Кения..... най-после спокойствие!

 Цял ден бяхме на пътя, на места бе отнесен от дъждовете, сега е сезона на кратките дъждове тука и всеки ден вали. След много часове и километри стигнахме асфалтовия път преди Исиоло и Бен бе много щастлив, че колата издържа, защото се тревожеше много, че се появи някакъв странен шум по едно време... след още няколко часа стигнахме моята първа спирка в Кения - Нанюки, градче точно на Екватора :) Разделих се с много благодарност с Бен, разбрахме се да се видим в Кейп Таун и да разкажа как е минало пътуването. Пристигайки в първото кенийско градче най-напред ми направи впечатление, че никoй не ме тормози, никoй не ми крещи в ушите "дай ми пари", никoй не ме цели с камъни... Хората изглеждат много мили и спокойни, има значително повече коли на пътя... Позвъних на хоста да му кажа, че съм в града, но се оказа, че той не може да ме посрещне днес, затова да му се обадя утре. Причината за това бе, че живее 4 км извън града и не му се разкарваше до града. Вече бе почти тъмно и тръгнах да си търся място за палатка, установих се до реката покрай една уличка. Това в Етиопия бе абсолютно невъзможно, защото щеше да има двайсетина човека обикалящи около палатката цяла нощ.... Никoй не ме безпокои до сутринта, минаваха хора наблизо, но в тъмното нямаше как да ме видят. Така добре закусих сутринта до реката и отново се върнах в центъра на градчето, обадих се на хоста и той дойде след час. Оказа се много приятен кениец, казва се Роберт и живее със семейството си във ферма извън града. Фермата се оказа огромна, освен растения имат и няколко крави, кози, кучета, котки и кокошки. Животните им са в много добро състояние и очевидно се грижат за тях. А за мен това място бе рай - много животни за игра, голяма поляна за палатка, гостиха ме и вкусни манджи, цялото семейство бяха много мили. Те са от племето кекую, в Кения има 41 различни племена. Ядат много царевица, особено печена на огън, макар да е твърда е много вкусна. Пият мляко със захар, което наричат чай :) Разговорите с белия човек обаче почват с темата за парите... бащата на хоста ми още като ме видя каза "твоята страна е много богата" и от там колкото и да им обясняваш, че не сме богати, защото сме бели, те си знаят само тяхното си... в Кения всички смятат, че белия човек има много пари, че в белите страни няма бедни хора, няма безработица, няма лоши пътища и т.н. безумия, с които те живеят и е много трудно, почти невъзможно да им обясниш, че няма нищо такова... Най-големият шок за бащата на хоста ми бе да разбере, че пътувам безплатно и спя на палатка, което го смути и се зачуди защо го правя след като имам много пари... А самият Роберт не вярвяше, че някой в Кения ще ме вземе на стоп, тъй като според него никoй в страната не би направил нищо за без пари, за хората тук парите са всичко. След гостуването ми в Нанюки се отправих към Накуру, където ме посрещна доброволецът Раян от Корпуса на мира. Противно на това, което Роберт каза, стопът до там бе лесен, мога да кажа, че Кения не е особено трудна за стопиране страна, макар и винаги да трябва да си извън града като стопираш, както и във всички други африкански страни, тук стопирането в градовете или покрайнините не става, така че трябва да се върви докато свършат всички сгради. Доста различни коли смених докато стигна до Накуру, взе ме един пастор, които отби от пътя си два пъти, за да се снимам със знака за екватора (два пъти го пресякох за деня) и за да посетя водопадите Томсън, които наистина бяха много красиви! Накрая ме взе и автобус на стоп :) Което тотално опроверга теорията на Роберт. Хората в автобуса бяха много забавни и дружелюбни и ме оставиха на място, където ме посрещна Раян. Младежът бе много приятен и интересен, освен дългите разговори и освен че ми показа целия град, ме заведе и до главните порти на един национален парк, където видяхме много маймуни, зебри, бизони, антилопи... Макар и извън парка пак можех да видя животни, а маймуните бяха навсякъде и много закачливи, така че не ми се тръгваше от това място. За съжаление самият парк е недостъпен, защото не само трябва да си плащаш като поп, но и не те пускат пеш вътре, а трябва да седиш в кола и да не излизаш от нея, да имаш гайд и т.н. нещата, които най-много мразя. Но за това ще пиша по-нататък, сега съм в Найваша, тази сутрин си взех довиждане с Раян, който освен всичко друго ми готвеше фантастична храна и снощи приготви угали - най-традиционното кенийско ястие, та сега и аз зная как се приготвя. Много още имам да пиша за Кения... а след малко имам среща с хостката ми тук в Найваша, тя е кенийка.

 

Няма коментари: