На Юг - в РАЯ

 Продължавам си мисълта от предния текст за Бурунди....
Американецът Кен, които ме взе от границата до Кигома, живее от двадесет години в Буджумбура с жена си и десетте си осиновени деца (всичките сирачета от Бурунди). Той е фанатизиран на тема християнство и след като започна да "проповядва" се сетих, че имах една каучсърфърка от Америка преди време, която ми бе казала, че ще срещна много хрисияни фанатици ако стопирам из Щатите... Кен бе меко казано изкукал относно Бог и гледах много да не отговарям защото всякакъв спор с луди християни е тотално безсмислен, това ми е показал горчивия опит в Англия, където имах срещи с подобни хора и се впуснах в безкрайни глупави спорове, а те са точно като радиостанция и нонстоп си повтарят каквото си знаят :)

Коледа по занзибaрски :)

Нямам възможност да пиша в момента, но успях да сложа няколко снимки за настроение :) Лято ееееееее

Из Руанда и Бурунди......все тъй зелено и мокро

 Ехх, сега как ми е трудно да пиша за предните дни, доста време мина откакто бях в Руанда и Бурунди, вече съм в Дар Ес Салаам от снощи и тук умът ми е зает с настоящите проблеми - целия град е наводнен и през цялата нощ ме връхлетя тропическа буря с проливен дъжд и силен вятър, така че вместо да спя трябваше да подпирам палатката да не се счупи. :)
И така... след като напуснах Кигали имах бърз стоп до езерото Киву,  където преспах една нощ - красиво място, много хора от Кигали ходят там за yикенда. От там се върнах на главния път и поех на юг към Нюнгве национален парк с идеята да се промъкна и да видя маймуни. Руанда също като Уганда е зверски гъсто населена и няма абсолютно никаква природа останала извън националните паркове, всичко е плантации - банани и чай най-вече. Но пък е доста планинска и зелена и поне създава усещането, че си сред природата, макар тази природа да е изцяло творение на човека, дори малките горички покрай пътя са от евкалиптови дървета, които са били внесени от Австралия и сега масово се отглеждат.

Hakuna Matataaaaaaaaaaaaa :))))

Еиии голяма лудница е тая Уганда, много зелени и мокри дни прекарах там :) След като писах от Форт Портал, тръгнах да вървя по един черен път към езерата. И така следващите 5 дни само вървях ли вървях..... Обиколих всичките езера (Никуруба, Нябулита, Нябикере, Мвамба.......) успях дори да посетя водопадите Махома нелегално :) Още при първото езеро Никуруба видях множество маймуни черно-бял колобус, а докато дебнех пеперуди за снимки, се сбъдна така дългогодишната ми мечта - лице в лице (или по-точно ръка в опашка) със зелената мамба :)))  Е няма такова щастие!!!! Да докоснеш една от най-отровните змии, тъй красива и спокойна, дори не направи усилие да избяга в първия момент. Явно добре осъзнава силата на отровата си щом няма страх. Безкрайна радост ме обзе в мига, в който я видях да ме наблюдава от клонките на един храст на не повече от метър разстояние!

Поздравu :)

 Поздравявам ви всички с това стихотворение на Блага Димитрова, изпратено ми от човека, на когото безкрайно много благодаря че превежда публикаците на английски! Стихотворението е разкошно, приятно четене :)

"Ключов камък"

Мост вековен, упование на протегнати ръце,

метната дъга над пропаст,

тайна спойка я крепи – ключов камък.

Моя клетва и проклятие,

прикована цял живот да споявам

залез с изгрев, вчера с утре, спомен с блян, сън с наяве.

