоре не ни оставаше чак толкова много време до прибирането вкъщи, а списъкът с места, които исках да видя, растеше главоломно всеки ден. Дори не можех да осъзная, че скоро се прибираме и няма да мога да видя и половината места. Трябваше да пропуснем Пуебла и след като шофьорът ни черпи нопалес (готвени кактуси), застанахме да стопираме на следващата касета де кобро.

Мексико 2 - стоте лица на столицата

националният дворец

Поздрав :)
https://www.youtube.com/watch?v=xvdzOT3DKl0


След прекрасните и безгрижни дни в Сан Кристобал, продължихме по пътя към столицата на щата Чиапас - Тухтла Гутиерез. Не смятахме да оставаме в този голям град, а само да минем през него и да продължим към Оахака или към магистралата за Мексико Сити. Всичко зависеше от стопа, който както обикновено не беше това, което ни се искаше да бъде. Какво става като имаш огромна държава за разглеждане, ограничено време и труден стоп?! Отговорът е лесен - не успяваш да разгледаш това, което ти се иска. Но поне се опитваш.
Нощувахме една вечер в планините между Сан Кристобал и Тухтла, които на пръв поглед изглеждаха не толкова населени, но като се вгледаш зад буйната растителност, сякаш от нищото изникваха къщи и техните обитатели. Имаше и много царевични ниви, така че се постарахме да се скрием добре.

Мексико - неочаквано добра комбинация :)

циркът на площада в Сан Кристобал

Просто не мога да се сдържа да започна с музикален поздрав - едно видео, което събира най-любимите ми песни и филми на куп в блестящо изпълнение на страхотна певица, enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=JDvylXjDt8g


Каквито и идеи, представи и стереотипи да имах за Мексико преди да го посетя, реалността се оказа нещо тотално различно, главозамайващо и напълно неочаквано! Идеята ми за дебелия гаучо с мустак, яхнал хилаво магаренце с текила в ръката и сомбреро на главата, бе разбита на пух и прах от огромните молове, широки магистрали, лъскави градове и модерни хора. Всичко това обаче съжителства по един особено странен начин с лилипутски изглеждащи и мислещи люде с черти на едновремешни маи и поведение на съвременни гамени. Мексико е всичко друго, но не и скучно! Голяма част от мексиканците явно отчаяно искат да стигнат съседите си по горна граница и се опитват не само да подражават на САЩ, но ако могат и да ги надминат. Поради това в Мексико, подобно на Бразилия, властва с пълна сила "синдромът на държавите-гиганти". Всичко е огромно, безкрайно и има от всичко по много. Много лукс, много бедност, много умни хора и много малоумници, много красота и много опасност... Разнообразието така натрапчиво ти "крещи" от всеки ъгъл, че дори за миг не можеш да си седнеш на дупеца и да се тръшнеш: "Скучно ми е!"

Белиз - една наистина зелена страна

край Дангрига

Останах с впечатление, че много хора по света дори не са чували за Белиз. А някои директно я пращат в Африка, защото явно името им звучи африканско. На мен географията винаги ми е била много силна, а по математика например едва връзвах тройката с връзки и рушвети, така че не мога да обвинявам незнаещите, понеже Белиз наистина е една малка, с нищо неизвестна по света страна и само хора, които са много на "ти" с географията, биха се сетили къде е.

Белиз са мен лично е уникална държава! Това, което би трябвало да бъде един средно голям град, е разпиляно в цяла една страна с население 300 000 души и територия 1/5 от България... И ако Ел Салвадор и Гватемала ме очароваха с шарки и колорит, то Белиз ме върна година и нещо назад във времето, когато почти безгрижно се наслаждавахме на карибското слънце и карибския английски на островитяните, и дори в най-лошите си кошмари не си представяхме какво ни чака на така бленувания по онова време - Контитента.

Гватемала - импресия от цветове и хаос

на пазара в Чичикастенанго

Поздрав с най-любимата ми музика - келтската! Enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=jWObTfiovD8


Има нещо очарователно в целия бъркоч, в който съществува тази пренаселена и странна латино държава. В никакъв случай не ми е любимата и няма как да стане, при положение че хората имат по 17 деца, секат масово горите, за да си правят огън и да си приготвят тортияс, пълно е с всякакви гангстери и крадци. Но дали защото посещавахме все красиви места, или защото срещнахме един куп добри хора, или пък защото се забихме на шарения пазар в Чичикастенанго, страната ми се видя доста колоритна и интересна...

Ел Салвадор 2 - по "пътя на цветята" и на сърф

в Апанека

Поздрав за всички четящи с тази прекрасна песен - https://www.youtube.com/watch?v=xo1VInw-SKc

Вълшебството на Ел Салвадор не се изчерпи само с красивите градчета с колониална архитектура. Предстоеше да опознаем и най-известния по красота и автентичност "Пътят на цветята" (Ruta de las flores). Това е обособен туристически маршрут, минаващ през няколко на брой малки, китни и приятни планински градчета, заобиколени от цветя, кафени плантации и вулкани. Интересното в тази страна е, че туристи няма, освен местни такива през уикендите, обаче има много добре развита мрежа от информационни центрове, където дават безплатни карти и брошури - нещо, напълно липсващо във всички предни страни от Централна Америка. 

