Проклятието "фаранджи" и раждането на стоманения човек

След няколко дни изобилно пешеходстване и един стоп - кола с полски туристи, които ми подариха 4 гигабайтова карта-памет за апарата, защото много се изкефиха на пътуването ми, най-накрая се измъкнах от най-откъснатата и лишена от трафик част на Етиопия. Докато вървях се нагледах на такива главозамайващи, спиращи дъха пейзажи, каквито повечето хора дори не могат да си представят. Но походът ми бе съпроводен и от много дразнещи индивиди - следящи ме младежи с цел да откраднат нещо ако могат, деца опитващи се да отворят циповете на раницата ми и нападащи ме с камъни в гръб, отвратителен така наречен "скаут" (въоръжена охрана на района) когoто ми се наложи да ударя и едва ни разтърваха другите скаути... Стотици груби, гадни, антипатични, крадливи, зли хорица, начело с децата, които едва не ме убиха с камъни на няколко пъти!!! Те са истинската напаст, с големите лесно се оправяш като приложиш сила, но с двайсетина озверели деца, хвърлящи камъни едновременно, никoй няма шанс. Така минаха първите ми дни в тази страна с близо 90 милиона популация, което е чудовищен проблем. Етиопци са бедни само и единствено защото са прекалено много на брой, страната не може да изхранва тази огромна популация, която продължава да расте. Ситуацията е следната - 9-10 годишните са омъжени, на 11-12 имат по едно дете, след което колкото повече толкова по-добре и стигат до 15-16 деца! Мъжете официално могат да имат по 3-4 жени. Предназначението на жените тук е: деца и тежка физическа работа. Мъжете по цял ден седят на сянка и дъвчат кат (вид наркотик). Иначе в Етиопия дори календарът е различен, сега тук е 2004 година, януари. Нова година е на 11 септември, часовете също са различни, когато е 7 am, за тях е 1 am. Парите се наричат бир и 17.8 бир е 1 долар. Храната е доста евтина, вече ядох всички вегетариански ястия - инджера (като хляб, но доста различно), широ, тaгамино... имат фантастичен сок от манго и авокадо, както и много други вкуснотии.
След планините Симиен пристигнах в Аксум, където разгледах местните църкви, градът е като духовен център. После продължих да вървя по шосето (вече асфалт, защото другият път бе само чакъл около 300 км) и отново преживях атака с камъни от озверели деца. За щастие ме спаси шофьор на ТИР, който се оказа прекрасен човек и с него продължих чак до Корем, една нощ къмпингувах до камиона и едва на втория ден стигнахме. В Корем ме посрещна Мери - американка доброволка в Корпуса на мира. Тя направи прекрасни следващите ми два дни :) Запозна ме с добри етиопци и сякаш забравих за лошите хора, заведоха ме на невероятен водопад, Мери ми готвеше страхотни вкуснотии и се мотаехме из градчето по цял ден :) С други думи починах си за пръв път откакто съм в тази страна. Шокиращо е в какво ме превърна Етиопия - в звяр, атакуващ преди да го атакуват само за да предотврати евентуалната атака, в стоманен човек, който може да върви с над 20 кг раница няколко дни и много километри без да почувства грам умора или болки в раменете...... Усещам, че няма нещо, което да може да ме стресира, колкото и трудно да стана придвижването и колкото и гадни да са хората. За първи път имам чувство, че каквото и да ми се изпречи на пътя, ще го съборя със сила или издръжливост и колкото по-трудно става, толкова повече се мотивирам и нахъсвам да се боря с гадовете, дистанциите, трудния стоп.... Стоманеният човек се роди и тръгна по своя път в истински дивата Африка... С тотално окъсани дрехи вече, скъсани сандали и мръсна раница след два месеца пътуването почна да ми личи :)) Да бъдеш фаранджи сред недружелюбни черни не е леко, но не е и невъзможно особено като почнеш да обръщаш повече внимание на процента добри хора, които също ги има. Проблемът в Етиопия е, че представата за фаранджи е много грешна и цялото общуване се свежда до измъкване на пари от фаранджи-то. Но Етиопия сама по себе си е невероятно интересна страна с повече от 80 езика и култури, множество племена, хората живеят така както преди много години, къщите са като бараки със сламени покриви или от глина измазани с говежда тор.... културата варира от район до район, музиката е фантастична, косите на жените са много интересно направени на плитки, а в южната част на страната живее някакво племе, при което долната устна е деформирана  като паница. :)) Изумителна страна, излишно е да казвам, че красотата на природата е неописуема с думи, а мнoгoобразието на птичия свят е шокиращо... освен птиците видях и няколко маймуни и лисици, а на 3000 метра хората отглеждат дори камили :)) Тук природата на тази надморска височина не е като в България, тук е зелено и пълно с живот. Нощите са хладни обаче. След Корем успях да хвана камион  за Уелдя и после кола с трима джибутянци за Бахир Дар, където съм в момента и отивам да видя водопадите на Сини Нил, които са на 35 км от тук. Може би ще преспя там и утре ще тръгвам за Aдис Абеба да вадя визи за Джибути и Сомалия. Очакват ме нелеки дни но кипя от енергия и знам, че ще се справя и с това. :)

4 коментара:

Петър Габъров каза...

Уау, очаквах нещо по-различно да е в африка, но явно западния свят е унищожил доста от това, което аз имах желание да търся там един ден...Интересен животински вид е човека независимо от всичко, от крайностите в които се среща и от това колко е сбъркан напоследък.
Извинявай че напоследък не съм превеждал но нещата станаха по-дълги пък и аз имам моите предизвикателства, с които трябва да се справям. Пожелавам ти успех и повече приятни моменти, повече красиви хора и по-малко камъни :) .

Гената каза...

Хайде честито за новия стоманен човек в Африка :) Той въпроса е, че ако не си стоманен човек трудно оцеляваш като 'фаранжи' без климатизираните джипове и лъскавите гидове. Я кажи филтрираш ли си водата някак или я пиеш направо от чешмата/кладенеца? Има ли яко Растафари фенове на Хайле Селаси или никой не му се кефи. Реге чува ли се от сутрин до вечер?? Благодаря и успехи с мерника и камъните :) Лек стоп!

Tery каза...

Gena, ocelqvaneto v Etiopiq se prevarna v luta bitka i borbata e nai-ve4e na koi ste mu izdurjat nervite, zastoto moite sa na ruba da izbuhnat :)) Voda ne filtriram, vsi4ko piq ot 4e6mite, rekite, poto4eta, ponqkoga ot edni delvi krai putq, a naskoro pih i ot edno ezero Tana s kafqva voda :)) Ne beshe lo6a de! Vodata v etiopiq e mnogo po-dobra ot sudanskata, onazi beshe julta i gadna na miris i vkus. Za regeto ne chuvam mnogo tuk, no ima fenove na Selasi, daje vseki den minavam po ulica s negovoto ime v Addis Ababa :)

Pesho, i az o4akvah suvsem drugo ot Etiopiq, no se razo4arovah totalno, hubavoto e 4e oste ima priroda, koqto mi lekuva nervite sled vsekidnevnite razpravii s idioti i maloumnici, no ako hodi6 v Afrika, tova ne e stranata, koqto ti prepora4vam. Moje bi po-nadolu ste ima kutcheta s hubavi hora i diva priroda, az jiveq s tazi nadejda zatova i prodaljavam, makar i du6ata mi da e pulna samo s agresiq i otvrastenie kum etiopcite. Nadqvam se 4e nadolu ste ima hora, za koito ste si e struvalo da mina prez tova.

Петър Габъров каза...

Все пак всяка една инфромация относно хората е хубава за мен, понеже от време навреме со появява вяра и надежда, че един ден бих могъл да им помогна да не се самоунищожат, или поне някои и се придържам към приказката "опознай врага си, преди да го обикнеш" но ще видим дали нещо реално ще излезе от това. Лек път ти пожелавам и по-приятни преживявания в другите страни.