Лирично отклонение :))

Онзи ден като излязох от интернет кафето, се сетих още толкова много интересни неща, които исках да напиша, но какво да се прави, нямам тази възможност, май трябваше да си взема лаптопа. Вчера се махнах от Кампала с усмивка на лице и нова виза - тази за Руанда. Успях да стигна вчера следобед в така мечтаната през последните дни дестинация - Форт Портал. Тук се намират кратерните езера и една огромна джунгла, които ще обикалям пешком следващите дни. Джунглата е пълна с какви ли не маймуни, все пак Уганда е известна най-вече с разнообразието на маймуни сред животинския свят. Има и горили, но за да те пуснат в планините където живеят те, трябва да платиш 500$ :) Болни хора и тук парите са Бог, нищо че на всеки ъгъл има смешни надписи от типа "i love Jesus" на калника на колело или "what God can do man can't" и какви ли още не подобни, така е навсякъде в Кения и Уганда :) Ама най-великия бог са парите и всеки тук се кланя на този бог. Наскоро имах кратък религиозен разговор с един шофьор, които сподели... "Бог е за да ни пази от опасности и да ни дава пари" Ами...?!? Май няма какво да кажа повече.

Кения и Уганда - като две капки вода :)

Продължавам си мисълта от предната публикация...

След фантастичните часове с животните близо до Найваша, продължих да вървя в посока езерото, където се насладих на огромното многообразие на птици... стотици пеликани, чапли... просто такова разнообразие, не можеш да изброиш колко различни видове виждаш за 5 минути... Точно преди да плисне проливен дъжд от водата се подаде една огромна глава :)) Хипо, гледащ ме с нескрито любопитство право в очите :) Толкова му се зарадвах, а след секунда изплува още една любопитна глава и четири очи се вторачиха в мен. Когато заваля се потопиха и изчезнаха така бързо както се бяха появили. А аз побързах да намеря дърво с гъста корона, че да се скрия. Дървото не ме опази много, дъждът бе зверски проливен, скрих камерата под якето и реших да вървя обратно към дома на Рyт, че скоро щеше да се стъмни. Стигнах по тъмно, разказах им за вълшебния си ден и цяла нощ сънувах животните, горейки от нетърпение да ги видя пак утре. Сутринта си взех довиждане с домакините ми, пихме по един чай (тук викат чай на млякото със захар и съвсееем мъничко чай, даже понякога не слагат чай, но пак му викат чай) и Рyт ме закара с мотора до главния път към животните. Намерих ги не особено трудно, но бяха сменили поляната.

Кения- едно красиво съкровище

 През последната седмица толкова неща се случиха, че не знам как ще успея да опиша всичко :) Пътуването е по-прекрасно отвсякога, нямам думи за красотите, които видях, животните, с които създадох приятелства и хората, които ме изненадват всеки ден с добрината си :)
Домакините ми в Найваша бяха голямо кекую семейство (кекую е едно от 42-те племена на Кения). Рyт, една от дъщерите им, ме посрещна в поредния дъждовен ден в Кения (сега е дъждовния сезон), натоварих се на мотора и и ме заведе у тях - огромна къща-студио. Те всичките са художници и просто в момента, в който прекрачиш прага на дома им, навсякъде около теб има изумителни картини, невероятни произведения на изкуството, от които не можех да отлепя очи за дълго :) Тотално арт-къща, много приятна атмосфера! Бащата се ядосваше, че писал дълъг мейл на компютъра и тока спрял, и после всичко на ново. Токът често спира в Кения и винаги като пишеш нещо, трябва да го запазваш, защото никога не знаеш в кой момент ще прекъсне.

Малко сметки и равносметки :)

На 01.11 направих малко сметки, до тази дата похарчените пари са:
464$ - визи, изходни такси и принудителните ферита
43$ - интернет
30$ - пощенски разходи - пращане на снимките ми за БГ
17$ - входове забележителности
3$ - нашивки флагчета за раницата ми
72$ - храна, напитки и въобще всички други дребни разходи

От тогава разбира се разходите се увеличиха, за Кения платих 50$ за виза.

Относно състоянието на вещите ми:
Панталоните ми вече два пъти бяха на шивач, продължавам с кръпките, сега по-голямата част са кръпки отколкото здрави :) Всичките ми тениски се покриха с дупки и избеляха от силното слънце. Сандалите ми са с огромни дупки на петите, затова сега по-често нося маратонките. Здрави чорапи не ми останаха... Нашивките по раницата ми почнаха яко да падат, а тя самата още повече изсветля, но още се държи. Чантата за фотоапарата ми се разпра отвсякъде и много внимавам като я отварям, че и ципа се развали... Косата ми вече не мога да я среша по никакъв начин, не е възможно, има огромни расти и четката ще се счупи. Паспорта ми ще е пълен още преди Южна Африка и ще ми трябва нов паспорт :(
И така, за момента това е положението. Каквото може да се закърпи го кърпим, каквото не - го носим скъсано :) Много е добре, че ходя със скъсани дрехи из Африка, защото и без това съм идеална мишена за хората, които вярват, че щом си бял си богат, тъй че по-добре да приличам на просяк, пък дано не ми се точат толкова на портфейла като ме видят с дупки по дрехите. :)

Кения..... най-после спокойствие!

 Цял ден бяхме на пътя, на места бе отнесен от дъждовете, сега е сезона на кратките дъждове тука и всеки ден вали. След много часове и километри стигнахме асфалтовия път преди Исиоло и Бен бе много щастлив, че колата издържа, защото се тревожеше много, че се появи някакъв странен шум по едно време... след още няколко часа стигнахме моята първа спирка в Кения - Нанюки, градче точно на Екватора :) Разделих се с много благодарност с Бен, разбрахме се да се видим в Кейп Таун и да разкажа как е минало пътуването. Пристигайки в първото кенийско градче най-напред ми направи впечатление, че никoй не ме тормози, никoй не ми крещи в ушите "дай ми пари", никoй не ме цели с камъни... Хората изглеждат много мили и спокойни, има значително повече коли на пътя... Позвъних на хоста да му кажа, че съм в града, но се оказа, че той не може да ме посрещне днес, затова да му се обадя утре.

Втори път Етиопия

След като отново влязох в Етиопия, се чудех да се радвам ли сега, че мога да вървя пеш, или да плача, че пак съм в най-гадната страна на планетата! Веднага се почна с тормозители, преследвачи, дразнители и въобще всичко по старо му, до болка познато ми.... Походих си доста след границата, докато ме взе камион и се возих в ремаркето, та вятърът прочисти черните ми мисли.... Пристигнах в Харар, където имах хост - Силви, наполовина белгийка, наполовина етиопка. Европейското в нея определено преобладаваше не само визуално, но и интелектуално. Проведохме множество разговори и тя никак не бе учудена като и разказах патилата си в Етиопия. Тя е родена в Адис, баща й е етиопец, живяла е в Белгия и сега е решила да се върне да живее в Етиопия. Преподава френски в най-големия университет в страната, който аз имах възможност да посетя по случайност, когато напусках Харар.

Сомалиленд - по-зле от Европейския съюз

Продължавам си мисълта от предната публикация... На границата минах бързо и тръгнах да излизам от малкото гранично селце с идеята да вървя в посока Харгейса (повече от 300 км) и да стопирам ако изобщо мине нещо по пътя. Хората покрай пътя обезумяха като ме видяха, всеки идваше да ме пита къде отивам, журналист ли съм и изпадаха в ужас като чуеха, че тръгвам да вървя през пустинята към Харгейса... Явно тази информация бързо стигна до ушите на митничарите, които очевидно са си мислели, че като мина границата ще седна да чакам ленд роувър или тойота (това играе роля на автобус тука, платен превоз е). Дори не успях да изляза от селото и кола с бясна скорост хвърчеше към мен, без малко да ме ударят идиотите. Отвътре излязоха двама "офицери", но без униформи разбира се и се опитаха да ме вкарат в колата почти насила като първо почнаха жестоко да ми дърпат раницата. Вбесих се до крайност и ударих единия в лицето с юмрук, дръпнах си раницата и се развиках бясно, всички хора ни наобиколиха, офицерът ми крещеше в лицето, аз отговарях с огромна агресия и като се успокои идиота и аз намалих тона...

Да се забуташ в Джибути

От много време се каня да пиша, но нета все е или липсващ, или много скъп. Понастоящем от два дни вече съм в Кения, но нека се върнем на Джибути за момента.
Последният ми ден в Адис Абеба бе отчасти положителен, защото изкачих планината Ентото, която се намира до самия град. Глътка чист въздух ми се отрази много добре, а хостът ми уж дойде с мен заедно с един корейски каучсърфър, но в последствие пътищата ни из планината се разделиха, защото те взеха автобуса :) Африканският мързел е нещо необяснимо за мен и никога няма да разбера тези хора. За тях да вървиш пеш е символ на бедност, за 200 метра ще вземат такси ако могат... Както и да е, на следващия ден рано сутринта отидох да пратя снимките си за България по пощата, след което право в Сомалилендското посолство да взема виза. Е, държаха ме 3 часа вместо 20 минути, но ми дадоха визата срещу съответната сума от 40 $. Докато изляза от Адис отиде целия следобед, не зная колко километра извървях, но на практика беше целия град от север на юг.

И пак - етиопски мъки и страдания

Така ми се иска да напиша нещо хубаво в този блог, нещо положително за тая страна...... ама това е все едно да си кривя душата, както се казва. Не намирам правилните думи да изразя отвращението си към този народ и неговата ексремна малоумщина и нестихваща простотия. Всеки ден се събуждам с надеждата, че ще бъде по-добър от предишния, всеки ден очаквам да срещна интересни и добри хора, с които да проведа нормален разговор.... е няма как да стане в Етиопия, ще трябва да търся другаде. Просто манталитета на хората тук е ужасяващ и непоправим, а аз не съм човек, който ще търпи това.

Проклятието "фаранджи" и раждането на стоманения човек

След няколко дни изобилно пешеходстване и един стоп - кола с полски туристи, които ми подариха 4 гигабайтова карта-памет за апарата, защото много се изкефиха на пътуването ми, най-накрая се измъкнах от най-откъснатата и лишена от трафик част на Етиопия. Докато вървях се нагледах на такива главозамайващи, спиращи дъха пейзажи, каквито повечето хора дори не могат да си представят. Но походът ми бе съпроводен и от много дразнещи индивиди - следящи ме младежи с цел да откраднат нещо ако могат, деца опитващи се да отворят циповете на раницата ми и нападащи ме с камъни в гръб, отвратителен така наречен "скаут" (въоръжена охрана на района) когoто ми се наложи да ударя и едва ни разтърваха другите скаути... Стотици груби, гадни, антипатични, крадливи, зли хорица, начело с децата, които едва не ме убиха с камъни на няколко пъти!!! Те са истинската напаст, с големите лесно се оправяш като приложиш сила, но с двайсетина озверели деца, хвърлящи камъни едновременно, никoй няма шанс.

Етиопия - зеленият Рай, невъзможния стоп и аморалните хора :)

Не успях да вляза в Етиопия същия ден, защото шофьорът на камиона, с който пътувах, спря когато се стъмни. Тотална лудост е да се пътува по тъмно! Трябва да си самоубиец, за да го правиш, на пътя излизат животни, има немалко коли без фарове... макар пътищата да са по-добри от българските, хората не пътуват нощем. Спряхме на малък паркинг и си разпънах палатката до камиона. За камионджията бе невероятно интересно да види как от раницата ми излезе цяла къща, такова нещо явно не си беше представял! :) На другата сутрин минахме границата. Аз пеша минах едно по едно през всички офиси, лепна ми се местен хлапак, който предложи да ми ги покаже, защото самите офиси на митничарите не се виждат, няма знаци и бариери и като нищо да си влезеш в Етиопия без изобщо да разбереш. Хлапакът естествено искаше комисионна и бе тотално потресен, че не му искам услугите. С много зор намерих и минах през всички офиси, тук вече не е Судан и всеки се опитва да те прецака. Хората в Етиопия нямат нищо общо с тези в Судан! Докато в Судан всеки гледа да дава на другия, то тук всеки иска да взема и то по всякакъв начин. На границата ми провериха багажа - нещо, което много ме учиди, защото не се случва често. После като тръгнах да вървя малко по малко осъзнах, че стоп тук няма да хвана :) Нито следа от каквато и да е кола, единствената ми надежда бе шофьора на камиона, който щеше да мине по-късно и се бяхме разбрали да ме вземе пак. Пътят от границата до Гондар е тотално откъснат и нищо не минава по него, още повече че почти никoй не притежава кола в Етиопия. Обаче каква природа ме посрещна в тая страна!!! По-красива и зелена от България и Нова Зеландия взети заедно!! Всичко зелено, всичко планини, нереално красиви пейзажи като 3D анимация :)) Навсякъде шарени птички в такива цветове, че сякаш боядисани с ярки бои.

