Еквадор - скритото съкровище на континента

резерват Ел Анхел

Тази публикация я писах още на крайбрежието, преди много, много дни и още преди криминалната ни сага в Есмералдас :) Снимките към нея са толкова много, че ги събрах в 4 отделни публикации. Тук са само снимките до Отавало включително. Скоро ще опитам да напиша пълната история на криминалната одисея, както и да разкажа за остатъка от престоя ни в Еквадор, който бе все така вълшебен и научихме много още за страната.

Защо скрито?! Защото съседно Перу или Бразилия са хиляди пъти по-популярни и посещавани, отколкото тази малка държава на западното крайбрежие. А за мен лично тя е най-хубавата. И го казвам без да ми е нужно да виждам другите за сравнение.
Еквадор има всичко - гъстите джунгли на Амазония, високите до 6300 метра Анди с вечни ледници и огромни езера, дълго океанско крайбрежие с прекрасни плажове и разбира се - уникалните острови Галапагос, които от много години искам да посетя, но явно няма да стане скоро, много е скъпо, а и трябва лодка. Всичко това на територия, изключително лесна за покриване, поради малките дистанции. За няколко часа можеш да се озовеш от 5000 метров връх с вледеняващ вятър и минусови температури, до влажна тропическа жега или също тъй жежки слънчеви плажове...  

Снимки от музея на златото в Богота

За който като мен обича неща от историята на света...
Тук има информация на английски за музея - http://en.wikipedia.org/wiki/Gold_Museum,_Bogot%C3%A1

А от мен снимки:

Криминалната ни сага в Есмералдас :)))

Току що получих линк, че в българските нещастни медии е изтекла информация за нашето малко приключение в Есмералдас :) Естествено доста неточна както винаги. Ще споделя много подробности като имам време, в момента водим разследване. Накратко - на 30.07 ни атакуваха около 10 човека, всичките негри, в най-престъпния град в Еквадор Есмералдас.
В медиите пак инфото куца. Не се издирват всички престъпници, единия го хванахме 10 минути след като успя с елемент на изненада да ми дръпне чантата с парите, документите и апарата. Сега е на топло в затвора :) Ще лежи минимум 2, максимум 6 години. Другите им знаем имената, адресите, имаме им снимките и ги предоставихме на полицията вчера, така че чакаме да бъдат арестувани, за съжаление са въоръжени и са заплашили да убият майките и сестрите си, затова полицията е внимателна и още не прави операция по арестуването им.

Колумбия - страната на коката и кафето

Тази снимка за мен символизира същността на Колумбия - спирка край пътя, преградена с бодлива тел, за да не може никой да седне да почине или чака автобуса. Вдясно до нея има крайпътно заведение. Идеята на преградилия спирката вероятно е била, че вместо хората да сядат на безплатната спирка, ще сядат на заведението му и ще консумират. В Колумбия не видяхме нито една автобусна спирка извън градовете, в селата и въобще никъде, освен в големите градове. Също така почти не видяхме парче земя без ограда (бодлива тел). 


В момента сърцето ми е пълно с толкова обич и възхищение към Еквадор, неговите хора и неговото министерство на околната среда, че ми е много трудно да пиша за неприятните ни преживявания в северната му съседка. Но все пак това пътуване има две страни и няма да е честно да прикривам негативната.

Снимки - продължение от Венецуела

Обещаните снимки след Гранд Савана, най-вече от Андите ... Снимките са разбъркани на места

селото Мочима

Венецуела - болната държава и болните й хора

водопад Арапена

Преди да започна тази частично негативна публикация (предпочитам да споделя моята горчива истина, отколкото да пиша само сладки приказки), искам да изкажа ОГРОМНАТА си искрена благодарност към хората, които ме подкрепят в последно време. Благодаря на Надежда за голямата финансова помощ и морална подкрепа, на Владо за страхотния обектив за апарата ми и новата карта-памет, които ми донесе в Колумбия, специални поздрави на баба Надя (надявам се чух името правилно по телефона, беше доста шумно наоколо) от Италия, която ми се обади докато още бяхме в Тринидад и имахме телефон, поздрави и на нейните внук и внучка! Благодаря на всички, които ми пишат по имейл и на блога (съжалявам, че се бавя с отговорите). От все сърце благодаря и на най-прекрасните родители на света - моите, за всевъзможната тотална подкрепа особено сега, когато никак не ни е лесно, защото държавите станаха доста негостоприемни за пътешественици като нас.

Тринидад - последни дни на Карибите

гигантска кожеста костенурка на плажа до Матура

Измина месец и половина откакто си заминахме от Тринидад и приключихме пътуването из Карибите. Много неща се случиха оттогава насам, много уроци научих за това докъде стига алчността и проклетията на хората, много неприятни изненади преживях. Южна Америка към момента се оказа най-голямото ми разочарование, но както се казва в една моя любима книга: "Страданието прави от човека или монах, или воин". От мен направи ВОИН, при това готов за война 24 часа, 7 дни в седмицата :) Сега, изстрадвайки номер едно най-ужасна страна в моята лична класация (говоря за Колумбия, ужасната Венецуела е разжалвана до второ място, а Сейнт Мартин се кичи с трето такова), си спомням с умиление и тъга за "маймунките" и индийците в Тринидад, които бяха всичко друго, но не и безчовечни апатични изроди, каквито към момента срещаме ВСЕКИ ден в двете южноамерикански държави.
Не искам да започвам тази публикация с негативизми колкото и да ми е гадно в момента, седейки и пишейки това през нощта в едно подобие на парк без пейки в едно ужасно туристическо колумбийско село, където всеки те преследва с оферти за хостел и е мазен и усмихнат само като види пачка с пари. Та в момента ще се опитам да забравя къде съм и какво ни очаква утре, ще положа усилие в този текст да намерят място красивите моменти от Тринидад, игнорирайки моментното си разочарование и оставяйки описанието на тежките ни дни и пространни страдания за следващите публикации...

Карибска равносметка

Пария бей, Тринидад

Сега докато оправях сметките, осъзнавайки че огромното разхищение на пари по лодки, ферита и други подобни приключи със стъпването ни на континента, реших да драсна няколко реда като обобщение за изминалата половин година на Карибите.
Прекарахме близо 6 месеца на Карибите. Имайки предвид, че същинската ни дестинация бе Южна Америка и през Карибите смятахме да минем възможно най-бързо с първата намерена яхта на Сейнт Мартин, нещата тотално се промениха и останахме далеч по-дълго от планираното. Което обаче ни даде възможност наистина да опознаем някои острови. Прекарахме 23 дни по неволя в Сейнт Мартин, който се превърна в нашия остров-затвор. Това е държава номер едно в света, която мразя. Изживявахме всекидневни разочарования под всякаква форма и накрая се спасихме от Ада с помощта на карго корабче, с което обаче уцелихме най-лошото време в морето и след няколко бури бяхме ни живи, ни умрели от морска болест. Последваха 2 прекрасни месеца живот в Рая на острова-съкровище Доминика, където разбрахме, че има невероятни места на Карибите.

ВЕНЕЦУЕЛА - пристигнахме!!!! :)

На 25.04 в 16:00 стъпихме окончатнелно на южноамериканска земя :))))

 Няма такава радост, след 6 месеца опити да достигнем Южна Америка, най-после УСПЯХМЕ!
Сърцето ми щеше да изхвъркне при вида на Голямата Суша :) И само като си помисля, че вече сме СВОБОДНИ, пътищата са НАШИ, континентът е НАШ ! Можем да отидем където си искаме и да правим каквото искаме! Въртенето в кръг по островите приключи, върнахме си оптималната свобода, очаква ни огромен необятен континент за обикаляне. Вече трети ден сме във Венецуела! НЕВЕРОЯТНО Е! Минахме повече от 1000 километра от Тукупита (където ни остави малката моторна лодка от Тринидад) до Санта Елена де Уарен, която е на границата с Бразилия. Няма обаче да ходим изобщо към Бразилия, дойдохме до тук, за да обикаляме стотиците километри национален парк наоколо, наречен Гранд Савана, който е част от национален парк Канайма (където е Анхел - най-високия водопад в света)! Днес минахме с един камион по главния път надолу през парка и онемяхме, загубихме си акъла по тая красота!!

Изкуството да стопираш яхти

Симпсън бей марина, Сейнт Мартин

Написах тази публикация с идеята, че може да бъде полезна на някого, така че е много повече информативна, отколкото развлекателна.

Още в Сейнт Мартин исках да напиша специална публикация за стопа на яхти. След като толкова много сме опитвали, проучвали, изпробвали какви ли не варианти и в крайна сметка успели, понаучихме доста неща.
Подчертавам, че тази информация е приложена на Сейнт Мартин и Сейнт Луча, не сме стопирали на други места. Все пак смятам, че основното от написаното се отнася генерално за стопа на яхти навсякъде.