Първото градче, в което се спряхме, след като до там ни закара пикап, бе Хуауа. Много приятно и красиво, тъкмо беше се извалял проливен дъжд, когато се настанихме в парка да хапнем, след което се разходих из градчето. Наблизо имало някакъв водопад, но предположихме, че ще се плаща посещението и не ни се занимаваше да се промъкваме, а и ставаше късно. Стопирахме след града и веднага ни взе един човек, който сподели, че по пътя, където отиваме, имало въоръжено нападение преди два дни. Остави ни на близкия разклон към другите градчета по маршрута и веднага ни взе друг човек за Апанека.

Ел Салвадор - там, където хората са прекрасни, а стопът хвърчи!

на палатка в кафето

Харесвам много Ел Салвадор :) Знам, че звучи странно на фона на множеството ми негативни публикации за Латинска Америка, но на хубавото не мога да кажа лошо, нито пък обратното. Страната си има страшно сериозни проблеми, а престоят ни там теоретично можеше да свърши много зле, само че хората са златни и така се грижеха да не ни се случи нищо, че излязохме невредими, очаровани и щастливи като дори сравних страната с Еквадор по колорит, атмосфера и хора.

Ако погледнете географската карта, ще видите, че между Никарагуа и Ел Салвадор има още една държава, наречена Хондурас. По стечение на обстоятелствата ние прекарахме едва няколко часа в нея, минавайки с един ТИР от границата на Никарагуа до тази на Салвадор, така че сметнах за ненужно да пиша отделна публикация за Хондурас и тук ще ви разкажа за преживяванията ни там през тези няколко часа.

Никарагуа - страната на нелогичното спокойствие

езерото Апойо

Престоят ни в Никарагуа предразположи към задаването на нови въпроси относно човешкото поведение и различността (или еднаквостта) на държавите и народите, които посетихме в Латинска Америка. Генерално погледнато хората в цивилизования свят се различават минимално само според това каква телевизия гледат и малцинството, което не гледа никаква, често пъти ярко се откроява с нестандартните си възгледи или постъпки. Интересното в Никарагуа беше, че хората в страната очевидно се отличаваха и по други критерии от цялостния латино стил на живот. Телевизията може би доставяше същата дезинформация и стрес на хората като в околните страни, но реакциите явно се различаваха и обуславяха наличието на една по-нетипична латино атмосфера.

Коста Рика - маймуни, денге и дрога

любимите ми обитатели на костариканските реки :)

Пристигнахме в Коста Рика с очакванията да ни стане любимата страна в Централна Америка, защото бяхме чували, че има много животни и е спокойна, с ниско ниво на престъпност. В действителност се оказа, че има много животни, но страната хич не ни се стори чак толкова спокойна, пък и преживяхме някои доста неприятни моменти... Природата обаче е прекрасна, или поне това, което е останало от нея. Доста от земите са за продан и се купуват от американци или европейци пред пенсия, които искат да живеят тук, основно заради топлия климат.

На границата ни пуснаха да минаваме бързо, беше доста оживено и пълно с бекпекъри. От панамската страна имаше молове и магазини, успях да направя почерпка за рождения ден на баща ми, който беше точно този ден. Другарчето беше разстроено, защото телефона, на който ползваме Интернет и който си беше купило в Перу втора ръка, се развали предния ден и сега нямахме Интернет. Даже мислеше да си купува нов от мола, но не му се харчеха пари за подобна макар и необходима глупост, и се чудеше как ще изкараме до края на пътуването без Интернет на телефона. Интернет кафетата са много скъпи, а този мобилният ни излизаше адски евтино и беше удобен.  

ПРИБРАХМЕ СЕ!!!

След 2 години и 36 дни, на 06.12 вечерта, след 6 дневен маратон, който единодушно нарекохме "Голямото прибиране", с другарчето се прибрахме по къщите :)))) Оставих го на петолъчката до Сливен в гъстата мъгла, откъдето родителите му го прибраха и продължих с камион за Хасково. В момента съм в нещо като тотален културен, емоционален, психически и какъв ли още не шок, не знам къде се намирам, нито защо съм тук, а като се събудих днес сутринта в стаята си, не се съмнявах, че сънувам. Не мога изобщо да се ориентирам в обстановката и имам чувство, че са ме взели от Марс и са ме сложили на Земята. Нямам идея колко време ще ми отнеме поне да осмисля, че вече сме в къщи, че пътуването приключи. Много ще ми е трудно. Поне се радвам, че свалих раницата от гърба, защото вече беше стигнала 28 кг със 7 кг книги само :) На пук на всичката човешка тъпотия, на която се нагледах по света, реших да продължа мисията си да направя мозъка си склад за база данни като ще използвам тази информация за нови открития относно справянето с човешкия идиотизъм. :) След толкова пътешествия по света май най-сетне открих едно единствено нещо, от което ме е страх - да не затъпея!!! Няма нищо по страшно от това да си тъп! Gracias a Dios, че го разбрах навреме! Благодаря ти, Латинска Америка! Дори само заради това заслужаваш да те обичам! Мили хора - четете, интересувайте се! Спасете се от бичовете на 21 век - идиотизма, простотията и апатията!