Судан - моята Африка

По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :)))  Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник.  Така  жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)

Египет

Последните няколко дни бяха прекрасно приключение за мен :) След като взех суданската си виза и прекарах фантастичен последен ден в Кайро благодарение на един невероятен каучсърфър, се отправих все на юг покрай бреговете на река Нил. Стопът от Кайро до Лукcор ми отне цели два дни, но пък беше супер забавно! Така нареченият Източен пустинен път е толкова гъсто населен покрай Нил, че колите те вземат до следващото градче, където пак почва якото ходене до края на градчето :) И хилядите покани за чай, обяд, десетките деца, които идват да си искат снимка, след което искат пари за снимката :) Една нощ къмпингувах в пустинята, друга нощ спах в стаичката на охраната на един огромен храм, след като цяла вечер разказвах на полицаите в полицейския участък за пътешествието си и те искрено се забавляваха :)) Самият стоп е белязан с тежка почти непреодолима езикова бариера (много хора не говорят английски), тотално неразбиране от страна на местните защо не взема автобуса (някои даже искат да ми платят билета, което означава, че и дума не може да става за разбиране на идеята на стопа).

Египет

Ако можеш да оцелееш в Кайро значи можеш да оцелееш навсякъде, казват доста хора. Още след първия си ден тук разбрах какво имат предвид... Вече осем дни съм тук и единственото, за което мисля денонощно, е как по-бързо да си взема визите и да се махам :)) Суданската ми виза ще е готова утре, аххх щастие, свобода и най-важното - ВЪЗДУХ! От онзи, дето става за дишане, защото този в Кайро явно не го бива.
Кайро с няколко думи - мръсно, пренаселено, ужасяващ смог, потресаващо шумно ..... Египтяните с няколко думи - алчни, мързеливи, агресивни, със сериозни проблеми в общуването... Изключение правят страхотните каучсърфъри, с които се запознах, иначе на улицата се научих да не говоря с никого, защото така или иначе няма да чуя нищо свястно. Единици са тези, които идват да си говорят с мен, за да научат нещо интересно, милиони са тези, които идват да ми продават нещо или най-вече - да ме измамят по някакъв начин. Понякога като питаш за посоката ще чуеш - "ама то е много далече трябва да вземеш такси", а нещото е зад ъгъла. Много се лъже и мами, страшно е как се опитват да те преметнат с цените все едно си будала. Ама много чужденци наистина са :)

В Африка

Преди три дни официално стъпих на африкански бряг :)) Чувствам се толкова у дома си, не мога да опиша колко е прекрасно всичко и какви красоти видях и колко добрина и човещина срещнах по пътя си... От Йордания пресякох с нощното фери и в 5 сутринта пристигнах в Египет. На ферито спах на задната палуба измежду десетки налягали по земята араби, беше като на война :))) Като акостирахме в Нювейба, си купих визата от една банка на порта и ме пуснаха да минавам. И трите коли, които хванах до Шарм бяха пикапи и возенето в багажника бе  фантастично, любимия ми превоз. Два дни останах в Шарм ел Шейх - най-лъскавия курорт в Египет, но това не го знаех преди да отида там :) Но пък хостът ми беше чудесен и плажа на Червено море.... аххх най-красивото море на света, невероятно кътче от Рая... Египет е страна, за която още сега знам, че ще се върна поне още веднъж само за да се гмуркам, подводният свят тук е най-красивия в света, казват. Въобще всичко е невероятно - пустинята днес по пътя за Kайро, морето и скалистите планини.... направо ми се плаче от радост като ги гледам и се чувствам у дома си... Днес следобед пристигнах в Kайро при поредния прекрасен хост, толкова много имам да разказвам за предните дни... А утре сутрин тръгвам по посолства и започват мъките по визите за Судан и Етиопия. Иначе Kайро е страшна лудница, но ми харесва и е много евтино всичко особено храната, така че ще ям до припадък :)) Относно физическото ми състояние има какво да се желае откъм ядене, защото в последните 25 дни ходя минимум по 10-15 км на ден с раницата и не ям нищо, дори не се сещам за това. Гащите oщe oт сега почнаха да ми падат и почернях като циганче, мисля че още преди да стигна до Судан ще имам 100% вид на негърче :))) Временцето е фантазия :)) Топлоооо ахх няма такова щастие за мен - 35-38 градусчета, денем и нощем лято, цял ден съм на слънце и се чувствам страхотно :)))) Откакто тръгнах нито ден облаци или дъжд! Обичам лятото толкова много, дори ме е страх да си помисля какво е в България сега! Тук водата в морето е толкова топла, окъпах се вече в 3 морета откакто заминах - Средиземно, Мъртво и Червено. :))) Невероятно е времето, хората,животните, стопа, храната, въздуха, водата...... всичко е толкова прекрасно

Йордания

Току що пристигнах в Акаба :)  Последните три дни живях в пещера на бедуини в Петра :))) Нямам думи просто колко фантастично беше всичко! Хакнах Петра :)))) Искам да изкажа ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ на Юри Варошанов за прекрасната карта и информация, които ми предостави относно влизането в Петра без билет ( за информация - билета за Петра е към 50 евро и цялото нещо е страшна машина за пари). Иначе наистина е нещо невероятно :)) Отдавна мечтаех да дойда тук и ето че стана :) Сега планът е 2 дни в Акаба на каучсърфинг и после или ще се върна до Вади Рум или ще продължавам за Египет. При всички случаи до 5 дни най-много ще съм в Египет и се започва с Мама Африка :))))?

Йордания

 Ехаааа поздрави от Йордания :))) В момента съм на замъка Карак, снощи къмпингувах на Мъртво море, страхотно беше :))) А предната нощ ме взеха на стоп едни прекрасни хора, които ме поканиха у тях и така останах на гости на местно семейство в едно селце след границата със Сирия. Невероятно преживяване :))) Хората тук са прекрасни, стопът невероятен, храната неописуемо вкусна, Мъртво море убийствено солено, руините потресаващо стари, а времето все така слънчево! Каньони, планини, пустини, море, камили, бедуини........ всичко това виждам всеки ден и не мога да се наситя! Откакто се махнах от Ливан всичко е чудесно, много ужасна държава беше това, класирам я под номер едно най-гадна държава, в която е стъпвал кракът ми :)) А Сирия и Йордания ги обожавам, просто не ми се тръгва от тука ама ако я карам така никога няма да стигна до Африkа :)) Обичам арабския свят, прекрасно е! Сега отивам в едно селце - Мазраа, там имам хост. А утре към Петра

Толкова засега, че нета пак е кът

Важно: този тексt е кирилициран и затова има правописни грешки, съжалявам за това, но няма как да ги оправя преди да се пибера в България. Да не си помисли някои че такъв ми е правописа :)))

 

Ливан

 В момента съм в Ливан, в Тир :) Нямам възможност да пиша много, а се случват невероятни неща всеки ден, срещам страхотни хора и на такива красиви места попадам, че ми е трудно да ги опиша. Вече две седмици съм на пътя, стопът е страхотен в Сирия, не толкова добър в Ливан, а утре тръгвам за Йордания, ще видя там как ще е. Хората са супер мили и гостоприемни в Сирия, а за Ливан не мога да кажа много добри неща, не ми допадат като манталитет и поведение, затова и кратко останах в страната. Сега съм на каучсърфинг при босненец, много приятен човек. Утре ще минавам две граници и много километри, така че сега се подготвям откъм теория (карти и пътища) и след малко отивам да ям фалафели :)) Тук плажът е на 10 метра от мен, има палми докъдето ми стигат очитe

Сирия

В Сирия в Дамаск съм в момента имам СТРАшНО МНОГО да пиша пътуването е невероятно а за сирия нямам думи!!!
жалко че в момента нямам ресурси - време и интернет да пиша но при първа възможност сте го направя!
Снимки също имам много вече, абе лудница направо сте се побъркам толкова е хубаво тук леллеее

През Африка на стоп

В началото на септември потеглям на голямо пътешествие на стоп из цяла Африка. Ще продължи докато ми свършат парите за визи и от това ще зависи колко държави ще успея да посетя. Този блог го направих специално за това пътуване.

Търси се доброволец-преводач за предстоящите публикации в английската версия на блога!

Относно пътуването:

Това пътуване НЕ е туризъм, почивка, ваканция, развлечение и забавление... 
Това пътуване има следните цели:
- автостопът като ЦЕЛ на пътуването, а не като средство
- опознаване на местните култури, история, начин на живот, проблеми
- срещи и нови приятелства с всякакви животни и растения
- предизвикване на приключения, рискове, трудности... по възможност повече и през цялото време
- популяризиране на отвращението и омразата ми към Европа и европейския начин на живот сред местните във всички африкански държави с цел да ги убедя, че нищо в Европа не си заслужава и би било огромна грешка да напуснат страните си
- саботиране на туристическата индустрия при всяка възможност и по всякакъв начин
- поход срещу НПО-тата в Африка, живеещи на гърба на местните и унищожаващи културата и обичаите им

В пътеписите ми всякакви имена на непопулярни места, които не се знаят от масата хора, ще остават скрити. Не желая по никакъв начин да популяризирам Африка и масовия туризъм. 
Едно научих от пътуванията си - туристът е човек, който унищожава това, което търси, щом го намери! Поради което по никакъв начин няма да споделя информация относно местата, които според моят критерии си струва да останат в тайна.

Всички нощувки в пътуването ще бъдат на палатка или при местни хора и животни. Транспортът изцяло на автостоп. Храната - това, което намеря по пътя или някой ми даде.

Пътуването се посвещава на:
- най-голямата ми подкрепа - близките/семейството ми (животни и човеци)
- всички животни и растения по света - единствените ми истински приятели и безценни любими същества
- всички шофьори в България и по света, които досега са споделяли превозното си средство с мен
- всички хора, споделили дома си, храната, времето, усмивките си с мен
- един човек, който също като мен мечтаеше да стопира в Африка, но не доживя да осъществи мечтата си - Димитър (BORIMORT)

Специална благодарност за тоталната подкрепа на родителите ми!

Кападокия - земята на красивите коне

 

Малко обща информация:

Кападокия (на английски Cappadocia, на турски Kapadokya) е историческа област в Мала Азия, на територията на Турция. Кападокия е историческо и туристическо наименование, областта се простира предимно в турската провинция Невшехир.
Кападокия има уникално историческо и културно наследство. Там се намират приказните "комини“ – формирали се преди 13 милиона години впечатляващи природни скални образувания, сякаш обитавани от призраци. В националния парк Гьореме можете да се насладите на изумителните манастири, църкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години. Има над 30 църкви и параклиси с фрески от IX и XI в.
Първите следи от човешко присъствие датират от XI в. пр. Хр.